Грешният залог на Ердоган
Ердоган има отсреща си президент като Тръмп, който употребява глобите като сурогат на външната политика
- Разривът сред Турция и Съединени американски щати е сериозен, само че надали ще има фрапантно разкъсване със Запада и трайно превръщане на Турция в друга посока.
- Смразяването със Съединени американски щати отваря опция за стопляне с Европейски Съюз. Още по тематиката
Кризата в Турция: връзките със Съединени американски щати към този момент няма да са същите
Последиците от срутва на лирата за турската стопанска система и за американските районни ползи ще бъдат основни
13 авг 2018
Защо проблемите пред турската стопанска система се задълбочават?
Анкара разгласи, че ще свива разноските и чака доста по-слаб напредък през 2019 година
12 авг 2018
Ердоган назначи шурей си за финансов министър, лирата поевтиня
Назначението изпрати негативен сигнал към икономисти и вложители от целия свят
10 юли 2018
Мегапроеките на Ердоган против силата на пазара
Ако интернационалните финансови вложители преценяват, че плануваните големи разноски не са верни, те могат да повлияят на турските пазари
2 юли 2018
Султанат на едни избори разстояние
Вотът е повратна точка за Турция, тъй като е последната стъпка към реализирането на упоритостта на Ердоган да концентрира съвсем безспорна власт в ръцете си
26 апр 2018
Колко бързо е рисково бързо
Турция е първенец по напредък измежду огромните стопански системи. Опасенията са, че той е нестабилен и има риск от прегряване
5 апр 2018
Ердоган без окови
Едноличното ръководство няма да донесе стабилността и просперитета, които той дава обещание. Точно противоположното, близкото бъдеще на Турция наподобява много тъмно
21 апр 2017
Най-добри (не)приятели
Предизборната нервност докара до дипломатическо късо съединяване сред Турция и Европа. Разривът не е неминуем, само че е мъчно изправим
17 мар 2017 Кризата в Турция беше нещо, което всички чакаха да се случи. И въпреки всичко, когато връхлетя, скоростта и силата ѝ пристигнаха като потрес. А най-поразителното е, че до момента в който турската стопанска система лети към пропастта, президентът Реджеп Тайип Ердоган освен отхвърля да натисне спирачката, само че и продължава да държи крайници си на педала за газта.
Нужните решения са явни. Анкара би трябвало да направи три неща - да излезе със смислена стратегия за стабилизиране на прегряващата стопанска система, да пусне юздите на централната банка и да откри позволение на разногласието със Съединени американски щати, който стана искрата, разпалила пожара. Вместо това Ердоган сипе словоизлияния за интернационалния скрит план против страната му, приканва Аллах на помощ, афишира протест на айфоните и заплашва, че Турция ще си откри нови пазари и нови съдружници. С което единствено потапя още повече лирата, изгубила една трета от цената си по отношение на $ в последните две седмици.
Когато става въпрос за основна от геополитическа позиция страна като Турция, рисковете от рецесията напълно не са единствено стопански като допустима болест към европейските банки или към разрастващите се пазари. Макар разривът сред дългогодишните съдружници в НАТО Анкара и Вашингтон да е сериозен, до фрапантно разкъсване със Запада и трайно превръщане на Турция в друга посока надали ще стигне. Освен това смразяването със Съединени американски щати отваря опция за стопляне с Европейски Съюз.
Когато Тайип се сблъска с Тръмп
Ердоган нееднократно е доказвал, че когато събитията го постановат, той може да отстъпва крачка обратно в дипломатически битки. Но сегашната за момента е изключение. " Този спор със Съединени американски щати е по-различен от рецесиите на Турция с Русия и Германия. И историята с свещеник Андрю Брънсън въобще не е повода, тя е просто една капка в чашата. Съединени американски щати и Турция имат доста и съществени проблеми между тях ", споделя пред " Капитал " Бехлюл Йозкан, професор по интернационалните връзки в Университета " Мармара " в Истанбул.
Списъкът с точките на разкол е дълъг - от разнопосочните ползи в Сирия и поддръжката на Вашингтон за кюрдските бойци през глобите против Иран и евентуалната голяма американска санкция против турската Halkbank за нарушаването им до желанието на Анкара да се снабди с съветска противоракетна система С-400, несъвместима със системите на НАТО. Освен всичко това го има и огромния слон в стаята - отводът на Съединени американски щати да предадат на Турция живеещия в Пенсилвания просветител Фетуллах Гюлен, апетитен от Анкара като уредник на проваления опит за прелом преди две години. На този декор нежеланието на Ердоган да освободи свещеник Брънсън, арестуван от година и половина в Турция по обвинявания за шпионаж и връзки с гюленистите, се оказа мотивът, довел до изригването на цялото бълбукащо под повърхността напрежение сред Анкара и Вашингтон.
