Евтината руска пропаганда срещу България и Европейския съюз
Ето по какъв начин работи пропагандата против Европейския съюз. Само ден след речта на Доналд Туск в София, в българския Facebook се популяризира всеобщо една неистина, основана в Русия. Ето я – такава, каквато се вижда на стената на Яна Митева:
Истината, несъмнено, е надалеч от цитираното от госпожа Митева, само че е забавно да се види по какъв начин троловете смесват обстоятелствата с лъжата, с цел да се разбере по-добре за какво заплахата от подправените вести и дезинформацията е толкоз огромна.
1. За фотографията
Тя може да се откри в Уикимедия и фактически е от немските архиви. Важното е да се знае, че това е фотография от септември 1939 година, а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939 година, покрай Устроние/Опатовице; пътен превоз на задържани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).
С други думи, индивидът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от немската войска, само че няма по какъв начин да е дядото на Туск, което излиза наяве от описаното в идната точка:
2. Да забележим какво е правил Юзеф Туск по това време, съгласно страницата му в Уикипедия (проверена и с източниците – полски издания, посочени в нея!)
“На 1-ви септември 1939 година, когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в немския райх и жителите му стават германци. Туск е атакуван в къщата си същата заран и по-късно става очевидец на арестите на поляци на жп-гарата, както и на отбраната на пощенската станция в Данциг. Туск рапортува за нападението в данцигската полиция и след това е задържан като полски деятел, разказан като “полски маниак, рисков за сигурността на немската страна ”; фамилията му е изгонено от вкъщи им. Туск е наложително принуден да работи в строителството на концлагера Щутхоф. През 1941 година е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Нойенгаме, откъдето е освободен през август 1942 година На 2-ри август 1944 година Туск е заставен да влезе в редовете на вермахта. След към четири месеца, на 24-ти ноември 1944 година той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили. ”
Същата дезинформация е била употребена в изборите за президент на Полша през 2005 година, когато Туск губи от Качински. Информацията за службата във Вермахта на дядото са направени от политика Юзеф Курски, който след това е изпъден от партията си, а спечелилият изборите Лех Качински разгласява публично опрощение по отношение на нелепите обвинявания.
От реакцията в обществените мрежи в последните два дни разбирам, че някои хора се объркват от това, че фотографията е същинска, а пък информацията е подправена. Ще го обясня по различен метод: в немските военни архиви има голям брой фотоси от Втората международна война. Всички те са същински, а не подправени. Дезинформацията се случва, когато същинска фотография се употребява с подправен текст – в тази ситуация се твърди, че водачът на джипката е дядото на Туск (друг е въпросът, че внуците нямат нищо общо с дейностите на своите дядовци и баби!), което не е допустимо заради това, че до 1944 година той не е бил мобилизиран в редовете на немската войска.
Следват разумните въпроси:
Откъде идва ментето на стената на госпожа Митева?
От уебсайт на съветски език, Политфорумс (важен подробност: от базата данни за домейна politforums.net се вижда, че притежателите му са поискали да бъдат анонимни или най-малко употребяват регистратор, който поддържа такава функция); в него за създател на публикацията е посочен Олег Лурие от “Живия вестник ”. Ако се чудите за какво го е разгласила, не се чудете доста – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко обстоятелството: съветското и българското знаме, преплетени другарски. Профилните фотоси на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия прелом. Както и фотографии, в които си проличава ясно съветската агитация. По-долу пущам картинна изложба за тези, които желаят да се позабавляват.
Кой е създателят на истинския съветски текст?
Ето кой е господин Лурие, в резюме: някогашен публицист, наказан за шикалкавене (два пъти), излежал години в пандизите на Русия. Според публикацията в Уикипедия, разполагал с имущество, което надалеч надвишава формалните му приходи (джипове „ Порше Кайен “ и „ Ауди All Road “, леки коли „ Мерседес S-500 “, „ Ауди ТТ “, както и две „ Ауди А6 “).
А какво евентуално му е било в главата, когато е разгласил ментето в “Живия вестник ” може да се подразбере от определените от самия него тагове към публикацията: Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, Европейски Съюз, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, Секретен сътрудник, Украина, евреи, европейские полезности, каратели, концлагеря, фашизм.
Какво прави усещане в тези тагове? Ами съществуването на “Хитлер ”, “Химлер ”, “Киев ” и “Украина ”, несъмнено, които нямат нищо общо с казуса…
Защо таман в този момент този текст се появява на български език?
