Проф. Николай Слатински: Възможен ли е в близко бъдеще свят без Путин и след Путин?
Ето, че в този момент всичко стартира още веднъж. Правят се напоителни разбори какво ще предприеме Путин. И още веднъж се върви по минималната писта – малко ще изиска, малко ще направи, малко ще навлезе и малко ще вземе.
Аз за разлика от Иван Кръстев и всички нагоре упоменати специалисти, не съм измежду определените гуру-та, с които Путин откровено и персонално споделя проектите си.
(Споменавам уважавания от мен Иван Кръстев, тъй като той е единственият български анализатор, който взе участие във образуването на западното публично мнение и е четен и слушан от западните политически елити).
След като Путин не ми споделя какво счита да направи, значи мога самичък и единствено да обмислям над този въпрос.
Какво за мен е ясно?
Първо, Путин патологично не понася Запада със западните демократични полезности, с фокусирането върху индивида, свободата, демокрацията, човешките права и толерантността към другите и разликите.
Второ, Путин е надълбоко комплексиран от Запада и си умира да избива своите комплекси като се стреми да го унижи – колкото се може повече.
Трето, Путин презира всичко в межународните връзки, което не е обвързвано със силата, с грубата мощ и счита тези, които имат вяра в интернационалното право, в дипломацията, в диалозите, договарянията и договорите за слабаци с меки китки.
Четвърто, Путин ненавижда Украйна, той има обсесия от нея, не знам за какво е по този начин, само че него го стимулира безспорното и непреодолимо предпочитание да унищожи тази страна и да я трансформира в някаква псевдо-Босна и Херцеговина, единствено че надалеч по-хлабаво обвързвана и в това време мощно орязана, лишена от суверенитет и неспособна да е витален и управляем организъм.
Пето, Путин мисли във все същите парадигмални понятия от 30-те години на Германия – един народ, една Русия, един президент; аншлус (присъединяване, по-точно - възсъединяване); военна мощ; блицкриг; витално пространство; всички руснаци да са в Русия, затова територии, където руснаците са болшинство, би трябвало да бъдат присъединени към Русия; има втори вид славяни, т.е. самобитни подчовеци; тези, на които единият родител не е руснак (съвременните мишлинги) са подозрителни и съмнителни и по тази причина ще би трябвало с двойно и тройно старание да се борят да потвърдят преданост към Русия и персонално към Путин; референдумите не са с цел да се установи националната воля, а с цел да се възвеличае неговата, на Путин политика; на Путин не му стига да постави безпардонна ръка върху избрани непознати територии, той желае това да бъде ознаменувано с всенародни празненство и възхвала на името му.
Само не знам кои ще са в перверзните показа на Путин новите евреи – евентуално демократичните демократи в Русия („ безродните космополити “, „ соросоиди “, непознати сътрудници и антипутинисти).
Шесто, Путин е изгубил действителна визия за света, схващанията му за същинските стойности и действителните съотношения и връзки са образувани от патологичните негови его, егоизъм и фикс идея за великолепие, както и от заобиколилите го съветници и подръчните медии, които му споделят единствено това, което той желае да чуе.
Седмо, неуспехите на икономическата и финансовата му политика, неспособността му да модернизира и диверсифицира съветската индустрия, задълбочаващото се състояние на Русия като суровинен източник (затова и енергийните запаси се употребяват като тояга), изхабяването на инфраструктурата и спадането на виталния стадарт отвън няколкото по-големи градове, безумната корупция, глухото неодобрение измежду част от по-младите и по-образованите руснаци – всичкото това кара Путин да се стреми да храни народа си с териториални придобивки и с легенди за съветско великолепие, изключителност, горделивост и вреден национализъм (говоря за вреден национализъм, другояче в естествения национализъм няма нищо неприятно, дори в противен случай!).
При тези начални и гранични условия за моите разсъждения, ето какви заключения си върша – персонални и никого не ангажиращи.
