10-те най-важни неща, които трябва да знаем за НАТО
Ето 10-те най-важни особености на тази най-голяма в света формация от страни за защита и сигурност, в която членува и България:
1. Колективна отбрана
Целта на пакта е отбрана на хората и територията на неговите членове. Алиансът е основан на правилото на „ груповата отбрана”, което значи, че в случай че една страна – членка е нападната, това се пояснява като нахлуване против цялото НАТО.
От 2014 година се следи най-голямото увеличение на капацитета за групова защита от времето на Студената война насам, като да вземем за пример разполагането на интернационалните военни формирования в Естония, Латвия, Литва и Полша. Целта им е попречване на възможен боен спор в региона на Прибалтика.
2. Управление на рецесии в разнообразни региони на света
Понякога обезпечаването на непоклатимост в прилежащи за НАТО райони, а по този начин също отбраната на популацията на страните-членки на Алианса изискват „ изнесени напред” дейности.
През 90-те години намесата на НАТО приключи по-нататъшно клане в Босна и Косово.
През 2003 година с помощта на дейностите на Пакта в Афганистан, страната престана да бъде място за безконтролни дейности на терористични групи.
НАТО се включи също по този начин в унищожаването на пиратството към Африканския рог, а от 2016 година насам подкрепя дейностите по преодоляването на бежанската рецесия в Европа.
3. Борба с тероризма
НАТО играе значима роля в битката против тероризма. В момента в Афганистан 13 хиляди военни на пакта образоват новосъздадените локални държавни военни сили.
НАТО е също по този начин пълновръстен и пълностоен член на интернационалната коалиция, целяща разгрома на ИДИЛ – поддръжката в това направление е най-много разследваща по линия на наблюдаване със самолети АУАКС.
Алиансът прави също така образование на иракската войска.
Новосъздаденият Разузнавателен отдел способства за приемане на достоверна информация и осъществяване на превантивна работа по елиминиране на терористични закани.
Наскоро в Неапол бе основан „ Южен хъб”, чиято съществена функционалност е битката с тероризма.
4. Партньорско взаимоотношение
Както е известно, закани като тероризъм, пиратство и враждебни дейности в киберпространството не признават национални граници.
Ето за какво Северноатлантическият пакт си сътрудничи в битката против тези закани с повече от 40 страни от разнообразни краища на света, а също по този начин с организации от вида на Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Африканския съюз и други
5. Военни дейности и съоръжение
Във всички случаи, когато НАТО извършва съответна задача, военните сили на обособените страни-членки се слагат под общото командване на Пакта и се назовават „ сили на НАТО”.
Единственият тип военно съоръжение, което е благосъстоятелност на НАТО, са самолетите за разузнаване и наблюдаване АУАКС.
Понастоящем се работи върху основаването на личен запас от дронове за наблюдаване от вида Global Hawk.
6. Командна конструкция
Когато толкоз доста страни работят дружно по обезпечаването на защитата и сигурността си, е належащо да има ясна верига на подчиненост, командване и осъществяване.
Поради това боен и граждански личен състав от всички страни-членки работи всекидневно взаимно в границите на така наречен „ командна конструкция на НАТО”.
Тази конструкция включва две равнища на висшо командване: Съюзническо командване на интервенциите, ситуирано в белгийския град Монс и Обединено общо командване в Норфолк /САЩ/.
7. Финансиране
Всяка страна-член на НАТО внася собствен дял във финансирането на разноските на НАТО. Този принос постоянно се показва в присъединяване в задачи и интервенции под флага на Алианса.
Например една страна обезпечава самолети, до момента в който друга взе участие с кораби, съоръжение или бойци.
Страните – членки също така обезпечават непосредствено финансиране за разноски, свързани със заплати на персонален състав, командна конструкция, поддръжка на съоръжение и други
8. Разходи за защита
По време на срещата на върха в Уелс през 2014 година съдружниците от Пакта приканиха за повече и по-ефективни вложения в защитата – да се прекратят съкращенията, да се върви последователно към увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година, като 20% от този запас да бъде изразходван за тежко въоръжение.
През последните три години европейските страни, участващи в Алианса и Канада са похарчили за защита 46 милиарда $ повече за защита.
9. Политика на „ отворени врати”
Политиката на „ отворени врати” значи, че всяка страна, намираща се в евроатлантическия район може да се причисли към НАТО, при изискване, че дава отговор на стандартите и условията за участие, способства за сигурността на Пакта и споделя евроатлантическите полезности – на първо място народна власт и господство на закона.
От 1949 година насам броят на страните, членуващи в Алианса е повишен от 12 до 29 страни.
Най-новият член на НАТО е Черна гора.
10. Киберсигурност
Кибератаките стават все по-чести, изтънчени и разрушителни. Поради това киберзащитата е топ-приоритет на НАТО.
По създание сега НАТО преглежда киберпространството като „ евентуално поле за бойни действия”, наред със сухопътните, морските и въздушните интервенции.
Алиансът подкрепя страните – членки с информация за вероятните киберзаплахи, организира образования на персонален състав, изпраща при потребност свои експерти при положение на хакерска атака против обособена страна-членка.
