ешението на Китай да забрани повечето от вноса на отпадъци

...
ешението на Китай да забрани повечето от вноса на отпадъци
Коментари Харесай

Защо Турция се превърна в сметището на Европа

ешението на Китай да забрани множеството от вноса на боклуци за преработване преди две години провокира безпорядък в международната търговия с отпадък. Китайките предприятия и сметища поемаха 45% от пластмасовия отпадък на света през последните съвсем две десетилетия.

Първоначално огромна част от отпадъците, ориентирани към Китай, се озоваха в Югоизточна Азия, само че множеството от страните в района бързо затвориха границите си за вноса на отпадъци, написа „ Политико”

Така Турция се трансформира във водеща дестинация за европейските експортьори на боклуци. Миналата година страната е поела 11,4 милиона тона отпадък от страните от Европейски Съюз или три пъти повече, в сравнение с през 2004 година, сочат данните на Евростат.

„ Ние даже не знаем какъв % от импортираните боклуци в действителност се рециклират, изгарят или съхраняват на депа”, разяснява Нихан Темиз Аташ, шеф на отдела за пластмаса в поделението на „ Гринпийс” за Средизменоморието.

Правителството на Турция е под възходящ политически напън спре притока на отпадъци. Министърът на околната среда Мурат Курум съобщи предишния месец, че възнамерява да вкара законодателство, с цел да „ предотврати вноса на огромни количества отпадъци”.

Този ход, добави той, „ ще ни разреши да задоволим потребностите от първични материали на нашия бранш за преработване от лични запаси.”

Потокът от отпадък основава явни екологични проблеми за Турция, само че има и стопански ползи. Страната е внесла към 600 000 тона пластмасови боклуци през предходната година, което пластмасовата промишленост в страната приветства като основен запас.

„ Турция има 85% взаимозависимост от вноса на пластмасови суровини”, показва Хабибе Тосун, инженер по околна среда в дружество за преработване.

Причината промишлеността да приветства толкоз външните боклуци е, че в Турция разделното събиране съвсем не се ползва.

В отчет на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за 2020 година Турция се класира като най-лошо измежду страните членки във връзка с общия % на оползотворяване на боклука. Според турския статистически институт през 2018 година са били оползотворени малко над 12 % от битовите боклуци - и не е ясно какъв % от тях в действителност е рециклиран, вместо да бъде изгорял за оползотворяване като сила.

Това не е задоволително, с цел да се поддържат фирмите за преработване.

Представители на промишлеността, в това число Toсун, настояват, че вносът на боклуци би трябвало да продължи поради производителите на пластмаси, до момента в който локалните рециклиращи компании стартират да се оправят по-добре със личните отпадъци на Турция. Еколозите също желаят да подсигуряват, че Турция създава лично оползотворяване на боклуци, вместо да разчита на импорт.

По-добрата работа по събирането и преработването на турските боклуци би означавало фрапантна смяна в промишлеността, в която работят доста от най-бедните хора в страната.

В Турция кошчетата за преработване са необикновени. Повечето битови боклуци се събират. Съществуващото подбиране се обработва основно от частни събирачи на боклуци, които обикалят улиците с чувалите си на колела, с цел да оползотворят рециклируемите боклуци от кофите. След това продават материалите на уреди за преработване.

Тези хора са ощетени от вълната от европейски боклуци, идващи в Турция, защото цените на хартията и пластмасите падат.

Това не е единственият проблем, породен от отворената врата за задгранични отпадъци. Голяма част от вноса е в ръцете на проведена престъпност.

Асоциацията на уличните събирачи твърди, че на някои компании се заплащат 2000 евро за импорт на 20-тонен резервоар със нечисти боклуци.

Неотдавна срещата на върха на промишлеността по казуса осъди „ неадекватността на критериите за лицензиране”, както и „ вноса на боклуци от нелицензирани лица или компании, като се употребява документите на лицензираните компании”.

Подобни изказвания бяха направени в отчет на Интерпол за закононарушенията с световните пластмасови боклуци, в който се споделя, че незаконните мрежи употребяват лицензите на законен бизнес като прикритие за своите интервенции.

Въпреки че е невероятно да се разбере цялостният мащаб на казуса, от ден на ден произшествия излизат нескрито.

Миналия септември пластмасови боклуци, импортирани от Италия, бяха открити на частна земя в егейската провинция Измир. През юни следствие на Би Би Си откри тонове пластмасови боклуци от Англия, изхвърлени на пътя в югозападната провинция Адана.

Подобни произшествия са индикация, че огромна част от отпадъците, изпращани в Турция, не са рециклирани или складирани вярно. В отчета на Интерпол се показва Турция като една от седемте страни, в които се подозира, че се горят съзнателно отпадъци, с цел да се прикрие противозаконен импорт.

Огромният размер на импортираните боклуци също е в несъгласие с акцията за нулеви боклуци в страната, която започва през 2017 година под патронажа на първата дама Емине Ердоган. Целта е да се усили преработването на до 35 % от боклука до 2023 година Правителството вкара редица ограничения, като начисляване на такса за преработване и слагане на цена на найлоновите торби, в допълнение към задължението на общините да ускорят завършването на оборудванията за преправяне на отпадъците.

Програмата, оповестена от министъра на околната среда Курум на 31 август, също има за цел да понижи количеството на импортираните боклуци до единствено 50 % от това, което се употребява от турския бранш.

Докато това не се случи, Турция обаче ще е заседнала в възходящ проблем с боклука. Около 1,1 милиона тона боклуци изтичат в почвата и водата на страната всяка година. Част от тях намира пътя си към морето.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР