Ева Майдел: България има нужда от мечтите на своите хора
Ева Майдел - български евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и ръководител на Международното европейско придвижване взе участие в среща-дискусия на тематика „ Моята фантазия за Велико Търново “, която събра над 250 търновци и участници от района в огромната зала на община Велико Търново през миналата седмица. Срещата беше първото районно издание на самодейността „ Моята фантазия за България “, на което обсъдихме по какъв начин можем да създадем нашия град по-добро място, в което да се осъществяваме и да сбъдваме фантазиите си.
В програмата участваха кметът на старопрестолния град Даниел Панов, Светлин Ников – програмист, основател на Софтуерен университет и притежател на премията „ Джон Атанасов “, Невен Боянов – програмист и бизнесмен, ръководител на Клуба на IT експертите във Велико Търново и проф. доктор Христо Бонджолов – ректор на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “. Модератор на полемиката беше Ники Кънчев – публицист. На срещата участваха жители, студенти и младежи, учители и възпитаници, представители на регионалната администрация с регионалния шеф Любомира Попова, чиновници на общинската администрация, общински съветници, кметове и заместител кметове от Велико Търново и района, представители на медиите.
Дискусията беше открита от кмета Даниел Панов , който сподели: „ - Аз се веселя, че през днешния ден госпожа Ева Майдел избра този конгрес да стартира от Велико Търново. Важно е, тъй като тази година има една доста значима годишнина за България и за нас, великотърновци. Това е 140 години от първото Учредително заседание и 140 години от приемане на първата Търновска конституция. Още на 5 февруари в София започнаха и честванията под патронажа на ръководителя на Народното събрание госпожа Караянчева и се надявам, че с тези празнувания Инспектората по обучение, дирекцията по обучение към община Велико Търново, а също и всички шефове на великотърновските учебни заведения имат доста събития, с които ще отбележим този значим ден за нас, българите. Важно е също за нас, че стартира този конгрес от Велико Търново, тъй като всички, които живеем тук обичаме своя град, милеем за него и най-важното, че с госпожа Майдел сме провели редица събития, които са свързани с образованието, с преквалификацията, по разнообразни тематики, а също по този начин един разбор, който преди няколко години направихме за връзката на междинното и професионално обучение с пазара на труда. И към този момент може да кажем с горделивост, че този разбор ни послужи фактически за образец, с цел да стартираме да развиваме освен дуалното образование, а най-много професионалните учебни заведения да имат връзка с бизнеса, както техникума по туризъм, техникума по електроника, учебното заведение в Чолаковци, строителния колеж и още други учебни заведения, в това число и Хуманитарна гимназия, която се мъчим да възстановим, сътвориха такива професионални паралелки, от които фактически има потребност освен във Велико Търново, само че и в региона от тези специалности. Благодаря, госпожо Майдел за това, което направихте за Великотърновска област с този разбор, който фактически доста ни оказва помощ сега. Но най-много се веселя през днешния ден, че в залата участват доста младежи. Аз въпреки всичко мислех, че след пет и половина мъчно ще се съберат толкоз хора. Но тематиката фактически е забавна. Надявам се като кмет на Велико Търново, че всеки един от Вас ще даде своята визия и предложение за това, което в бъдеще ще се случи в старопрестолния град. Знам, че сега всички ще кажете, че улиците са разкопани, има тиня... Да, няма по какъв начин този развой да се избегне, тъй като години наред проблемите, които е трябвало да се решат, в последна сметка са загърбвани. Аз споделям, че тази тематика е доста комплицирана за всеки един кмет, кой регион от своя град да избере, с цел да стартират ремонтите. Но се веселя, че след приключването на плановете, които са с европейски средства, фактически образа и визията на нашия град ще бъде напълно друга. “
„ Има доста неща, които могат да се създадат в нашия град в бъдеще. Най-важното, което ние би трябвало да съхраним и запазим е културно-историческото завещание, което ни е завещано от нашите предшественици. Прави се всичко това, което е по силите на общината, прави се всичко това, което е по силите на страната, само че има неща, които ние самите ги желаеме да станат по-бързо – да се реставрират и възстановят къщите, които са частна благосъстоятелност, паметниците на културата и да се резервира фактически това културно благосъстояние, което имаме в границите на 1500 паметника недвижима благосъстоятелност, които има Велико Търново. Именно това историческо и културно благосъстояние носи и този приръст в туризма – визитата, живия град, който е с най-дългия сезон от девет месеца в България. Хубаво е, че сезонът не е претрупан както на морето и в планинските курорти в границите на три-четири месеца, а той е регулярен в границите на девет месеца и всеки един, който се занимава с туризъм, който обслужва туристическите артикули, които предлага Велико Търново, фактически вижда, че има смисъл. Това е най-важно да се запази. И друго - в бъдеще би трябвало да се мисли за световна политика в градоустройството, също по този начин за инфраструктурата, с което община Велико Търново към този момент стартира. Положили сме стартове за доста квартали, в които ще се усъвършенства паркирането, само че естествено, че всичко това не може да стане внезапно. Аз още първоначално като почнах в 2011 година, мислех, че става доста бързо и елементарно. Но в последна сметка има доста спънки – и законодателни, и административни, които пречат това нещо да се случи бързо. Радвам се също по този начин, че успяхме да запазим университета, нашия университет, както всички споделяме, веселя се, че Националния боен университет също уголемява своите специалности, както във военните, по този начин и в цивилните специалности. Важното е също, че успяхме с Медицинския факултет от Варна, който има филиал във Велико Търново. Надявам се и още други филиали да могат да дойдат тук във Велико Търново, с цел да може Велико Търново с образованието, както е било и в Средновековието, и във Възраждането, да тръгнем с още по-бързи крачки напред. Благодаря Ви по тази причина, че довечера ще бъдем дружно, благодаря Ви, че ще чуя от Вас най-много по какъв начин виждате визията на Велико Търново в бъдещето, и най-важното, че и господин Нанков, и господин Боянов ще опишат за своя опит, за своите положителни практики. Г-жа Майдел, фактически с тези срещи, които организира напоследък, дава образец за всички младежи за тяхното професионално и кариерно израстване. Бъдете будни, инициативни и се надявам, че Вашето виждане, вашата визия за старопрестолния град е значима за всички нас, които сме в локалното самоуправление. “ - добави градоначалникът.
Ева Майдел не скри огромната си изненада какъв брой цялостна е залата и благодари на всички, които са отделили от времето си, с цел да дойдат да поговорим, да обсъдим и да дебатираме каква е най-хубавата визия за нашия град , тъй като счита, че това би трябвало да бъде общ диалог, който да проведем.
