Ервант Степанян е социолог, доктор по философия. Работил е в

Ервант Степанян е социолог, лекар по философия. Работил е в НИИМ, НЦИОМ, Министерство на образованието и науката и четири висши учебни заведения. Понастоящем е шеф на частен Институт за районни проучвания.
Още преди да стартира желая да подчертая: постоянно съм бил съперник на войната. Винаги ми е било мъчително за жертвите й, изключително за мирните жители, които умират, а в случай че оцелеят – извънмерно страдат. Почти не съм пропущал антивоенен протест, като се стартира от времената на войната на Съединени американски щати във Виетнам. Наистина, последният /пред посолството на РФ/ го пропуснах, само че към този момент здравето ме подвежда...

Гледам по малкия екран една явно изморена, немлада и напълно нещастливо изглеждаща жена, пътувала с дни с цел да избяга от ужасите на войната. Очевидно украинска сънародничка, приказва на оня позабравен, само че обаятелен български.

Жаля я. Аз също съм потомък на бежанци, най-малко съм чувал каква тъга е. Тя споделя: „ Ама те не стрелят единствено по военната инфраструктура. Бият по водата, по електриката... Няма ли кой да ги спре... “

Мъчно ми е, в действителност.

Но щеше да ми е още по-мъчно, в случай че същата тази жена беше загатнала, че не е одобрявала и дейностите на неонацистчетата, които със съдействието на управляващите стопираха водата на 85% от кримчаните, събаряха стълбовете на далекопроводите, с цел да им спрат електричеството...

Ако беше осъдила и причиняването на гибелта на стотици поданици на ЛДНР /от тях близо 100 деца/, чиято единствена виновност беше, че се намират към подстанции или трансформатори, близо да водонапорни кули или тръбите на газовата апаратура в Донецк.

Защото над седем години таман това бяха основните обекти на съвсем неспиращата „ пукотевица по законни цели “ /според ВСУ и нацбатите/ в Донбас.

Сега по медиите /вкл. и в мрежата/ гъмжи от морални хора, пацифисти и правозащитници. На една част от тях им имам вяра. Виждали сме се по митингите. Но възприятията и претекстовете на множеството от тях, най-малко за мен не будят доверие. И ще обясня за какво.

Помните ли 1999 година? Тогава Съединени американски щати и съдружници 78 дни бомбардираха Белград. Загинаха доста почтени хора. Защото и тогава не стреляха единствено по военната инфраструктура. Пострадаха редица здания, /вкл, Белградската телевизия/ мостове, пътища, влакове...

Тогава бях на протестен протест на площада пред някогашния пантеон и пред едно посолство. Тези хора обаче ги нямаше. Бяха заети да изясняват, че тази война /за по-благозвучно употребиха най-вече думата „ удари “/ е с цел да се постави завършек на осемгодишната революция в някогашна Югославия.

Сега обаче бяха в челните редици на митинга пред съветското посолство. И не желаят и да чуят, че тази война /операция по Янев/ е с цел да се постави завършек на осемгодишната революция в Украйна.

Та по тази причина не им имам вяра. Защото при тях и безусловно съвпадащата /огледална/ обстановка постоянно се показва като „ това е друго “.

Както беше с канцлера Шолц, който съобщи, че се отнася „ с подигравка “ към изказванията за геноцид в Донбас. Сега с неспокойствие очаквам да чуя оценката му за събитията в Украйна. Само че той, за разлика от моите другари, наподобява е по-умен и се въздържа от сходни оценъчни съждения.

А какво общо имат Кант и хотентотите?

Много от дълго време, още по колониалните времена беше известен изразът „ хотентотски морал “. Имаше се поради безусловно релативистичната нравствена позиция: „ Добро е в случай че аз „ си прибера “ /открадна/ крава. Обаче е грамадно зло, в случай че на мен ми откраднат кравата. “

Тъй като хората, за които ви описвам, са „ високо морални “ ми е мъчно да ги нарека лицемери. Но за хора със самосъзнанието на тогавашните хотентоти става. И жалко, че част от тях са приключили моя факултет. Където Кант беше на респект. Както и формулировките му на безапелационния императив:

„ Действайте единствено съгласно тази максима, за която можете по едно и също време да желаете да се трансформира в повсеместен закон “

„ Така че действайте като за лекуване на човечеството,независимо дали в своя персона или в друга, постоянно като цел и в никакъв случай единствено като средство. "

Така че, дано индивидът бъде постоянно цел и в никакъв случай средство, дано претекстовете, които управляват вашите действия да са такива, че да могат да се повдигнат в духовен принцип! И, несъмнено, дано спрем войната!