Еризипелът е инфекциозно заболяване с остро начало, причиняващо се от

Еризипелът е инфекциозно заболяване с остро начало, причиняващо се от хемолитични стрептококи група А и засягащо кожата – нейните вътрешни пластове дерма и подлежащата хиподерма.

Клинично се характеризира със зачервяване на засегнатия сектор от кожата, оток и нараснала местна температура, както и наклонност към рецидивиране. Най-честата локализация са долните крака.

Входна врата на инфекцията е нарушената целокупност на кожата или лигавиците. Възможно е мигрирането на инфекцията по лимфен път или по съседство. Разпространението на инфекцията с кръвта води до развиване на сепсис и засягане на вътрешните органи.

Различават се три клинични форми – лека, умерено тежка и тежка. Основен проблем на болестта е, че се следят рецидиви. Те се следят главно при пациенти с подлежащи хронични болести – диабет, хипотиреоидизъм, някои белодробно и сърдечни проблеми.

Най-често се визира подбедрицата – в до 80% от случаите. По-рядко може да бъде обиден горен крак – 15-20% и лицето – в 1-2% от случаите.

Инкубационният интервал варира сред 12 часа и 7 дни. Началото е остро – студени тръпки, бързо повишение на температурата, главоболие, общо неразположение. На входната врата на инфекцията се получава малко алено леке, което последователно нараства и придобива друга величина. Измененията са по-интензивни в периферията, където ръбовете са надигнати и се отграничават от околната здрава тъкан.

Болните се оплакват от болежка и парене в засегнатата област. Регионалните лимфни възли също реагират на възпалението – стават мъчителни и се уголемяват. Локалните кожни промени стартират да „ затихват” към края на първата седмица. Червенината и отокът отслабват от центъра към периферията.

Клиничните форми са разнородни и се дефинират от разнообразни фактори. Според типа на кожните промени се разделят на булозен, пустулозен, хеморагичен, гангренозен и бял еризипел.

При булозният се образуват мехури пърху зачервената плака, нормално в нейния център. При пустулозния са налице гнойни лезии. Хеморагичният еризипел се характеризира с появяването на кръвенисто съдържимо в образувалите се мехури по повърхността на плаката . При гангренозната форма са налице и некрози с друга величина и форма.

Белият еризипел се следи при пациенти с генерализирани бъбречни или сърдечни отоци. При тях плаката в засегнатия сектор е мъчно различима от хубавичко околна кожа.

Свързани публикации.. Еризипел – предизвиква се от Streptococcus pyogenes 0 Зачервяване и сърбеж по дланите – може да е еризипелоид 0 Алергични обриви – типове и по какъв начин да ги отличим? 0

Диагностициране на болестта се дефинира главно от клиничната картина. В огромна част от случаите микробиологичното проучване на секрет от засегнатия сектор може да остане негативен. В дребна част от случаите може да се позитивира хемокултура – съществуване на бактерии в кръвта.

Определянето на С-реактивен протеин (CRP) и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) са на ниска цена и осведомителен способ за установяване тежестта на еризипела и могат да се употребяват като прогностичен маркер при хоспитализация на пациенти.

CRP е острофазов протеин, който стартира да се секретира не по-късно от 4-6 часа след стимулиране и удвоява количеството си на всеки 8 часа, като доближава своя пик на 36-50 час от началото на инфекцията. Средни правила за концентрацията му са 0,8мг/л, само че при интензивна зараза може да доближи до 500мг/л.

След елиминиране на повода CRP спада доста бързо – има 19-часа интервал на полуразпад. При персистиране на провокиращия фактор се откриват високи равнища за дълъг интервал от време.

СУЕ е също маркер на възпалението. Неговото позитивиране е постепенно – 2-3 денонощия след началото на болестта. Нормализирането му също изисква време – 1-2 седмици след изгубване на клиничните признаци.

При част от пациентите се организира амбулаторно лекуване, а при по-тежките се постанова хоспитализация. Индикации за хоспитализация са настъпването на затруднения, неспособност за домашно следене, персистиране на нарасналата температура след 72 час от пускане на лекуването, както и съществуването на декомпенсация на подлежащото заболяване.

Прогнозата на болестта е добра, изключително при навременно стартирано лекуване. Антибиотик на избор е пеницилин, който се взема в границите на 5-7 дни. Прилагат се също копреси и линименти – местна терапия . 4113