„ - Благодаря на кмета, инж. Панов, по тази причина, че прегърна концепцията да случим за първи път в България „ Моята фантазия за моя град”. Казвам за първи път в България, тъй като това е поредност от начинания, която дружно с моя екип през последните няколко години организираме в Брюксел и мечтаем за България. Питаме българите там по кое време биха се върнали и за какво биха се върнали. С тях чертаем пътя на това какви да бъдат нашите общи хрумвания и визия за нашата страна . Повече от всеки път считам, че диалогът би трябвало да го проведем тук, в нашите градове. Започваме от Велико Търново като град в който освен има доста висок стопански напредък, освен има приръст на популацията, само че и като град, който дава благоприятни условия на неговите поданици да осъществят своите фантазии, тук и в района. Само че е значимо да начертаем пътя за фантазиите на идващото потомство и имаме представители и на това потомство, само че и на поколението, което съставляват тези няколко хиляди бебета, които ще бъдат действително може би тук в нашите седалки, на нашите места след години и тези визии и тези фантазии и дейности, за които през днешния ден ще приказваме, ще имат резултат непосредствено върху тях. Започнахме диалога, тъй като считаме, че България има потребност от фантазиите на своите хора. Много постоянно, дали ще са неприятни вести, дали ще са кавги или образци, с които ни задълбава всекидневието, ние може би забравяме да мечтаем. Забравяме да мечтаем, а в това време забравяме и че едни велики неща, които са се случвали в последните години, без значение дали приказваме от времето на Микеланджело през това, което хора като Кенед Форд до Стив Джобс са случили в днешни времена, в действителност, те са били едни мечтатели и хора, които са имали една концепция. И през днешния ден доста желая да поговорим с съумелите хора като Светлин и като Невен. Аз постоянно споделям, че им се удивлявам на умеенето да съумяват да претворяват фантазиите си в действителност и ще бъде отлично да поговорим по какъв начин можем да случваме тези фантазии. Имаме потребност от екипа, имаме потребност от вярата в триумфа си, от вярата в нашия капацитет, само че най-много от това да запретнем ръкави и да вкараме труда в деяние. Може би и още доста други неща. Всъщност тазвечершната полемика считам, че ще ни разреши да обсъдим тъкмо това. Това, което за мен е значимо е да вдигнем глава и да забележим хората, които са съумели със своите фантазии, хората, които посредством проекти, посредством планове съумяват да осъществят това, което са си набелязали. Понякога не е елементарно, от време на време не се получава от първия път, само че за какво е значимо да опитаме. И не на последно място, съгласно мен това е един диалог и за бъдещето. Дали приказваме за нови технологии, дали приказваме за нови новаторски разкрития в областта на опазването на здравето, би трябвало да чертаем този път и да виждаме къде ни води той за нашия град. За да може по този начин, както Светлин завоюва премията Джон Атанасов, която президента Плевнелиев преди няколко години му връчи, да забележим дали идващият Джон Атанасов не се крие тук някъде, във Велико Търново. Защото времето минава доста бързо. Ако приказваме за бъдещето, то доста от вас ще се сетят, че единствено преди няколко години, в случай че искахме да използваме Интернет, трябваше да минем през доста премеждия. Едни сложни връзки трябваше да изпълним, съседите имаха проблем с телефона, купуваха се едни ваучери за 20-30 часа на месец и беше общо взето едно комплицирано начинание. Аз персонално си припомням редиците пъти, когато не се получаваше и не можех да направя връзката. А през днешния ден какво е Интернет? Той е 24 часа, 7 дни в седмицата в джоба на нашето сако, т.е., от самото начало, и ние би трябвало да сме подготвени за него с цел да можем да имаме фантазии, които да сбъдваме. Пожелавам си довечера да обсъдим точно тези фантазии. “ – сподели българският евродепутат Ева Майдел.
Светлин Наков описа за своята фантазия: „ - Още от възпитаник се занимавам с програмиране, към този момент близо 30 години. Започнах фактически от Велико Търново, от кръжока по програмиране в Пионерския дом. И като отида там и видя, че и през днешния ден има програмисти, ми става доста прелестно и си споделям – ето, и новото потомство може би ще последва моя път, а най-вероятно и ще го надмине. Наскоро бях в Силициевата котловина в Съединени американски щати и видях някои неща. Първото беше скромността на хората там. Второто нещо е, че животът там е предначертан и друг. Аз бленувам не ние да вървим в Силициевата котловина, а да си създадем една прелестна Силициева котловина тук, в България, за какво не и във Велико Търново. Това става с две неща – едното е образованието, второто е предприемачеството. Образованието е нещо, което имахме преди, когато имаше по-високи стандарти, огромна битка за едно място във ВУЗ и доста младежи – нещо, в което имаме доста да наваксваме. Но в случай че образованието в миналото беше по-добро, в един миг се срина и в този момент се възражда, то предприемаческият дух систематично е бил унищожаван, в годините на господство на непознати империи, а по-късно при социализма, който искаше да направи всички хора идентични – всички да живеят в апартамент, да карат идентични коли, да ядат идентична храна и да живеят еднообразно, и тази система се провали и не работи. Сега влязохме в ерата на свободата, когато човек е свободен да отиде където желае, да живее където желае, да работи каквото желае, да се занимава с каквото желае, да има вяра в каквото желае и така нататък Но тази независимост не идва гратис, тя идва след инвестиция в себе си. Инвестирайте в себе си, с цел да имате независимост – това е единственият метод. Свобода има не човек, който има пари, а човек, който има познания. Защото този, който има пари може да ги похарчи, само че този, който има познания ще ги има и в този момент, и в бъдеще ще има още повече. "
Невен Боянов благодари за опцията да показа за Клуба на програмиста и това, което прави. „ - Нашата съществена цел е да създадем среда в града за хора, които работят в региона на технологиите, с цел да могат освен да се събират и да си приказват за нещата, които ги вълнуват, а да развиват своя бизнес и да намират съидейници. Една от аргументите да остана тук е, че открих среда – тя беше дребна, само че въпреки всичко я имаше. Това, което вършим е да си сътрудничим с сътрудници от други градове на страната и да подкрепяме започващите сътрудници, които стартират личен бизнес или работа. Образованието е доста значим детайл в това, което вършим. Затова работим с учебните заведения и университета, с цел да допълним и развием практическите умения и качества на младите програмисти, и считам, че се оправяме доста добре. От три години във факултета по „ Математика и информатика “ има нова компетентност „ софтуерно инженерство “, която е доста известна и там доста сътрудници от бизнеса действително водят извършения, което е нещо ново за нашия университет. Опитваме се да развиваме и предприемачеството в нашия град. Истината е, че българинът не е доста деятелен – няма да проучваме аргументите довечера, по тази причина, въпросът е ние да помогнем на тези, които са предприемчиви да осъществят своите фантазии. Част от вложенията във Велико Търново са в софтуерната сфера. Има компании, които преди няколко години получиха средства за своите артикули и стартове. Нашата компания е една от тях. Други сътрудници също са получили вложения. Не са доста, само че въпреки всичко е начало. Далече сме от милионните вложения, които получават компаниите в София, само че това е пътя, по който сме тръгнали. Сигурен съм, че рано или късно ще има великотърновско започващо дружество, което ще получи милионна инвестиция, по-късно ще направи огромен артикул, доста прочут и най-после ще има огромна компания. Ние желаеме да развиваме във Велико Търново средата, която да направи това допустимо. В Клуба на програмиста сме към 50 деятели, а в обществената мрежа сме над 1000 индивида, които водим полемики с сътрудници и от други градове и страни по света, и се оформя една професионална общественост, която за мащабите на града е сериозна - дръзвам да настоявам, че към половин – един % от хората във Велико Търново са заети в софтуерната област " – сподели господин Боянов.
Светлин Наков напомни: „ - Навремето София беше центъра на технологиите, след това започнаха Пловдив и Варна да се развиват. В един миг се появи и Велико Търново, сякаш от нищото. Според мен Велико Търново е в топ 5 в България по своята предприемаческа дигитално-технологична общественост и изпреварва Стара Загора, Плевен и Русе – огромни градове, където има обичаи. Мисля, че по тази причина ролята на организации като Клуба на програмиста е основна. “ – сподели той.
„ - Когато приказваме за Велико Търново не би трябвало да пропущаме и другите два града - Горна Оряховица и Лясковец . Не е доста прочут факт, само че в тези три града има доста компании, които са софтуерни, модерни и хората, които се интересуват от техните артикули ги знаят. Всъщност, те основават конкурентни артикули и имат потребност от развиване в региона на технологиите. Аз съм уверен, че доста от сегашните възпитаници и бъдещи студенти ще намерят реализация там. По наше изследване във Велико Търново има към 50-60 компании – дребни, доста дребни, междинни, които са в IT региона и хора на свободна процедура. Може би към 1200 са работещите, заети в IT бранша. “ - разяснява Невен Боянов.
