Нечестната игра със страните от Западните Балкани
ЕС продължава да подхранва очакванията на страните от Западните Балкани за участие в общността. По-честно би било друго - да им бъде казано ясно, че задачата е тясно обвързване, само че не и пълноправно участие, написа К. Хаселбах в разбор за " Дойче веле ".
Аргументите на еврокомисията (ЕК) звучат безапелационно: " Или изнасяме непоклатимост, или внасяме неустойчивост " - по този начин комисарят по разширението Йоханес Хан обобщава претекстовете на Европейски Съюз да даде ясна вероятност за участие на шестте страни от Западните Балкани. Тази вероятност би трябвало да даде подтик както на промените - демократични и стопански, по този начин и на намирането на решения на споровете в района - вътрешни и междудържавни. Но не по-малка тежест има и това, което Европейска комисия премълчава: Европейски Съюз желае да даде отпор на възходящото въздействие на Русия и Китай в района. Те изкушават балканските страни с пари, само че за разлика от Европейски Съюз не задават неуместни въпроси, да вземем за пример за действието на правовата страна.
Против концепцията за пълноправно участие в обозримо бъдеще обаче приказва освен фактът, че шестте страни въобще не са си написали наложителното " домашно ", а също и някои кардинални съображения отвън темпото на промени на Балканите.
Умората от разширението
В момента Европейски Съюз е прекомерно ангажиран със самия себе си, с цел да има сили за ново разширение. Дори единствено споменаването на някаква дата – еврокомисията беше показала 2025 година като период за приемането на Сърбия и Черна гора – провокира в редица европейски столици същинска суматоха. И има за какво.
Последните разширявания на Европейски Съюз бяха артикул на политически решения. Политиците обаче не обърнаха внимание на предизвестията, че страните още не са подготвени. На страни като Румъния и България да вземем за пример щеше да им се наложи да положат доста повече старания, в случай че бяха одобрявани през днешния ден. С присъединението към клуба обаче съвсем се изчерпват и лостовете на Европейска комисия за въздействие върху обособените страни. Присъединилите се страни извличат всички облаги от участието си в Европейски Съюз и вземат участие във взимането на решения даже и тогава, когато се държат необичайно. Като Унгария и Полша да вземем за пример, които са най-хубавата илюстрация какви компликации среща Брюксел да следи за разпоредбите на държание.
Национализмът на Балканите е вероятно най-големият проблем за региона. Комисията се надява, че той може да бъде овладян, в случай че страните се причислят към Европейски Съюз. Много по-вероятно е обаче те да внесат този проблем в Европейски Съюз, което ще усили риска Европейски Съюз да се самоблокира.
Реалистично ли е пълноправното участие?
Да не забравяме и голямата бездна, разделяща стопански едните от другит - шестте страни от Западните Балкани изостават доста от страните - членки на Европейски Съюз, а това ще ги трансформира за дълго време в чисти получатели. Тъй че колкото повече небогати страни се подреждат на опашката за участие, толкоз по-непривлекателно ще наподобява разширението на общността за чистите платци.
Принципът за взаимност самичък по себе си е хубаво нещо. Но не може да съществува прекомерно огромно неравноправие. Освен това, в случай че тези страни станат пълноправни членки, свободата на напредване евентуално ще отприщи нова вълна на миграция от Балканите към по-благоденстващите и с по-развити обществени системи страни от Европейски Съюз. От позиция на самите хора това е разбираемо, само че то единствено в допълнение ще разпали ксенофобията в северните страни членки.
Какво следва от всичко това? Европейски Съюз не трябва да оставя Западните Балкани на произвола на ориста, както и в ръцете на Русия и Китай. И отсега нататък задачата би трябвало да бъде по-тясно обвързване, само че не и пълноправно участие. Тоест партньорство малко под нивото на участието, каквото Европейски Съюз има да вземем за пример с страните от Европейската асоциация за свободна търговия EFTA. Което значи съществено икономическо съдействие и поддръжка, само че без право на глас по делата на Европейски Съюз.
Познат рефрен
Навярно доста водачи на страни от Европейски Съюз мислят тъкмо това, само че не го изричат на глас. Вместо това и на срещата на върха в София още веднъж всички припяваха остарялата ария, че страните от Западните Балкани сигурно ще се причислят, само че след време - в този момент било прекомерно рано.
