Испански хапки Пинчос
Необходими Продукти
● франзела - 6 филийки, относително тънки● чоризо - 100 г сурово
● чери домати - 4 - 5 бр.
● риба звук - 90 г
● маринована риба - 4 бр. хамсия, херинга, аншоа
● маслини - 2 бр. обезкостени, пълнени с аншоа
● козе сирене - към 60 г руло
● лук - 1/2 глава, междинна
● захар - 1 с.л. с връх
● масло - 1 с.л.
● зехтин - 4 с.л.
Начин на подготвяне
Испанските хапки Пинчос нормално са предопределени за едно бързо мезе на крайник с чаша хубаво вино или бира.
Във всеки завършек на страната те могат да бъдат друго поднесени, както и с друго пояснение, тъй че няма строга рецепта за Пинчос.
Най-характерни са за зоната на Паис Баско и Навара, където всеки бар или ресторант целодневно излага на своята огромна витрина разнообразни типове Пинчос, с което съблазнява всеки един клиент да приглася своята чаша пиво с нещо малко, автентично и вкусно за похапване.
Един път в годината се организира и конкурс за Най-добро Пинчо и тогава гастро експерти обикалят от заведение на заведение, с цел да опитат от най-интересните и изобретателни авторски осъществявания, направени от разнородни артикули. Когато наградените заведения за хранене получат самопризнание, те залепят на своите витрини и прозорци достиженията и победител Пинчо, с цел да може всеки новопостъпил клиент да го види и опита наложително.
Едно Пинчо може да бъде както хлебче, нормално от франзела с нещо от горната страна, по този начин и парче тортиля, мини чашка с Гаспачо или Салморехо, дребна чинийка с вкусно ядене в сос, мини шишче или даже крокета. Единственото изискване е да бъде малко и красиво.
Пинчо значи нещо което боде, т.е. в тази ситуация храна, която е забодена или нанизана на шишче, съчка и така нататък, по тази причина доста Пинчос са набодени на съчка, други с времето се видоизменят и престават да съставляват тъкмо безусловно наименованието.
В област Валенсия, където съм живяла, пък назовават Пинчо само шишчетата, а това, което в Навара и Паис Баско именуват Пинчо, във Валенсия се споделя Монтадито, другаде Тапас. Всъщност значи съвсем едно и също.
Тъй като няма избрана рецепта и всеки може да сътвори свое авторско Пинчо, аз ви предлагам три от най-лесните разновидности да спретнем небрежно няколко от тези хапки. За други хрумвания оставям на вашето въображение.
Вариант за студено Пинчо е да сложите върху филийки от франзела риба звук, от горната страна да поставите мариновани рибки или осолена аншоа, доматче (може и парче варено яйце), обезкостена маслина и забождате с съчка - въпреки всичко дано е достоверно:)
Друг вид, постоянно срещан по заведенията и класика по принцип, е Пинчо с козе сирене. Слагате първо лук да се запържи и омекне в масло и малко зехтин. Добавяте захар и щом се карамелизира, поставяте върху филийки.
В същия тиган, в който е останал карамелен сос от лука, запечатвате дебели кръгчета козе сирене и поставяте и тях на филийката. Може да сложите парче чери домат, запечено кръгче тиквичка или каквото ви харесва. На някои места дори вместо самун поставят шайби варен картоф, запечен патладжан или тиквичка. Отгоре накапете балсамова редукция за лукс.
Трети вид, още веднъж типичен, е да изпечете Чоризо на кръгчета и да поставите върху хлебчето. Комбинирайте с домат, кашкавал (най-добре сирене Манчего), може и с бъркано яйце.
И не забравяйте да набодете на съчка:)
Добър вкус!