Попитан от Ники Кънчев за работата на кариерния център към общината, кметът Панов отговори:
„ -Изненадващото, което пристигна от чиновниците там е, че те имат мотивация да работят, само че в последна сметка нямат достъп до избрани просветителни центрове и учебни заведения, където желаят да създадат акция. До края на м. февруари те ще приготвят проект. Този проект фактически е значимо да стигне до шестокласници и седмокласници, на които им следва да завършат главното си обучение.... Именно тези кариерни центрове би трябвало да работят директно със самия шеф на професионалното учебно заведение. Да, сега са работили, само че за мен това не е ефикасна работа и мисля, че съм прав. Смятам, че шефовете в община Велико Търново фактически ще са моторите на този кариерен център с методите и новите неща, които ще внедрят. Да срещнат децата и тези, които приключват 11 и 12 клас с специалностите, които са най-търсени, а също по този начин и с действителния бизнес, на място, в дружество, в софтуерния развой при производството, тъй като имаме и доста специалности в специалностите, за които действително не можем да намерим фрагменти. Тези кариерни центрове са значими и за ориентацията във висшето обучение на децата след завършването им на междинното обучение. Но най-важния фактор при нас е Великотърновският университет, веселя се, че Великотърновският университет още веднъж има този престиж, който имаше и преди този момент, Националния боен университет и всички други филиали, които са на локално равнище. “
Ректорът на ВТУ проф. Бонджолов съобщи: „ - Университетът има място в нашия град и в просветителната система в нашата страна.... Създадохме нова IT компетентност с два езика, която се подреди измежду най-търсените в нашия университет. Децата са отворени към новостите, към технологиите, те ги притеглят и желаят да ги учат, само че това, което очевидно не чакат са компликациите, пред които ще се спрат. Още старите гърци са споделили, че хубавото е мъчно. Търси се лесното, върви се по пътя на най-малкото противодействие. Затова може би би трябвало повече да се приказва и да се открояват тези специалности, които в действителност е мъчно да ги научим, да се усвояват и да се получи документ най-после. Но когато са готови, когато са се справили, естествено е да се осъществят и да получат по-добро заплащане, т.е., по този метод да ги привличаме. Моята концепция постоянно е била да се опитаме да създадем образованието при нас европейско, с цел да не бягат нашите деца на открито. Да се опитаме да пренесем европейския опит тук и да забележим какво може на локална почва нашият университет да промени. Това, което успяхме да създадем е да вкараме бизнеса – имаме положителни практики и с аутсорсинг бранша, и с други вложители... Не можем да чакаме и непрекъснато да сме ядосани, че страната не дава задоволително – въпреки всичко, за образованието тя преразпределя. Трябва да ни е ясно обаче, какво тъкмо можем да получим. На работна среща в министерството на образованието си говорихме, че образованието е един дирек – начално, приблизително, висше, надгражда се непрекъснато и не може да се санира единствено втория етаж. Добре е софтуерно да се повдигне равнището на образованието навскъде, да има таблети, да има всякаква техника в клас – по този начин би трябвало да се трансформират нещата. Но би трябвало да се приключи този стадий до равнище университети. Не може тези, които учат учителите да не боравят с такива механически средства. Министър Вълчев се съгласи с нас да се опитаме да създадем същото и за висшето обучение. Дайте да влагаме в средства за произвеждане, в случай че желаеме да повдигнем равнището. Не може с тебешира, не може с черната дъска и бялата дъска, няма по какъв начин да стане по този начин. Трябва да бъдем в крайник с живота, който ни заобикаля, би трябвало да отговорим на тези потребности в образованието. И още нещо – би трябвало да го отворим. Много сме прецизни, принудени сме да изпълняваме всевъзможни наредби, прекомерно централизирано е всичко това, а университетите имат потребност от въздух. Директно приказвам за самото финансиране - в случай че страната не може да поеме ангажимент да ни финансира напълно, а може половината, както е до момента, дано ни каже – половината финансираме, останалото си го осигурете. И тогава да даде самодейността на ректорските управления да потърсят способи за в допълнение финансиране. Сега се приказва за планове, други неща, само че до планове стигат единствено няколко университета и то от други райони, централизирано отново, прекомерно централизирано. До дотации по същия метод. Така, че това отваряне може да стане по по-лесния метод - с привличането на задгранични студенти – това, което вършим аз и моя екип изначало. Не сме създали кой знае какво, само че сме съумели да разтеглим границите и да притеглим задгранични студенти. Нивото към рейтинга на университетите, това, което се цени и ще се цени е какъв брой задгранични студенти има. Преди няколко дни бяхме във Виетнам. В университета в Сайгон, който е почти колкото нашия по брой филантропични профили, от близо 12 000 студенти имат 5 000 задгранични – съвсем половината. Това оказва помощ на университета, където и какъвто и да е той... Няма по какъв начин университета да се развива, в случай че не се финансира. Трябва да помислим за тези неща. Ако желаеме качество, не може да залагаме на количество – не може да се финансираме на глава. Знаете каква е демографската рецесия и знаете когато няма асортимент какво се получава. Когато има конкуренция, повдига се равнището и естествено тогава можем да приказваме за съществено качество. Тоест, би трябвало да сменим напълно системата на финансиране на държавните университети. “
Бидейки в частния бранш, Светлин Наков показа: „ - СофтУни в никакъв случай не е тръгвал с концепцията да бъде бизнес, той е тръгнал с концепцията, че аз имам идея и хората към мен. С тази идея привличаме хора, които търсят метод, а не опрощение. СофтУни сега има 2350 студента, които заплащат семестрите си, т.е., това са хора, които правят оценка това, което получават и знаят, че един ден ще имат една добра специалност, работа и реализация. В момента ние достигнахме лимита на България и гледаме на открито. Новата ми фантазия е да покажа, че България е доста повече от болшинството други институции в образованието по света. Замислили сме СофтУни по целия свят. Ходих доста по света, и в Сингапур, и в Азия, и в Америка, и видях, че тяхното обучение в цифровия свят е по-слабо от нашето. Техните академийки са на равнището на опитите, които ние правехме през 2002 година. Ние сме организация от 120 души, в която има един учител и четири души, които вършат образователното наличие и системата за оценяване, и в случай че падне под 5,50 от 6,00 приказваме дали да търсим различен учител или да търсим проблем. Ще вършим СофтУни по света и ще покажем, че можем да образоваме милиони хора в целия свят. Ще стартираме със 100 – 200 хиляди в този момент през пролетта. Светът е 1000 пъти по-голям от България, споделям го на всички, които имате фантазия да вършиме бизнес. Моделът е доста елементарен – направете нещо и покажете, че то работи в България. В България е по-трудно, в сравнение с по света, тъй като средата е доста по-трудна. Изнесете го и в случай че 100 пъти по-зле се справяте по света, това значи 10 пъти напредък. Този модел го виждам непрекъснато, всички бизнесмени го вършат. България е превъзходен подготвителен лагер за изгряващи планове. “ – заключи предприемачът от Велико Търново. "
Като представител на частен бизнес, Невен Боянов сподели: „ Ние нямаме доста време да изчакаме всички промени в просветителната система и учениците да станат студенти, студентите да завършат и да стартират работа, и по тази причина нашият метод е малко по-различен – прибавяме това, което липсва в образованието. Конкретно за плана „ Мисия бъдеще “, както сподели и кмета Панов, децата в междинния курс и по-рано не постоянно са насочени какво тъкмо желаят да вършат, по тази причина ние вършим демонстрации в учебните заведения на специалностите на бъдещето. Пилотният план започва във Варна преди няколко седмици. Ние вървим в учебните заведения и представяме забавни планове, свързани с физика, химия, биология, математика, електроника, роботика, демонстрираме някои от детайлите на технологиите. Идеята е учениците да се срещнат какво съставляват специалностите на бъдещето и по-късно да създадем курсове за тези специалности, те да се включат и това да им даде опция да вземат решение къде да се насочат в междинното и висшето обучение. “
„ Мисия бъдеще “ е комплимент на това, което вършим ние като организация „ Образование България 2030 “ и с плана „ Научи ме да умея “ – сподели Ева Майдел. „ - Велико Търново е един от градовете, в който сме обучили доста младежи на умеенето за триумф в 21 век, което значително е обвързвано с това, какви ще са специалностите на бъдещето. Причината да вършим това е тъкмо тъй като считаме, че фантазиите на младежите са най-чисти и най-истински. Качественото обучение, знанията и уменията, които получаваме могат да бъдат силата и моторът да осъществяваме тези фантазии и да ни оказват помощ да осъществяваме нашите планове. Така, че в случай че не влагаме в обучение, ще ни бъде доста мъчно да сбъдваме каквото и да било. Моето обръщение е и мисля, че в панела се обединихме, че базата е едно качествено обучение, и оттова нататаък, дали фантазията ще е да стартираме личен бизнес, или в областта на общественото предприемачество, или желаеме да помогнем на нашия град като станем част от общината, регионалната администрация и така нататък, с концепциите, които имаме, с силата, с мотивацията, зависи от всеки един от нас. Най-важното е да го осъзнаем и да имаме вяра в своя капацитет, по този начин, че да намерим съидейниците, които да ни поддържат. Както чухме, има доста положителни хрумвания, които към този момент се осъществят, а и съм сигурна, че в залата има доста хора които могат да споделят техните фантазии. “
Ния, която е на дванадесет години , сподели следните думи: „ Една от моите фантазии, одеве измислена, е да изучавам в университета на Светльо. За мен е чест да заставам на тази маса с толкоз сполучливи хора, които са взели образованието за своя персонална идея и се борят за развиването на своите градове и на България. “ ... „ - Мога да изсвирвам на пиано, и през втория период се записах на курс по програмиране, тъй като доста обичам компютрите – въпреки всичко съм цифрово дете на 21 век. “ – добави Ния.
