Мартин Димитров пред ФАКТИ: Бюджет 2021 е много опасен
Ето, че пристигна моментът от годината, в който се дебатира и приема нов бюджет. За първи път в свое ръководство ГЕРБ си разрешават да заложат извънредно безконтролно пилеене пари, знаейки, че евентуално те няма да ръководят България през втората половина на 2021 година То, с изключение на безконтролно, се обрисува и извънредно неефективно, защото главната мотивация на ръководещите в този момент е ''стимулиране на гласове'', както се изрази и икономистът Мартин Димитров, който бе събеседник на ФАКТИ по тематиката ''Бюджет 2021''.
Предлагаме на Вашето внимание диалога ни с него:
- Г-н Димитров, като какъв можем да определим Бюджет 2021?
- Като доста рисков, доста рисков ляв завой, тъй като за първи път от много години се нарушава правилото на финансовата непоклатимост и финансовата предвидимост поради големия недостиг и съответното съществено повишаване на външния дълг.
- Предизборен ли е той съгласно Вас?
- Без всякакво подозрение е избирателен, тъй като голямата част от разноските са ориентирани към, да го назовем стимулиране на гласове, с цел да не споделям покупка на гласове, голямата част в този бюджет. Така че той е извънредно избирателен, още повече, че някои разноски са планувани единствено за първите три месеца от годината - 50-те лв. за пенсионерите, помощта за деца, която е за всички деца, е единствено за 2021 година Т.е., доста неща са извънредно предизборно насочени.
- А кои са ощетените от него лица?
- Всички ние сме ощетени, тъй като който нарушава нарушава финансовата непоклатимост, слага под подозрение, рискува цялото развиване на стопанската система. Те рискуват всичко сега, рискуват цялата стопанска система в името на тесни политически цели, за това става въпрос. Например, през вчерашния ден изчислих, че повишаването на безработицата в България август 2020 година по отношение на август 2019 година на годишна база е четвъртото най-високо в целия Европейски съюз, повишаването е с 2,3%-тни пункта. Което е проблем. Проблем също е това, че предстоящият спад на стопанската система - едни споделят, че ще бъде 5% тази година, други 7%, само че ми хареса методът на едни сътрудници от института ''Брьогел'', които считат по следния метод спада. Те споделят: ''Не гледайте просто какъв брой е спаднала стопанската система, а вижте по отношение на упования растеж''. Т.е., България трябваше да има 2,9% напредък 2020 година, преди тези събития, и при възможен спад от 7,1% това прави общо понижаване от 10%. Така би трябвало да се гледат нещата, което слага България по средата на Европейския съюз на този стадий. Т.е., не в групата на страните, които са с положителни резултати. В момента е по средата, а с този бюджет рискуваме да отидем към неприятните образци. Защото - като взимаш доста заеми, като допускаш огромен недостиг, резултатът, който ще се получи най-вероятно, е утежняване на кредитният рейтинг и повишаване на кредите. В такава обстановка нарастнат ли ти заемите, си усложняваш извънредно доста икономическото състояние.
- Има ли разноски в този бюджет, които са напълно ненужни?
- Помощта за бизнеса е единствено 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Само 0,5%, от които мярката 60/40 е 300 млн. лв. за 2021 година Т.е., философската неточност в бюджета, която се дължи на предизборната му устременост, на предизборно-популистката му устременост, е, че тези разноски, с които да окажеш помощ на компаниите да оцелеят през зимата, са дребни на фона на предизборните разноски. Не е реализиран нужният баланс. Аз не споделям, че не би трябвало да има повишение на пенсиите. Да, би трябвало да има, само че с тяхното преизчисляване, а не с разпределяне 50 лв., когато реши и който реши. Проблемът е, че са голословно дребни ограниченията за това да се помогне на компаниите да оцелеят през зимата и да не произведат безработица. Много по-умно е да окажеш помощ на едни дребни и междинни компании да оцелеят, техните чиновници да не стават безработни и да не плащаш за безработицата. Това е доста по-умното. Вместо това, те надали не сега предизвикват безработицата в България, това вършат, което е сериозна неточност от тяхна страна.
Т.е., чисто и в обществен, и в стопански смисъл, в подтекста на това, което попитах за най-ощетените, дребният и междинният бизнес сякаш е най-ощетен?
- Малкият и междинният бизнес е ужасно ощетен. Първо, от световната пандемия, която води до световна рецесия. Второ, от метода на образуване на самия бюджет. Точно дребният и междинният бизнес е гръбнакът на стопанската система.
- Може ли да се влезе в догадка, че идващият министър ръководител ще е в обстановка, сходна на тази, в която е бил Иван Костов през 1997 година?
