Българките - силно присъствие във властта, но твърде много домакинска работа
ЕС продължава да напредва извънредно постепенно що се отнася до равенството сред половете. Последният Индекс за равенството сред половете, направен от Европейския институт за тъждество сред половете (EIGE), демонстрира, че от 2017 година до момента индикаторът за равенството сред половете се е повишил единствено с един пункт до стойност 67.4. Швеция продължава да е отпред в осведомителното табло на Европейски Съюз с 83.6 пункта, следвана от Дания със 77.5. Гърция и Унгария имат най-вече да наваксват, като индикаторите и на двете са под 52 пункта. Най-голям прогрес има Португалия с нарастване от 3.9 пункта, следвана компактно от Естония с 3.1 пункта.
С 58.8 от 100 вероятни пункта, България е на 19-о място в индикатора за равенството сред половете, или с 8.6 под междинното за Европейски Съюз. Между 2005 и 2017 година резултатът на страната се е нараснал със единствено 2.8 пункта (+ 0.8 от 2015 г.). Страната напредва към тъждество сред половете с по-бавен ритъм от други страни членки на Европейски Съюз и е паднала с пет места по отношение на 2005 година
Участие във властта
С изключение на критерия за женско присъединяване във властта, резултатите на България са по-ниски от междинните в Европейски Съюз във всички области. При женското присъединяване във властта страната е отчела усъвършенстване с 11.5 точки от 2005 година, което я слага на шесто място в съюза в тази сфера.
Посочва, се че напредъкът е подтикван от доста усъвършенстване в региона на стопанската система. Делът на дамите в борда на централната банка се е повишил от 17% до 57% сред 2005 и 2018 година
В политиката делът на дамите се е нараснал измежду министрите от 26% до 38% сред 2005 и 2018 година В Народното събрание 26% от членовете са дами спрямо 25% през 2005 година
Образование
В региона на образованието се следи застой. Резултатът е 53.2 пункта, като няма забележителна смяна от 2005 година (-0.1% от 2015 г.). България е паднала с шест позиции от 2005 година до двадесет и пета в Европейски Съюз.
Делът на дамите с висше обучение се е нараснал сред 2005 и 2017 година с по-бърз ритъм, в сравнение с при мъжете. Около 26% от дамите имат тапия за висше обучение спрямо 18% от мъжете. Сред самотните родители 39% от майките и 15% от бащите имат висше обучение. България не е постигнала националната си цел по тактиката на Европейски Съюз за 2020 година 35% от хората сред 30 и 34 години да имат висше обучение. В момента те са 34% - 41% от дамите и 26% от мъжете.
Неравномерната централизация на дами и мъже в разнообразни научни области на висшето обучение остава предизвикателство. Около 32% от дамите студенти и 17% от мъжете учат педагогика, медицина, обществени и филантропични науки и изкуство.
Домакинска работа
В региона " Време " (измерват се неравенствата сред половете във връзка с времето за грижа за дома и обществени дейности), резултатът на България не се е трансформирал от последното издание на индикатора, тъй като няма нови данни. Страната има 42.7 точки, което е най-ниският резултат в Европейски Съюз.
За дамите е по-вероятно да прекарват време в грижи за фамилиите си. Около 39% от дамите и 26% от мъжете прекарват най-малко един час дневно в грижи. В двойките с деца 93% от българките се грижат всекидневно за фамилията, в съпоставяне със 72% от българите. Жените е пет пъти по-вероятно да прекарват времето си в готвене или домакинска работа – 73% от дамите спрямо 13% от мъжете готвят или правят домакинска работа всеки ден по най-малко един час. Тази разлика се е нараснала от 2003 година и е доста по-голяма в двойките с деца.
По-малко българки (12%), в сравнение с българи (20%) вземат участие в спортни, културни или развлекателни действия отвън дома си. Делът на дамите (3%) и мъжете (2%), участващи в доброволни или благотворителни действия е най-ниският в Европейски Съюз.
Здравеопазване
Най-добрият резултат на България е в региона на опазването на здравето (77.1 точки), само че той е вторият най-нисък в Европейски Съюз. Този аршин мери равенството в три аспекта – здравен статут (свързан с предстоящата дълготрайност на живота и оценката на респондентите за здравословното им състояние), здравно държание (например консумация на плодове и зеленчуци, пушене, приложимост на алкохол и други) и достъп до здравни услуги (процент на хората, чиито потребности от здравна или зъболекарска помощ са били задоволени).
В тази сфера има нарастване с 4.5 точки от 2005 година (+ 0.7 от 2015). Напредъкът се дължи на усъвършенстване в достъпа до здравни услуги и по-голямото тъждество в здравния статус. Няма данни за здравното държание.
Около 63% от дамите и 71% от мъжете правят оценка здравето си като положително (в съпоставяне с 55% и 66% през 2005 г.). Удовлетвореността на хората от здравословното им положение се усилва с равнището на образованието и понижава с възрастта. Най-малко удовлетворени са дамите с ниско обучение и дамите на или над 65 години. Продължителността на живота се е нараснала за дамите и мъжете сред 2005 и 2016 година Българките приблизително живеят със седем години повече от българите.