В рамките на времето за полемика, думата беше дадена на Асен Йорданов – някогашен шеф на ледената пързалка във Велико Търново, който показа своята фантазия ледената пързалка да бъде възобновена .
Областният шеф проф. Любомира Попова също показа своята фантазия. Тя сподели: „ – Щастлива съм, че тази чудесна самодейност започва от Велико Търново и за мен това не е инцидентно, тъй като моя град е ентусиазъм за нашето потомство, господин Кмете, което е израснало тук, учило е тук и се осъществя тук, и работи в този момент за нашия град. Това, което желая да кажа е изцяло в унисон с всичко, което стоящите начело споделиха – за мен, моята фантазия е обвързвана с младежите и с образованието, тъй като Велико Търново е град, който има минало, настояще и съм уверена бъдеще, обвързвано с образованието. Моята фантазия, защото тук е и първият български университет Търновската книжовна школа, и поглеждайки обратно, да погледнем и напред, господин Ректоре, за какво не нашият университет да бъде един учебен център първо за Западните Балкани, по-късно за Югоизточна Европа, а за какво не и за цяла Европа – аз мисля, че това малко по малко може да бъде една реализуема фантазия. И по тази причина си мисля, че Велико Търново е град, който ни дава и корени, и криле. Корените си ги имаме от историята, от традициите, само че образованието в междинните учебни заведения, които дават извънредно качествено обучение и четирите университета, които имаме, дават криле на младежите и по тази причина, в случай че би трябвало да дефинирам моята фантазия, обвързвана с Търново е образованието, което дава корени и криле. На добър час! "
Полина Емануилова – жител на Велико Търново мечтае на мястото на ледената пързалка да има басейн. И като гражданин на квартал „ Стадиона “ си пожелава в нейния квартал да има и ледена пързалка, и басейн .
Розалия Личева – шеф на районното ръководство на образованието сподели: „ Тъй като тематиката през днешния ден е обучение, аз поздравявам тази самодейност, тъй като тук виждам едни хора, които желаят да сбъдват своите фантазии, тъй като за пръв път от толкоз време, по този начин намерено и с толкоз плам, упоритост и предпочитание приказваме за нашия град, за развиването на образованието, освен тъй като то е записано в закона за предучилищно и учебно обучение, а тъй като вие като образец казвате, че вашите триумфи са с помощта на доста труд, учене, доста познания, които сте придобили, с цел да можете в действителност да оцените какво желаете, по какъв начин ще го постигнете и да го извършите.... “ „ Моята за фантазия за Велико Търново е да имаме най-хубавите учители, готови в най-хубавия университет, които да приготвят нашите великотърновски деца. “ – показа фантазията си госпожа Личева.
Представител на професионалната гимназия по електротехника и електроника – Горна Оряховица, училище-посланик към Европейския парламент, съобщи: „ - Тук съм с възпитаници – наши посланици, които считат господин Наков за величие в софтуерния живот. Изберете си, господин Наков три думи , които разказват Вашия живот и с които да мотивираме нашите бъдещи програмисти да следват фантазиите си. “.
„ - Това е най-трудният въпрос. Първата дума е порив – да следваш задачите си и да даваш доста, да се трудиш доста и да не си мълчиш – аз не си мълча. Втората дума е иновативност, да търсиш не това, което е съвременно, а това, което ще стане съвременно, т.е., да гледаш малко по-напред.... Третата дума ми е най-трудна, може би обич, тъй като любовта е салдото.... Намерете своето предопределение и следвайте него, а не упоритостите на другите. Пробвайте разнообразни неща и ще усетите кое е Вашето. “ – отговори господин Наков.
След рекомендацията да следваме фантазиите си с порив, иновативност и обич, ето и фантазията на един откривател, географ и геоеколог, жител на Велико Търново :
„ - Моята фантазия за Велико Търново е да имаме зелен град на река Янтра . Зелен град значи интелигентен, здрав и резистентен град,
- град, в който въздухът и водите са чисти , край реката няма табела с надпис «Къпането е забранено» и зелените системи действат ,
- имаме повече сигурност и по-малко произшествия, повреди с „ Топлофикация “, „ Ел “ и „ ВиК “, и рискове за живота и здравето на хората и околната среда;
- достъпът до всяка точка е елементарен , методът на напредване е здравословен и спокоен, и ви свързва с хората, гледките и атмосферата на града;
- Старото военно учебно заведение е парк на науката, образованието и технологиите, проявяващ техния прогрес и благоприятни условия за приложение,
- Реката е място за отдих и рекреация, с благоприятни условия за придвижване с лодка, пешком или с велосипед, с места за лов на риба и спортни игри, класни стаи навън с просветителни табла за дивите растения и животни, полеви лаборатории за на практика уроци на терен, панорамни площадки за наблюдаване на красивите пейзажи, места за художници, статуи и фотографи, места за пикник и отмора, и други тристически атракции;
- Подемът на устойчивия градски туризъм и екосистемните услуги обезпечават занаят и зелени работни места;
- При шестчасов работен ден в чиста и здравословна градска среда можем да се забавляваме, до момента в който работим и да бъдем щастливи;
- Институциите са здрави и справедливи;
- Управлението се реализира с присъединяване на гражданите;
- Корумпираните и престъпващите разпоредбите са наказани;
- Почетен жител е премия за принос, а не за присъствие;
- Развитието е насочено към хората;
- Гражданите се любуват на качеството на живот.
Тази фантазия може да бъде осъществена посредством взаимна работа на всички нива с по-висока скорост, със пристрастеност и храброст. Заедно можем да създадем и използван по-смислени и устойчиви подходи към живота в града, с които да напишем нови истории , с които всички ние да се гордеем . "
Ценка Иванова – декан на Филологическия факултет във ВТУ : „ Говорим тук за приемствеността в образованието, за акцентите и нашите фантазии. Има една леко изкривена през последните три десетилети гледка на демографския пейзаж в нашата страна. Има един проблем, който би трябвало да се взема решение не бързо, той ще бъде дълъг, тъй като 250 км разстояние от Велико Търново до София и обезлюдените към този момент райони са проблем, с цел да можем ние в действителност да дискутираме имаме ли запаси да готвим същинските учители за нашите учители в университетите, да забележим дали законодателството, което засяга по какъв начин да действат държавните университети не прави същите сковани жилетки, за които приказва и Светлин за междинното обучение – става въпрос за НАОА, за доста документи със строги догми, строги правила, които не дават опция да се разпростира полета на фантазиите или да бъде този модел на иновативност, който е в Централна и Западна Европа. Представлявам факултет, който има най-вече постоянни студенти във ВТУ – над 1020. Това е моята фантазия – първо, това което приказваме за предприемачество – да, те учат непознати езици, учат осведомителни технологии, бизнескомуникаци, интернационалните връзки и всичко това е като се опитваме тъкмо да преодолеем каноните на закона с цел да дадем съответната подготовка на нашите студенти, която другояче би следвала едни доста остарели правила. Каква е фантазията ми? Да бъдем ние център, където нашите студенти и други да живеем в един кампус, той да бъде учебен център и да притегля студентите за краткосрочни и дълготрайни стратегии, и по тази причина би трябвало всички ние да се потрудим, с цел да забележим какво още, с изключение на общоприетото университетско обучение може да прави университета дружно с още няколко просветителни институции в нашия град. Защото туризмът и връзките по света са през това, че ние би трябвало да познаваме историите и културите от Пекин до Вашингтон, нагледно казано, само че да знаем къде е нашето място, коя е нашата полезност и нашето преимущество. Младите хора би трябвало да научат от учебното заведение, от родителите, че не си коства да източваме фамилния бюджет, с цел да вървим да учим в чужбина, когато това може да се реализира с европейските стипендии по Еразъм, да вземем за пример. И всичко това допуска моята фантазия ние всички да имаме по-чести такива срещи, по-дълги благоприятни условия за канализирани диалози и връзки, които да имат крайни, дребни, само че забележими резултати на краткосрочните пътеки, с цел да се реализира и огромната цел . “
Милчо Милев – шеф на няколко компании и общински консултант: „ Член съм на действия, с които можем да създадем мислещо общество . Имам наблюдаване и смятам, че доста накуцваме в човешкия фактор .Искам да направя един зов, тъй като на никое място не споменахме за четенето на литература, и да ви кажа пет елементарни правила – цялостен живот да се грижим за тялото , цялостен живот да се грижим за мозъка, цялостен живот да сме човечни , да си знаем историята и петото предписание е да действаме .
