Трите лица на Ердоган
Ердоган стартира политическата си кариера като модернизатор. Но след това пристигна оскърблението. Тук цитираме изявления на Ердоган, които скицират метаморфозите му през годините:
Критиците му го назовават невъзмутим автократ. И виждат в него един президент, който смело уголемява властта си. Който безкомпромисно хвърля съперниците си в пандиза, обявявайки ги за "терористи ". Съвсем различен беше имиджът на Ердоган след избирането му за министър-председател на Турция през 2003 година - тогава той бе считан за модернизатор и притежател на вяра. Веднага след изборната си победа Ердоган се зае със задачата да приближи страната си към Европейски Съюз: бореше се против корупцията, анулира смъртното наказване, укрепи гражданските права и правата на кюрдите и стартира да модернизира турската стопанска система. Това негово изказване от 2004 година демонстрира какъв брой целенасочено върви тогавашният Ердоган по пътя към Европейски Съюз:
"Единствената допустима за нас цел е пълноправното участие. Турция е на път да стане член на Европейски Съюз. И този път е необратим. " (октомври 2004 година, откъс от изявление за сп. "Шпигел ")
Но Ердоган не съумя да убеди всички в искреността на своя възторг. Още тогава в Западна Европа имаше значително скептици, които го смятаха за вълк в овча кожа. И откакто Ердоган употребява промените, с цел да ореже властта на старите всемирски елити, мнозина се запитаха дали проевропейското му държание не е било просто хитра маневра за реализиране на същинската му цел - ислямизирането на Турция. За това приказва едно негово изказване от времето, когато беше кмет на Истанбул:
"Демокрацията е единствено влакът, на който ще се качим, с цел да стигнем до крайната цел. Джамиите са нашите казарми, минаретата - нашите байонети, куполите - нашите шлемове, а вярващите - нашите бойци. " (1997 година, откъс, отпечатан във вестник "Хюрриет ")
За това си изказване Ердоган бе наказан на 10 месеца затвор, а след излежаването на присъдата изглеждаше изцяло рафиниран - като същински проевропейски модернизатор. Ердоган и неговият политически курс срещаха мощна поддръжка най-много в Германия, където по това време на власт беше държавното управление на социалдемократа Герхард Шрьодер. Следващият немски канцлер - Ангела Меркел - заложи обаче на така наречен привилегировано партньорство, а договарянията с Турция за еврочленство забавиха ход - най-много поради съпротивата на Германия и Франция. Което пък докара до закъснение на промените в самата Турция. В резултат Ердоган се обърна към страните от района, залагайки на така наречен нео-османска външна политика. На напред във времето още веднъж излязоха културните корени на Османската империя, а някогашните територии на страната се разглеждаха като турска зона на въздействие. В същото време обаче имаше и напълно изразителен блян да бъдат непокътнати положителните връзки със Запада и с Европа. Както личи от това изказване от 2011 година, към този миг Ердоган се възприема като един тип медиатор сред двата свята:
"Става зума за нашата стратегическа цел "Нула проблеми със съседите ", в името на която към този момент поехме лидерската роля във връзка с районната интеграция. " (2011 година, откъс от изявление за "Хановерше Алгемайне Цайтунг ")
По време на Арабската пролет Турция се снабди с идеална опция да приложи на процедура своята политика на "нула проблеми със съседите ". Турското държавно управление застана на страната на протестиращите в арабския свят и се захвана интензивно да популяризира турския модел на развиване, който, по думите на Ердоган, съумява да слее в едно исляма и демокрацията. Тази политика обаче не донесе резултати, а Турция по този начин и не съумя да изкове нови съюзи. Поради което на Ердоган не му остана нищо друго, с изключение на да втвърди реториката си и да се концентрира върху новата си цел - построяването на мощна национална страна:
"Онези, които идват в ислямския свят, идват поради петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка. Те идват, с цел да разпалват разпри и ерес, а не тъй като ни харесват. Повярвайте ми - те не ни обичат. Правят се на другари, само че в действителност желаят да ни видят мъртви. " (Ноември 2014 година, откъс, отпечатан във вестник "Хюрриет ")
