Двама се карат над Сирия – Иран печели
Естествено е, че никой не желае да дава жертви
На фона на ескалиращото напрежение сред Русия и Израел във връзка със сваления съветски аероплан Ил-20 и доставката на зенитните ракетни комплекси (ЗРК) С-300 за сирийската войска ставаме очевидци на засилената интензивност на Иран. Корпусът на стражите на иранската гражданска война (КСИР) нанесе масиран ракетен удар на изток от р. Ефрат в Сирия. Балистичните ракети “Зулфикар ”, изстреляни на разстояние 750 км от региона на Керманшах, поразяват базата на групировката “Патриотично арабско демократично придвижване ” и убиват 20 техни бойци. Тази организация, поддържана от Саудитска Арабия, пое отговорността за терористичния акт, осъществен предишния месец в иранския град Ахваз, който лиши живота на 29 души по време на церемониал точно на КСИР. По време на офанзивата са били употребявани и новите ирански безпилотни апарати БПЛА с благоприятни условия с изключение на за разузнаване и за нанасяне на удари по земни цели. Следва да се означи, че ударът е нанесен в региона на Хаджин, в непосредствена непосредственост до базата на Съединени американски щати там, което съгласно командването на КСИР е непосредствено обръщение към американците.
Това е второто нахлуване на Иран в района с потреблението на балистични ракети. Предишния месец в региона на гр. Койе в Ирак е изумена постройката, в която се организира съвещанието на Кюрдската демократична партия (КДП)-Иран. Сред 13-те жертви са едни от водачите, Насрин Хадан и мъжът й, водачът на КДП за Иран, Ибрахим Зевайя и член на Централен комитет, КДП-Иран, Карим Махдави. В резултат на удара КДП-Иран на процедура е обезглавена. Правителството в Багдад се ограничи с неенергично наказание на удара и предложи при последващи удари по територията на Ирак да бъдат извършени първични съвещания с него. Както в Сирия, по този начин и в Ирак, наличието на Съединени американски щати в тези страни е директно застрашено от КСИР. В момента Иран държи ключа от бъдещото ръководство на Багдад. След последните избори там първите две места бяха извоювани от ненавиждащите Съединени американски щати и Израел, шиитски водач и бунтовник от гр. Фалуджа, Муктада ас-Садър и водача на политическото крило на шиитската формация Хашд ал-Шааби, про-иранския Ал-Амири. Двете групи се споразумяха за взаимно ръководство и насочиха ултиматум към министър-председателя Абади да одобри резултатите и да подава оставка. Ирак се преглежда от Иран като стратегически запас за въоръжени бойци и логистика на неговото наличие в Сирия. И това е на фона на опълчването на Израел и Русия, което докара до качествено променено съответствие на силите и средствата над небето на Леванта.
Инцидентът със свалянето на самолета за радио-електронно разузнаване Ил-20 и починалите 15 съветски военнослужещи обратно на някой разбори и специалисти не беше “преглътнат ” от Москва. Напротив, в това руснаците видяха късмет за внезапно повишение на опциите на сирийската Противовъздушна отбрана и най-много обединяването й в единна система на силите и средствата под тяхно ръководство в “Зона, закрита за достъп ”. Вчера публично беше обявено, че е завършила доставката на ЗРК С-300 ПМУ. За разлика от първичните информации за един, доставените дивизиони се оказаха 3, всеки с 8 пускови установки (ПУ). Една ПУ има 4 бр. ракети, което прави общо 96 ракети, към тях са доставени още 100 ракети, което е втори боекомплект по щат, или сирийската арабска войска ще има близо 200 ракети С-300 ПМУ. Веднага след оповестеното решение за доставка на ЗРК, в Израел започнаха да се появяват голям брой изявления на висше равнище и експертни разбори, че системата няма да повлия по никакъв метод на интензивността на Израел в Сирия. Бяха създадени три сюжета за унищожаването на дивизионите – посредством ракетно-бомбени удари, вкл.с потреблението на новите Ф-35, чрез удари с оперативно-такически балистични ракети, в израелската войска това са “LORA ”с радиус от 300 км и ATACMS с 180 км, и посредством диверсионни групи.
Въздушните удари, даже и с свръхмодерни самолети, са задоволително рискови, тъй като С-300 има няколко прерогативи, които го вършат сериозен съперник. Основно това е радиолокационната му станция от нов вид, която разрешава да бъдат засичани цели, летящи над релефа на местността, включително крилатите ракети “Далила ”, които Израел употребява при своите удари против Сирия. Това от своя страна ще наложи на военновъздушните сили на Израел да заложат на планиращите авиобомби GBU-39. При потреблението им обаче на пределния радиус от 110 км, като въпреки всичко самолетът, даже и “стелтс ”, да има късмет да извърши противоракетен маньовър и да се измъкне от обсега на С-300, чиято ракета лети с 7100 км/ч с радиус от 200 км, тази бомба би трябвало да бъде спусната от 6000-7000 м височина, което минимализира резултата на прокристост от РЛС. Ударите с тактически ракети са вероятни, само че единствено до бойния им радиус. За диверсионните групи там възможностите, съпоставени с първите два способа, доста понижават в пъти. Наистина няма средство, което да не може да бъде унищожено, както и е правилно мотото на зенитните войски, че “всяко нещо, което лети, въпреки всичко пада на земята ”. Всичко е въпрос на каква цена и с какви последици. А цената и следствията над Сирия внезапно се повишиха.