В програмата участваха кметът на старопрестолния град Даниел Панов, Светлин Ников – програмист, основател на Софтуерен университет и притежател на премията „ Джон Атанасов “, Невен Боянов – програмист и бизнесмен, ръководител на Клуба на IT експертите във Велико Търново и проф. доктор Христо Бонджолов – ректор на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “. Модератор на полемиката беше Ники Кънчев – публицист. На срещата участваха жители, студенти и младежи, учители и възпитаници, представители на регионалната администрация с регионалния шеф Любомира Попова, чиновници на общинската администрация, общински съветници, кметове и заместител кметове от Велико Търново и района, представители на медиите.
Дискусията беше открита от кмета Даниел Панов , който сподели: „ - Аз се веселя, че през днешния ден госпожа Ева Майдел избра този конгрес да стартира от Велико Търново. Важно е, тъй като тази година има една доста значима годишнина за България и за нас, великотърновци. Това е 140 години от първото Учредително заседание и 140 години от приемане на първата Търновска конституция. Още на 5 февруари в София започнаха и честванията под патронажа на ръководителя на Народното събрание госпожа Караянчева и се надявам, че с тези празнувания Инспектората по обучение, дирекцията по обучение към община Велико Търново, а също и всички шефове на великотърновските учебни заведения имат доста събития, с които ще отбележим този значим ден за нас, българите. Важно е също за нас, че стартира този конгрес от Велико Търново, тъй като всички, които живеем тук обичаме своя град, милеем за него и най-важното, че с госпожа Майдел сме провели редица събития, които са свързани с образованието, с преквалификацията, по разнообразни тематики, а също по този начин един разбор, който преди няколко години направихме за връзката на междинното и професионално обучение с пазара на труда. И към този момент може да кажем с горделивост, че този разбор ни послужи фактически за образец, с цел да стартираме да развиваме освен дуалното образование, а най-много професионалните учебни заведения да имат връзка с бизнеса, както техникума по туризъм, техникума по електроника, учебното заведение в Чолаковци, строителния колеж и още други учебни заведения, в това число и Хуманитарна гимназия, която се мъчим да възстановим, сътвориха такива професионални паралелки, от които фактически има потребност освен във Велико Търново, само че и в региона от тези специалности. Благодаря, госпожо Майдел за това, което направихте за Великотърновска област с този разбор, който фактически доста ни оказва помощ сега. Но най-много се веселя през днешния ден, че в залата участват доста младежи. Аз въпреки всичко мислех, че след пет и половина мъчно ще се съберат толкоз хора. Но тематиката фактически е забавна. Надявам се като кмет на Велико Търново, че всеки един от Вас ще даде своята визия и предложение за това, което в бъдеще ще се случи в старопрестолния град. Знам, че сега всички ще кажете, че улиците са разкопани, има тиня... Да, няма по какъв начин този развой да се избегне, тъй като години наред проблемите, които е трябвало да се решат, в последна сметка са загърбвани. Аз споделям, че тази тематика е доста комплицирана за всеки един кмет, кой регион от своя град да избере, с цел да стартират ремонтите. Но се веселя, че след приключването на плановете, които са с европейски средства, фактически образа и визията на нашия град ще бъде напълно друга. “
„ Има доста неща, които могат да се създадат в нашия град в бъдеще. Най-важното, което ние би трябвало да съхраним и запазим е културно-историческото завещание, което ни е завещано от нашите предшественици. Прави се всичко това, което е по силите на общината, прави се всичко това, което е по силите на страната, само че има неща, които ние самите ги желаеме да станат по-бързо – да се реставрират и възстановят къщите, които са частна благосъстоятелност, паметниците на културата и да се резервира фактически това културно благосъстояние, което имаме в границите на 1500 паметника недвижима благосъстоятелност, които има Велико Търново. Именно това историческо и културно благосъстояние носи и този приръст в туризма – визитата, живия град, който е с най-дългия сезон от девет месеца в България. Хубаво е, че сезонът не е претрупан както на морето и в планинските курорти в границите на три-четири месеца, а той е регулярен в границите на девет месеца и всеки един, който се занимава с туризъм, който обслужва туристическите артикули, които предлага Велико Търново, фактически вижда, че има смисъл. Това е най-важно да се запази. И друго - в бъдеще би трябвало да се мисли за световна политика в градоустройството, също по този начин за инфраструктурата, с което община Велико Търново към този момент стартира. Положили сме стартове за доста квартали, в които ще се усъвършенства паркирането, само че естествено, че всичко това не може да стане внезапно. Аз още първоначално като почнах в 2011 година, мислех, че става доста бързо и елементарно. Но в последна сметка има доста спънки – и законодателни, и административни, които пречат това нещо да се случи бързо. Радвам се също по този начин, че успяхме да запазим университета, нашия университет, както всички споделяме, веселя се, че Националния боен университет също уголемява своите специалности, както във военните, по този начин и в цивилните специалности. Важното е също, че успяхме с Медицинския факултет от Варна, който има филиал във Велико Търново. Надявам се и още други филиали да могат да дойдат тук във Велико Търново, с цел да може Велико Търново с образованието, както е било и в Средновековието, и във Възраждането, да тръгнем с още по-бързи крачки напред. Благодаря Ви по тази причина, че довечера ще бъдем дружно, благодаря Ви, че ще чуя от Вас най-много по какъв начин виждате визията на Велико Търново в бъдещето, и най-важното, че и господин Нанков, и господин Боянов ще опишат за своя опит, за своите положителни практики. Г-жа Майдел, фактически с тези срещи, които организира напоследък, дава образец за всички младежи за тяхното професионално и кариерно израстване. Бъдете будни, инициативни и се надявам, че Вашето виждане, вашата визия за старопрестолния град е значима за всички нас, които сме в локалното самоуправление. “ - добави градоначалникът.
Ева Майдел не скри огромната си изненада какъв брой цялостна е залата и благодари на всички, които са отделили от времето си, с цел да дойдат да поговорим, да обсъдим и да дебатираме каква е най-хубавата визия за нашия град , тъй като счита, че това би трябвало да бъде общ диалог, който да проведем.
„ - Благодаря на кмета, инж. Панов, по тази причина, че прегърна концепцията да случим за първи път в България „ Моята фантазия за моя град”. Казвам за първи път в България, тъй като това е поредност от начинания, която дружно с моя екип през последните няколко години организираме в Брюксел и мечтаем за България. Питаме българите там по кое време биха се върнали и за какво биха се върнали. С тях чертаем пътя на това какви да бъдат нашите общи хрумвания и визия за нашата страна . Повече от всеки път считам, че диалогът би трябвало да го проведем тук, в нашите градове. Започваме от Велико Търново като град в който освен има доста висок стопански напредък, освен има приръст на популацията, само че и като град, който дава благоприятни условия на неговите поданици да осъществят своите фантазии, тук и в района. Само че е значимо да начертаем пътя за фантазиите на идващото потомство и имаме представители и на това потомство, само че и на поколението, което съставляват тези няколко хиляди бебета, които ще бъдат действително може би тук в нашите седалки, на нашите места след години и тези визии и тези фантазии и дейности, за които през днешния ден ще приказваме, ще имат резултат непосредствено върху тях. Започнахме диалога, тъй като считаме, че България има потребност от фантазиите на своите хора. Много постоянно, дали ще са неприятни вести, дали ще са кавги или образци, с които ни задълбава всекидневието, ние може би забравяме да мечтаем. Забравяме да мечтаем, а в това време забравяме и че едни велики неща, които са се случвали в последните години, без значение дали приказваме от времето на Микеланджело през това, което хора като Кенед Форд до Стив Джобс са случили в днешни времена, в действителност, те са били едни мечтатели и хора, които са имали една концепция. И през днешния ден доста желая да поговорим с съумелите хора като Светлин и като Невен. Аз постоянно споделям, че им се удивлявам на умеенето да съумяват да претворяват фантазиите си в действителност и ще бъде отлично да поговорим по какъв начин можем да случваме тези фантазии. Имаме потребност от екипа, имаме потребност от вярата в триумфа си, от вярата в нашия капацитет, само че най-много от това да запретнем ръкави и да вкараме труда в деяние. Може би и още доста други неща. Всъщност тазвечершната полемика считам, че ще ни разреши да обсъдим тъкмо това. Това, което за мен е значимо е да вдигнем глава и да забележим хората, които са съумели със своите фантазии, хората, които посредством проекти, посредством планове съумяват да осъществят това, което са си набелязали. Понякога не е елементарно, от време на време не се получава от първия път, само че за какво е значимо да опитаме. И не на последно място, съгласно мен това е един диалог и за бъдещето. Дали приказваме за нови технологии, дали приказваме за нови новаторски разкрития в областта на опазването на здравето, би трябвало да чертаем този път и да виждаме къде ни води той за нашия град. За да може по този начин, както Светлин завоюва премията Джон Атанасов, която президента Плевнелиев преди няколко години му връчи, да забележим дали идващият Джон Атанасов не се крие тук някъде, във Велико Търново. Защото времето минава доста бързо. Ако приказваме за бъдещето, то доста от вас ще се сетят, че единствено преди няколко години, в случай че искахме да използваме Интернет, трябваше да минем през доста премеждия. Едни сложни връзки трябваше да изпълним, съседите имаха проблем с телефона, купуваха се едни ваучери за 20-30 часа на месец и беше общо взето едно комплицирано начинание. Аз персонално си припомням редиците пъти, когато не се получаваше и не можех да направя връзката. А през днешния ден какво е Интернет? Той е 24 часа, 7 дни в седмицата в джоба на нашето сако, т.е., от самото начало, и ние би трябвало да сме подготвени за него с цел да можем да имаме фантазии, които да сбъдваме. Пожелавам си довечера да обсъдим точно тези фантазии. “ – сподели българският евродепутат Ева Майдел.
