Защо проблемите пред турската икономика се задълбочават?
Ердоган има лични възгледи за стопанската система.
© Handout Още по тематиката
Съединени американски щати удвояват митата за стоманата и алуминия от Турция
Тръмп позволи покачване на цените върху вноса от Анкара, Ердоган прикани жителите да обменят доларите и златото за лири
10 авг 2018
Турската лира е в състояние на свободно рухване
Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ счита, че европейски банки са изложени на риск
10 авг 2018
Ядреният бутон на Меркел
В ерата на Доналд Тръмп концепцията за Германия с атомна бомба към този момент не е немислима
10 авг 2018
Какви са разновидностите пред Турската централна банка след срутва на лирата
Задълбочаващата се рецесия в Турция ускорява терзанията по отношение на резултата върху банките и съществени потребителски артикули
10 авг 2018 Цялостното показване на турската стопанска система доста се утежни през последните месеци. Това се дължи на серия от неефективни политически и стопански решения. Проблемите се задълбочиха дотолкоз през последните месеци, че някои пазарни участници даже започнаха да приказват за интервенция от страна на Международния валутен фонд, написа Bloomberg. Вероятно до съществено разискване на външна интервенция в турските стопански каузи обаче би се стигнало едвам, в случай че оповестените ограничения в края на седмицата не дадат резултат и не разрешат стабилизирането на лирата без смяна в лихвените проценти. Някои експерти се тормозят, че избраният отново през юни президент Реджеп Тайип Ердоган може да вкара надзор върху финансовите потоци.
Ако се задълбочат, икономическите проблеми в Турция могат да се отразят и на българската стопанска система, тъй като съседката ни е един от най-големите ни търговски сътрудници.
Свиване на разноските и по-нисък напредък
В петък финансовият минист ър Берат Албайрак съобщи, че Турция възнамерява да понижи държавните разноски с 5.6 милиарда $ до края на година и да усили доверието в националната валута, оповестява Reuters. Той показа новия стопански проект на страната, от който обаче не става доста ясно какви съответни стъпки ще бъдат предприете, с цел да се стабилизира лирата, която се срина с близо 20% в петък, и да се решат икономическите проблеми и недоверието на вложителите. От началото на годината националната валута е поевтиняла с близо 40%.
Албайрак, който е шурей на президента Ердоган, съобщи, че държавното управление ще одобри нов стопански метод при президентската система на ръководство, който ще бъде резистентен и ще се базира на " стратегически метод на мислене ", само че не даде повече детайлности по какъв метод ще се случи това. От думите му излиза наяве, че основен принцип ще е възобновяване на бюджетния баланс и подобряването на неговото качество. Освен това ще бъде даден приоритет на структурните промени, само че министърът и тук министърът не беше съответен.
" Ще действаме по-ефективно, ще повишим доверието в турската лира и ще реагираме уверено на (външни) въздействия на пазарите. Ще се борим с инфлацията, ще работим над бюджетната и финансова дисциплинираност и в края на годината ще спестим в бюджета за 2018 година 35 милиарда лири (5.6 милиарда долара) ", сподели той.
Според министъра до 2019 година Турция ще е приключила първата фаза на ребалансирането на стопанската система без да изясни какво тъкмо има поради. Втората фаза на новия метод в стопанската система ще е ориентирана към резистентен напредък, а третата - към по-справедливо систематизиране на средства.
Най-сигурно от проекта на финансовия министър наподобява това, че Турция ще има доста по-нисък напредък през идната година. В известие на финансовото министерство се споделя, че новият пакет стопански стъпки цели да обезпечи стопански напредък от 3-4% през 2019 година (при 7.4% през първото тримесечие и през 2017 г.) и да намали равнището на инфлацията до едноцифрена стойност. Също по този начин ще бъдат положени усииля бюджетният недостиг да бъде понижен до към 1.5% от Брутният вътрешен продукт.
Къде обаче са проблемите на турската стопанска система, откакто години наред тя отчиташе сериозен стопански напредък.
Какво се обърка в турската стопанска система?
