Ето, че неусетно дойде време за поредния Фестивал за ума,

Ето, че незабелязано пристигна време за следващия Фестивал за мозъка, тялото и духа “Свободата да бъдеш ”. Заповядайте на 16 април 2016, в залите и фоайето на Софарма Бизнес Тауърс, където фестивалът ще събере още веднъж най-хубавото, потребното и новото в областта на личностното развиване и здравословния метод на живот.
Днес ви представяме един от лекторите, Анна Тодорова, която е подготвила тематика за любовта като опиат и по какъв начин да променим метода, по който обичаме.

Коя е Анна Тодорова тук и в този момент?

Прибрах се в България предишния ноември след 12 годишно престояване в чужбина, последните 10 в Съединени американски щати, където приключих и работих като клиничен психотерапевт. Изключително щастлива съм да бъда покрай приятелите и фамилията ми и съм въодушевена да приложа новаторските психотерапевтични способи и интервенции, които практикувах в Съединени американски щати.

За какво още не си подготвена през днешния ден?

Не съм подготвена да стартира семейство, тъй като сега целта ми е да разпространя концепциите ми за потребността от прочувствената грижа, както и да се установя в Българския и тукашния метод на живот.

Кой е най-важният избор в живота, който си правила в миналото?

Самият факт, че се озорвам да отговоря на този въпрос, ме кара да мисля, че този избор към момента следва. Решението да сменя напълно специалността си, след първата ми магистратура по мениджмънт, и изборът да се завърна в България вероятно са две от най-важните ми решения досега.

Разкажи ни за оня прикрит механизъм, който ни кара да се влюбваме?

Наскоро беше извършен опит, при който се събират двойки, които не се познават и в продължение на половин час би трябвало да дават отговор на въпроси, които разкриват най-съкровените им секрети, болки, наслади. След това двойките би трябвало да се гледат в очите в продължение на 4 минути. След опита, двойките споделят, че са изпитали усеща на обвързаност и обич един към различен. След време  две от двойките се женят.  
Благодарение на скенери може да забележим какво се случва в разнообразни центрове на мозъка при влюбените хора. С съществуването на скенери, през последните години, учените започнаха да изследват хора в разнообразни стадии на прочувствена ангажираност. Според резултатите хората, които от скоро или от години са в сантиментална връзка, демонстрират мощна интензивност в частта на мозъка, която дава отговор за угаждане на първоначални потребности. Влюбеният мозък отделя мощно количество допамин, сходно на реакцията към кокаина. Въпреки напредъка в науката, никой не е разгадал механизма, който ни кара да се влюбваме и имам вяра, че този развой дълго време ще остане тайнственост.

Какво може да трансформира сантименталната обич според?

Романтичната взаимозависимост протича друго при хората. Някои интензивно гонят човек, който ги отхвърля, а други заобикалят задълбочени връзки поради боязън от отменяне. При любовно-зависимите постоянно има съществуване на нездравословна връзка с родител, на правилото на прочувствено или физическо занемаряване. Години по късно порасналото дете постоянно търси любов, откакто потребността от родителско внимание и грижа  се е трансформирала в неистово  предпочитание за обич и утвърждение от сантименталния сътрудник. Понякога е мъчно да определим по кое време зависимостта се е трансформирала в проблем, тъй като всяка сантиментална или фамилна връзка има нездравословни аспекти. Когато здравето, фамилията, финансите и така нататък минават на втори проект поради обекта на нашата обич може да приказваме за любовна взаимозависимост. Често любовно подвластните усещат, че има проблем и се усещат безпомощни пред силата на възприятията си, изпитвайки прочувствена болежка и даже абстиненция, в случай че не влагат старания в преследване на обичания си. Често се усещат „ празни “, в случай че не са в допаминовата еуфория, при която поддържането на здравословна връзка е невероятно. При любовно подвластните постоянно се следи компенсиране посредством други стимулатори на  допамин, като алкохол, хазарт, невярност и други.При любовно-зависимите постоянно има съществуване на нездравословна връзка с родител, на правилото на прочувствено или физическо занемаряване.

Каква част от визията ни за любовта се дефинира от измененията, които настъпват в мозъка ни по време на свързването с другия?