В изказването на министъра на защитата на Русия по отношение на помощта, оказвана на Сирия след случая, ясно се показва, че на тези ЗРК ще има представители на съветските Военновъздушни сили, те ще боравят със системите за опознаване “свой-чужд ”, което значи, че при възможни удари по тях, ще загинат съветски военнослужещи. Също по този начин ще бъдат ситуирани системи за радиолокационно противопоставяне и електронна война «Красуха С-4» и «Житель», предопределени за подавяне на наземни и авиационни радари, включително АУАКС, сигналите на разследващите спътници и безпилотните средства, пеленговане и радиоподавяне на системите за навигация GPS, мобилните и мрежови връзки и сателитните системи за взаимозависимост, главно за противопоставяне на крилати ракети и БПЛА. Освен това все още в Сирия се построява ешелонирана противовъздушна защита с консолидиране в единна мрежа и система за ръководство на всички средства. Доставят се автоматизираните системи за ръководство АСУ, “Байкал-1МЕ ” и “Поляна-Д4М1 ”, които свързват всички Противовъздушна отбрана средства в единна система, която си комуникира с радарите на съветските ЗРК, включително С-400 “Триумф ” в Латакия. По този метод сирийските планове могат да получават радиолокационна информация както през тези станции, по този начин и непосредствено от съветските локатори в базата “Хмеймим ”, в Тартус и от втория дивизион на С-400 в гр. Масяф, провинция Хама.
Ешелонирането на Противовъздушна отбрана дава опция всяка една система с друг радиус на поразяване да прикрива другата и по този начин се построява конструкция от вписани един в различен “куполи ”, които дружно със сирийските ОТРК “Точка ” SS-21 и бреговите противокорабни комплекси “Бастион ”, са известни и като “Зона, закрита за достъп ” или A2/AD – Anti-Access/Area Denial. Напр. най-далекобойната система С-400 с радиус 350 км, прикрива С-300 с радиус 200 км, тя С-200 с радиус 120 км, на междинната отдалеченост следват “Бук ” и “Квадрат ” с радиус 30-70 км и зоната за непосредствена защита с “Панцир С-1 ” – 20 км и “Оса ” – 9 км. Към момента сирийската страна разполага с изключение на с новодоставените С-300 с 200 броя боекомплект, с 48 бр. С-200, 30 бр. С-125, 300 бр. С-75, 48 бр. “Бук ”, 170 бр. “Квадрат ”, 36 машини “Панцир С-1 ” х 12 ракети и 60 бр. “Оса ” х 4 бр. и това е без съветските средства.
Създаването на A2/AD – “Зона закрита за достъп ” значително ще затрудни освен израелските Военновъздушни сили, само че дейностите на обединението на Съединени американски щати в района, както и Турция. Независимо от помпозните изказвания от израелска страна, на военно-експертно равнище е изцяло ясно какво ще коства възможен конфликт в Зоната – А2/AD. Дори без нея израелските Военновъздушни сили и сега губят най-модерни самолети. При интервенциите бяха свалени израелски самолети, единият от които последната трансформация на F-16 “Sufa ”. Появиха се информации за подбит и F-35, като израелската страна съобщи, че същият е бил ударен от… птица. Опасностите от новите системи си личат и от откритите молби, които отправяше Израел към Русия да не доставя тези системи в Сирия и това беше отчитано в положителните времена на взаимоотношения. Във връзка с повишеното напрежение Конгресът на Съединени американски щати утвърди доставката на още F-35 за Израел, което ясно демонстрира, че Вашингтон също не има вяра на израелските изказвания, че ще успее да се оправи самичък със системите.
Нарастващото напрежение не е преференциално нито за Израел, нито за Русия. В напълно близкото минало и двете страни са имали горчив опит при същите условия и в същия район. По време на арабо-израелските войни руските ЗРК са сваляли стотици израелски самолети над Близкия изток и са давали също жертви, несъмнено, тъй че надали биха желали това да се повтори. Единственият искащ такова развиване е Иран, който вижда опция към този момент да получи въздушно прикритие за построяването на инфраструктурата си в Сирия, Голан и доставките си на ракети за “Хизбула ” в Ливан. Нещо, което досега не му беше обезпечавано.
