Путин неслучайно предрече разпадане на Европейския съюз
Европейски Съюз ще продължи да се разпада, предвижда съветският президент и уточни даже възможен период - " към началото на 2028 година ". Според него някои страни от Източна Европа може да поемат по пътя на Англия. Доскоро сходно нещо бе като че ли немислимо, а в този момент наподобява напълно евентуално. При всяко състояние по никакъв начин не е несъмнено, че дезинтеграцията на Евросъюза ще бъде добра вест за Русия.
Когато Владимир Путин споделя, че разпадането на Европейски Съюз може да не завърши с Англия, това въобще не е зложелателство, в противен случай: Русия не пожелава на Евросъюза такава орис, а желае " предсказуем и понятен сътрудник ". Има си аргументи за това.
" В наш интерес е всичко да се резервира и да действа дейно - акцентира съветският държавен глава. - Следим с паника какво се случва там, защото основна част от златновалутните ни запаси са номинирани в евро и за нас, без значение от спада в комерсиалния продан след другите санкционни решения, Европейски Съюз си остава най-големият търговско-икономически сътрудник. "
С други думи, тръгне ли Европейски Съюз да се разпилява като къщурка от карти, съществено и неизбежно ще пострадат освен стопанските системи на страните членки, а и тази на Русия: кръвоносната им система към този момент значително е обща - и не става дума единствено за газа.
Друг въпрос е, че съгласно Путин таман стопанската система може да стане фактор за дезинтеграция в Европейски Съюз. Той не приказва за икономическа рецесия, а за икономическия растеж по източните граници на Европейски Съюз - там просто ще превъртят от благоденствие.
Логиката тук е транспарантна: до момента в който Брюксел финансира разнородни стратегии за развиване и дава директни субсидии на източноевропейските страни в блян да изглади контрастите, намалявайки изоставането на някогашните участнички във Варшавския контракт от " остаряла Европа ", за Полша, Унгария и останалите е преференциално да бъдат в състава на Европейски Съюз.
Но щом единствено се трансфорат от реципиент в донор и се наложи да дават назаем лични средства, подкрепяйки изоставащите, тези страни може да изгубят всякакво предпочитание за участие в Европейски Съюз. Развитие, което е безусловно неизбежно - въпросът опира единствено до време и Брекзитът явно ще форсира нещата, защото Англия бе измежду страните донори.
В момента стопанската система на Източна Европа общо взето пораства по-бързо от тази на Запада като се изключи страните джуджета и офшорна Ирландия, която е измежду днешните водачи. В някогашния " руски блок " годишното нарастване е 3 до 5 на 100, по на Запад - в най-хубавия случай 2 %, а в най-големите стопански системи към един %. За това естествено способства и резултатът на " ниския старт ", само че изоставащите настойчиво наваксват и явно напредват.
Ако оставим настрани относително преуспяваща Естония, най-добре се оправят Унгария (точно там има растеж от 5 на сто), Полша, Чехия и Словакия, където популацията към този момент получава високи или най-малко приемливи приходи. По чудно съвпадане таман тези страни образуват лично политическо обединяване - корав конкурент на формален Брюксел.
Говорим за Вишеградската група, основана още през 1991 година По подигравка на ориста членките й се сплотиха тогава, с цел да вървят дружно към Европейски Съюз и взаимно да се поддържат по пътя. Времената обаче се смениха: в този момент четворката остро подлага на критика Брюксел поради миграционната му политика, а еврочиновниците - за " голословна интервенция в работите на суверенни страни ", т.е. в техните лични.
В три от четирите страни властта към този момент е в ръцете на евроскептици. В Полша ръководи партията " Право и правдивост ", разгромила противниците си на последните избори под лозунги, изпълнени с консерватизъм, полски шовинизъм и рецензии към Берлин и Брюксел.
В Унгария не се предават партията " Фидес " и министър председателят Виктор Орбан, именуван " Путин на Евросъюза " и " основен зложелател на глобалиста Сорос ". А в Чехия успешно се допълват ексцентричният президент Земан, очевиден симпатизант на Русия, и министър председателят Бабиш, против който последователите на " единна Европа " (най-вече младежта) тихомълком готвят личен " Майдан ".