- Надявам се да не се стигне чак до такава степен, тъй като 1997 година беше ужасно. Не би трябвало да забравяме заслугите на Костов и ОДС в този интервал. Аз чакам съществени проблеми, само че не чакам чак 1997 година на този стадий.
- Може ли този бюджет, това всеобщо харчене, да докара и до неконтролируемо висока инфлация?
- Има го този риск, само че той не е първият от рисковете. Първият риск, който виждам е утежняване на кредитния рейтинг и повишаване на кредитирането, което 2020 година не беше проблем. Опасявам се какво ще стане през 2021 година Другият риск, който виждам, съществено се притеснявам, че България ще изостане от страни от Европейския съюз, които ще се възвръщат по-добре. Тъй като, когато ти наблягаш на популистките разноски рискуваш и икономическото възобновяване. Фокус на този бюджет и изобщо на държавното управление не е икономическото възобновяване. Фокусът е раздаването на едни пари с изборна цел. Докато за голямата част от Европейския съюз фокусът е точно икономическото възобновяване. И това, от което ме е боязън, тъй като ме питате за опасности, е, че има заплаха България да изостане по отношение на други страни от Европейски Съюз.
- Не се приказва и за промени, от които имаме потребност.
- Да, промени няма, те са се отказали от това. Аз бих дал образец за неща, които незабавно би трябвало да се създадат. Едното е, както бяхме предложили с Радан Кънев и Петър Славов, внесли сме законопроект за понижаване на законната рента за забавени заплащания. Това касае като ви се забави заплащането за телефон, някаква комунална услуга, парно, ток и така нататък Има една законна рента, която се заплаща, която в България е измежду най-високите в Европейския съюз. Тя сега е 10%. И в случай че преди години е имало логичност да е толкоз огромна, сега ще спомага за това хората, не стига, че са в тежко икономическо положение, ами и страната ще спомага за това те да бъдат бутани към банкрут, което е извънредно недалновидно и в този момент е моментът, изключително за жителите да бъде понижена тази рента. Ние сме предложили на 4%. С това ви давам съответен образец на промяна, която ще помогне на стотици хиляди хора, които ще станат длъжници в икономическата рецесия. Другата такава мярка е да вземем за пример увеличение прага за регистрация по Данък добавена стойност до 200 000 лв., което ще облекчи още веднъж дребните и междинни компании. Има доста логичност в една такава мярка. Трета такава мярка, несъмнено, е дигитализацията, за която доста се приказва, още повече пари са дадени, похарчили са 2 милиарда лв. за електронно държавно управление, а такова няма.
- Без да съм икономист, то вземайки поради огромните разноски, които вършат и се канят създадат, другият риск е, че може да се стигне до повишение на налозите. Или бъркам?
- За страдание е тъкмо по този начин. Огромните разноски, които вършат сега, слагат под риск България за увеличение на налозите. Още повече, че в самия Европейски съюз след рецесията ще има още веднъж голям спор за данъчна хармонизация, и ти, с цел да удържиш на този външен напън, би трябвало да кажеш, че си държиш обществените финанси под надзор, а в България надалеч не е по този начин. Дефицитът тази и идната година се обрисува към 10 милиарда лв., което е ужасно доста. До 2023 година дългът се обрисува да нарасне със 70%, което въпреки и да е по-ниско от критериите от Маастрихт, сходен растеж е проблем. И в една такава обстановка, в случай че 2021 година не се вземат ограничения за стабилизиране на обществените финанси, има голям риск от повишение на налозите. Т.е., популистката игра, която играе сега ГЕРБ, води за жалост там, където през годините ни е водила Българска социалистическа партия, а точно към по-високи налози.
- Другото, което може би е притеснително за проевропейската част от България е, че подобен вид финансова политика може би ще забави присъединението ни към еврозоната?
- Това е доста дълга тематика на диалог. Но персонално моето мнение е, че няма проблем България да прекара доста дълго време в ERM II, в така наречен чакалня, тъй като това носи по едно и също време изгоди и дава опция да се изчака и самият Европейски съюз да си реши проблемите. С несъразмерната задлъжнялост на някои страни, да вземем за пример. Така че дългият престой в ERM II е бих споделил едно планувано, от моя позиция, развиване и няма проблем да се подходи точно по този метод. Не забравяйте, че Дания е в чакалнята на еврозоната има-няма 20 години и е третата най-богата страна в Европейски Съюз.
- Какво очаквате да се случи сред първо и второ четене като ремонти?
- Опасявам се, че ще има още повече популистки разноски, тъй като сега надпреварата в настоящия парламент е кой ще бъде най-големият популист. Не чакам нещо позитивно, единствено има заплаха още повече да се влошат нещата сред първо и четене.