Ердоган насочва ефектните си послания и към живеещите в Германия турци:
"Наричат ви гастарбайтери, чужденци, немски турци. Но каквото и да приказват за вас - вие сте мои сънародници, вие сте мои хора. " (февруари 2011 година, откъс, отпечатан в сп. "Шпигел ")
Оттук нататък Ердоган не пропуща нито една опция да атакува мнимите врагове на Турция, като на прицел е най-много немското държавно управление. С подправени обвинявания в турски затвори бяха вкарани няколко немски жители. Зачестиха и вербалните офанзиви по адрес на Берлин. След като няколко немски града отхвърлиха предизборни изяви на турски министри преди референдума за конституционната промяна, Ердоган беше напряко гневен:
"Не желаеме още веднъж този нацистки свят. Не желаеме фашистките му каузи. Вярвахме, че тази епоха е отминала, само че явно сме се лъгали. " (март 2017, пред Дойче Веле)
Ако в този момент Ердоган завоюва тези избори, благодарение на новите президентски пълномощия той ще може дефинитивно да подкопае демокрацията и правовата страна. И напълно да отдалечи страната си от Европа. Турският президент нееднократно е ругал Европейски Съюз, наричайки го "християнски клуб ". В това изявление за БиБиСи ясно личи какъв брой мощно е афектиран:
"Когато станах министър-председател, на европейските срещи на върха споделяха: В Турция правят тиха гражданска война. А през днешния ден даже към този момент не ни канят на срещите си. " (юли 2017 година, пред Би Би Си)
Но Ердоган е фамозен и със своя прагматизъм. При него другари и врагове постоянно се сменят - според от настоящата обстановка. И от настроенията му. Затова мнозина наблюдаващи считат, че напълно скоро Ердоган може да обърне палачинката и да предприеме курс към помиряване с Европейски Съюз. Защото в случай че завоюва изборите тази неделя, властта му ще бъде дотолкоз циментирана, че към този момент няма да има потребност да залага по този начин мощно на национализма и поляризацията. Ако този сюжет се сбъдне, това ще бъде следващият трик, следващата трансформация на Реджеп Ердоган.
Критиците му го назовават невъзмутим автократ. И виждат в него един президент, който смело уголемява властта си. Който безкомпромисно хвърля съперниците си в пандиза, обявявайки ги за "терористи ". Съвсем различен беше имиджът на Ердоган след избирането му за министър-председател на Турция през 2003 година - тогава той бе считан за модернизатор и притежател на вяра. Веднага след изборната си победа Ердоган се зае със задачата да приближи страната си към Европейски Съюз: бореше се против корупцията, анулира смъртното наказване, укрепи гражданските права и правата на кюрдите и стартира да модернизира турската стопанска система. Това негово изказване от 2004 година демонстрира какъв брой целенасочено върви тогавашният Ердоган по пътя към Европейски Съюз:
"Единствената допустима за нас цел е пълноправното участие. Турция е на път да стане член на Европейски Съюз. И този път е необратим. " (октомври 2004 година, откъс от изявление за сп. "Шпигел ")
Но Ердоган не съумя да убеди всички в искреността на своя възторг. Още тогава в Западна Европа имаше значително скептици, които го смятаха за вълк в овча кожа. И откакто Ердоган употребява промените, с цел да ореже властта на старите всемирски елити, мнозина се запитаха дали проевропейското му държание не е било просто хитра маневра за реализиране на същинската му цел - ислямизирането на Турция. За това приказва едно негово изказване от времето, когато беше кмет на Истанбул:
"Демокрацията е единствено влакът, на който ще се качим, с цел да стигнем до крайната цел. Джамиите са нашите казарми, минаретата - нашите байонети, куполите - нашите шлемове, а вярващите - нашите бойци. " (1997 година, откъс, отпечатан във вестник "Хюрриет ")