Доста са разликите сред тези страни - къде е толерантна и атеистична Чехия, къде е Полша, богомолна до мракобесие, или Унгария, която до през днешния ден се мисли надали не за империя. И въпреки всичко нещо ги сплотява - те са образувани и узрели до настоящето си положение точно като национални страни с изострен нюх за полезността на понятието суверенитет. Затова дано не се чудим, че демократичните чехи към този момент два пъти подред избират президенти, демонстративно неизползващи знамето на Европейски Съюз, въпреки законът да ги задължава.
В очите на мнозина поляци, унгарци, чехи брюкселските бюрократи са единствено ново, усъвършенствано издание на " руските приятели " - протягат ръка на традициите им като самостоятелни народи и популярност богу, че не пращат танкове към този момент.
Виждаме у тях възприятие за уязвена донейде национална горделивост и неприемане на евробюрократите - неизбрани от никого и подозрително ефикасни, само че решени да сложат под общ знаменател прекомерно другите страни в Европейски Съюз. Ако това бъде съчетано с очевидна икономическа нецелесъобразност страните им да членуват в общността, прогнозата на Путин има късмет да се сбъдне.
Ще подчертаем: очевидна нецелесъобразност. Сериозни вреди, както казахме, се чакат от голям брой не така явни процеси, нарушени, тъй като Европейски Съюз се цепи по шевовете. Няма обаче случки, в които не би дръзнал да се впусне един същински популист - а популистите са на респект в днешна Европа.
Всъщност никой в Европейски Съюз май не спори към този момент с извода, че общността е в структурна рецесия. Населението на доста страни все по-настойчиво тества якостта на тази структура. Изборните победи на евроскептиците наподобяват от вътрешната страна даже по-ефектно от впускането на Англия в свободно корабоплаване.
Естествено след това мнозина ще съжаляват. Мнозина съжаляваха преди време и за края на социалистическата ера. Но колелото на историята не дава заден ход - по тази причина пък нищо чудно да се превърти още веднъж. И отново да забележим в Източна Европа същите политически процеси като в края на 80-те и началото на 90-те.
*Източник: Дмитрий Бавирин, " Взгляд ", превод Българска телеграфна агенция
Когато Владимир Путин споделя, че разпадането на Европейски Съюз може да не завърши с Англия, това въобще не е зложелателство, в противен случай: Русия не пожелава на Евросъюза такава орис, а желае " предсказуем и понятен сътрудник ". Има си аргументи за това.
" В наш интерес е всичко да се резервира и да действа дейно - акцентира съветският държавен глава. - Следим с паника какво се случва там, защото основна част от златновалутните ни запаси са номинирани в евро и за нас, без значение от спада в комерсиалния продан след другите санкционни решения, Европейски Съюз си остава най-големият търговско-икономически сътрудник. "
С други думи, тръгне ли Европейски Съюз да се разпилява като къщурка от карти, съществено и неизбежно ще пострадат освен стопанските системи на страните членки, а и тази на Русия: кръвоносната им система към този момент значително е обща - и не става дума единствено за газа.
Друг въпрос е, че съгласно Путин таман стопанската система може да стане фактор за дезинтеграция в Европейски Съюз. Той не приказва за икономическа рецесия, а за икономическия растеж по източните граници на Европейски Съюз - там просто ще превъртят от благоденствие.
Логиката тук е транспарантна: до момента в който Брюксел финансира разнородни стратегии за развиване и дава директни субсидии на източноевропейските страни в блян да изглади контрастите, намалявайки изоставането на някогашните участнички във Варшавския контракт от " остаряла Европа ", за Полша, Унгария и останалите е преференциално да бъдат в състава на Европейски Съюз.
Но щом единствено се трансфорат от реципиент в донор и се наложи да дават назаем лични средства, подкрепяйки изоставащите, тези страни може да изгубят всякакво предпочитание за участие в Европейски Съюз. Развитие, което е безусловно неизбежно - въпросът опира единствено до време и Брекзитът явно ще форсира нещата, защото Англия бе измежду страните донори.