- И последно. Какво бихте посъветвали тези, които са ангажирани с Бюджет 2021?
- Аз бих посъветвал да не рискуват всичко. Те сега рискуват всичко в името на едни избори. Бих ги посъветвал, че в никакъв случай не си заслужава да платиш сходна цена. А те рискуват всичко поради едни популистки разноски и едни избори.
Предлагаме на Вашето внимание диалога ни с него:
- Г-н Димитров, като какъв можем да определим Бюджет 2021?
- Като доста рисков, доста рисков ляв завой, тъй като за първи път от много години се нарушава правилото на финансовата непоклатимост и финансовата предвидимост поради големия недостиг и съответното съществено повишаване на външния дълг.
- Предизборен ли е той съгласно Вас?
- Без всякакво подозрение е избирателен, тъй като голямата част от разноските са ориентирани към, да го назовем стимулиране на гласове, с цел да не споделям покупка на гласове, голямата част в този бюджет. Така че той е извънредно избирателен, още повече, че някои разноски са планувани единствено за първите три месеца от годината - 50-те лв. за пенсионерите, помощта за деца, която е за всички деца, е единствено за 2021 година Т.е., доста неща са извънредно предизборно насочени.
- А кои са ощетените от него лица?
- Всички ние сме ощетени, тъй като който нарушава нарушава финансовата непоклатимост, слага под подозрение, рискува цялото развиване на стопанската система. Те рискуват всичко сега, рискуват цялата стопанска система в името на тесни политически цели, за това става въпрос. Например, през вчерашния ден изчислих, че повишаването на безработицата в България август 2020 година по отношение на август 2019 година на годишна база е четвъртото най-високо в целия Европейски съюз, повишаването е с 2,3%-тни пункта. Което е проблем. Проблем също е това, че предстоящият спад на стопанската система - едни споделят, че ще бъде 5% тази година, други 7%, само че ми хареса методът на едни сътрудници от института ''Брьогел'', които считат по следния метод спада. Те споделят: ''Не гледайте просто какъв брой е спаднала стопанската система, а вижте по отношение на упования растеж''. Т.е., България трябваше да има 2,9% напредък 2020 година, преди тези събития, и при възможен спад от 7,1% това прави общо понижаване от 10%. Така би трябвало да се гледат нещата, което слага България по средата на Европейския съюз на този стадий. Т.е., не в групата на страните, които са с положителни резултати. В момента е по средата, а с този бюджет рискуваме да отидем към неприятните образци. Защото - като взимаш доста заеми, като допускаш огромен недостиг, резултатът, който ще се получи най-вероятно, е утежняване на кредитният рейтинг и повишаване на кредите. В такава обстановка нарастнат ли ти заемите, си усложняваш извънредно доста икономическото състояние.
- Има ли разноски в този бюджет, които са напълно ненужни?
- Помощта за бизнеса е единствено 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Само 0,5%, от които мярката 60/40 е 300 млн. лв. за 2021 година Т.е., философската неточност в бюджета, която се дължи на предизборната му устременост, на предизборно-популистката му устременост, е, че тези разноски, с които да окажеш помощ на компаниите да оцелеят през зимата, са дребни на фона на предизборните разноски. Не е реализиран нужният баланс. Аз не споделям, че не би трябвало да има повишение на пенсиите. Да, би трябвало да има, само че с тяхното преизчисляване, а не с разпределяне 50 лв., когато реши и който реши. Проблемът е, че са голословно дребни ограниченията за това да се помогне на компаниите да оцелеят през зимата и да не произведат безработица. Много по-умно е да окажеш помощ на едни дребни и междинни компании да оцелеят, техните чиновници да не стават безработни и да не плащаш за безработицата. Това е доста по-умното. Вместо това, те надали не сега предизвикват безработицата в България, това вършат, което е сериозна неточност от тяхна страна.
Т.е., чисто и в обществен, и в стопански смисъл, в подтекста на това, което попитах за най-ощетените, дребният и междинният бизнес сякаш е най-ощетен?
- Малкият и междинният бизнес е ужасно ощетен. Първо, от световната пандемия, която води до световна рецесия. Второ, от метода на образуване на самия бюджет. Точно дребният и междинният бизнес е гръбнакът на стопанската система.
- Може ли да се влезе в догадка, че идващият министър ръководител ще е в обстановка, сходна на тази, в която е бил Иван Костов през 1997 година?
- Надявам се да не се стигне чак до такава степен, тъй като 1997 година беше ужасно. Не би трябвало да забравяме заслугите на Костов и ОДС в този интервал. Аз чакам съществени проблеми, само че не чакам чак 1997 година на този стадий.
- Може ли този бюджет, това всеобщо харчене, да докара и до неконтролируемо висока инфлация?