Ситуацията се усложнява още повече от приликите сред Ердоган и Тръмп - водачи със силов метод, невисок предел на дразнимост и податливост към рискови залози. Освен това и за двамата казусът носи мощен политически заряд. Тръмп държи толкоз на свещеник Брънсън поради наближаващите избори за Конгрес през ноември и тежестта на евангелисткия избор. За Ердоган въпросът също е значим за пред електоралната му база.
Не за пръв път сред Турция и Съединени американски щати прехвърчат искри, само че чувството е, че този път Ердоган не реши добре до каква степен може да стигне, когато отсреща си в Белия дом има президент, който употребява глобите като сурогат на външната политика, даже когато това вреди на ползите на самата Америка и на нейни основни съдружници. И колкото повече турският президент ескалира обстановката, толкоз по-трудно ще излезе от нея. " Проблемът е, че Тръмп не предлага запазващ достолепието излаз от рецесията. Ако Ердоган отстъпи едностранно, ще наподобява слаб, а той не може да понесе това ", споделя пред " Капитал " Йозгюр Юнлюхисарджикли, шеф на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.
Същото важи във връзка с останалите ограничения, нужни за избавяне на стопанската система. И те вкарват Ердоган в клопката на тежка алтернатива, тъй като в случай че не вдигне лихвите и не се обърне за помощ към МВФ като краен вид, Турция е застрашена от финансов безпорядък, ликвидна рецесия и дълбока криза. Но за президента би било мъчно да преглътне прегъване под пазарния напън и приемане на изискванията на МВФ. " Той ще промени икономическия си метод едвам когато политическата цена на икономическата рецесия стане по-висока от политическата цена на нужните промени ", предвижда Йозгюр Юнлюхисарджикли. Прагматизмът на Ердоган най-после още веднъж ще вземе връх, въпросът е какъв брой огромни вреди ще бъдат нанесени в това време.
Дори да не се обичаме
От години Ердоган се пробва да играе геополитически покер. Блъфовете, че ще се преориентира към Русия или Китай, ще приключи отбранителното съдействие със Съединени американски щати и НАТО или ще пусне няколко милиона бежанци през границата, до момента нормално са му помагали да получи каквото желае. Въпросът е дали в този момент разривът не е станал неспасяем.
" Отношенията сред Съединени американски щати и Турция не са стигнали точката, оттатък която няма по какъв начин да бъдат поправени, само че обстановката е доста тревожна. Тези развития може евентуално да отключат динамичност, която с времето да докара до откъсването на Турция от Запада ", предизвестява анализаторът от German Marshall Fund. Но това ще бъде нежелателен случай, а не умишлена тактика.
Колкото и да загатва, че ще се обърне към Русия, Китай или Катар за поддръжка, Ердоган надали се заблуждава, че те имат желанието и финансовата мощност да избавят Турция. Русия си има лични проблеми с американски и европейски наказания поради Крим и по-скоро е склонна да притиска Турция да й сътрудничи в Сирия, в сравнение с да й прави дарове. Приоритетът на Китай е да приключи комерсиалната война, оповестена му от Тръмп. Катар си има грижи с наложената му от Саудитска Арабия обсада и надали желае да рискува връзките си със Съединени американски щати. " Няма реалистична опция на Съединени американски щати и Европейски Съюз за Турция нито от позиция на сигурността, нито на стопанската система ", обобщава Йозгюр Юнлюхисарджикли. И изказванията на Ердоган за геополитическа преориентация са главно за вътрешна приложимост. " Той е напълно наясно с обстоятелството, че Турция има потребност от Запада. Но желае да разгласи, че Западът също има потребност от Турция ", показва Бехлюл Йозкан.
Новото е, че до момента в който със Съединени американски щати има разтягане, с Европа има разведряване. На 20 юли бяха възобновени дипломатическите връзки сред Холандия и Турция, прекъснати предходната година след отхвърли на Хага да разреши на турски министри да вършат предизборна пропаганда на нейна територия. Ден по-късно Германия разгласи, че подвига икономическите ограничавания против Турция и смекчава препоръките за пътешестване на немски жители в страната. През септември Ердоган ще бъде на аудиенция в Германия и ще се срещне с канцлера Ангела Меркел. " Можем да чакаме стоплянето сред Турция и Европейски Съюз да продължи. Турско-американската рецесия евентуално ще подтиква още повече доближаването ", счита Бехлюл Йозкан. Стига Ердоган да не обърка още веднъж залозите.
