Ерик Мерда е човек, който има много проблеми през живота

Ерик Мерда е човек, който има доста проблеми през живота си. Той е татко на седем деца, имал е проблеми с опиатите, най-различни улични борби, проблеми със закона и още доста други проблеми. Най-вероятно в никакъв случай няма да го запомните или да разберете за него, в случай че той самият не се вкарва в едно злокобно премеждие.

Ерик взема решение да прави нощно къпане в красивото езеро Манате, което постоянно притегля с топлите си води. Докато плува умерено, вижда нещо друго във водата – туловището на алигатор, което постепенно се носи към него. Изисква се някакъв разсъдък, който да подскаже на човек, че хищниците постоянно пируват вечер. Ерик осъзнава своята неточност и когато се пробва да гребе по-бързо, с цел да избяга, алигаторът захапва лявата му ръка. Силата на влечугото е толкоз огромна, че ръката се къса от лакътя. Спомените на Ерик са ясни, за момент му причернява, мълния е предходна през главата му от болежка. Алигаторът осъзнава, че в този момент е моментът му да се гмурне и да опита да удави своята жертва.

43-годишният мъж е почнал да трансформира живота си, освен това от няколко месеца. На първо място е решил да бъде сътрудник на жена с пет деца, като прибавим неговите две от друга партньорка, общият им брой става седем. Интересен факт е, че неговата нова партньорка е виждала проблемите. Тя се опитвала освен да го промени, само че и да го извлече от блатото, което сигурно е надълбоко.

Мъжът се занимава с ремонт на поливни системи в цяла Флорида, това работи през последните 25 години от живота си. Когато свърши работа, стартира да прави разходки в природата, обича да обикаля и да търси нови и още по-интересни прекарвания.

Във въпросната вечер, когато влиза в езерото, неговото семейство не вкъщи, той няма никакви отговорности и взема решение да се разноски. Сиестата му най-често е по плажовете, само че нещо го кара да откри ново предизвикателство. Съпругата на Ерик признава, че нейният мъж постоянно е опитвал да се провокира, да играе своя танц на живот и гибел. Често е плувал в океана до допустимо най-далечната точка, с цел да може по-късно да се измори. По-късно е дал всичко от себе си, с цел да стигне още по-далече, а по-късно и да се върне.

Една заран, до момента в който се разхождал по брега, Ерик решил да събира отпадъци по плажа, почувствал се добре, той самият постоянно приказвал за Бог и затова вярвал, че най-вероятно има някаква връзка. Превръща това занятие в табиет и скоро открива и други добрини, които да прави.

На 18 юли 2022 година взема решение да се разноски до въпросното езеро. До там е отведен по черен път, който обикалял след работа. Оставил работния микробус, телефона си и ключовете вътре. Достига до водата през гъсти бодливи шубраци. Осъзнавайки, че светлите часове завършват и разходката в гъстата растителност може да го изгуби. Ерик не желае да спи в гората с милиони буболечки и други вредители и осъзнава, че може да доплува до микробуса си през езерото.

Въпреки лятното време, водата в езерото се оказва доста студена, а мястото, където той влиза да плува, е извънредно надълбоко. Няколко минути, откакто е във водата, изгубеният стига до заключението, че най-вероятно няма да има никакви шансове да плува с облеклата си, те стават задължение. След като слънцето се скрива, звездите стартират да обсипват горското небе.

Това е моментът, когато Ерик усеща, че не е самичък в езерото. Влечугото го захапва за лакътя, до момента в който Ерик употребява другата си рака, с цел да го удря в корема и да се пробва да се отскубне.

Алигаторът няколко пъти го повлича към дълбините на езерото и няколко пъти Мерда съумява да изплува и да поеме въздух. Алигаторите са известни с този тип офанзиви. Те захапват и стартират да се въртят с вярата, че жертвата ще се измори и ще спре съпротивата си.

Ерик не се предава, а в един съдбовен миг, ръката му се къса и алигаторът плува към дълбините с нея.

Болката не се демонстрира незабавно, тялото е разтресено от голяма доза адреналин, а изпитаният гнет най-вероятно още живее в съзнанието на Ерик.

Няма място за суматоха, индивидът се бори за своя живот и откакто кърви интензивно, би трябвало да откри метод да излезе от реката. Вижда до себе си огромно дърво с по-едри клони.

Инстинктът за оцеляване ще го стимулира да откри сили и да се качи на дървото, с цел да вика за помощ.