А доста по-честно щеше да бъде, в случай че (и на двете страни) им беше дадена ясна вероятност по кое време и какво могат да чакат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (241)
Аргументите на еврокомисията (ЕК) звучат безапелационно: " Или изнасяме непоклатимост, или внасяме неустойчивост " - по този начин комисарят по разширението Йоханес Хан обобщава претекстовете на Европейски Съюз да даде ясна вероятност за участие на шестте страни от Западните Балкани. Тази вероятност би трябвало да даде подтик както на промените - демократични и стопански, по този начин и на намирането на решения на споровете в района - вътрешни и междудържавни. Но не по-малка тежест има и това, което Европейска комисия премълчава: Европейски Съюз желае да даде отпор на възходящото въздействие на Русия и Китай в района. Те изкушават балканските страни с пари, само че за разлика от Европейски Съюз не задават неуместни въпроси, да вземем за пример за действието на правовата страна.
Против концепцията за пълноправно участие в обозримо бъдеще обаче приказва освен фактът, че шестте страни въобще не са си написали наложителното " домашно ", а също и някои кардинални съображения отвън темпото на промени на Балканите.
Умората от разширението
В момента Европейски Съюз е прекомерно ангажиран със самия себе си, с цел да има сили за ново разширение. Дори единствено споменаването на някаква дата – еврокомисията беше показала 2025 година като период за приемането на Сърбия и Черна гора – провокира в редица европейски столици същинска суматоха. И има за какво.
Последните разширявания на Европейски Съюз бяха артикул на политически решения. Политиците обаче не обърнаха внимание на предизвестията, че страните още не са подготвени. На страни като Румъния и България да вземем за пример щеше да им се наложи да положат доста повече старания, в случай че бяха одобрявани през днешния ден. С присъединението към клуба обаче съвсем се изчерпват и лостовете на Европейска комисия за въздействие върху обособените страни. Присъединилите се страни извличат всички облаги от участието си в Европейски Съюз и вземат участие във взимането на решения даже и тогава, когато се държат необичайно. Като Унгария и Полша да вземем за пример, които са най-хубавата илюстрация какви компликации среща Брюксел да следи за разпоредбите на държание.
Национализмът на Балканите е вероятно най-големият проблем за региона. Комисията се надява, че той може да бъде овладян, в случай че страните се причислят към Европейски Съюз. Много по-вероятно е обаче те да внесат този проблем в Европейски Съюз, което ще усили риска Европейски Съюз да се самоблокира.
Реалистично ли е пълноправното участие?
Да не забравяме и голямата бездна, разделяща стопански едните от другит - шестте страни от Западните Балкани изостават доста от страните - членки на Европейски Съюз, а това ще ги трансформира за дълго време в чисти получатели. Тъй че колкото повече небогати страни се подреждат на опашката за участие, толкоз по-непривлекателно ще наподобява разширението на общността за чистите платци.
Принципът за взаимност самичък по себе си е хубаво нещо. Но не може да съществува прекомерно огромно неравноправие. Освен това, в случай че тези страни станат пълноправни членки, свободата на напредване евентуално ще отприщи нова вълна на миграция от Балканите към по-благоденстващите и с по-развити обществени системи страни от Европейски Съюз. От позиция на самите хора това е разбираемо, само че то единствено в допълнение ще разпали ксенофобията в северните страни членки.
Какво следва от всичко това? Европейски Съюз не трябва да оставя Западните Балкани на произвола на ориста, както и в ръцете на Русия и Китай. И отсега нататък задачата би трябвало да бъде по-тясно обвързване, само че не и пълноправно участие. Тоест партньорство малко под нивото на участието, каквото Европейски Съюз има да вземем за пример с страните от Европейската асоциация за свободна търговия EFTA. Което значи съществено икономическо съдействие и поддръжка, само че без право на глас по делата на Европейски Съюз.
Познат рефрен
Навярно доста водачи на страни от Европейски Съюз мислят тъкмо това, само че не го изричат на глас. Вместо това и на срещата на върха в София още веднъж всички припяваха остарялата ария, че страните от Западните Балкани сигурно ще се причислят, само че след време - в този момент било прекомерно рано.
А доста по-честно щеше да бъде, в случай че (и на двете страни) им беше дадена ясна вероятност по кое време и какво могат да чакат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (241)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