Очевидно е за какво – тъй като повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 година в София е позитивна. А антибългарската агитация не може да подмине умерено сходни страсти. Иначе текстът е написан от дълго време, само че не може да не се запитате дали не е бил преведен на български в този момент, когато е станало необходимо да се “вкара в послание ”, с цел да подрони престижа на господин Туск и да накара хората да гледат на него с съмнение.
Впрочем, ще бъде забавно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска агитация и ще продължат да разпространяват подправената вест за “дядото на Туск ”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази агитация. А и кои ще се изправят против нея.
Ето и някои спомагателни мнения на известия във Facebook по тематиката. Ще допълням тази публикация с нови мнения, когато се появят нови въпроси.
Съмнения:
“Истината би трябвало да е несъмнена и недвусмислена! А аз и доста други останахме неубедени. Споделих с всички, че смятате фотографията за менте, само че вие самичък казвате, че е същинска. Кое е менте тогава? Намирам,че много обърканото и нелогично пояснение. Версията за наложително вербуване на Юзеф Туск не устоя. ”
“Не устоя фактът по какъв начин е освободен през август 42-ра и по-късно рекрутиран в СД. От други линкове през вчерашния ден, които прочетох на немски, оказва се че Юзеф е показал идеологически претекстове (вярвам, че си е спасявал живота си). Но е бил във Вермахта чак до края на войната. Там написа, че този факт е непонятен. Добре, в действителност датировката не съответствува прав си! Посочени са чиновете на четиримата, само че не и имената. Но пък приликата сред дядо и внук е поразителна. ”
Коментар върху подозренията:
Истината си е несъмнена. За фотографията обясних нагоре: тя е същинска, само че нито един от описаните в нея хора не е дядото на Туск. Ментето е коментарът към нея. Няма “версия за наложително вербуване ” (мобилизация). В нацистка Германия всички мъже са подлежали на военна работа. Хората не са имали избор; факт е, че не всички бойци във Вермахта са военнопрестъпници, а спомагателната информация, че не е служил до края на войната, а е или избягал и включил към съпротивата, или попаднал в съюзнически лагер е показателна. Също по този начин индикативен е и различен факт – че той е служил като елементарен боец, а не като боец в SD или SS. Аргументът за приликата не устоя инспекцията на датите.
Истината, несъмнено, е надалеч от цитираното от госпожа Митева, само че е забавно да се види по какъв начин троловете смесват обстоятелствата с лъжата, с цел да се разбере по-добре за какво заплахата от подправените вести и дезинформацията е толкоз огромна.
1. За фотографията
Тя може да се откри в Уикимедия и фактически е от немските архиви. Важното е да се знае, че това е фотография от септември 1939 година, а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939 година, покрай Устроние/Опатовице; пътен превоз на задържани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).
С други думи, индивидът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от немската войска, само че няма по какъв начин да е дядото на Туск, което излиза наяве от описаното в идната точка:
2. Да забележим какво е правил Юзеф Туск по това време, съгласно страницата му в Уикипедия (проверена и с източниците – полски издания, посочени в нея!)
“На 1-ви септември 1939 година, когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в немския райх и жителите му стават германци. Туск е атакуван в къщата си същата заран и по-късно става очевидец на арестите на поляци на жп-гарата, както и на отбраната на пощенската станция в Данциг. Туск рапортува за нападението в данцигската полиция и след това е задържан като полски деятел, разказан като “полски маниак, рисков за сигурността на немската страна ”; фамилията му е изгонено от вкъщи им. Туск е наложително принуден да работи в строителството на концлагера Щутхоф. През 1941 година е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Нойенгаме, откъдето е освободен през август 1942 година На 2-ри август 1944 година Туск е заставен да влезе в редовете на вермахта. След към четири месеца, на 24-ти ноември 1944 година той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили. ”
Същата дезинформация е била употребена в изборите за президент на Полша през 2005 година, когато Туск губи от Качински. Информацията за службата във Вермахта на дядото са направени от политика Юзеф Курски, който след това е изпъден от партията си, а спечелилият изборите Лех Качински разгласява публично опрощение по отношение на нелепите обвинявания.