Достъпът до медицински и зъболекарски услуги доста се е нараснал в България. Около 3% и от мъжете, и от дамите са съобщили за незадоволени медицински потребности ( спрямо 27% от дамите и 23% от мъжете през 2005 г.) и 4% от дамите и 3% от мъжете (спрямо 29% и 26% през 2005 г.) са уведомили за незадоволени потребности от зъболекарска помощ. Проблемът е по-сериозен измежду дамите и мъжете с по-ниско обучение – 11% и 12%.
Пари
По отношение на достъпа до финансови средства и икономическата обстановка на мъжете и дамите България получава 61.8 точки – прогрес със 7.5 точки от 2005 година (-0.1 точки от 2015). Има усъвършенстване във финансовото положение и на мъжете, и на дамите, само че бедността и неравенството от позиция на разпределението на благосъстоянието са се нараснали. Резултатите на България в тази сфера са най-ниските в Европейски Съюз.
Българките печелят с 14% по-малко от българите. Разликата е още по-голяма измежду дамите и мъжете с ниско обучение – дамите печелят с 28% по-малко.
Рискът от беднотия се е нараснал и измежду двата пола от 2006 до 2017 година - 24% от дамите и 20% от мъжете са изложени на него. Половината от хората с ниско обучение са в риск от беднотия.
Неравенствата в разпределението на приходите са се нараснали измежду мъжете и дамите сред 2007 и 2017 година Дамите печелят приблизително 86 цента за всяко евро, което мъжете изкарват дневно и това води до разлика от 14% сред половете. Разликата в пенсиите е съвсем 28%.
Работа
В региона на равния достъп до претовареност и изискванията за работа България има резултат 69 точки, което е прогрес с 1.7 пункта от 2005 година (+ 0.4 пункта от 2015 г.). Наблюдава се увеличение на работещите дами и мъже.
Заетостта на цялостно работно време се е нараснала от 40% до 45% за дамите и от 49% до 55% за мъжете сред 2005 и 2017 година Разликата сред половете е доста по-малка измежду високо образованите дами и мъже (2 процентни пункта), спрямо дамите и мъжете с ниско (11 процентни пункта) и приблизително (14 процентни пункта) равнище на обучение.
Около 3% от българките работят на повърхностен работен ден спрямо 2% от българите - най-ниските равнища в Европейски Съюз. Средно дамите работят 40 часа на седмица, а мъжете – 41.
Остава проблем неравномерното систематизиране в разнообразни браншове на пазара на труда. Около 18% от дамите работят в региона на образованието, здравните и обществените услуги, спрямо 4% от мъжете. България има най-високият дял дами (11%), работещи в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката в Европейски Съюз в Европейски Съюз (в съпоставяне с 28% от мъжете). Разликата сред половете е втората най-ниска в Европейски Съюз.
С 58.8 от 100 вероятни пункта, България е на 19-о място в индикатора за равенството сред половете, или с 8.6 под междинното за Европейски Съюз. Между 2005 и 2017 година резултатът на страната се е нараснал със единствено 2.8 пункта (+ 0.8 от 2015 г.). Страната напредва към тъждество сред половете с по-бавен ритъм от други страни членки на Европейски Съюз и е паднала с пет места по отношение на 2005 година
Участие във властта
С изключение на критерия за женско присъединяване във властта, резултатите на България са по-ниски от междинните в Европейски Съюз във всички области. При женското присъединяване във властта страната е отчела усъвършенстване с 11.5 точки от 2005 година, което я слага на шесто място в съюза в тази сфера.
Посочва, се че напредъкът е подтикван от доста усъвършенстване в региона на стопанската система. Делът на дамите в борда на централната банка се е повишил от 17% до 57% сред 2005 и 2018 година
В политиката делът на дамите се е нараснал измежду министрите от 26% до 38% сред 2005 и 2018 година В Народното събрание 26% от членовете са дами спрямо 25% през 2005 година
Образование
В региона на образованието се следи застой. Резултатът е 53.2 пункта, като няма забележителна смяна от 2005 година (-0.1% от 2015 г.). България е паднала с шест позиции от 2005 година до двадесет и пета в Европейски Съюз.
Делът на дамите с висше обучение се е нараснал сред 2005 и 2017 година с по-бърз ритъм, в сравнение с при мъжете. Около 26% от дамите имат тапия за висше обучение спрямо 18% от мъжете. Сред самотните родители 39% от майките и 15% от бащите имат висше обучение. България не е постигнала националната си цел по тактиката на Европейски Съюз за 2020 година 35% от хората сред 30 и 34 години да имат висше обучение. В момента те са 34% - 41% от дамите и 26% от мъжете.
Неравномерната централизация на дами и мъже в разнообразни научни области на висшето обучение остава предизвикателство. Около 32% от дамите студенти и 17% от мъжете учат педагогика, медицина, обществени и филантропични науки и изкуство.