Първоначално, когато харесаме някой, изпитваме пристрастеност, при която мозъкът дава сигнал да се отдели тестостерон и естроген, което води до внезапно повишаване на допамина. Привличането се счита за втори етап на любовта, при който се отделят адреналин, серотонин и допамин. Адреналинът провокира интензивен пулс и прилив на сила, а допаминът подтиква възприятие на потребност и при задоволяване  поражда мощно възприятие на еуфория, ниска потребност за сън и храна. Серотонинът е повода обектът на вашата обич да бъде непрекъснато в мислите ви. Изследванията демонстрират, че колкото по-генетично друг е индивидът от нас, толкоз повече късмет има да сме привлечени от него, заради обстоятелството, че двама родители с оптимално друга генетика биха сътворили потомство с по-силна имунна система. 
Привързването е третата стъпка в любовната динамичност, което оказва помощ двойките да са дружно, до момента в който отглеждат деца. Окситоцинът играе роля в интимността и привързаността и  се отделя при дамите по време на оргазъм или когато погледнат към малко дете или животинче. При проучвания на мишки, блокирайки окситоцина, те отхвърлят своите дребни, до момента в който при инжектиране с окситосин мишки, които в никакъв случай не са били бременни, стартират да защищават дребните на други мишки, като че ли са техни. Тези образци демонстрират че химията на мозъка играе значима роля при другите стадии на любовта, само че това не лишава от магията и хубостта на това прекарване.

Трябва ли да бъдем обичани, с цел да можем да обичаме себе си?

Вярвам че по-скоро противоположното важи. Не можем да обичаме по здравословен метод, в случай че не обичаме себе си. Ако не обичаме себе си, евентуално ще имаме потребност да направляваме колегата си или да сме любовно подвластни от него или нея. Бих асоциирала себе с продължение, вместо с точка. Коя граница в никакъв случай не преминаваш?

Една от границите, които не преминавам, е да имам връзка с клиент отвън лечебния подтекст като другарство, бизнес партньорство, и така нататък Нормално е клиентът да изиска другарство с терапевта, откакто всяка сполучлива терапия изисква доверие и искреност. Нормално е и терапевтът да има инстинктивно предпочитание за другарство със дълготраен клиент. Изследванията демонстрират, че с дребни изключения, е най-добре връзката сред клиент и терапевт да е професионална. Проблемът при всяка вторична връзка е спор на ползи. При лечебната връзка, проблемите и положението на клиента са единствения приоритет, до момента в който при другарството, потребностите са разнообразни и обективността на терапевта би била застрашена.

Какво предпочиташ да бъдеш - точка или продължение? И за какво?

Този въпрос ми припомня за знака точка и запетайка (;) при който мои клиенти, претърпели мисли или опити за самоубийство татуират върху себе си, тъй като символизира техния сложен път и изборът им да продължат напред. Аз не съм била в техните обувки, само че бих асоциирала себе с продължение, вместо точка. Аз съм тук, с цел да оказа помощ на хората да поемат познание, което да им помогне да продължат напред и да заобичат себе си.

Какво не заменяш за нищо друго?

Не бих заменила околните ми за нищо друго. Една от аргументите да се завърна в България е желанието ми да съм по-близо до моето семейство и няколкото ми доста близки приятелки, които бих сравнила със сестри. Тяхното другарство не угасна и не се промени макар годините на разлъка.

Разкажи ни приказка за най-голямата си обич?

Помня добре възприятието, когато заобичах някой толкоз доста и по какъв начин това промени и може би избави живота ми. Когато отпътувах отвън България, аз освен че не обичах себе си, аз се ненавиждах. Бях разочарована и имах извънредно ниска самокритика, което водеше до нездравословни връзки, слагане в рискови обстановки и проблеми във всеки аспект на всекидневието. Мразех се и всеки ден трябваше да положа огромни старания, с цел да угодя на всички, с цел да запълня прочувствената празнина, която усещах. Беше ми мъчно да стартира да заобичам себе си. Отне време, труд и доста религия, че съм почтена и скъпа, без значение от предишното ми. Научих се да пребивавам за момента, да правя оценка всеки един момент, без да го осъждам. Престанах непрекъснато да се безпокоя за неща отвън моя надзор и да изпитвам позор и виновност, когато сгреша. Заобичах себе си, с цялото си сърце и тогава доближих вътрешен нравствен мир.