- Има го този риск, само че той не е първият от рисковете. Първият риск, който виждам е утежняване на кредитния рейтинг и повишаване на кредитирането, което 2020 година не беше проблем. Опасявам се какво ще стане през 2021 година Другият риск, който виждам, съществено се притеснявам, че България ще изостане от страни от Европейския съюз, които ще се възвръщат по-добре. Тъй като, когато ти наблягаш на популистките разноски рискуваш и икономическото възобновяване. Фокус на този бюджет и изобщо на държавното управление не е икономическото възобновяване. Фокусът е раздаването на едни пари с изборна цел. Докато за голямата част от Европейския съюз фокусът е точно икономическото възобновяване. И това, от което ме е боязън, тъй като ме питате за опасности, е, че има заплаха България да изостане по отношение на други страни от Европейски Съюз.
- Не се приказва и за промени, от които имаме потребност.
- Да, промени няма, те са се отказали от това. Аз бих дал образец за неща, които незабавно би трябвало да се създадат. Едното е, както бяхме предложили с Радан Кънев и Петър Славов, внесли сме законопроект за понижаване на законната рента за забавени заплащания. Това касае като ви се забави заплащането за телефон, някаква комунална услуга, парно, ток и така нататък Има една законна рента, която се заплаща, която в България е измежду най-високите в Европейския съюз. Тя сега е 10%. И в случай че преди години е имало логичност да е толкоз огромна, сега ще спомага за това хората, не стига, че са в тежко икономическо положение, ами и страната ще спомага за това те да бъдат бутани към банкрут, което е извънредно недалновидно и в този момент е моментът, изключително за жителите да бъде понижена тази рента. Ние сме предложили на 4%. С това ви давам съответен образец на промяна, която ще помогне на стотици хиляди хора, които ще станат длъжници в икономическата рецесия. Другата такава мярка е да вземем за пример увеличение прага за регистрация по Данък добавена стойност до 200 000 лв., което ще облекчи още веднъж дребните и междинни компании. Има доста логичност в една такава мярка. Трета такава мярка, несъмнено, е дигитализацията, за която доста се приказва, още повече пари са дадени, похарчили са 2 милиарда лв. за електронно държавно управление, а такова няма.
- Без да съм икономист, то вземайки поради огромните разноски, които вършат и се канят създадат, другият риск е, че може да се стигне до повишение на налозите. Или бъркам?
- За страдание е тъкмо по този начин. Огромните разноски, които вършат сега, слагат под риск България за увеличение на налозите. Още повече, че в самия Европейски съюз след рецесията ще има още веднъж голям спор за данъчна хармонизация, и ти, с цел да удържиш на този външен напън, би трябвало да кажеш, че си държиш обществените финанси под надзор, а в България надалеч не е по този начин. Дефицитът тази и идната година се обрисува към 10 милиарда лв., което е ужасно доста. До 2023 година дългът се обрисува да нарасне със 70%, което въпреки и да е по-ниско от критериите от Маастрихт, сходен растеж е проблем. И в една такава обстановка, в случай че 2021 година не се вземат ограничения за стабилизиране на обществените финанси, има голям риск от повишение на налозите. Т.е., популистката игра, която играе сега ГЕРБ, води за жалост там, където през годините ни е водила Българска социалистическа партия, а точно към по-високи налози.
- Другото, което може би е притеснително за проевропейската част от България е, че подобен вид финансова политика може би ще забави присъединението ни към еврозоната?
- Това е доста дълга тематика на диалог. Но персонално моето мнение е, че няма проблем България да прекара доста дълго време в ERM II, в така наречен чакалня, тъй като това носи по едно и също време изгоди и дава опция да се изчака и самият Европейски съюз да си реши проблемите. С несъразмерната задлъжнялост на някои страни, да вземем за пример. Така че дългият престой в ERM II е бих споделил едно планувано, от моя позиция, развиване и няма проблем да се подходи точно по този метод. Не забравяйте, че Дания е в чакалнята на еврозоната има-няма 20 години и е третата най-богата страна в Европейски Съюз.
- Какво очаквате да се случи сред първо и второ четене като ремонти?
- Опасявам се, че ще има още повече популистки разноски, тъй като сега надпреварата в настоящия парламент е кой ще бъде най-големият популист. Не чакам нещо позитивно, единствено има заплаха още повече да се влошат нещата сред първо и четене.
- И последно. Какво бихте посъветвали тези, които са ангажирани с Бюджет 2021?
- Аз бих посъветвал да не рискуват всичко. Те сега рискуват всичко в името на едни избори. Бих ги посъветвал, че в никакъв случай не си заслужава да платиш сходна цена. А те рискуват всичко поради едни популистки разноски и едни избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