Светлин Наков описа за своята фантазия: „ - Още от възпитаник се занимавам с програмиране, към този момент близо 30 години. Започнах фактически от Велико Търново, от кръжока по програмиране в Пионерския дом. И като отида там и видя, че и през днешния ден има програмисти, ми става доста прелестно и си споделям – ето, и новото потомство може би ще последва моя път, а най-вероятно и ще го надмине. Наскоро бях в Силициевата котловина в Съединени американски щати и видях някои неща. Първото беше скромността на хората там. Второто нещо е, че животът там е предначертан и друг. Аз бленувам не ние да вървим в Силициевата котловина, а да си създадем една прелестна Силициева котловина тук, в България, за какво не и във Велико Търново. Това става с две неща – едното е образованието, второто е предприемачеството. Образованието е нещо, което имахме преди, когато имаше по-високи стандарти, огромна битка за едно място във ВУЗ и доста младежи – нещо, в което имаме доста да наваксваме. Но в случай че образованието в миналото беше по-добро, в един миг се срина и в този момент се възражда, то предприемаческият дух систематично е бил унищожаван, в годините на господство на непознати империи, а по-късно при социализма, който искаше да направи всички хора идентични – всички да живеят в апартамент, да карат идентични коли, да ядат идентична храна и да живеят еднообразно, и тази система се провали и не работи. Сега влязохме в ерата на свободата, когато човек е свободен да отиде където желае, да живее където желае, да работи каквото желае, да се занимава с каквото желае, да има вяра в каквото желае и така нататък Но тази независимост не идва гратис, тя идва след инвестиция в себе си. Инвестирайте в себе си, с цел да имате независимост – това е единственият метод. Свобода има не човек, който има пари, а човек, който има познания. Защото този, който има пари може да ги похарчи, само че този, който има познания ще ги има и в този момент, и в бъдеще ще има още повече. "
Невен Боянов благодари за опцията да показа за Клуба на програмиста и това, което прави. „ - Нашата съществена цел е да създадем среда в града за хора, които работят в региона на технологиите, с цел да могат освен да се събират и да си приказват за нещата, които ги вълнуват, а да развиват своя бизнес и да намират съидейници. Една от аргументите да остана тук е, че открих среда – тя беше дребна, само че въпреки всичко я имаше. Това, което вършим е да си сътрудничим с сътрудници от други градове на страната и да подкрепяме започващите сътрудници, които стартират личен бизнес или работа. Образованието е доста значим детайл в това, което вършим. Затова работим с учебните заведения и университета, с цел да допълним и развием практическите умения и качества на младите програмисти, и считам, че се оправяме доста добре. От три години във факултета по „ Математика и информатика “ има нова компетентност „ софтуерно инженерство “, която е доста известна и там доста сътрудници от бизнеса действително водят извършения, което е нещо ново за нашия университет. Опитваме се да развиваме и предприемачеството в нашия град. Истината е, че българинът не е доста деятелен – няма да проучваме аргументите довечера, по тази причина, въпросът е ние да помогнем на тези, които са предприемчиви да осъществят своите фантазии. Част от вложенията във Велико Търново са в софтуерната сфера. Има компании, които преди няколко години получиха средства за своите артикули и стартове. Нашата компания е една от тях. Други сътрудници също са получили вложения. Не са доста, само че въпреки всичко е начало. Далече сме от милионните вложения, които получават компаниите в София, само че това е пътя, по който сме тръгнали. Сигурен съм, че рано или късно ще има великотърновско започващо дружество, което ще получи милионна инвестиция, по-късно ще направи огромен артикул, доста прочут и най-после ще има огромна компания. Ние желаеме да развиваме във Велико Търново средата, която да направи това допустимо. В Клуба на програмиста сме към 50 деятели, а в обществената мрежа сме над 1000 индивида, които водим полемики с сътрудници и от други градове и страни по света, и се оформя една професионална общественост, която за мащабите на града е сериозна - дръзвам да настоявам, че към половин – един % от хората във Велико Търново са заети в софтуерната област " – сподели господин Боянов.
Светлин Наков напомни: „ - Навремето София беше центъра на технологиите, след това започнаха Пловдив и Варна да се развиват. В един миг се появи и Велико Търново, сякаш от нищото. Според мен Велико Търново е в топ 5 в България по своята предприемаческа дигитално-технологична общественост и изпреварва Стара Загора, Плевен и Русе – огромни градове, където има обичаи. Мисля, че по тази причина ролята на организации като Клуба на програмиста е основна. “ – сподели той.
„ - Когато приказваме за Велико Търново не би трябвало да пропущаме и другите два града - Горна Оряховица и Лясковец . Не е доста прочут факт, само че в тези три града има доста компании, които са софтуерни, модерни и хората, които се интересуват от техните артикули ги знаят. Всъщност, те основават конкурентни артикули и имат потребност от развиване в региона на технологиите. Аз съм уверен, че доста от сегашните възпитаници и бъдещи студенти ще намерят реализация там. По наше изследване във Велико Търново има към 50-60 компании – дребни, доста дребни, междинни, които са в IT региона и хора на свободна процедура. Може би към 1200 са работещите, заети в IT бранша. “ - разяснява Невен Боянов.