В момента стопанската система на Източна Европа общо взето пораства по-бързо от тази на Запада като се изключи страните джуджета и офшорна Ирландия, която е измежду днешните водачи. В някогашния " руски блок " годишното нарастване е 3 до 5 на 100, по на Запад - в най-хубавия случай 2 %, а в най-големите стопански системи към един %. За това естествено способства и резултатът на " ниския старт ", само че изоставащите настойчиво наваксват и явно напредват.
Ако оставим настрани относително преуспяваща Естония, най-добре се оправят Унгария (точно там има растеж от 5 на сто), Полша, Чехия и Словакия, където популацията към този момент получава високи или най-малко приемливи приходи. По чудно съвпадане таман тези страни образуват лично политическо обединяване - корав конкурент на формален Брюксел.
Говорим за Вишеградската група, основана още през 1991 година По подигравка на ориста членките й се сплотиха тогава, с цел да вървят дружно към Европейски Съюз и взаимно да се поддържат по пътя. Времената обаче се смениха: в този момент четворката остро подлага на критика Брюксел поради миграционната му политика, а еврочиновниците - за " голословна интервенция в работите на суверенни страни ", т.е. в техните лични.
В три от четирите страни властта към този момент е в ръцете на евроскептици. В Полша ръководи партията " Право и правдивост ", разгромила противниците си на последните избори под лозунги, изпълнени с консерватизъм, полски шовинизъм и рецензии към Берлин и Брюксел.
В Унгария не се предават партията " Фидес " и министър председателят Виктор Орбан, именуван " Путин на Евросъюза " и " основен зложелател на глобалиста Сорос ". А в Чехия успешно се допълват ексцентричният президент Земан, очевиден симпатизант на Русия, и министър председателят Бабиш, против който последователите на " единна Европа " (най-вече младежта) тихомълком готвят личен " Майдан ".
Доста са разликите сред тези страни - къде е толерантна и атеистична Чехия, къде е Полша, богомолна до мракобесие, или Унгария, която до през днешния ден се мисли надали не за империя. И въпреки всичко нещо ги сплотява - те са образувани и узрели до настоящето си положение точно като национални страни с изострен нюх за полезността на понятието суверенитет. Затова дано не се чудим, че демократичните чехи към този момент два пъти подред избират президенти, демонстративно неизползващи знамето на Европейски Съюз, въпреки законът да ги задължава.
В очите на мнозина поляци, унгарци, чехи брюкселските бюрократи са единствено ново, усъвършенствано издание на " руските приятели " - протягат ръка на традициите им като самостоятелни народи и популярност богу, че не пращат танкове към този момент.
Виждаме у тях възприятие за уязвена донейде национална горделивост и неприемане на евробюрократите - неизбрани от никого и подозрително ефикасни, само че решени да сложат под общ знаменател прекомерно другите страни в Европейски Съюз. Ако това бъде съчетано с очевидна икономическа нецелесъобразност страните им да членуват в общността, прогнозата на Путин има късмет да се сбъдне.
Ще подчертаем: очевидна нецелесъобразност. Сериозни вреди, както казахме, се чакат от голям брой не така явни процеси, нарушени, тъй като Европейски Съюз се цепи по шевовете. Няма обаче случки, в които не би дръзнал да се впусне един същински популист - а популистите са на респект в днешна Европа.
Всъщност никой в Европейски Съюз май не спори към този момент с извода, че общността е в структурна рецесия. Населението на доста страни все по-настойчиво тества якостта на тази структура. Изборните победи на евроскептиците наподобяват от вътрешната страна даже по-ефектно от впускането на Англия в свободно корабоплаване.
Естествено след това мнозина ще съжаляват. Мнозина съжаляваха преди време и за края на социалистическата ера. Но колелото на историята не дава заден ход - по тази причина пък нищо чудно да се превърти още веднъж. И отново да забележим в Източна Европа същите политически процеси като в края на 80-те и началото на 90-те.
*Източник: Дмитрий Бавирин, " Взгляд ", превод Българска телеграфна агенция
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