Ерик де Кандидо е финалист в конкурса Мениджър на годината

Ерик де Кандидо е финалист в състезанието " Мениджър на годината 2017 ". Той ръководи IMI България

1. Защо Вие би трябвало да станете Мениджър на годината?

 

-Въпреки че признанието е самостоятелно, достойнството да бъда определен би възнаградила изключителните достижения на всички чиновници на IMI през миналите 9 години. Наистина през този интервал IMI България  под мое управление мина през рецесия (защитен мениджмънт), по-късно усили 4 пъти оборота си (офанзивен мениджмънт), реализира извънредно рядко високо равнище на облага за една EMS компания в автомобилния бранш (>10%) и способства за общественото развиване на района.
Какво сполучливият управител прави по-добре от другите ?
-Мениджърът, бих предпочел да кажа водач, схваща, че човешкият капитал е основният актив и работи за увеличение ангажираността на служащите и чиновниците си посредством управление, даване на автономия и цел в работната среда. Такава ангажираност естествено се предава на клиентите, които откликват с нови поръчки и бизнес.
Какво Ви въодушевява в работата?
- Не обичам рутината, отхвърлям статуквото и постоянно се стремя към възстановяване на нещата. Накратко, обичам да се изправям пред провокации и да превъзмогвам сложните обстановки: считам, че всяка компликация може да бъде превърната в нова опция.
Има ли нещо, което желаете да измененията в компанията си, а не успявате?
- Разбира се, че постоянно има неща, които могат да бъдат усъвършенствани. Понастоящем считам за огромно предизвикателство е стабилността на инженерната и административна работна ръка. Както споделих и преди, човешкият капитал е основният актив и неустойчивостта е рискова за просперитета на компанията, ето за какво  се пробвам да намирам решение за нейното предоляване.

5. На кого бихте поверили бизнеса?

- Да се прави бизнес значи да се поемат опасности. Като мениджъри всеки ден се изправяме пред опасности, свързани с околната среда, бизнеса, клиентите, сътрудниците и така нататък Доверието не може да отстрани рисковете, само че би трябвало да можем да се доверяваме, с цел да не се получи застоялост заради  страха от риска. Доверието е нещо субективно. Постига се посредством опит, сполучливи взаимоотношения, разбор и други

Това са моите визии и с цел да се върна на въпроса – поверявам се на: сътрудниците да вземат верните решения, политическата система да обезпечи необходимата