Попитан от Ники Кънчев за работата на кариерния център към общината, кметът Панов отговори:
„ -Изненадващото, което пристигна от чиновниците там е, че те имат мотивация да работят, само че в последна сметка нямат достъп до избрани просветителни центрове и учебни заведения, където желаят да създадат акция. До края на м. февруари те ще приготвят проект. Този проект фактически е значимо да стигне до шестокласници и седмокласници, на които им следва да завършат главното си обучение.... Именно тези кариерни центрове би трябвало да работят директно със самия шеф на професионалното учебно заведение. Да, сега са работили, само че за мен това не е ефикасна работа и мисля, че съм прав. Смятам, че шефовете в община Велико Търново фактически ще са моторите на този кариерен център с методите и новите неща, които ще внедрят. Да срещнат децата и тези, които приключват 11 и 12 клас с специалностите, които са най-търсени, а също по този начин и с действителния бизнес, на място, в дружество, в софтуерния развой при производството, тъй като имаме и доста специалности в специалностите, за които действително не можем да намерим фрагменти. Тези кариерни центрове са значими и за ориентацията във висшето обучение на децата след завършването им на междинното обучение. Но най-важния фактор при нас е Великотърновският университет, веселя се, че Великотърновският университет още веднъж има този престиж, който имаше и преди този момент, Националния боен университет и всички други филиали, които са на локално равнище. “
Ректорът на ВТУ проф. Бонджолов съобщи: „ - Университетът има място в нашия град и в просветителната система в нашата страна.... Създадохме нова IT компетентност с два езика, която се подреди измежду най-търсените в нашия университет. Децата са отворени към новостите, към технологиите, те ги притеглят и желаят да ги учат, само че това, което очевидно не чакат са компликациите, пред които ще се спрат. Още старите гърци са споделили, че хубавото е мъчно. Търси се лесното, върви се по пътя на най-малкото противодействие. Затова може би би трябвало повече да се приказва и да се открояват тези специалности, които в действителност е мъчно да ги научим, да се усвояват и да се получи документ най-после. Но когато са готови, когато са се справили, естествено е да се осъществят и да получат по-добро заплащане, т.е., по този метод да ги привличаме. Моята концепция постоянно е била да се опитаме да създадем образованието при нас европейско, с цел да не бягат нашите деца на открито. Да се опитаме да пренесем европейския опит тук и да забележим какво може на локална почва нашият университет да промени. Това, което успяхме да създадем е да вкараме бизнеса – имаме положителни практики и с аутсорсинг бранша, и с други вложители... Не можем да чакаме и непрекъснато да сме ядосани, че страната не дава задоволително – въпреки всичко, за образованието тя преразпределя. Трябва да ни е ясно обаче, какво тъкмо можем да получим. На работна среща в министерството на образованието си говорихме, че образованието е един дирек – начално, приблизително, висше, надгражда се непрекъснато и не може да се санира единствено втория етаж. Добре е софтуерно да се повдигне равнището на образованието навскъде, да има таблети, да има всякаква техника в клас – по този начин би трябвало да се трансформират нещата. Но би трябвало да се приключи този стадий до равнище университети. Не може тези, които учат учителите да не боравят с такива механически средства. Министър Вълчев се съгласи с нас да се опитаме да създадем същото и за висшето обучение. Дайте да влагаме в средства за произвеждане, в случай че желаеме да повдигнем равнището. Не може с тебешира, не може с черната дъска и бялата дъска, няма по какъв начин да стане по този начин. Трябва да бъдем в крайник с живота, който ни заобикаля, би трябвало да отговорим на тези потребности в образованието. И още нещо – би трябвало да го отворим. Много сме прецизни, принудени сме да изпълняваме всевъзможни наредби, прекомерно централизирано е всичко това, а университетите имат потребност от въздух. Директно приказвам за самото финансиране - в случай че страната не може да поеме ангажимент да ни финансира напълно, а може половината, както е до момента, дано ни каже – половината финансираме, останалото си го осигурете. И тогава да даде самодейността на ректорските управления да потърсят способи за в допълнение финансиране. Сега се приказва за планове, други неща, само че до планове стигат единствено няколко университета и то от други райони, централизирано отново, прекомерно централизирано. До дотации по същия метод. Така, че това отваряне може да стане по по-лесния метод - с привличането на задгранични студенти – това, което вършим аз и моя екип изначало. Не сме създали кой знае какво, само че сме съумели да разтеглим границите и да притеглим задгранични студенти. Нивото към рейтинга на университетите, това, което се цени и ще се цени е какъв брой задгранични студенти има. Преди няколко дни бяхме във Виетнам. В университета в Сайгон, който е почти колкото нашия по брой филантропични профили, от близо 12 000 студенти имат 5 000 задгранични – съвсем половината. Това оказва помощ на университета, където и какъвто и да е той... Няма по какъв начин университета да се развива, в случай че не се финансира. Трябва да помислим за тези неща. Ако желаеме качество, не може да залагаме на количество – не може да се финансираме на глава. Знаете каква е демографската рецесия и знаете когато няма асортимент какво се получава. Когато има конкуренция, повдига се равнището и естествено тогава можем да приказваме за съществено качество. Тоест, би трябвало да сменим напълно системата на финансиране на държавните университети. “
Бидейки в частния бранш, Светлин Наков показа: „ - СофтУни в никакъв случай не е тръгвал с концепцията да бъде бизнес, той е тръгнал с концепцията, че аз имам идея и хората към мен. С тази идея привличаме хора, които търсят метод, а не опрощение. СофтУни сега има 2350 студента, които заплащат семестрите си, т.е., това са хора, които правят оценка това, което получават и знаят, че един ден ще имат една добра специалност, работа и реализация. В момента ние достигнахме лимита на България и гледаме на открито. Новата ми фантазия е да покажа, че България е доста повече от болшинството други институции в образованието по света. Замислили сме СофтУни по целия свят. Ходих доста по света, и в Сингапур, и в Азия, и в Америка, и видях, че тяхното обучение в цифровия свят е по-слабо от нашето. Техните академийки са на равнището на опитите, които ние правехме през 2002 година. Ние сме организация от 120 души, в която има един учител и четири души, които вършат образователното наличие и системата за оценяване, и в случай че падне под 5,50 от 6,00 приказваме дали да търсим различен учител или да търсим проблем. Ще вършим СофтУни по света и ще покажем, че можем да образоваме милиони хора в целия свят. Ще стартираме със 100 – 200 хиляди в този момент през пролетта. Светът е 1000 пъти по-голям от България, споделям го на всички, които имате фантазия да вършиме бизнес. Моделът е доста елементарен – направете нещо и покажете, че то работи в България. В България е по-трудно, в сравнение с по света, тъй като средата е доста по-трудна. Изнесете го и в случай че 100 пъти по-зле се справяте по света, това значи 10 пъти напредък. Този модел го виждам непрекъснато, всички бизнесмени го вършат. България е превъзходен подготвителен лагер за изгряващи планове. “ – заключи предприемачът от Велико Търново. "
Като представител на частен бизнес, Невен Боянов сподели: „ Ние нямаме доста време да изчакаме всички промени в просветителната система и учениците да станат студенти, студентите да завършат и да стартират работа, и по тази причина нашият метод е малко по-различен – прибавяме това, което липсва в образованието. Конкретно за плана „ Мисия бъдеще “, както сподели и кмета Панов, децата в междинния курс и по-рано не постоянно са насочени какво тъкмо желаят да вършат, по тази причина ние вършим демонстрации в учебните заведения на специалностите на бъдещето. Пилотният план започва във Варна преди няколко седмици. Ние вървим в учебните заведения и представяме забавни планове, свързани с физика, химия, биология, математика, електроника, роботика, демонстрираме някои от детайлите на технологиите. Идеята е учениците да се срещнат какво съставляват специалностите на бъдещето и по-късно да създадем курсове за тези специалности, те да се включат и това да им даде опция да вземат решение къде да се насочат в междинното и висшето обучение. “
„ Мисия бъдеще “ е комплимент на това, което вършим ние като организация „ Образование България 2030 “ и с плана „ Научи ме да умея “ – сподели Ева Майдел. „ - Велико Търново е един от градовете, в който сме обучили доста младежи на умеенето за триумф в 21 век, което значително е обвързвано с това, какви ще са специалностите на бъдещето. Причината да вършим това е тъкмо тъй като считаме, че фантазиите на младежите са най-чисти и най-истински. Качественото обучение, знанията и уменията, които получаваме могат да бъдат силата и моторът да осъществяваме тези фантазии и да ни оказват помощ да осъществяваме нашите планове. Така, че в случай че не влагаме в обучение, ще ни бъде доста мъчно да сбъдваме каквото и да било. Моето обръщение е и мисля, че в панела се обединихме, че базата е едно качествено обучение, и оттова нататаък, дали фантазията ще е да стартираме личен бизнес, или в областта на общественото предприемачество, или желаеме да помогнем на нашия град като станем част от общината, регионалната администрация и така нататък, с концепциите, които имаме, с силата, с мотивацията, зависи от всеки един от нас. Най-важното е да го осъзнаем и да имаме вяра в своя капацитет, по този начин, че да намерим съидейниците, които да ни поддържат. Както чухме, има доста положителни хрумвания, които към този момент се осъществят, а и съм сигурна, че в залата има доста хора които могат да споделят техните фантазии. “
Ния, която е на дванадесет години , сподели следните думи: „ Една от моите фантазии, одеве измислена, е да изучавам в университета на Светльо. За мен е чест да заставам на тази маса с толкоз сполучливи хора, които са взели образованието за своя персонална идея и се борят за развиването на своите градове и на България. “ ... „ - Мога да изсвирвам на пиано, и през втория период се записах на курс по програмиране, тъй като доста обичам компютрите – въпреки всичко съм цифрово дете на 21 век. “ – добави Ния.
