Ето че нещата около т. нар. ваканционно селище "Алепу Вилидж"

Ето че нещата към така наречен ваканционно населено място "Алепу Вилидж " си пристигнаха по местата. Подозрението, че за следващ път ни вършат на абдали, се оправда. Оказа се, че прословутото подсилване не е подсилване, а е част от основите на курортен комплекс. От немай къде, прокуратурата се видя принудена да извади на бял свят истината за селището след необятно публично "обсъждане " и митинги против застрояването на Шофьорския плаж до лагунното тресавище. То е известно още като Лисичето тресавище и в него се намират най-високите пясъчни дюни на Балканския полуостров, които от много време са със статут на предпазена естествена забележителност.

Меракът да се трансформира всяка пясъчна дюна, всеки квадратен метър плажна линия, в бетонно барикада, по нашите географски ще почине финален. Навярно - откакто по натурален път отпаднат всички нелепости от сорта на естествени забележителности, естествени паркове, предпазени територии и прочие.Тоест - когато изобщо забравим що е това природа, а пред погледа на наследниците ни ще се ширят единствено бетонни джунгли и... нищо друго. Е, и тук там по някоя саксия, несъмнено. Колкото за цвят и екзотика.

Тази седмица прокуратурата откри топлата вода. Според обвиняването имало две разрешителни за построяването на селището "Алепу Вилидж " - едното за подсилване, а второто, издадено откакто първото е влезнало в действие, е за градеж на хотел.

В съществуването на такива разрешителни никой от нас не се е съмнявал. Въпреки, че всякакви общинари, архитекти и висши държавници непрестанно се пробват да ни показват като люде, дето ядат доматите с колците. Например шефът на РДНСК-Югоизточен регион Милен Ненчев, който в упоритостта си да ни убеди какъв брой надълбоко се заблуждаваме и въпросният строеж не е хотел, а просто барикада, настойчиво и безочливо обясняваше, че "едно брегоукрепително оборудване не всеки път е наложително да наподобява като една отвесна стоманено-бетонна стена ".

Вместо шопска салата, домати с колци ни сервира и проектантът на оборудването на Алепу, архитектурно бюро "А и А архитекти ", в което напълно съгласно нашенските обичаи, съучастник е Ангел Захариев, брачен партньор на външния министър Екатерина Захариева. Очевидно той е един от радетелите на отпадането на тези нелепости за някакви си естествени забележителности, тъй като разгласи, че на мястото, където се построява ваканционният комплекс "Алепу вилидж ", природа няма.

Ами няма, и няма и да има, тъкмо поради такива като Захариев и Ненчев. И поради такива общинари като тези в Царево, които при липса на общ организационен проект и при съществуване на заповеди от Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие за възбрана на стоежи в терени отвън регулация в Парк "Странджа ", издават подробни устройствени проекти и позволения за градеж. На който би трябвало, несъмнено.

Та... по този начин! Докато скришом бършем издайнически сълзи и припяваме дружно с героите от "Оркестър без име ", в очите им продължаваме да сме простаци. Защото неясно за тях е чувството да гребнеш шепа дребен пясък на плажа и да гледаш по какъв начин със съсък изчезва сред пръстите. Вместо да чуваш шума на банкнотите, положил предостатъчно длани върху разрешителното за градеж на хотелски комплекс...

Пясъкът изтича, времето също. Шумът на банкнотите е пронизителен. Кутийките от градежа на Шофьорския плаж ще останат, и както ведро дава обещание министър председателят Бойко Борисов щели да се трансфорат в "прекрасно местообитание за птици и животни ".

А за нас - домати с колци...