Първо, Путин не е имал, няма и няма и да има никакво желание да се вслушва в мнението и предизвестията на Запада. Дори да са тежки глобите (в което се колебая, поради зависимостта от съветски енергийни запаси на Европа, изключително – на Германия), за Путин това е безусловно без значение – цената ще я заплащат елементарните руснаци; невероятните руснаци са все мегабогати, от милионери до милиардери, та чак до Путин – за тях няма нищо ужасно или рисково.
Второ, Путин желае да отиде и е уверен, че ще отиде оптимално надалеч в унищожаването с военна мощ на Украйна. Той работи с количествени параметри и счита, че при съответствие 7 към 1 и при изискване, че Западът няма да се бие за Украйна, за него е ясно като две и две, че въоръжените му сили ще навлязат в Украйна като нож в масло.
Трето, Путин всекидневно предизвика Украйна, наскърбява я, издевателства над нея, унижава я и не се съмнява, че рано или късно Украйна ще се окаже в неспособност да понася повече това сатанинско негово отношение към нея (защото тя ще стартира да наподобява тогава слаба, смешна, страхлива и безпомощна) и ще отговори на военната мощ с военна мощ, а това е точно мотивът, който Путин чака, с цел да разгърне необятна и тежко въоръжена военна експанзия против Украйна.
Четвърто, Путин освен разчита на петите колони от руснаци, само че той и съветските служби работят с тях, по тази причина той заслепено има вяра, че те ще вземат нещата в свои ръце и си показва по какъв начин, да вземем за пример, в Харков (преобладаващо рускоезичен град с население от 1.5 милиона, където като студент и аспирант минаха 8 от най-хубавите ми юношески години) тези, които са готови за тази работа, ще завладяват органите на властта и ще последват образеца на Донецк и Луганск. Като, несъмнено, допускам, че Путин е истерично убеден, че и други градове сходни и по сходство на Харков ще „ се вдигнат “ и ще забият съветското знаме (което бе критерият за нашия президент кому принадлежи съответната територия).
Пето, Путин няма и грам подозрение, че народите в Европа не ще пожелаят да вземат участие в придвижването „ Да мръзнем за Украйна “ при внезапен скок на цената на газа, тъй че той не се опасява от доста мощни антируски настроения на континента ни.
Шесто, Путин прелестно знае, че страни като България са слабото място и на Европейски Съюз, и на НАТО; путинофилите в тези страни и изключително у нас заемат основни позиции във властта (никак не е дребна и ролята на големите пари и други съблазни, с които Путин редовно, по фарисейски покварява политици на всички места в Европа), ето за какво той в допълнение ескалира военните си упоритости против Украйна, с цел да отслаби и, както споделих, да унижи колкото се може повече и по-злепоставящо Запада.
Седмо, Путин има нрав на квартален хулиган, на бабаит; той няма спирачки и е несъизмерим, подготвен на всичко - като водач в онази игра на препускащи един против различен камиони, който няма да свърне, тъй като знае, че ще свърне неговият съперник. А съперникът му ще свърне, тъй като не е самоубиец, тъй като е привикнал на игри по правила и основани на правила и полезности. В този смисъл Путин към този момент е схванал, а Западът му оказа помощ да се убеди в това, че никой в Европа не знае по какъв начин може да се оправиш с бандит с нуклеарно оръжие, за който няма нищо свято и нещо скъпо, който е подготвен да разрушава, да употребява брутална груба мощ, който пет пари не дава дали това е морално и какво им е на по-слабите от дейностите му. Слабите, споделя Путин, ги бият и ги натикват в клозетната яма.
Няма ли излаз от обстановката, толкоз безнадеждно ли е всичко?
При изискване, че никой на Запад няма да рискува да води война с Путин, нещо, което е явно и даже очевадно (не единствено тъй като Западът няма да се бие за Украйна, тъкмо както прежали в миналото Чехословакия, само че и тъй като за разлика от Путин, Западът не е безумец), нещата не са по никакъв начин радостни. Никак не са радостни и са доста тъжни дори.
Поне отчасти първоначално Путин може да бъде озаптен единствено от четири фактора.