Ерик не си спомня какъв брой тъкмо е стоял, само че по негови мемоари, било изцяло задоволително, с цел да осъзнае, че е единственият човек, който е решил да посещава това езеро в този миг.

Болката идва сега на първите глътки успокоение. Тя е била като нещо, което никой различен не е изпитвал. Рано сутринта вижда два самолета, с една ръка и воля за живот, мъжът се пробва да се качи на върха на дървото и стартира да маха. Няма никакви облекла, няма сигнализация, той просто е човек, който маха на самолети, нищо повече.

Стигнал до сушата, Ерик прави нов опит да мине през гъстата гора, бодливите шубраци и по този начин да стигне до микробуса си. Този път е без облекла и всяко убождане носи нови и нови проблеми. Ерик постоянно губи и пътеката си, което още веднъж основава проблеми.

Тук идва друга концепция, да влезе назад във водата и да стигне още веднъж до колата си.

Изпитанието стартира още веднъж, този път с нова доза болежка, плаващи дънери и редица други водорасли, които се оплитат в него.

Нагазил във вода до гърдите, Ерик вижда нещо, което за повторно смразява кръвта му. Не толкоз надалеч от него, във водата се подава челото на алигатора, а жълтите му очи проблясват на слънцето.

Ерик бърза да се реалокира в плитчините, когато алигаторът потъва. През целият ден, двамата ще се преследват и дебнат.

С рухването на нощта, бедстващият доближава до бетонна платформа, която му подсказва, че е покрай резервоарната система, малко по-близо до цивилизацията и много по-далече от алигатора.

Състоянието му е плачевно, той е гладен, в пъклен болки изтощен и премръзнал. Осъзнавайки, че е изтощен, ляга и заспива за час. Събужда се с смут, тъй като осъзнава, че лявата му ръка, действително стои доста близо до водата и не е изключено неговият нападател да се върне.

Ерик Мерда си спомня и нещо друго. Всеки път, когато прави някоя чутовна нелепост, си показва по какъв начин приказва с Бог. Как Бог му споделя, че в случай че желае да почине, няма да му пречи, само че в случай че желае да живее, това ще е доста амбициозно и мъчно.

На третия ден, когато слънцето изгрява и стартира да нагрява почвата. Страдалецът стартира да си проправя път през храстите. Огромни зелени мухи кацат по раната му. Тъй като растителността е напоена, от време на време му се постанова да затъва до коленете в тиня, борейки се със хубавичко си ръка, с цел да излезе от калта.

Силите са на привършване и Ерик осъзнава това, не се предава, само че просто няма опората, на която да седне. От два дни не се е хранил, изгубил е доста кръв, суматохата се прокрадва зад тила му, а с нея и чувството за беззащитност.

Последна укрепление от бодливи тръни или достъп до водата, това е един от неговите значими въпроси. Дали алигаторът е наоколо или е решил да търси следобедна закуска някъде другаде. В последният миг, в съзнанието на бедстващия се прокрадва мисълта за още малко болежка.

Всеки идващ метър идва с още и още рани, пробита кожа и остро дране. В късният следобяд, Ерик най-сетне съумява да излезе от прегръдката на тръните.

За още по-голяма наслада, вижда и човек, който стои до обръщалото за коли с лодки. Вика с последни сили и споделя своето приключение, по какъв начин се е борил с алигатор, по какъв начин се е опитвал да оцелее и в този момент има мощна потребност от вода.

За още по-зла неволя се оказва, че минувачът няма, само че ще извика помощ. Между Ерик и неговия избавител има единствено една телена ограда.

Случайният минувач звъни в полиция, спешна помощ и на пожарна команда, като последната би трябвало да среже оградата.

Пристига медицински хеликоптер и откарва авантюриста в болничното заведение. Спасението се е случило, само че през идващите три седмици, мъжът ще бъде в болница. Раните са се инфектирали. Тъй като лекарите нямат различен избор, режат остатъка и оставят няколко сантиметра от рамото. Всички специалисти са безапелационни, че Ерик е трябвало да почине от кръвозагуба, само че не го прави. По някаква причина, раната е кървяла постепенно.

В болничното заведение има още една приятна изненада, Ерик се храни извънредно доста и моли негов другар да му донесе хапки от алигатор, най-вероятно е сладко възмездие.

След като е изписан от болничното заведение, Ерик се връща назад на работа, може да работи, само че копае дупките за поливните системи доста по-бавно. Преди всичко признава, че е съумял да направи знамение, защото няма доктор, който да не е очаквал съдбовен край, когато бедстващият споделя своята история.