За това си изказване Ердоган бе наказан на 10 месеца затвор, а след излежаването на присъдата изглеждаше изцяло рафиниран - като същински проевропейски модернизатор. Ердоган и неговият политически курс срещаха мощна поддръжка най-много в Германия, където по това време на власт беше държавното управление на социалдемократа Герхард Шрьодер. Следващият немски канцлер - Ангела Меркел - заложи обаче на така наречен привилегировано партньорство, а договарянията с Турция за еврочленство забавиха ход - най-много поради съпротивата на Германия и Франция. Което пък докара до закъснение на промените в самата Турция. В резултат Ердоган се обърна към страните от района, залагайки на така наречен нео-османска външна политика. На напред във времето още веднъж излязоха културните корени на Османската империя, а някогашните територии на страната се разглеждаха като турска зона на въздействие. В същото време обаче имаше и напълно изразителен блян да бъдат непокътнати положителните връзки със Запада и с Европа. Както личи от това изказване от 2011 година, към този миг Ердоган се възприема като един тип медиатор сред двата свята:
"Става зума за нашата стратегическа цел "Нула проблеми със съседите ", в името на която към този момент поехме лидерската роля във връзка с районната интеграция. " (2011 година, откъс от изявление за "Хановерше Алгемайне Цайтунг ")
По време на Арабската пролет Турция се снабди с идеална опция да приложи на процедура своята политика на "нула проблеми със съседите ". Турското държавно управление застана на страната на протестиращите в арабския свят и се захвана интензивно да популяризира турския модел на развиване, който, по думите на Ердоган, съумява да слее в едно исляма и демокрацията. Тази политика обаче не донесе резултати, а Турция по този начин и не съумя да изкове нови съюзи. Поради което на Ердоган не му остана нищо друго, с изключение на да втвърди реториката си и да се концентрира върху новата си цел - построяването на мощна национална страна:
"Онези, които идват в ислямския свят, идват поради петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка. Те идват, с цел да разпалват разпри и ерес, а не тъй като ни харесват. Повярвайте ми - те не ни обичат. Правят се на другари, само че в действителност желаят да ни видят мъртви. " (Ноември 2014 година, откъс, отпечатан във вестник "Хюрриет ")
Ердоган насочва ефектните си послания и към живеещите в Германия турци:
"Наричат ви гастарбайтери, чужденци, немски турци. Но каквото и да приказват за вас - вие сте мои сънародници, вие сте мои хора. " (февруари 2011 година, откъс, отпечатан в сп. "Шпигел ")
Оттук нататък Ердоган не пропуща нито една опция да атакува мнимите врагове на Турция, като на прицел е най-много немското държавно управление. С подправени обвинявания в турски затвори бяха вкарани няколко немски жители. Зачестиха и вербалните офанзиви по адрес на Берлин. След като няколко немски града отхвърлиха предизборни изяви на турски министри преди референдума за конституционната промяна, Ердоган беше напряко гневен:
"Не желаеме още веднъж този нацистки свят. Не желаеме фашистките му каузи. Вярвахме, че тази епоха е отминала, само че явно сме се лъгали. " (март 2017, пред Дойче Веле)
Ако в този момент Ердоган завоюва тези избори, благодарение на новите президентски пълномощия той ще може дефинитивно да подкопае демокрацията и правовата страна. И напълно да отдалечи страната си от Европа. Турският президент нееднократно е ругал Европейски Съюз, наричайки го "християнски клуб ". В това изявление за БиБиСи ясно личи какъв брой мощно е афектиран:
"Когато станах министър-председател, на европейските срещи на върха споделяха: В Турция правят тиха гражданска война. А през днешния ден даже към този момент не ни канят на срещите си. " (юли 2017 година, пред Би Би Си)
Но Ердоган е фамозен и със своя прагматизъм. При него другари и врагове постоянно се сменят - според от настоящата обстановка. И от настроенията му. Затова мнозина наблюдаващи считат, че напълно скоро Ердоган може да обърне палачинката и да предприеме курс към помиряване с Европейски Съюз. Защото в случай че завоюва изборите тази неделя, властта му ще бъде дотолкоз циментирана, че към този момент няма да има потребност да залага по този начин мощно на национализма и поляризацията. Ако този сюжет се сбъдне, това ще бъде следващият трик, следващата трансформация на Реджеп Ердоган.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