1. Колективна отбрана
Целта на пакта е отбрана на хората и територията на неговите членове. Алиансът е основан на правилото на „ груповата отбрана”, което значи, че в случай че една страна – членка е нападната, това се пояснява като нахлуване против цялото НАТО.
От 2014 година се следи най-голямото увеличение на капацитета за групова защита от времето на Студената война насам, като да вземем за пример разполагането на интернационалните военни формирования в Естония, Латвия, Литва и Полша. Целта им е попречване на възможен боен спор в региона на Прибалтика.
2. Управление на рецесии в разнообразни региони на света
Понякога обезпечаването на непоклатимост в прилежащи за НАТО райони, а по този начин също отбраната на популацията на страните-членки на Алианса изискват „ изнесени напред” дейности.
През 90-те години намесата на НАТО приключи по-нататъшно клане в Босна и Косово.
През 2003 година с помощта на дейностите на Пакта в Афганистан, страната престана да бъде място за безконтролни дейности на терористични групи.
НАТО се включи също по този начин в унищожаването на пиратството към Африканския рог, а от 2016 година насам подкрепя дейностите по преодоляването на бежанската рецесия в Европа.
3. Борба с тероризма
НАТО играе значима роля в битката против тероризма. В момента в Афганистан 13 хиляди военни на пакта образоват новосъздадените локални държавни военни сили.
НАТО е също по този начин пълновръстен и пълностоен член на интернационалната коалиция, целяща разгрома на ИДИЛ – поддръжката в това направление е най-много разследваща по линия на наблюдаване със самолети АУАКС.
Алиансът прави също така образование на иракската войска.
Новосъздаденият Разузнавателен отдел способства за приемане на достоверна информация и осъществяване на превантивна работа по елиминиране на терористични закани.
Наскоро в Неапол бе основан „ Южен хъб”, чиято съществена функционалност е битката с тероризма.
4. Партньорско взаимоотношение
Както е известно, закани като тероризъм, пиратство и враждебни дейности в киберпространството не признават национални граници.
Ето за какво Северноатлантическият пакт си сътрудничи в битката против тези закани с повече от 40 страни от разнообразни краища на света, а също по този начин с организации от вида на Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Африканския съюз и други
5. Военни дейности и съоръжение
Във всички случаи, когато НАТО извършва съответна задача, военните сили на обособените страни-членки се слагат под общото командване на Пакта и се назовават „ сили на НАТО”.
Единственият тип военно съоръжение, което е благосъстоятелност на НАТО, са самолетите за разузнаване и наблюдаване АУАКС.
Понастоящем се работи върху основаването на личен запас от дронове за наблюдаване от вида Global Hawk.
6. Командна конструкция
Когато толкоз доста страни работят дружно по обезпечаването на защитата и сигурността си, е належащо да има ясна верига на подчиненост, командване и осъществяване.
Поради това боен и граждански личен състав от всички страни-членки работи всекидневно взаимно в границите на така наречен „ командна конструкция на НАТО”.
Тази конструкция включва две равнища на висшо командване: Съюзническо командване на интервенциите, ситуирано в белгийския град Монс и Обединено общо командване в Норфолк /САЩ/.
7. Финансиране
Всяка страна-член на НАТО внася собствен дял във финансирането на разноските на НАТО. Този принос постоянно се показва в присъединяване в задачи и интервенции под флага на Алианса.
Например една страна обезпечава самолети, до момента в който друга взе участие с кораби, съоръжение или бойци.
Страните – членки също така обезпечават непосредствено финансиране за разноски, свързани със заплати на персонален състав, командна конструкция, поддръжка на съоръжение и други
8. Разходи за защита
По време на срещата на върха в Уелс през 2014 година съдружниците от Пакта приканиха за повече и по-ефективни вложения в защитата – да се прекратят съкращенията, да се върви последователно към увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година, като 20% от този запас да бъде изразходван за тежко въоръжение.
През последните три години европейските страни, участващи в Алианса и Канада са похарчили за защита 46 милиарда $ повече за защита.
9. Политика на „ отворени врати”
Политиката на „ отворени врати” значи, че всяка страна, намираща се в евроатлантическия район може да се причисли към НАТО, при изискване, че дава отговор на стандартите и условията за участие, способства за сигурността на Пакта и споделя евроатлантическите полезности – на първо място народна власт и господство на закона.
От 1949 година насам броят на страните, членуващи в Алианса е повишен от 12 до 29 страни.
Най-новият член на НАТО е Черна гора.
10. Киберсигурност
Кибератаките стават все по-чести, изтънчени и разрушителни. Поради това киберзащитата е топ-приоритет на НАТО.
По създание сега НАТО преглежда киберпространството като „ евентуално поле за бойни действия”, наред със сухопътните, морските и въздушните интервенции.
Алиансът подкрепя страните – членки с информация за вероятните киберзаплахи, организира образования на персонален състав, изпраща при потребност свои експерти при положение на хакерска атака против обособена страна-членка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