Първият фактор е Украйна да даде сполучлив боен отпор на въоръжената експанзия на Путин, с което да направи неосъществим неговият победоносен блицкриг. А Западът да оказва помощ с нов ленд-лийз, с запаси, въоръжение, техника, дипломатическа поддръжка – дотолкоз, доколкото му стиска и доколкото западноевропейските нации са склонни да го поддържат. Алтернативата е Путин да приема парада на успеха в Киев.
Така е през днешния ден – в случай че Украйна не брани независимостта си, то независимостта ѝ и даже самото ѝ битие са обречени, а марионетното проруско държавно управление, което ще предложения съветските войски в Киев, с цел да вкарат ред, сигурен съм, че е към този момент образувано и чака сигнал от Кремъл.
Вторият фактор е бремето на войната като финансови разноски и човешки жертви да стане отвратително за съветското общество. Не, въобще не става дума за голям брой убити и ранени – не, изрично не! Днес поносимостта даже на руснаците в това отношение е напълно друга. Даже релативно минималните човешки жертви могат да преобърнат коренно поддръжката на руснаците за Путин. Помня тези мрачни и тъжни светици, майките на починали в Афганистан бойци, които безмълвно вървяха из улиците на Харков. Затова считам, че тези почернени майки направиха доста с цел да рухне Съветската империя.
Третият фактор е военната експанзия на Путин да дестабилизира района (и в немалка степен света) и да ускори доста гнева и паниката на двама от огромните играчи в този район – Китай и Турция. Путин може и пет пари да не дава за Запада, само че той няма геостратегически и геополитически запас да изпадне в недружелюбност по едно и също време и пред Китай, и пред Турция; и пред Си Дзинпин, и пред Реджеп Таип Ердоган. А има и други обилни играчи, които също по този начин могат да изпитат голямо безпокойство от неконтролируемостта на този фанатик.
Четвъртият фактор е събуждането на международното публично мнение – въпреки и съмнявайки се, не изключвам този вид. Евентуалното слагане на Путин в невиждана интернационална изолираност и всеобщото, всеобщо наказание на дейностите му, своеобразното му „ саддам “-изиране може да помогне той да бъде озаптен.
Накрая, ще си призная, че аз не виждам либерален (или най-малко отчасти демократичен) път за освобождение на Русия и света от Путин. Путин разполага с грамаден властови запас, той е едноличен и неконтролируем самовластник в Русия, по този начин се е вкопчил във властта, че няма никакъв късмет да се раздели непринудено и жив с нея.
Ето за какво с изключение на вероятността, присъща за всеки смъртен - рано или късно да се насочи към различен, по-добър свят, вторият метод съгласно мен за освобождение на Русия и света от Путин е сили вътре в Русия (сред военните, репресивните органи и специфичните служби) да подхващат старания в тази тенденция.
Путин сътвори чудовищна централизация на военна мощност и рраздути и разплути репресивни органи и чекистки и кагебистски служби, с цел да държи цялостния надзор над съветското общество и да смазва, а от време на време и физически да ликвидира или осакатява всеки кълн на опозиционно мислене и държание.
Но кой ще го пази от самите пазители?
Сигурен съм, че в тези институции има и рационални хора, които си дават сметка, че Русия е станала пленник на един безконтролен и безотговорен човек, който я въвлича в рискови и скъпи случки и я дикредитира пред целия свят.
Както се случва нормално, когато един управник унищожава всички демократични начини да бъде отхвърлен от власт, той като предписание се натъква на недемократични такива.
Освен тази, най-малко аз не виждам друга опция да се приключи безспорната власт на Путин или най-малко да се ограничи тя дори отчасти. Затова с доста старания се пробвам да не се помирявам с мисълта, че, виждате ли, прекомерно евентуално е още доста дълго Путин да остане на власт.
Не се помирявам, тъй като това значи, че още дълго ние – светът, Западът, Европа, България - ще вървим по острието на бръснача. Глобалната, континенталната, районната и националната прогноза за сигурността е доста тревожна. Но аз все пак тая вяра за смяна към по-добро, за свят без Путин и след Путин.
