Актриса, първа дама, икона: Историята на Ева Перон
Ева Перон е актриса, активистка и първа дама на Аржентина като от тази платформа се бори с въпроси като бедността и правата на дамите.
Любима фигура в страната си, Ева става известна на галено като Евита – а нейната история въодушевява мюзикъл и филм.
Но коя тъкмо е тя? Да забележим.
Родена в аржентинското село Лос Толдос като извънбрачно дете на 7 май 1919 година, Ева Мария Ибаргурен има история като на Пепеляшка. Баща й, Хуан Дуарте, е част от висшата класа, а по това време не е извънредно за богати мъже като него да имат по още едно семейство, с любовниците си.
Дуарте дава на щерка си името си „ Мария Ева Дуарте “, защото по този начин е съвременно измежду буржоазията. Но когато Ева е единствено на годинака, той изоставя изцяло второто си семейство, което хвърля нея, майка й и братя и сестри й в последна беднотия.
Трагедията е цялостна, когато татко й умира в автомобилна злополука – Ева е единствено на 6. Когато пък дребната и нейното семейство се появяват на погребението му, съгласно изказванията, неговото законно семейство ги заобикаля.
Майката на Перон, Хуана Ибагурен, с тъга се бори да отгледа 4-те деца – фамилията се реалокира отвън Буенос Айрес, където братята и сестрите на Перон си намират работа, а Хуана припечелвала пари като шивачка.
Вече на 15 години Перон мечтае за по-голям живот. Тя желае да стане актриса и за задачата бяга с музикант назад в Буенос Айрес. Връзката им обаче бързо се разпада, само че тя намира нова обич: театъра. А първата си роля във филм получава през 1937 година
Тогава, единствено на 20, дръзката Перон основава своя лична развлекателна компания The Company of the Theatre of the Air. Тя пуска радио излъчвания и напълно скоро се оказва доста търсена, като поема функциите на властни жени-управители в радиосериал, който озаглавява „ The Biographies of Illustrious Women “. Може би това е подготовка за нейното лично бъдеще.
Докато работи за радиото, тя основава Аржентинския радиосиндикат, поради което е поканена на церемония вечер през 1944 година Там тя се среща съдбовно с полковник Хуан Перон, прохождащ държавен чиновник. Твърди се, че напущат празненството дружно в 2:00 часа сутринта.
Семейство Перони са мощна двойка. И двамата имат вяра, че бедните в Аржентина са страдали прекомерно дълго и със мощна поддръжка от работническата класа и самите небогати, Хуан разюпространява популистката си политика. Но брачната половинка му – известна на бедните просто като Евита – засенчва президента по известност.
Като първа дама Ева Перон обществено пази политиките на брачна половинка си и не дълго след успеха му Аржентина приема закон, който дава право на глас на дамите. Евита поема заслугата, основава Женската перонистка партия и записва нови гласоподаватели, с цел да поддържа брачна половинка си.
Зад кулисите Перон има още повече власт в администрацията на брачна половинка си. Тя управлява две министерства – на опазването на здравето и на труда – и брачният партньор й е заставен да я избере за собствен вицепрезидент при втората си кандидатура.
Тя също по този начин основава фондация Ева Перон, благотворителна организация, която се концентрира върху облекчаването на бедността и в границите на две години раздава дарения на стотици хиляди небогати аржентинци, финансира домове за небогати и предлага пенсии на възрастните хора.
Фондацията открива и нови учебни заведения и библиотеки и затвърждава репутацията на Евита като най-големия настойник на бедните в Аржентина.
Но тя има и врагове. Висшата класа на Аржентина не приема изключително драго актрисата, която е израснала в беднотия. Същото е и с армията, която не желае жена в бюлетината за преизбиране на Хуан Перон.
Когато Хуан стартира втория си мандат през 1951 година, Ева пък стартира да се бори с рак на маточната шийка – болест с малко други възможности при започване на 50-те години.
Въпреки че голяма навалица приветства Евита, насърчавайки я въпреки всичко да се кандидатира дружно със брачна половинка си, Перон отхвърля. Публично тя се посвещава на бедните, само че в персоналния си живот води сериозна борба.
В месеците преди гибелта си първата дама се разболява доста. При последната си обществена изява през юни 1952 година тя приема купата „ Духовен водач на нацията “.
Умира на 26 юли 1952 година единствено на 33 години.
Аржентина изпадна в бездънен печал за любимката си. Милиони излизат по улиците и слагат цветя пред президентския замък.
Опечаленият президент приканва доктор Педро Ара да резервира тялото на брачната половинка му, с цел да може тя да бъде положена обществено в мемориал.
След това, през 1955 година, Перон бяга от Аржентина по време на боен прелом. Тялото на Евита обаче остава. Несигурни какво да вършат с тялото, наследниците на президента го изпращат в Италия. Останките на Ева Перон няма да се завърнат в Буенос Айрес чак до 1971 година
Ева Перон е надълбоко обичана. Както си спомня 88-годишната Клементия Гил десетилетия по-късно: „ Видях я в асансьора в Конгреса и тя ме хвана за ръката. Казах й, че тя значи всичко за мен. “
След гибелта на Ева, нейната отдаденост към бедните й печели безкрайната им преданост. Нейната фондация продължава благотворителната си задача и митът за Евита се разраства толкоз доста, че заплашва да скрие личността на Ева.
През 1974 година писателят В.С. Найпул пътува до Аржентина, с цел да напише есе за нея. Разочароващо, той открива, че е съвсем невероятно да разграничи кое е истина и кое е небивалица. „ Истината стартира да изчезва, тъй като тя не е от голяма важност за легендата. “
Докато недоброжелателите на Перон я подиграват поради бедния й генезис, аурата й става още по-въздействаща с наградения мюзикъл, написан от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, последван от кино лентата от 1996 година с присъединяване на Мадона.
Дали Евита е надъханият оптимист, изобразен на сцената и екрана? Измислената Евита е може би по-развратна от същинската, само че и двете се издигат до най-високите равнища на власт за жена по това време и посвещават живота си на помощ на безсилните.