На фона на ескалиращото напрежение сред Русия и Израел във връзка със сваления съветски аероплан Ил-20 и доставката на зенитните ракетни комплекси (ЗРК) С-300 за сирийската войска ставаме очевидци на засилената интензивност на Иран. Корпусът на стражите на иранската гражданска война (КСИР) нанесе масиран ракетен удар на изток от р. Ефрат в Сирия. Балистичните ракети “Зулфикар ”, изстреляни на разстояние 750 км от региона на Керманшах, поразяват базата на групировката “Патриотично арабско демократично придвижване ” и убиват 20 техни бойци. Тази организация, поддържана от Саудитска Арабия, пое отговорността за терористичния акт, осъществен предишния месец в иранския град Ахваз, който лиши живота на 29 души по време на церемониал точно на КСИР. По време на офанзивата са били употребявани и новите ирански безпилотни апарати БПЛА с благоприятни условия с изключение на за разузнаване и за нанасяне на удари по земни цели. Следва да се означи, че ударът е нанесен в региона на Хаджин, в непосредствена непосредственост до базата на Съединени американски щати там, което съгласно командването на КСИР е непосредствено обръщение към американците.
Това е второто нахлуване на Иран в района с потреблението на балистични ракети. Предишния месец в региона на гр. Койе в Ирак е изумена постройката, в която се организира съвещанието на Кюрдската демократична партия (КДП)-Иран. Сред 13-те жертви са едни от водачите, Насрин Хадан и мъжът й, водачът на КДП за Иран, Ибрахим Зевайя и член на Централен комитет, КДП-Иран, Карим Махдави. В резултат на удара КДП-Иран на процедура е обезглавена. Правителството в Багдад се ограничи с неенергично наказание на удара и предложи при последващи удари по територията на Ирак да бъдат извършени първични съвещания с него. Както в Сирия, по този начин и в Ирак, наличието на Съединени американски щати в тези страни е директно застрашено от КСИР. В момента Иран държи ключа от бъдещото ръководство на Багдад. След последните избори там първите две места бяха извоювани от ненавиждащите Съединени американски щати и Израел, шиитски водач и бунтовник от гр. Фалуджа, Муктада ас-Садър и водача на политическото крило на шиитската формация Хашд ал-Шааби, про-иранския Ал-Амири. Двете групи се споразумяха за взаимно ръководство и насочиха ултиматум към министър-председателя Абади да одобри резултатите и да подава оставка. Ирак се преглежда от Иран като стратегически запас за въоръжени бойци и логистика на неговото наличие в Сирия. И това е на фона на опълчването на Израел и Русия, което докара до качествено променено съответствие на силите и средствата над небето на Леванта.
Инцидентът със свалянето на самолета за радио-електронно разузнаване Ил-20 и починалите 15 съветски военнослужещи обратно на някой разбори и специалисти не беше “преглътнат ” от Москва. Напротив, в това руснаците видяха късмет за внезапно повишение на опциите на сирийската Противовъздушна отбрана и най-много обединяването й в единна система на силите и средствата под тяхно ръководство в “Зона, закрита за достъп ”. Вчера публично беше обявено, че е завършила доставката на ЗРК С-300 ПМУ. За разлика от първичните информации за един, доставените дивизиони се оказаха 3, всеки с 8 пускови установки (ПУ). Една ПУ има 4 бр. ракети, което прави общо 96 ракети, към тях са доставени още 100 ракети, което е втори боекомплект по щат, или сирийската арабска войска ще има близо 200 ракети С-300 ПМУ. Веднага след оповестеното решение за доставка на ЗРК, в Израел започнаха да се появяват голям брой изявления на висше равнище и експертни разбори, че системата няма да повлия по никакъв метод на интензивността на Израел в Сирия. Бяха създадени три сюжета за унищожаването на дивизионите – посредством ракетно-бомбени удари, вкл.с потреблението на новите Ф-35, чрез удари с оперативно-такически балистични ракети, в израелската войска това са “LORA ”с радиус от 300 км и ATACMS с 180 км, и посредством диверсионни групи.
Въздушните удари, даже и с свръхмодерни самолети, са задоволително рискови, тъй като С-300 има няколко прерогативи, които го вършат сериозен съперник. Основно това е радиолокационната му станция от нов вид, която разрешава да бъдат засичани цели, летящи над релефа на местността, включително крилатите ракети “Далила ”, които Израел употребява при своите удари против Сирия. Това от своя страна ще наложи на военновъздушните сили на Израел да заложат на планиращите авиобомби GBU-39. При потреблението им обаче на пределния радиус от 110 км, като въпреки всичко самолетът, даже и “стелтс ”, да има късмет да извърши противоракетен маньовър и да се измъкне от обсега на С-300, чиято ракета лети с 7100 км/ч с радиус от 200 км, тази бомба би трябвало да бъде спусната от 6000-7000 м височина, което минимализира резултата на прокристост от РЛС. Ударите с тактически ракети са вероятни, само че единствено до бойния им радиус. За диверсионните групи там възможностите, съпоставени с първите два способа, доста понижават в пъти. Наистина няма средство, което да не може да бъде унищожено, както и е правилно мотото на зенитните войски, че “всяко нещо, което лети, въпреки всичко пада на земята ”. Всичко е въпрос на каква цена и с какви последици. А цената и следствията над Сирия внезапно се повишиха.