- Разривът сред Турция и Съединени американски щати е сериозен, само че надали ще има фрапантно разкъсване със Запада и трайно превръщане на Турция в друга посока.
- Смразяването със Съединени американски щати отваря опция за стопляне с Европейски Съюз. Още по тематиката
Кризата в Турция: връзките със Съединени американски щати към този момент няма да са същите
Последиците от срутва на лирата за турската стопанска система и за американските районни ползи ще бъдат основни
13 авг 2018
Защо проблемите пред турската стопанска система се задълбочават?
Анкара разгласи, че ще свива разноските и чака доста по-слаб напредък през 2019 година
12 авг 2018
Ердоган назначи шурей си за финансов министър, лирата поевтиня
Назначението изпрати негативен сигнал към икономисти и вложители от целия свят
10 юли 2018
Мегапроеките на Ердоган против силата на пазара
Ако интернационалните финансови вложители преценяват, че плануваните големи разноски не са верни, те могат да повлияят на турските пазари
2 юли 2018
Султанат на едни избори разстояние
Вотът е повратна точка за Турция, тъй като е последната стъпка към реализирането на упоритостта на Ердоган да концентрира съвсем безспорна власт в ръцете си
26 апр 2018
Колко бързо е рисково бързо
Турция е първенец по напредък измежду огромните стопански системи. Опасенията са, че той е нестабилен и има риск от прегряване
5 апр 2018
Ердоган без окови
Едноличното ръководство няма да донесе стабилността и просперитета, които той дава обещание. Точно противоположното, близкото бъдеще на Турция наподобява много тъмно
21 апр 2017
Най-добри (не)приятели
Предизборната нервност докара до дипломатическо късо съединяване сред Турция и Европа. Разривът не е неминуем, само че е мъчно изправим
17 мар 2017 Кризата в Турция беше нещо, което всички чакаха да се случи. И въпреки всичко, когато връхлетя, скоростта и силата ѝ пристигнаха като потрес. А най-поразителното е, че до момента в който турската стопанска система лети към пропастта, президентът Реджеп Тайип Ердоган освен отхвърля да натисне спирачката, само че и продължава да държи крайници си на педала за газта.
Нужните решения са явни. Анкара би трябвало да направи три неща - да излезе със смислена стратегия за стабилизиране на прегряващата стопанска система, да пусне юздите на централната банка и да откри позволение на разногласието със Съединени американски щати, който стана искрата, разпалила пожара. Вместо това Ердоган сипе словоизлияния за интернационалния скрит план против страната му, приканва Аллах на помощ, афишира протест на айфоните и заплашва, че Турция ще си откри нови пазари и нови съдружници. С което единствено потапя още повече лирата, изгубила една трета от цената си по отношение на $ в последните две седмици.
Когато става въпрос за основна от геополитическа позиция страна като Турция, рисковете от рецесията напълно не са единствено стопански като допустима болест към европейските банки или към разрастващите се пазари. Макар разривът сред дългогодишните съдружници в НАТО Анкара и Вашингтон да е сериозен, до фрапантно разкъсване със Запада и трайно превръщане на Турция в друга посока надали ще стигне. Освен това смразяването със Съединени американски щати отваря опция за стопляне с Европейски Съюз.
Когато Тайип се сблъска с Тръмп
Ердоган нееднократно е доказвал, че когато събитията го постановат, той може да отстъпва крачка обратно в дипломатически битки. Но сегашната за момента е изключение. " Този спор със Съединени американски щати е по-различен от рецесиите на Турция с Русия и Германия. И историята с свещеник Андрю Брънсън въобще не е повода, тя е просто една капка в чашата. Съединени американски щати и Турция имат доста и съществени проблеми между тях ", споделя пред " Капитал " Бехлюл Йозкан, професор по интернационалните връзки в Университета " Мармара " в Истанбул.
Списъкът с точките на разкол е дълъг - от разнопосочните ползи в Сирия и поддръжката на Вашингтон за кюрдските бойци през глобите против Иран и евентуалната голяма американска санкция против турската Halkbank за нарушаването им до желанието на Анкара да се снабди с съветска противоракетна система С-400, несъвместима със системите на НАТО. Освен всичко това го има и огромния слон в стаята - отводът на Съединени американски щати да предадат на Турция живеещия в Пенсилвания просветител Фетуллах Гюлен, апетитен от Анкара като уредник на проваления опит за прелом преди две години. На този декор нежеланието на Ердоган да освободи свещеник Брънсън, арестуван от година и половина в Турция по обвинявания за шпионаж и връзки с гюленистите, се оказа мотивът, довел до изригването на цялото бълбукащо под повърхността напрежение сред Анкара и Вашингтон.