В рамките на времето за полемика, думата беше дадена на Асен Йорданов – някогашен шеф на ледената пързалка във Велико Търново, който показа своята фантазия ледената пързалка да бъде възобновена .
Областният шеф проф. Любомира Попова също показа своята фантазия. Тя сподели: „ – Щастлива съм, че тази чудесна самодейност започва от Велико Търново и за мен това не е инцидентно, тъй като моя град е ентусиазъм за нашето потомство, господин Кмете, което е израснало тук, учило е тук и се осъществя тук, и работи в този момент за нашия град. Това, което желая да кажа е изцяло в унисон с всичко, което стоящите начело споделиха – за мен, моята фантазия е обвързвана с младежите и с образованието, тъй като Велико Търново е град, който има минало, настояще и съм уверена бъдеще, обвързвано с образованието. Моята фантазия, защото тук е и първият български университет Търновската книжовна школа, и поглеждайки обратно, да погледнем и напред, господин Ректоре, за какво не нашият университет да бъде един учебен център първо за Западните Балкани, по-късно за Югоизточна Европа, а за какво не и за цяла Европа – аз мисля, че това малко по малко може да бъде една реализуема фантазия. И по тази причина си мисля, че Велико Търново е град, който ни дава и корени, и криле. Корените си ги имаме от историята, от традициите, само че образованието в междинните учебни заведения, които дават извънредно качествено обучение и четирите университета, които имаме, дават криле на младежите и по тази причина, в случай че би трябвало да дефинирам моята фантазия, обвързвана с Търново е образованието, което дава корени и криле. На добър час! "
Полина Емануилова – жител на Велико Търново мечтае на мястото на ледената пързалка да има басейн. И като гражданин на квартал „ Стадиона “ си пожелава в нейния квартал да има и ледена пързалка, и басейн .
Розалия Личева – шеф на районното ръководство на образованието сподели: „ Тъй като тематиката през днешния ден е обучение, аз поздравявам тази самодейност, тъй като тук виждам едни хора, които желаят да сбъдват своите фантазии, тъй като за пръв път от толкоз време, по този начин намерено и с толкоз плам, упоритост и предпочитание приказваме за нашия град, за развиването на образованието, освен тъй като то е записано в закона за предучилищно и учебно обучение, а тъй като вие като образец казвате, че вашите триумфи са с помощта на доста труд, учене, доста познания, които сте придобили, с цел да можете в действителност да оцените какво желаете, по какъв начин ще го постигнете и да го извършите.... “ „ Моята за фантазия за Велико Търново е да имаме най-хубавите учители, готови в най-хубавия университет, които да приготвят нашите великотърновски деца. “ – показа фантазията си госпожа Личева.
Представител на професионалната гимназия по електротехника и електроника – Горна Оряховица, училище-посланик към Европейския парламент, съобщи: „ - Тук съм с възпитаници – наши посланици, които считат господин Наков за величие в софтуерния живот. Изберете си, господин Наков три думи , които разказват Вашия живот и с които да мотивираме нашите бъдещи програмисти да следват фантазиите си. “.
„ - Това е най-трудният въпрос. Първата дума е порив – да следваш задачите си и да даваш доста, да се трудиш доста и да не си мълчиш – аз не си мълча. Втората дума е иновативност, да търсиш не това, което е съвременно, а това, което ще стане съвременно, т.е., да гледаш малко по-напред.... Третата дума ми е най-трудна, може би обич, тъй като любовта е салдото.... Намерете своето предопределение и следвайте него, а не упоритостите на другите. Пробвайте разнообразни неща и ще усетите кое е Вашето. “ – отговори господин Наков.
След рекомендацията да следваме фантазиите си с порив, иновативност и обич, ето и фантазията на един откривател, географ и геоеколог, жител на Велико Търново :
„ - Моята фантазия за Велико Търново е да имаме зелен град на река Янтра . Зелен град значи интелигентен, здрав и резистентен град,
- град, в който въздухът и водите са чисти , край реката няма табела с надпис «Къпането е забранено» и зелените системи действат ,
- имаме повече сигурност и по-малко произшествия, повреди с „ Топлофикация “, „ Ел “ и „ ВиК “, и рискове за живота и здравето на хората и околната среда;
- достъпът до всяка точка е елементарен , методът на напредване е здравословен и спокоен, и ви свързва с хората, гледките и атмосферата на града;
- Старото военно учебно заведение е парк на науката, образованието и технологиите, проявяващ техния прогрес и благоприятни условия за приложение,
- Реката е място за отдих и рекреация, с благоприятни условия за придвижване с лодка, пешком или с велосипед, с места за лов на риба и спортни игри, класни стаи навън с просветителни табла за дивите растения и животни, полеви лаборатории за на практика уроци на терен, панорамни площадки за наблюдаване на красивите пейзажи, места за художници, статуи и фотографи, места за пикник и отмора, и други тристически атракции;
- Подемът на устойчивия градски туризъм и екосистемните услуги обезпечават занаят и зелени работни места;
- При шестчасов работен ден в чиста и здравословна градска среда можем да се забавляваме, до момента в който работим и да бъдем щастливи;
- Институциите са здрави и справедливи;
- Управлението се реализира с присъединяване на гражданите;
- Корумпираните и престъпващите разпоредбите са наказани;
- Почетен жител е премия за принос, а не за присъствие;
- Развитието е насочено към хората;
- Гражданите се любуват на качеството на живот.
Тази фантазия може да бъде осъществена посредством взаимна работа на всички нива с по-висока скорост, със пристрастеност и храброст. Заедно можем да създадем и използван по-смислени и устойчиви подходи към живота в града, с които да напишем нови истории , с които всички ние да се гордеем . "
Ценка Иванова – декан на Филологическия факултет във ВТУ : „ Говорим тук за приемствеността в образованието, за акцентите и нашите фантазии. Има една леко изкривена през последните три десетилети гледка на демографския пейзаж в нашата страна. Има един проблем, който би трябвало да се взема решение не бързо, той ще бъде дълъг, тъй като 250 км разстояние от Велико Търново до София и обезлюдените към този момент райони са проблем, с цел да можем ние в действителност да дискутираме имаме ли запаси да готвим същинските учители за нашите учители в университетите, да забележим дали законодателството, което засяга по какъв начин да действат държавните университети не прави същите сковани жилетки, за които приказва и Светлин за междинното обучение – става въпрос за НАОА, за доста документи със строги догми, строги правила, които не дават опция да се разпростира полета на фантазиите или да бъде този модел на иновативност, който е в Централна и Западна Европа. Представлявам факултет, който има най-вече постоянни студенти във ВТУ – над 1020. Това е моята фантазия – първо, това което приказваме за предприемачество – да, те учат непознати езици, учат осведомителни технологии, бизнескомуникаци, интернационалните връзки и всичко това е като се опитваме тъкмо да преодолеем каноните на закона с цел да дадем съответната подготовка на нашите студенти, която другояче би следвала едни доста остарели правила. Каква е фантазията ми? Да бъдем ние център, където нашите студенти и други да живеем в един кампус, той да бъде учебен център и да притегля студентите за краткосрочни и дълготрайни стратегии, и по тази причина би трябвало всички ние да се потрудим, с цел да забележим какво още, с изключение на общоприетото университетско обучение може да прави университета дружно с още няколко просветителни институции в нашия град. Защото туризмът и връзките по света са през това, че ние би трябвало да познаваме историите и културите от Пекин до Вашингтон, нагледно казано, само че да знаем къде е нашето място, коя е нашата полезност и нашето преимущество. Младите хора би трябвало да научат от учебното заведение, от родителите, че не си коства да източваме фамилния бюджет, с цел да вървим да учим в чужбина, когато това може да се реализира с европейските стипендии по Еразъм, да вземем за пример. И всичко това допуска моята фантазия ние всички да имаме по-чести такива срещи, по-дълги благоприятни условия за канализирани диалози и връзки, които да имат крайни, дребни, само че забележими резултати на краткосрочните пътеки, с цел да се реализира и огромната цел . “
Милчо Милев – шеф на няколко компании и общински консултант: „ Член съм на действия, с които можем да създадем мислещо общество . Имам наблюдаване и смятам, че доста накуцваме в човешкия фактор .Искам да направя един зов, тъй като на никое място не споменахме за четенето на литература, и да ви кажа пет елементарни правила – цялостен живот да се грижим за тялото , цялостен живот да се грижим за мозъка, цялостен живот да сме човечни , да си знаем историята и петото предписание е да действаме .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