От години турската стопанска система се радва на мощен стопански напредък, сходен на китайския и индийския. За разлика от Китай обаче, където стопанската система е задвижвана най-вече от реинвестиции заради непрекъснатия търговски остатък, турската стопанска система беше задвижвана от непрестанен поток от задгранични вложения, като по този метод се акумулира огромно количество задължения, обезпечени най-вече в долари и евро. Тази основа на икономическия напредък в Турция прояви избран недостатък, откакто централните банки последователно прекратиха експанзивните си политики и започнаха да усилват лихвените проценти, което затрудни обслужването на турските заеми. На собствен ред това подтикна вложителите да изтеглят част от средствата си от разрастващата се стопанска система, което докара до обезценяване на турската лира. Това в допълнение затрудни обслужването на заемите, като затвори низходящия цикъл на стопанската система.
Как наподобяват нещата сега?
Цялостното показване на турската стопанска система не наподобява оптимистично сега. Инфлацията в страната е 15% или към три пъти над целевите равнища на централната банка, а доходността по държавните облигации е рекордно висока. Наред с това, лирата продължава своето низходящо придвижване, което оказва спомагателна тежест върху покупателната дарба на семействата и върху докладите на фирмите. Негативният резултат на по-евтината турска валута се усеща и в корпоративните заеми, чието обслужване става все по-трудно.
Политическата позиция на президента Ердоган остава двусмислена. От една страна, президентът е заставен да се сагласи централната банка да продължи да усилва лихвените проценти, с цел да забави девалоризацията на лирата. От друга, обаче по-високите лихвени проценти затрудняват реализирането на присъщите за Ердоган огромни инфраструктурни планове.
Защо доходността на държавните облигации е рекордно висока?
Доходността по десетгодишните държавни облигации доближи рекордно високите 20%, което дефинира Турция като една от минимум привлекателните дестинации за вложения в ДЦК. Вероятно главната от аргументите за това е, че вложителите се притесняват от икономическата конюнктура в страната. Дефицитът по настоящата сметка на Турция възлиза на над 6% от брутния вътрешен артикул за тази година, което оправдава и непрекъснатата потребност от външно финансиране.
С оглед на това, политиките на Ердоган бяха ориентирани точно към третирането на най-сериозния проблем за вложителите – инфлацията. Въпреки че Турската централна банка е нараснала главните лихвени проценти с 500 базисни пункта от април, за момента напъните й да овладее инфлацията в страната остават без резултат.
Защо лирата поевтинява?
Условията за обезценяването на лирата породиха още през 2016 година след несполучливия опит за държавен прелом против президента Ердоган и възходящото интернационално напрежение, само че евентуално главният фактор зад поевтиняването на лирата е насочената към стопански напредък политика на държавната администрация. От към този момент няколко години в Турция преследват високи темпове на напредък, които обаче са свързани с увеличението на държавните разноски и потреблението, които задвижват инфлацията.
Естеството на този проблем обаче не се изчерпва със затрудняването на обслужването на задълженията, тъй като обезценяването на националната валута оказва смесено въздействие върху позицията на Турция в интернационалната търговия. Макар високата инфлация да прави турския експорт по-привлекателен, тя оказва спомагателна тежест върху вноса на основни артикули и услуги. С оглед на това, инфлационният въпрос е от водещо значение за управляващите сега.
Повечето централни банки биха се справили с инфлацията като усилят лихвените проценти, преди валутата да стартира да се обезценява – стандартна защитна мярка, когато цените се повишават прекомерно бързо. Инвеститорите в Турция обаче имат вяра, че ръцете на Турската централна банка бяха вързани от Ердоган, който намерено се разгласи против повишението на лихвените проценти, явно имайки свои лични възгледи за аргументите за инфлацията. Поради това, когато централната банка въпреки всичко взе решение да предприеме дейности за ограничението на инфлацията, казусът към този момент се беше задълбочил.
Какви са икономическите възгледи на Ердоган?
Ердоган неколкократно е изразявал възгледи, които опонират на стандартната икономическа доктрина. Според президента високите лихвени проценти в действителност стоят в основата на високата инфлация. С оглед на това, президентът неведнъж е призовавал към по-ниски лихви, в моменти, когато икономистите единомислещо считат, че те би трябвало да бъдат по-високи. Наред с това, президентът няколко пъти приравни по-високите разноски за финансиране с опит да се експлоатира Турция. За Ердоган това е освен стопански мотив, само че също по този начин е част и от неговата тактика да завоюва лоялността на гласоподавателите. Неговият политически триумф беше построен основно посредством обещания и действителни стопански изгоди за възходящата междинна класа. Президентът употребява осъществяването на мегапроекти, с цел да сътвори работни места и да покаже възходящия капацитет на Турция.