Ситуацията се усложнява още повече от приликите сред Ердоган и Тръмп - водачи със силов метод, невисок предел на дразнимост и податливост към рискови залози. Освен това и за двамата казусът носи мощен политически заряд. Тръмп държи толкоз на свещеник Брънсън поради наближаващите избори за Конгрес през ноември и тежестта на евангелисткия избор. За Ердоган въпросът също е значим за пред електоралната му база.
Не за пръв път сред Турция и Съединени американски щати прехвърчат искри, само че чувството е, че този път Ердоган не реши добре до каква степен може да стигне, когато отсреща си в Белия дом има президент, който употребява глобите като сурогат на външната политика, даже когато това вреди на ползите на самата Америка и на нейни основни съдружници. И колкото повече турският президент ескалира обстановката, толкоз по-трудно ще излезе от нея. " Проблемът е, че Тръмп не предлага запазващ достолепието излаз от рецесията. Ако Ердоган отстъпи едностранно, ще наподобява слаб, а той не може да понесе това ", споделя пред " Капитал " Йозгюр Юнлюхисарджикли, шеф на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.
Същото важи във връзка с останалите ограничения, нужни за избавяне на стопанската система. И те вкарват Ердоган в клопката на тежка алтернатива, тъй като в случай че не вдигне лихвите и не се обърне за помощ към МВФ като краен вид, Турция е застрашена от финансов безпорядък, ликвидна рецесия и дълбока криза. Но за президента би било мъчно да преглътне прегъване под пазарния напън и приемане на изискванията на МВФ. " Той ще промени икономическия си метод едвам когато политическата цена на икономическата рецесия стане по-висока от политическата цена на нужните промени ", предвижда Йозгюр Юнлюхисарджикли. Прагматизмът на Ердоган най-после още веднъж ще вземе връх, въпросът е какъв брой огромни вреди ще бъдат нанесени в това време.
Дори да не се обичаме
От години Ердоган се пробва да играе геополитически покер. Блъфовете, че ще се преориентира към Русия или Китай, ще приключи отбранителното съдействие със Съединени американски щати и НАТО или ще пусне няколко милиона бежанци през границата, до момента нормално са му помагали да получи каквото желае. Въпросът е дали в този момент разривът не е станал неспасяем.
" Отношенията сред Съединени американски щати и Турция не са стигнали точката, оттатък която няма по какъв начин да бъдат поправени, само че обстановката е доста тревожна. Тези развития може евентуално да отключат динамичност, която с времето да докара до откъсването на Турция от Запада ", предизвестява анализаторът от German Marshall Fund. Но това ще бъде нежелателен случай, а не умишлена тактика.
Колкото и да загатва, че ще се обърне към Русия, Китай или Катар за поддръжка, Ердоган надали се заблуждава, че те имат желанието и финансовата мощност да избавят Турция. Русия си има лични проблеми с американски и европейски наказания поради Крим и по-скоро е склонна да притиска Турция да й сътрудничи в Сирия, в сравнение с да й прави дарове. Приоритетът на Китай е да приключи комерсиалната война, оповестена му от Тръмп. Катар си има грижи с наложената му от Саудитска Арабия обсада и надали желае да рискува връзките си със Съединени американски щати. " Няма реалистична опция на Съединени американски щати и Европейски Съюз за Турция нито от позиция на сигурността, нито на стопанската система ", обобщава Йозгюр Юнлюхисарджикли. И изказванията на Ердоган за геополитическа преориентация са главно за вътрешна приложимост. " Той е напълно наясно с обстоятелството, че Турция има потребност от Запада. Но желае да разгласи, че Западът също има потребност от Турция ", показва Бехлюл Йозкан.
Новото е, че до момента в който със Съединени американски щати има разтягане, с Европа има разведряване. На 20 юли бяха възобновени дипломатическите връзки сред Холандия и Турция, прекъснати предходната година след отхвърли на Хага да разреши на турски министри да вършат предизборна пропаганда на нейна територия. Ден по-късно Германия разгласи, че подвига икономическите ограничавания против Турция и смекчава препоръките за пътешестване на немски жители в страната. През септември Ердоган ще бъде на аудиенция в Германия и ще се срещне с канцлера Ангела Меркел. " Можем да чакаме стоплянето сред Турция и Европейски Съюз да продължи. Турско-американската рецесия евентуално ще подтиква още повече доближаването ", счита Бехлюл Йозкан. Стига Ердоган да не обърка още веднъж залозите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