А както обичам да споделям: Надеждата като първа глупачка умира последна.
Николай Слатински
Аз за разлика от Иван Кръстев и всички нагоре упоменати специалисти, не съм измежду определените гуру-та, с които Путин откровено и персонално споделя проектите си.
(Споменавам уважавания от мен Иван Кръстев, тъй като той е единственият български анализатор, който взе участие във образуването на западното публично мнение и е четен и слушан от западните политически елити).
След като Путин не ми споделя какво счита да направи, значи мога самичък и единствено да обмислям над този въпрос.
Какво за мен е ясно?
Първо, Путин патологично не понася Запада със западните демократични полезности, с фокусирането върху индивида, свободата, демокрацията, човешките права и толерантността към другите и разликите.
Второ, Путин е надълбоко комплексиран от Запада и си умира да избива своите комплекси като се стреми да го унижи – колкото се може повече.
Трето, Путин презира всичко в межународните връзки, което не е обвързвано със силата, с грубата мощ и счита тези, които имат вяра в интернационалното право, в дипломацията, в диалозите, договарянията и договорите за слабаци с меки китки.
Четвърто, Путин ненавижда Украйна, той има обсесия от нея, не знам за какво е по този начин, само че него го стимулира безспорното и непреодолимо предпочитание да унищожи тази страна и да я трансформира в някаква псевдо-Босна и Херцеговина, единствено че надалеч по-хлабаво обвързвана и в това време мощно орязана, лишена от суверенитет и неспособна да е витален и управляем организъм.
Пето, Путин мисли във все същите парадигмални понятия от 30-те години на Германия – един народ, една Русия, един президент; аншлус (присъединяване, по-точно - възсъединяване); военна мощ; блицкриг; витално пространство; всички руснаци да са в Русия, затова територии, където руснаците са болшинство, би трябвало да бъдат присъединени към Русия; има втори вид славяни, т.е. самобитни подчовеци; тези, на които единият родител не е руснак (съвременните мишлинги) са подозрителни и съмнителни и по тази причина ще би трябвало с двойно и тройно старание да се борят да потвърдят преданост към Русия и персонално към Путин; референдумите не са с цел да се установи националната воля, а с цел да се възвеличае неговата, на Путин политика; на Путин не му стига да постави безпардонна ръка върху избрани непознати територии, той желае това да бъде ознаменувано с всенародни празненство и възхвала на името му.
Само не знам кои ще са в перверзните показа на Путин новите евреи – евентуално демократичните демократи в Русия („ безродните космополити “, „ соросоиди “, непознати сътрудници и антипутинисти).
Шесто, Путин е изгубил действителна визия за света, схващанията му за същинските стойности и действителните съотношения и връзки са образувани от патологичните негови его, егоизъм и фикс идея за великолепие, както и от заобиколилите го съветници и подръчните медии, които му споделят единствено това, което той желае да чуе.
Седмо, неуспехите на икономическата и финансовата му политика, неспособността му да модернизира и диверсифицира съветската индустрия, задълбочаващото се състояние на Русия като суровинен източник (затова и енергийните запаси се употребяват като тояга), изхабяването на инфраструктурата и спадането на виталния стадарт отвън няколкото по-големи градове, безумната корупция, глухото неодобрение измежду част от по-младите и по-образованите руснаци – всичкото това кара Путин да се стреми да храни народа си с териториални придобивки и с легенди за съветско великолепие, изключителност, горделивост и вреден национализъм (говоря за вреден национализъм, другояче в естествения национализъм няма нищо неприятно, дори в противен случай!).
При тези начални и гранични условия за моите разсъждения, ето какви заключения си върша – персонални и никого не ангажиращи.
Първо, Путин не е имал, няма и няма и да има никакво желание да се вслушва в мнението и предизвестията на Запада. Дори да са тежки глобите (в което се колебая, поради зависимостта от съветски енергийни запаси на Европа, изключително – на Германия), за Путин това е безусловно без значение – цената ще я заплащат елементарните руснаци; невероятните руснаци са все мегабогати, от милионери до милиардери, та чак до Путин – за тях няма нищо ужасно или рисково.