© Handout Още по тематиката
Съединени американски щати удвояват митата за стоманата и алуминия от Турция
Тръмп позволи покачване на цените върху вноса от Анкара, Ердоган прикани жителите да обменят доларите и златото за лири
10 авг 2018
Турската лира е в състояние на свободно рухване
Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ счита, че европейски банки са изложени на риск
10 авг 2018
Ядреният бутон на Меркел
В ерата на Доналд Тръмп концепцията за Германия с атомна бомба към този момент не е немислима
10 авг 2018
Какви са разновидностите пред Турската централна банка след срутва на лирата
Задълбочаващата се рецесия в Турция ускорява терзанията по отношение на резултата върху банките и съществени потребителски артикули
10 авг 2018 Цялостното показване на турската стопанска система доста се утежни през последните месеци. Това се дължи на серия от неефективни политически и стопански решения. Проблемите се задълбочиха дотолкоз през последните месеци, че някои пазарни участници даже започнаха да приказват за интервенция от страна на Международния валутен фонд, написа Bloomberg. Вероятно до съществено разискване на външна интервенция в турските стопански каузи обаче би се стигнало едвам, в случай че оповестените ограничения в края на седмицата не дадат резултат и не разрешат стабилизирането на лирата без смяна в лихвените проценти. Някои експерти се тормозят, че избраният отново през юни президент Реджеп Тайип Ердоган може да вкара надзор върху финансовите потоци.
Ако се задълбочат, икономическите проблеми в Турция могат да се отразят и на българската стопанска система, тъй като съседката ни е един от най-големите ни търговски сътрудници.
Свиване на разноските и по-нисък напредък
В петък финансовият минист ър Берат Албайрак съобщи, че Турция възнамерява да понижи държавните разноски с 5.6 милиарда $ до края на година и да усили доверието в националната валута, оповестява Reuters. Той показа новия стопански проект на страната, от който обаче не става доста ясно какви съответни стъпки ще бъдат предприете, с цел да се стабилизира лирата, която се срина с близо 20% в петък, и да се решат икономическите проблеми и недоверието на вложителите. От началото на годината националната валута е поевтиняла с близо 40%.
Албайрак, който е шурей на президента Ердоган, съобщи, че държавното управление ще одобри нов стопански метод при президентската система на ръководство, който ще бъде резистентен и ще се базира на " стратегически метод на мислене ", само че не даде повече детайлности по какъв метод ще се случи това. От думите му излиза наяве, че основен принцип ще е възобновяване на бюджетния баланс и подобряването на неговото качество. Освен това ще бъде даден приоритет на структурните промени, само че министърът и тук министърът не беше съответен.
" Ще действаме по-ефективно, ще повишим доверието в турската лира и ще реагираме уверено на (външни) въздействия на пазарите. Ще се борим с инфлацията, ще работим над бюджетната и финансова дисциплинираност и в края на годината ще спестим в бюджета за 2018 година 35 милиарда лири (5.6 милиарда долара) ", сподели той.
Според министъра до 2019 година Турция ще е приключила първата фаза на ребалансирането на стопанската система без да изясни какво тъкмо има поради. Втората фаза на новия метод в стопанската система ще е ориентирана към резистентен напредък, а третата - към по-справедливо систематизиране на средства.
Най-сигурно от проекта на финансовия министър наподобява това, че Турция ще има доста по-нисък напредък през идната година. В известие на финансовото министерство се споделя, че новият пакет стопански стъпки цели да обезпечи стопански напредък от 3-4% през 2019 година (при 7.4% през първото тримесечие и през 2017 г.) и да намали равнището на инфлацията до едноцифрена стойност. Също по този начин ще бъдат положени усииля бюджетният недостиг да бъде понижен до към 1.5% от Брутният вътрешен продукт.
Къде обаче са проблемите на турската стопанска система, откакто години наред тя отчиташе сериозен стопански напредък.
Какво се обърка в турската стопанска система?