Домакинска работа
В региона " Време " (измерват се неравенствата сред половете във връзка с времето за грижа за дома и обществени дейности), резултатът на България не се е трансформирал от последното издание на индикатора, тъй като няма нови данни. Страната има 42.7 точки, което е най-ниският резултат в Европейски Съюз.
За дамите е по-вероятно да прекарват време в грижи за фамилиите си. Около 39% от дамите и 26% от мъжете прекарват най-малко един час дневно в грижи. В двойките с деца 93% от българките се грижат всекидневно за фамилията, в съпоставяне със 72% от българите. Жените е пет пъти по-вероятно да прекарват времето си в готвене или домакинска работа – 73% от дамите спрямо 13% от мъжете готвят или правят домакинска работа всеки ден по най-малко един час. Тази разлика се е нараснала от 2003 година и е доста по-голяма в двойките с деца.
По-малко българки (12%), в сравнение с българи (20%) вземат участие в спортни, културни или развлекателни действия отвън дома си. Делът на дамите (3%) и мъжете (2%), участващи в доброволни или благотворителни действия е най-ниският в Европейски Съюз.
Здравеопазване
Най-добрият резултат на България е в региона на опазването на здравето (77.1 точки), само че той е вторият най-нисък в Европейски Съюз. Този аршин мери равенството в три аспекта – здравен статут (свързан с предстоящата дълготрайност на живота и оценката на респондентите за здравословното им състояние), здравно държание (например консумация на плодове и зеленчуци, пушене, приложимост на алкохол и други) и достъп до здравни услуги (процент на хората, чиито потребности от здравна или зъболекарска помощ са били задоволени).
В тази сфера има нарастване с 4.5 точки от 2005 година (+ 0.7 от 2015). Напредъкът се дължи на усъвършенстване в достъпа до здравни услуги и по-голямото тъждество в здравния статус. Няма данни за здравното държание.
Около 63% от дамите и 71% от мъжете правят оценка здравето си като положително (в съпоставяне с 55% и 66% през 2005 г.). Удовлетвореността на хората от здравословното им положение се усилва с равнището на образованието и понижава с възрастта. Най-малко удовлетворени са дамите с ниско обучение и дамите на или над 65 години. Продължителността на живота се е нараснала за дамите и мъжете сред 2005 и 2016 година Българките приблизително живеят със седем години повече от българите.
Достъпът до медицински и зъболекарски услуги доста се е нараснал в България. Около 3% и от мъжете, и от дамите са съобщили за незадоволени медицински потребности ( спрямо 27% от дамите и 23% от мъжете през 2005 г.) и 4% от дамите и 3% от мъжете (спрямо 29% и 26% през 2005 г.) са уведомили за незадоволени потребности от зъболекарска помощ. Проблемът е по-сериозен измежду дамите и мъжете с по-ниско обучение – 11% и 12%.
Пари
По отношение на достъпа до финансови средства и икономическата обстановка на мъжете и дамите България получава 61.8 точки – прогрес със 7.5 точки от 2005 година (-0.1 точки от 2015). Има усъвършенстване във финансовото положение и на мъжете, и на дамите, само че бедността и неравенството от позиция на разпределението на благосъстоянието са се нараснали. Резултатите на България в тази сфера са най-ниските в Европейски Съюз.
Българките печелят с 14% по-малко от българите. Разликата е още по-голяма измежду дамите и мъжете с ниско обучение – дамите печелят с 28% по-малко.
Рискът от беднотия се е нараснал и измежду двата пола от 2006 до 2017 година - 24% от дамите и 20% от мъжете са изложени на него. Половината от хората с ниско обучение са в риск от беднотия.
Неравенствата в разпределението на приходите са се нараснали измежду мъжете и дамите сред 2007 и 2017 година Дамите печелят приблизително 86 цента за всяко евро, което мъжете изкарват дневно и това води до разлика от 14% сред половете. Разликата в пенсиите е съвсем 28%.
Работа
В региона на равния достъп до претовареност и изискванията за работа България има резултат 69 точки, което е прогрес с 1.7 пункта от 2005 година (+ 0.4 пункта от 2015 г.). Наблюдава се увеличение на работещите дами и мъже.
Заетостта на цялостно работно време се е нараснала от 40% до 45% за дамите и от 49% до 55% за мъжете сред 2005 и 2017 година Разликата сред половете е доста по-малка измежду високо образованите дами и мъже (2 процентни пункта), спрямо дамите и мъжете с ниско (11 процентни пункта) и приблизително (14 процентни пункта) равнище на обучение.
Около 3% от българките работят на повърхностен работен ден спрямо 2% от българите - най-ниските равнища в Европейски Съюз. Средно дамите работят 40 часа на седмица, а мъжете – 41.
Остава проблем неравномерното систематизиране в разнообразни браншове на пазара на труда. Около 18% от дамите работят в региона на образованието, здравните и обществените услуги, спрямо 4% от мъжете. България има най-високият дял дами (11%), работещи в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката в Европейски Съюз в Европейски Съюз (в съпоставяне с 28% от мъжете). Разликата сред половете е втората най-ниска в Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