В изказването на министъра на защитата на Русия по отношение на помощта, оказвана на Сирия след случая, ясно се показва, че на тези ЗРК ще има представители на съветските Военновъздушни сили, те ще боравят със системите за опознаване “свой-чужд ”, което значи, че при възможни удари по тях, ще загинат съветски военнослужещи. Също по този начин ще бъдат ситуирани системи за радиолокационно противопоставяне и електронна война «Красуха С-4» и «Житель», предопределени за подавяне на наземни и авиационни радари, включително АУАКС, сигналите на разследващите спътници и безпилотните средства, пеленговане и радиоподавяне на системите за навигация GPS, мобилните и мрежови връзки и сателитните системи за взаимозависимост, главно за противопоставяне на крилати ракети и БПЛА. Освен това все още в Сирия се построява ешелонирана противовъздушна защита с консолидиране в единна мрежа и система за ръководство на всички средства. Доставят се автоматизираните системи за ръководство АСУ, “Байкал-1МЕ ” и “Поляна-Д4М1 ”, които свързват всички Противовъздушна отбрана средства в единна система, която си комуникира с радарите на съветските ЗРК, включително С-400 “Триумф ” в Латакия. По този метод сирийските планове могат да получават радиолокационна информация както през тези станции, по този начин и непосредствено от съветските локатори в базата “Хмеймим ”, в Тартус и от втория дивизион на С-400 в гр. Масяф, провинция Хама.
Ешелонирането на Противовъздушна отбрана дава опция всяка една система с друг радиус на поразяване да прикрива другата и по този начин се построява конструкция от вписани един в различен “куполи ”, които дружно със сирийските ОТРК “Точка ” SS-21 и бреговите противокорабни комплекси “Бастион ”, са известни и като “Зона, закрита за достъп ” или A2/AD – Anti-Access/Area Denial. Напр. най-далекобойната система С-400 с радиус 350 км, прикрива С-300 с радиус 200 км, тя С-200 с радиус 120 км, на междинната отдалеченост следват “Бук ” и “Квадрат ” с радиус 30-70 км и зоната за непосредствена защита с “Панцир С-1 ” – 20 км и “Оса ” – 9 км. Към момента сирийската страна разполага с изключение на с новодоставените С-300 с 200 броя боекомплект, с 48 бр. С-200, 30 бр. С-125, 300 бр. С-75, 48 бр. “Бук ”, 170 бр. “Квадрат ”, 36 машини “Панцир С-1 ” х 12 ракети и 60 бр. “Оса ” х 4 бр. и това е без съветските средства.
Създаването на A2/AD – “Зона закрита за достъп ” значително ще затрудни освен израелските Военновъздушни сили, само че дейностите на обединението на Съединени американски щати в района, както и Турция. Независимо от помпозните изказвания от израелска страна, на военно-експертно равнище е изцяло ясно какво ще коства възможен конфликт в Зоната – А2/AD. Дори без нея израелските Военновъздушни сили и сега губят най-модерни самолети. При интервенциите бяха свалени израелски самолети, единият от които последната трансформация на F-16 “Sufa ”. Появиха се информации за подбит и F-35, като израелската страна съобщи, че същият е бил ударен от… птица. Опасностите от новите системи си личат и от откритите молби, които отправяше Израел към Русия да не доставя тези системи в Сирия и това беше отчитано в положителните времена на взаимоотношения. Във връзка с повишеното напрежение Конгресът на Съединени американски щати утвърди доставката на още F-35 за Израел, което ясно демонстрира, че Вашингтон също не има вяра на израелските изказвания, че ще успее да се оправи самичък със системите.
Нарастващото напрежение не е преференциално нито за Израел, нито за Русия. В напълно близкото минало и двете страни са имали горчив опит при същите условия и в същия район. По време на арабо-израелските войни руските ЗРК са сваляли стотици израелски самолети над Близкия изток и са давали също жертви, несъмнено, тъй че надали биха желали това да се повтори. Единственият искащ такова развиване е Иран, който вижда опция към този момент да получи въздушно прикритие за построяването на инфраструктурата си в Сирия, Голан и доставките си на ракети за “Хизбула ” в Ливан. Нещо, което досега не му беше обезпечавано.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