От реакцията в обществените мрежи в последните два дни разбирам, че някои хора се объркват от това, че фотографията е същинска, а пък информацията е подправена. Ще го обясня по различен метод: в немските военни архиви има голям брой фотоси от Втората международна война. Всички те са същински, а не подправени. Дезинформацията се случва, когато същинска фотография се употребява с подправен текст – в тази ситуация се твърди, че водачът на джипката е дядото на Туск (друг е въпросът, че внуците нямат нищо общо с дейностите на своите дядовци и баби!), което не е допустимо заради това, че до 1944 година той не е бил мобилизиран в редовете на немската войска.
Следват разумните въпроси:
Откъде идва ментето на стената на госпожа Митева?
От уебсайт на съветски език, Политфорумс (важен подробност: от базата данни за домейна politforums.net се вижда, че притежателите му са поискали да бъдат анонимни или най-малко употребяват регистратор, който поддържа такава функция); в него за създател на публикацията е посочен Олег Лурие от “Живия вестник ”. Ако се чудите за какво го е разгласила, не се чудете доста – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко обстоятелството: съветското и българското знаме, преплетени другарски. Профилните фотоси на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия прелом. Както и фотографии, в които си проличава ясно съветската агитация. По-долу пущам картинна изложба за тези, които желаят да се позабавляват.
Кой е създателят на истинския съветски текст?
Ето кой е господин Лурие, в резюме: някогашен публицист, наказан за шикалкавене (два пъти), излежал години в пандизите на Русия. Според публикацията в Уикипедия, разполагал с имущество, което надалеч надвишава формалните му приходи (джипове „ Порше Кайен “ и „ Ауди All Road “, леки коли „ Мерседес S-500 “, „ Ауди ТТ “, както и две „ Ауди А6 “).
А какво евентуално му е било в главата, когато е разгласил ментето в “Живия вестник ” може да се подразбере от определените от самия него тагове към публикацията: Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, Европейски Съюз, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, Секретен сътрудник, Украина, евреи, европейские полезности, каратели, концлагеря, фашизм.
Какво прави усещане в тези тагове? Ами съществуването на “Хитлер ”, “Химлер ”, “Киев ” и “Украина ”, несъмнено, които нямат нищо общо с казуса…
Защо таман в този момент този текст се появява на български език?
Очевидно е за какво – тъй като повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 година в София е позитивна. А антибългарската агитация не може да подмине умерено сходни страсти. Иначе текстът е написан от дълго време, само че не може да не се запитате дали не е бил преведен на български в този момент, когато е станало необходимо да се “вкара в послание ”, с цел да подрони престижа на господин Туск и да накара хората да гледат на него с съмнение.
Впрочем, ще бъде забавно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска агитация и ще продължат да разпространяват подправената вест за “дядото на Туск ”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази агитация. А и кои ще се изправят против нея.
Ето и някои спомагателни мнения на известия във Facebook по тематиката. Ще допълням тази публикация с нови мнения, когато се появят нови въпроси.
Съмнения:
“Истината би трябвало да е несъмнена и недвусмислена! А аз и доста други останахме неубедени. Споделих с всички, че смятате фотографията за менте, само че вие самичък казвате, че е същинска. Кое е менте тогава? Намирам,че много обърканото и нелогично пояснение. Версията за наложително вербуване на Юзеф Туск не устоя. ”
“Не устоя фактът по какъв начин е освободен през август 42-ра и по-късно рекрутиран в СД. От други линкове през вчерашния ден, които прочетох на немски, оказва се че Юзеф е показал идеологически претекстове (вярвам, че си е спасявал живота си). Но е бил във Вермахта чак до края на войната. Там написа, че този факт е непонятен. Добре, в действителност датировката не съответствува прав си! Посочени са чиновете на четиримата, само че не и имената. Но пък приликата сред дядо и внук е поразителна. ”
Коментар върху подозренията:
Истината си е несъмнена. За фотографията обясних нагоре: тя е същинска, само че нито един от описаните в нея хора не е дядото на Туск. Ментето е коментарът към нея. Няма “версия за наложително вербуване ” (мобилизация). В нацистка Германия всички мъже са подлежали на военна работа. Хората не са имали избор; факт е, че не всички бойци във Вермахта са военнопрестъпници, а спомагателната информация, че не е служил до края на войната, а е или избягал и включил към съпротивата, или попаднал в съюзнически лагер е показателна. Също по този начин индикативен е и различен факт – че той е служил като елементарен боец, а не като боец в SD или SS. Аргументът за приликата не устоя инспекцията на датите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