Второ, Путин желае да отиде и е уверен, че ще отиде оптимално надалеч в унищожаването с военна мощ на Украйна. Той работи с количествени параметри и счита, че при съответствие 7 към 1 и при изискване, че Западът няма да се бие за Украйна, за него е ясно като две и две, че въоръжените му сили ще навлязат в Украйна като нож в масло.
Трето, Путин всекидневно предизвика Украйна, наскърбява я, издевателства над нея, унижава я и не се съмнява, че рано или късно Украйна ще се окаже в неспособност да понася повече това сатанинско негово отношение към нея (защото тя ще стартира да наподобява тогава слаба, смешна, страхлива и безпомощна) и ще отговори на военната мощ с военна мощ, а това е точно мотивът, който Путин чака, с цел да разгърне необятна и тежко въоръжена военна експанзия против Украйна.
Четвърто, Путин освен разчита на петите колони от руснаци, само че той и съветските служби работят с тях, по тази причина той заслепено има вяра, че те ще вземат нещата в свои ръце и си показва по какъв начин, да вземем за пример, в Харков (преобладаващо рускоезичен град с население от 1.5 милиона, където като студент и аспирант минаха 8 от най-хубавите ми юношески години) тези, които са готови за тази работа, ще завладяват органите на властта и ще последват образеца на Донецк и Луганск. Като, несъмнено, допускам, че Путин е истерично убеден, че и други градове сходни и по сходство на Харков ще „ се вдигнат “ и ще забият съветското знаме (което бе критерият за нашия президент кому принадлежи съответната територия).
Пето, Путин няма и грам подозрение, че народите в Европа не ще пожелаят да вземат участие в придвижването „ Да мръзнем за Украйна “ при внезапен скок на цената на газа, тъй че той не се опасява от доста мощни антируски настроения на континента ни.
Шесто, Путин прелестно знае, че страни като България са слабото място и на Европейски Съюз, и на НАТО; путинофилите в тези страни и изключително у нас заемат основни позиции във властта (никак не е дребна и ролята на големите пари и други съблазни, с които Путин редовно, по фарисейски покварява политици на всички места в Европа), ето за какво той в допълнение ескалира военните си упоритости против Украйна, с цел да отслаби и, както споделих, да унижи колкото се може повече и по-злепоставящо Запада.
Седмо, Путин има нрав на квартален хулиган, на бабаит; той няма спирачки и е несъизмерим, подготвен на всичко - като водач в онази игра на препускащи един против различен камиони, който няма да свърне, тъй като знае, че ще свърне неговият съперник. А съперникът му ще свърне, тъй като не е самоубиец, тъй като е привикнал на игри по правила и основани на правила и полезности. В този смисъл Путин към този момент е схванал, а Западът му оказа помощ да се убеди в това, че никой в Европа не знае по какъв начин може да се оправиш с бандит с нуклеарно оръжие, за който няма нищо свято и нещо скъпо, който е подготвен да разрушава, да употребява брутална груба мощ, който пет пари не дава дали това е морално и какво им е на по-слабите от дейностите му. Слабите, споделя Путин, ги бият и ги натикват в клозетната яма.
Няма ли излаз от обстановката, толкоз безнадеждно ли е всичко?
При изискване, че никой на Запад няма да рискува да води война с Путин, нещо, което е явно и даже очевадно (не единствено тъй като Западът няма да се бие за Украйна, тъкмо както прежали в миналото Чехословакия, само че и тъй като за разлика от Путин, Западът не е безумец), нещата не са по никакъв начин радостни. Никак не са радостни и са доста тъжни дори.
Поне отчасти първоначално Путин може да бъде озаптен единствено от четири фактора.
