Гроздето Е Кисело! Още Един Известен Българин Изсъска Срещу Успехите На Григор Димитров! Много Ги Боли!
Ето какво написа Терзийски:
ДА РЕЧЕМ
Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; само че съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва - тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си " на съществено ". Така.
Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $. Игра на тенис. Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно - за вестника на българите живеещи във Англия - получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден...или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем По жицата или Андрешко да бъдат оценени по 10 паунда парчето?
После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите. И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново.
ДА РЕЧЕМ
Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша; само че съм съвсем сигурен, че тя ще е жестоко негативна. Това, ненапълно, ще ме зарадва - тъй като ще ме освободи от задължението да одобрявам сънародниците си " на съществено ". Така.
Григор Димитров, прочут български тенисист с европейски и международни достижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина $. Игра на тенис. Горе долу в същите времена - да речем година по-рано - писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно - също получавал европейско и международно самопризнание, до момента в който пишеше за лондонско издание, а точно - за вестника на българите живеещи във Англия - получаваше за всеки собствен роман по 25 паунда. Но в един прекрасен ден основният редактор му заяви, че повече от 10 паунда на роман не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден...или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем По жицата или Андрешко да бъдат оценени по 10 паунда парчето?
После Калин Терзийски си даде сметка, че очевидно писателите би трябвало да умрат, с цел да зацъкат с език българите. И след това от кумова срама да им отдадат някаква гузна респект. А до момента в който умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, въпреки всичко, би трябвало да помним, е дух, познание и величествена мъдрост. Все отново.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