euobserver.com В рамките на няколко години централните банки преминаха от

euobserver.com В рамките на няколко години централните банки минаха от паника за неналичието на инфлация - и вероятно прекосяване към дефлация - към вероятността за стагфлационна серпантина. На годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон през октомври 2022 година централно място зае дебатът дали актуалната инфлация отразява напън от страна на търсенето или предлагането - или и двете. Диагностицирането на източниците на шока и разбирането дали той е временен или непрекъснат е от решаващо значение за ориентиране на функционалността на централните банки за реагиране, написа за euobserver.com. Залогът за икономическия напредък и развиване не може да бъде по-голям: действителността на климатичната рецесия и капиталовите благоприятни условия на екологичния преход се дефинират от екзогенни планетарни граници, а не от настоящите фискални и парични условия. Ако в този момент не се влага, това би влошило още повече икономическите условия и би довело до риск от нескончаем циничен кръг от незадоволителни вложения, муден напредък и висок дълг. Що се отнася до източниците на инфлацията, лагерът на търсенето приканва централните банкери да се погледнат в огледалото: годините на ниски лихвени проценти и количествени удобства (QE) са довели до повишение на цените на активите. Това се форсира по време на пандемията, когато централните банки изоставиха първите си стъпки към нормализация, с цел да поддържат стопанската система с ново количествено облекчение. От 2008 година насам балансите на централните банки са се нараснали повече от четири пъти, като през 2022 година ще възлизат на над 30 трилиона щатски $. Само обвързваното с пандемията количествено облекчение беше няколко пъти по-голямо от това в интервала 2009-2011 година, последвал финансовата рецесия. Въпросът дали паричната политика е съдействала за внезапното повишение на инфлацията е малко по-различен от този дали централните банки са отговорни. Централните банки показват бездействието на държавните управления като причина за личните си дейности - изключително нежеланието на държавните управления да продължат структурните промени и да се възползват от ниските разноски по заемите, с цел да създадат по този начин нужните вложения. Притиснати в ъгъла и лимитирани от мандата си за ценова непоклатимост, централните банки нямаха различен избор, с изключение на да се трансфорат в " единствената игра в града ", като си навлякоха рецензии за това, че поемат това, което би трябвало да е задача на определените политици. Направиха го с стеснение. Неведнъж те призоваваха държавните управления да поддържат възобновяване и обръщаха внимание на рестриктивните мерки, които паричната политика може да реализира. Някои отидоха даже по-далеч, като предизвестиха за рисковете от основаване на балон на държавните облигации или предизвестиха, че може да съжаляват за напъните си да основат инфлация. Преминаването на държавните управления към фискална агресия по време на пандемията способства в допълнение за внезапното повишение на инфлацията. Иновативните пакети за подкрепяне, целящи спасяването на човешки животи и прехранване, бяха свързани с риска от генериране на свръхликвидност и предизвикателство на всеобщо повишение на цените. Последиците от пандемията и свързаната с нея деглобализация от страна на предлагането са инфлационни по няколко метода. На първо място, явни са компликациите в световните вериги за доставки и контейнеровозите, в това число спиранията в търговията с чипове и други значими високотехнологични първични материали. В същото време пандемията промени желанията на хората във връзка с работата, като доста хора отхвърлиха да се върнат на пазара на труда след пандемията. Към това се прибавят и годините на неправилна енергийна политика и неспособността да се диверсифицират енергийните доставки, които направиха основни елементи от международната стопанска система уязвими. Ускорената инфлация в Европа е резултат от нееластичното търсене на природен газ. Ако не се вземат ограничения, изменението на климата може да провокира спомагателен инфлационен напън. Ако днешната " фосилна инфлация " отразява наследената цена на зависимостта от изкопаеми горива, централните банкери предизвестяват и за бъдеща " климатична инфлация " (тъй като по-честите, по-интензивните и по-широко публикуваните в географски проект рискови феномени, свързани с климата, нарушават икономическата активност и селското стопанство), както и " зелена инфлация " (по-висок риск при сюжет на непорядъчен преход, при който предлагането на значими първични материали не дава отговор на търсенето).