От години турската стопанска система се радва на мощен стопански напредък, сходен на китайския и индийския. За разлика от Китай обаче, където стопанската система е задвижвана най-вече от реинвестиции заради непрекъснатия търговски остатък, турската стопанска система беше задвижвана от непрестанен поток от задгранични вложения, като по този метод се акумулира огромно количество задължения, обезпечени най-вече в долари и евро. Тази основа на икономическия напредък в Турция прояви избран недостатък, откакто централните банки последователно прекратиха експанзивните си политики и започнаха да усилват лихвените проценти, което затрудни обслужването на турските заеми. На собствен ред това подтикна вложителите да изтеглят част от средствата си от разрастващата се стопанска система, което докара до обезценяване на турската лира. Това в допълнение затрудни обслужването на заемите, като затвори низходящия цикъл на стопанската система.
Как наподобяват нещата сега?
Цялостното показване на турската стопанска система не наподобява оптимистично сега. Инфлацията в страната е 15% или към три пъти над целевите равнища на централната банка, а доходността по държавните облигации е рекордно висока. Наред с това, лирата продължава своето низходящо придвижване, което оказва спомагателна тежест върху покупателната дарба на семействата и върху докладите на фирмите. Негативният резултат на по-евтината турска валута се усеща и в корпоративните заеми, чието обслужване става все по-трудно.
Политическата позиция на президента Ердоган остава двусмислена. От една страна, президентът е заставен да се сагласи централната банка да продължи да усилва лихвените проценти, с цел да забави девалоризацията на лирата. От друга, обаче по-високите лихвени проценти затрудняват реализирането на присъщите за Ердоган огромни инфраструктурни планове.
Защо доходността на държавните облигации е рекордно висока?
Доходността по десетгодишните държавни облигации доближи рекордно високите 20%, което дефинира Турция като една от минимум привлекателните дестинации за вложения в ДЦК. Вероятно главната от аргументите за това е, че вложителите се притесняват от икономическата конюнктура в страната. Дефицитът по настоящата сметка на Турция възлиза на над 6% от брутния вътрешен артикул за тази година, което оправдава и непрекъснатата потребност от външно финансиране.
С оглед на това, политиките на Ердоган бяха ориентирани точно към третирането на най-сериозния проблем за вложителите – инфлацията. Въпреки че Турската централна банка е нараснала главните лихвени проценти с 500 базисни пункта от април, за момента напъните й да овладее инфлацията в страната остават без резултат.
Защо лирата поевтинява?
Условията за обезценяването на лирата породиха още през 2016 година след несполучливия опит за държавен прелом против президента Ердоган и възходящото интернационално напрежение, само че евентуално главният фактор зад поевтиняването на лирата е насочената към стопански напредък политика на държавната администрация. От към този момент няколко години в Турция преследват високи темпове на напредък, които обаче са свързани с увеличението на държавните разноски и потреблението, които задвижват инфлацията.
Естеството на този проблем обаче не се изчерпва със затрудняването на обслужването на задълженията, тъй като обезценяването на националната валута оказва смесено въздействие върху позицията на Турция в интернационалната търговия. Макар високата инфлация да прави турския експорт по-привлекателен, тя оказва спомагателна тежест върху вноса на основни артикули и услуги. С оглед на това, инфлационният въпрос е от водещо значение за управляващите сега.
Повечето централни банки биха се справили с инфлацията като усилят лихвените проценти, преди валутата да стартира да се обезценява – стандартна защитна мярка, когато цените се повишават прекомерно бързо. Инвеститорите в Турция обаче имат вяра, че ръцете на Турската централна банка бяха вързани от Ердоган, който намерено се разгласи против повишението на лихвените проценти, явно имайки свои лични възгледи за аргументите за инфлацията. Поради това, когато централната банка въпреки всичко взе решение да предприеме дейности за ограничението на инфлацията, казусът към този момент се беше задълбочил.
Какви са икономическите възгледи на Ердоган?
Ердоган неколкократно е изразявал възгледи, които опонират на стандартната икономическа доктрина. Според президента високите лихвени проценти в действителност стоят в основата на високата инфлация. С оглед на това, президентът неведнъж е призовавал към по-ниски лихви, в моменти, когато икономистите единомислещо считат, че те би трябвало да бъдат по-високи. Наред с това, президентът няколко пъти приравни по-високите разноски за финансиране с опит да се експлоатира Турция. За Ердоган това е освен стопански мотив, само че също по този начин е част и от неговата тактика да завоюва лоялността на гласоподавателите. Неговият политически триумф беше построен основно посредством обещания и действителни стопански изгоди за възходящата междинна класа. Президентът употребява осъществяването на мегапроекти, с цел да сътвори работни места и да покаже възходящия капацитет на Турция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