Ескалиращият проблем с опитите за политическо влияние върху КЕВР трябва

...
Ескалиращият проблем с опитите за политическо влияние върху КЕВР трябва
Коментари Харесай

Славчо Нейков: За КЕВР, Пазара И Пазаренето

Ескалиращият проблем с опитите за политическо въздействие върху КЕВР би трябвало да откри трайно решение на законово равнище.

Енергийният регулатор има все по-важни отговорности за развиването на енергийния пазар, което е обвързвано и с успеваемостта на стопанската система, и с съответната отбрана на потребителите - ето за какво продължаващите дейности по пресирането му с политически, а не с открити от закона стъпки, са безусловно неприемливи

В четвъртък (28 юни) станахме очевидци на следващите политически стимулирани и шумни полемики в Парламента, свързани с КЕВР. Този път официално повода беше разискването на годишния отчет на институцията за 2017. Основният акцент обаче беше върху условия, които нямат нищо общо с отчета, и респективно беше преместен върху обстоятелства от 2018 година по отношение на договорката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ.

Председателят на енергийния регулатор господин Иванов беше упрекнат в несъблюдение на закона - това се отнасяше за новите пълномощия на КЕВР, основани преди по-малко от два месеца особено за тази договорка, а точно да позволява дейности по предписание с дялове и акции в избрани случаи (чл.21 ал.1 т.23а от Закона за енергетиката). Като бонус към поисканата му оставка, в Парламента се чу дума и и за сезиране на прокуратурата с аргумента, че неизпълнението на закона може да е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс.

Вече имах опция неколкократно да изразя в медиите мнението си, че политическо манипулиране на КЕВР не би трябвало да се позволява. В съответния случай надали има разумен специалист, който да твърди, че признатият от Парламента текст с визираните пълномощия може действително да бъде изпълнен - това също беше казвано и доказвано неведнъж на всевъзможни равнища.

При това състояние упованието от КЕВР да предприеме някакви дейности въз основа на съществуващата законова дефиниция или например въз основа на импортирана подписка е отвън юридическата и институционална логичност, тъй като с такава стъпка регулаторът би забъркал непредвидима каша в ущърб на страната, а и на държавността, освен това с големи финансови и репутационни последици.

Иначе не стана ясно за какво и тематиката за оставката, и визията за интервенция на прокуратурата се отнасят единствено към ръководителя на един групов орган - изложените претекстове се свързват с решения всъщност, за които ръководителят на КЕВР е един от членовете на институцията без да има по-специални пълномощия.

Малко, само че огромни проблеми

В случая обаче и желаната оставка, и плашенето с прокуратура към този момент остават на назад във времето пред огромния рецидивиращ проблем по отношение на цялостното отношение към един самостоятелен държавен орган. Поводът е една договорка сред частно-правни субекти, по отношение на която в един миг се чуваха най-много нереално звучащи и неподплатени с обстоятелства термини като например „ задкулисие ", че даже и „ национализация ".

В този подтекст незабавно се вижда огромната разлика сред представителите на изпълнителната и някои представители на законодателната власт в отношението им към КЕВР.

Премиерът Борисов освен изрази светкавична позиция по отношение на разразилите се в Парламента обвинявания към господин Иванов, само че и беше безапелационен, че изпълнителната власт не се меси в работата на институцията - а това е теза, неведнъж изразявана и онагледявана и от министъра на енергетиката госпожа Петкова.

За съпоставяне, малко преди този момент в Парламента пред ръководителя на самостоятелна институция, чиито актове са обект на правосъден надзор, се анонсираха претенции за неговата оставка и за срещи с правораздаването.

И тук е мястото упорито да се напомни още веднъж и още веднъж, че във връзка с компетенциите си всъщност КЕВР е еднообразно самостоятелна както от бизнеса, по този начин и от изпълнителната и от законодателната власт - това е категорично въздигнат и ясно дефиниран принцип, който изисква правна самостоятелност и функционална самостоятелност на регулатора от други обществени и частни формирания (вж! категорично чл.35 (4)а от Директива 2009/72/ЕС и доста други). Обезпечаването на тази самостоятелност е обвързване на страната.

Факт е обаче, че без значение от съществуването на този заповеднически принцип, българската правна и институционална рамка основава ясни предпоставки за нарушаването му - и това би трябвало да бъде променено в няколко аспекта.

Първото, което прави усещане в това отношение, е, че макар безапелационната наредба на европейско равнище, чл.10 ал.3 от Закона за енергетиката въздига независимостта на КЕВР като такава единствено от изпълнителната власт.

Допълнително, няма да се уморя да дублирам, че съществуването в Парламента на непрекъснато настояща подкомисия за наблюдаване на активността на КЕВР, която е към Комисията по енергетика, е несъмнено противоречиво от юридическа позиция.

Това наподобява е ясно и на депутатите, които са създали опит да завоалират същността на тази странна конструкция, като са употребявали в наименованието й явното заобикаляне на термина „ надзор " посредством използването на по-мекото „ наблюдаване ".

Видно е, че концепцията е била основаването на тази подкомисия да не се пояснява като форма за противоправна интервенция в работата на КЕВР. Не съм специалист по конституционно право, само че означавам и фактът, че Конституцията не е планувала съществуването на подкомисии в Парламента, нито му е делегирала пълномощия да основава такива (чл.79).

Струва си да се подсети и събитието, че в Парламента няма друга непрекъснато настояща комисия или подкомисия, която да „ следи " която и да е от останалите регулаторни институции - а съответни аргументи за основаването им има задоволително (да си спомним случая „ КТБ " ).

Поради изложеното това, което съгласно мен би трябвало да направи Парламентът в този подтекст, е да приведе закона в сходство с европейското законодателство, както и да преоцени съществуването на въпросната подкомисия - нейните не изключително ясни задания по този начин или другояче могат да бъдат поети от Комисията по енергетика, доколкото това изобщо подхожда на статута на КЕВР.

А що се отнася до очевидно нескопосаните промени в Закона за енергетиката с новите пълномощия на КЕВР във връзка договорката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ, още веднъж показвам позицията си, че текстът следва неотложно да бъде анулиран, тъй като в настоящия му тип той занапред ще генерира единствено напрежение, а не решения, а и заради явното му недомислие е причина за дейности в ущърб и на страната, и на бизнеса, и на жителите.

Всички тези стъпки освен ще основат повече официална изясненост, само че ще допринесат за по този начин нужната непоклатимост на КЕВР и респ. за развиването на енергийния пазар, като го разграничат от елементарното спорене, проблясващо понякога в Парламента.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР