Защо Путин се прави, че има какво да празнува?
Ердоган ликува. Газопроводът " Турски поток " ще носи огромни изгоди на страната. А Путин? Той се прави, че има какво да чества, въпреки че Москва се оказа в същата задънена улица, както и с " Южен поток ", написа Андрей Гурков в разбор за Deutsche Welle .
Много политици владеят огромното изкуство да показват незавършени строителни обекти по най-ефектен метод пред медиите и обществеността. Русия да вземем за пример има богат опит в това още от руско време, само че и Турция не остава по-назад. Наскоро президентът Реджеп Тайип Ердоган откри с блестяща гала новото истанбулско летище, което ще проработи на цялостни обороти чак през януари.
Ердоган и неговият съветски сътрудник Владимир Путин обаче просто надминаха себе си и в друго: в понеделник двамата участваха в празнична гала в Истанбул, ознаменувала завършването на един от строителните стадии на газопровода " Турски поток ", който би трябвало да бъде приключен чак след една година - в края на 2019-та.
Засега са положени единствено тръбите в морския сектор от градежа. На турска територия занапред ще би трябвало да бъде построена цялата останала инфраструктура, която да поема премествания по дъното на Черно море газ и да го трансферира по-нататък. С други думи, дотук е приключена единствено част от грубия градеж.
Мотивите на двамата държавници да хвърлят толкоз сили за автореклама са повече от явни: експанзивната икономическа политика на турския президент Ердоган се оказа исполин на глинени крайници - турската лира се обезцени фрапантно, а инфлацията в страната доближи пагубното равнище от 25%. В тази обстановка за Ердоган е добре пристигнала всяка позитивна вест – без значение дали е икономическа или външнополитическа. Същото може да се каже и за съветския президент Путин, още повече, че както " Турски поток ", по този начин и газопровода през Балтийско море - " Северен поток 2 " - спадат към обичаните му планове. Двата плана служат на една и съща цел: да бъде напълно прекъснато или най-малко съществено понижено директното преместване на съветски газ през Украйна. Русия би желала да реализира тази цел до края на 2019 година, когато изтича сегашният контракт с Киев.
За да стане тази цел действителност, съветският тръст " Газпром ", който на половина е държавен, не жали никакви средства. На съветска територия бяха положени двойно повече тръби от нужните в реалност – единствено тъй като в началото бе плануван различен газопровод – през Черно море – така наречен „ Южен поток ". По него трябваше да се придвижват 63 милиарда кубически метра съветски газ годишно към България, а оттова и към други страни от Европейски Съюз. Но планът влизаше в несъгласие с разпоредбите на европейския енергиен пазар, а имаше и авторитетни съперници в Съединени американски щати. Но вместо да договаря и да търси взаимни отстъпки, в края на 2014 година Путин чисто и просто захвърли плана и на бърза ръка обърна четирите тръби към Турция.
В един миг турският президент Ердоган реши, че не желае толкоз доста съветски газ да минава през турска територия (дали пък не го хвана боязън, че ще е прекомерно подвластен от Москва?) и четирите тръби на газопровода, който в това време бе прекръстен на " Турски поток ", бяха сведени до две. Освен това Ердоган изкусно съумя да си издейства и отстъпки в цената на газа. Така всички предходни калкулации на " Газпром " се оказаха неправилни, а мощно поскъпналият план накара даже най-големите му последователи да стартират да се съмняват в неговата доходност.
Но бедите не свършват дотук: единствено за част от стигащата до турските крайбрежия суровина е обезпечен покупател – това е турското държавно енергийно сдружение Botas, което ще доставя западната, европейска част на Турция. Този район в продължение на дълги години получаваше газ през Украйна, Молдова, Румъния и България. Сега той ще се доставя непосредствено от Русия - без никакви опасности, без каквито и да е директни такси.
От икономическа позиция Турция е огромният печеливш от плана и Ердоган има всички учредения да чества. Но не и Владимир Путин, тъй като втората тръба, по която съветският газ трябваше да продължи към страни от Европейски Съюз, с цел да увеличи най-малко малко рентабилността на газопровода, в края на 2019 година може и да се окаже в задънена улица. Все още е неразбираемо по какъв начин този газ би могъл да доближава до Европейски Съюз. В края на 2014 и началото на 2015 " Газпром " съвсем с безусловен звук прикани европейските си сътрудници сами да се погрижат за продължението на тръбопровода през Гърция към Италия. Дотук без никакъв триумф. При това състояние на " Газпром " му остава единствено една опция: съветският газ да продължи пътя си към България, а оттова по съществуващата газопреносна мрежа, или по някакви нови тръбопроводи, той да стига до Румъния, Унгария и Австрия, и/или до Сърбия и страните от Западните Балкани.
С други думи ситуацията е следното: откакто изминаха четири години и бяха вложени доста милиарди, Москва се оказа навръх същото място, докъдето беше стигнала и с " Южен поток ", преди този план да бъде преустановен. Затова би трябвало да възприемаме с огромна доза подозрение всевъзможни изказвания, съгласно които от идната година " Турски поток " щял да доставя газ и за Европейски Съюз. Защото още нищо не е решено. Вярно е, че страните от Югоизточна Европа имат потребност от съветския газ, както и от таксите за неговия транспорт. Но те би трябвало занапред да договарят с Москва пътищата и изискванията за транзитирането на суровината. А това не може да стане без единодушието на Брюксел.
Много политици владеят огромното изкуство да показват незавършени строителни обекти по най-ефектен метод пред медиите и обществеността. Русия да вземем за пример има богат опит в това още от руско време, само че и Турция не остава по-назад. Наскоро президентът Реджеп Тайип Ердоган откри с блестяща гала новото истанбулско летище, което ще проработи на цялостни обороти чак през януари.
Ердоган и неговият съветски сътрудник Владимир Путин обаче просто надминаха себе си и в друго: в понеделник двамата участваха в празнична гала в Истанбул, ознаменувала завършването на един от строителните стадии на газопровода " Турски поток ", който би трябвало да бъде приключен чак след една година - в края на 2019-та.
Засега са положени единствено тръбите в морския сектор от градежа. На турска територия занапред ще би трябвало да бъде построена цялата останала инфраструктура, която да поема премествания по дъното на Черно море газ и да го трансферира по-нататък. С други думи, дотук е приключена единствено част от грубия градеж.
Мотивите на двамата държавници да хвърлят толкоз сили за автореклама са повече от явни: експанзивната икономическа политика на турския президент Ердоган се оказа исполин на глинени крайници - турската лира се обезцени фрапантно, а инфлацията в страната доближи пагубното равнище от 25%. В тази обстановка за Ердоган е добре пристигнала всяка позитивна вест – без значение дали е икономическа или външнополитическа. Същото може да се каже и за съветския президент Путин, още повече, че както " Турски поток ", по този начин и газопровода през Балтийско море - " Северен поток 2 " - спадат към обичаните му планове. Двата плана служат на една и съща цел: да бъде напълно прекъснато или най-малко съществено понижено директното преместване на съветски газ през Украйна. Русия би желала да реализира тази цел до края на 2019 година, когато изтича сегашният контракт с Киев.
За да стане тази цел действителност, съветският тръст " Газпром ", който на половина е държавен, не жали никакви средства. На съветска територия бяха положени двойно повече тръби от нужните в реалност – единствено тъй като в началото бе плануван различен газопровод – през Черно море – така наречен „ Южен поток ". По него трябваше да се придвижват 63 милиарда кубически метра съветски газ годишно към България, а оттова и към други страни от Европейски Съюз. Но планът влизаше в несъгласие с разпоредбите на европейския енергиен пазар, а имаше и авторитетни съперници в Съединени американски щати. Но вместо да договаря и да търси взаимни отстъпки, в края на 2014 година Путин чисто и просто захвърли плана и на бърза ръка обърна четирите тръби към Турция.
В един миг турският президент Ердоган реши, че не желае толкоз доста съветски газ да минава през турска територия (дали пък не го хвана боязън, че ще е прекомерно подвластен от Москва?) и четирите тръби на газопровода, който в това време бе прекръстен на " Турски поток ", бяха сведени до две. Освен това Ердоган изкусно съумя да си издейства и отстъпки в цената на газа. Така всички предходни калкулации на " Газпром " се оказаха неправилни, а мощно поскъпналият план накара даже най-големите му последователи да стартират да се съмняват в неговата доходност.
Но бедите не свършват дотук: единствено за част от стигащата до турските крайбрежия суровина е обезпечен покупател – това е турското държавно енергийно сдружение Botas, което ще доставя западната, европейска част на Турция. Този район в продължение на дълги години получаваше газ през Украйна, Молдова, Румъния и България. Сега той ще се доставя непосредствено от Русия - без никакви опасности, без каквито и да е директни такси.
От икономическа позиция Турция е огромният печеливш от плана и Ердоган има всички учредения да чества. Но не и Владимир Путин, тъй като втората тръба, по която съветският газ трябваше да продължи към страни от Европейски Съюз, с цел да увеличи най-малко малко рентабилността на газопровода, в края на 2019 година може и да се окаже в задънена улица. Все още е неразбираемо по какъв начин този газ би могъл да доближава до Европейски Съюз. В края на 2014 и началото на 2015 " Газпром " съвсем с безусловен звук прикани европейските си сътрудници сами да се погрижат за продължението на тръбопровода през Гърция към Италия. Дотук без никакъв триумф. При това състояние на " Газпром " му остава единствено една опция: съветският газ да продължи пътя си към България, а оттова по съществуващата газопреносна мрежа, или по някакви нови тръбопроводи, той да стига до Румъния, Унгария и Австрия, и/или до Сърбия и страните от Западните Балкани.
С други думи ситуацията е следното: откакто изминаха четири години и бяха вложени доста милиарди, Москва се оказа навръх същото място, докъдето беше стигнала и с " Южен поток ", преди този план да бъде преустановен. Затова би трябвало да възприемаме с огромна доза подозрение всевъзможни изказвания, съгласно които от идната година " Турски поток " щял да доставя газ и за Европейски Съюз. Защото още нищо не е решено. Вярно е, че страните от Югоизточна Европа имат потребност от съветския газ, както и от таксите за неговия транспорт. Но те би трябвало занапред да договарят с Москва пътищата и изискванията за транзитирането на суровината. А това не може да стане без единодушието на Брюксел.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