Първият фактор е Украйна да даде сполучлив боен отпор на въоръжената експанзия на Путин, с което да направи неосъществим неговият победоносен блицкриг. А Западът да оказва помощ с нов ленд-лийз, с запаси, въоръжение, техника, дипломатическа поддръжка – дотолкоз, доколкото му стиска и доколкото западноевропейските нации са склонни да го поддържат. Алтернативата е Путин да приема парада на успеха в Киев.
Така е през днешния ден – в случай че Украйна не брани независимостта си, то независимостта ѝ и даже самото ѝ битие са обречени, а марионетното проруско държавно управление, което ще предложения съветските войски в Киев, с цел да вкарат ред, сигурен съм, че е към този момент образувано и чака сигнал от Кремъл.
Вторият фактор е бремето на войната като финансови разноски и човешки жертви да стане отвратително за съветското общество. Не, въобще не става дума за голям брой убити и ранени – не, изрично не! Днес поносимостта даже на руснаците в това отношение е напълно друга. Даже релативно минималните човешки жертви могат да преобърнат коренно поддръжката на руснаците за Путин. Помня тези мрачни и тъжни светици, майките на починали в Афганистан бойци, които безмълвно вървяха из улиците на Харков. Затова считам, че тези почернени майки направиха доста с цел да рухне Съветската империя.
Третият фактор е военната експанзия на Путин да дестабилизира района (и в немалка степен света) и да ускори доста гнева и паниката на двама от огромните играчи в този район – Китай и Турция. Путин може и пет пари да не дава за Запада, само че той няма геостратегически и геополитически запас да изпадне в недружелюбност по едно и също време и пред Китай, и пред Турция; и пред Си Дзинпин, и пред Реджеп Таип Ердоган. А има и други обилни играчи, които също по този начин могат да изпитат голямо безпокойство от неконтролируемостта на този фанатик.
Четвъртият фактор е събуждането на международното публично мнение – въпреки и съмнявайки се, не изключвам този вид. Евентуалното слагане на Путин в невиждана интернационална изолираност и всеобщото, всеобщо наказание на дейностите му, своеобразното му „ саддам “-изиране може да помогне той да бъде озаптен.
Накрая, ще си призная, че аз не виждам либерален (или най-малко отчасти демократичен) път за освобождение на Русия и света от Путин. Путин разполага с грамаден властови запас, той е едноличен и неконтролируем самовластник в Русия, по този начин се е вкопчил във властта, че няма никакъв късмет да се раздели непринудено и жив с нея.
Ето за какво с изключение на вероятността, присъща за всеки смъртен - рано или късно да се насочи към различен, по-добър свят, вторият метод съгласно мен за освобождение на Русия и света от Путин е сили вътре в Русия (сред военните, репресивните органи и специфичните служби) да подхващат старания в тази тенденция.
Путин сътвори чудовищна централизация на военна мощност и рраздути и разплути репресивни органи и чекистки и кагебистски служби, с цел да държи цялостния надзор над съветското общество и да смазва, а от време на време и физически да ликвидира или осакатява всеки кълн на опозиционно мислене и държание.
Но кой ще го пази от самите пазители?
Сигурен съм, че в тези институции има и рационални хора, които си дават сметка, че Русия е станала пленник на един безконтролен и безотговорен човек, който я въвлича в рискови и скъпи случки и я дикредитира пред целия свят.
Както се случва нормално, когато един управник унищожава всички демократични начини да бъде отхвърлен от власт, той като предписание се натъква на недемократични такива.
Освен тази, най-малко аз не виждам друга опция да се приключи безспорната власт на Путин или най-малко да се ограничи тя дори отчасти. Затова с доста старания се пробвам да не се помирявам с мисълта, че, виждате ли, прекомерно евентуално е още доста дълго Путин да остане на власт.
Не се помирявам, тъй като това значи, че още дълго ние – светът, Западът, Европа, България - ще вървим по острието на бръснача. Глобалната, континенталната, районната и националната прогноза за сигурността е доста тревожна. Но аз все пак тая вяра за смяна към по-добро, за свят без Путин и след Путин.
А както обичам да споделям: Надеждата като първа глупачка умира последна.
Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