Претърпелите вреди заради заповедите на министъра, могат да потърсят правата си в съда
Епидемията от КОВИД-19 обърка визиите ни за обикновено и законно. За една нощ от " изключително състояние " попаднахме в " изключителна епидемиологична конюнктура ", само че признатите ограничения за предотвратяване от ковид не се трансформираха и останаха в действие. Как наподобяват новите правила от юридическа позиция, попитахме юриста по здравно право Мария Петрова.
- Адв. Петрова, замениха термина „ изключително състояние " с „ изключителна епидемиологична конюнктура ". Какво трансформира това от гледната точка на юриста?
- Много неща се трансформират, а огромна част от парадоксите се задълбочават. От правна позиция казусът поражда, защото Конституцията подсигурява, че главните права на жителите са неотменими, не се позволява корист с тях, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. Българското законодателство няма легална формулировка на „ изключително състояние ". Конституцията дава изясненост, кой и по какъв начин го афишира, само че не дава разказани експлицитни хипотези, в които то следва да се наложи. В условия на изключително състояние Конституцията дава опция със закон (а не със заповед), освен това краткотрайно, да бъде лимитирано упражняването на обособени права на жителите, като слага и изключения. Така на образец, не може да се лимитират право на живот (чл. 28 КРБ), не разрешава се изтезание, грубо, безчовечно или унижаващо отношение. Има възбрана за медицински, научни или други опити без непринудено документално единодушие (чл. 29 КРБ). Освен това всеки упрекнат в закононарушение следва да бъде предаден на правосъдната власт в законно избрания период и никой не може да бъде принуждаван да се признае за отговорен, нито да бъде наказан единствено въз основа на неговото признание, както и обвиненият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда (чл. 31, алинея 1 КРБ). Не може да се нарушава цялост на персоналния живот – член 32, алинея 1 Конституция на Република България, не може да се лимитира свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи - член 37 Конституция на Република България. Тук може би Вашите читатели сами ще си отговорят, за какво не могат да се затворят храмовете по Великден.
Основният проблем идва, че в случай че няма оповестено изключително състояние, правата на жителите не могат да се анулират или лимитират със заповед на министъра на опазването на здравето. Още повече, че огромна част от ограниченията, които биват обявявани като „ противоепидемични " по никакъв метод не са такива. Противоепидемичните ограничения са ориентирани единствено и само към ограничение на болестта. Ако избрана мярка не е стимулирана, обоснована в тази посока, то умерено можем да кажем, че обществото ни е жертва на юридически произвол, а една не дребна част от него търпи съществени вреди. Давате си сметка, че в случай че всички тези хора тръгнат да си търсят правата, какво ще стане със съда и с страната.
- Има точни правила, при които се афишира изключителната епидемиологична конюнктура. Според Вас те ясни ли са?
- Извънредната епидемиологична конюнктура бе дефинирана като злополучие, провокирано от заразна болест, което води до епидемиологично разпространяване с непосредствена заплаха за живота и здравето на жителите, предотвратяването и превъзмогването на което изисква осъществяване на повече от нормалните действия по отбрана и запазване живота и здравето на жителите. Проблемът в тази формулировка е, че единствено е „ допълнена ", тъй като съгласно Закона за отбрана от бедствия, злополучие е доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност, и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото. В Закона за отбрана от бедствия има легални дефиниции на риск, зона на злополучие, ръководство на риска, нормални действия, до момента в който такива няма разказани в конкретика за изключителната епидемиологична конюнктура. Самият факт, че тя е наименувана „ изключителна ", допуска да излиза наяве, какво я отличава от просто епидемиологичната конюнктура.
- Имаше спор противоконституционно ли е решението здравният министър да може да слага под карантина хора и градове. Какво е Вашето мнение?
- Първо желая да обясня, че в Закона за здравето и когато става въпрос за здравето на хора, на никое място в нормативната уредба не се приказва за „ карантина ", верният термин е „ наложителна изолираност ". Здравният министър може, а и преди актуалните промени можеше да подреди „ наложителна изолираност ", различен е въпросът дали може да го направи законосъобразно, поради неуместното „ юридическо качество " на заповедите, които виждаме с негов автограф. Спорният миг се появи с КПП-тата, или когато кметове на избрани обитаеми места постановиха „ забрани ", „ вечерен час " и какво ли още не. Подобни деяние и актове несъмнено опонират на Конституцията, по този начин да вземем за пример правото на свободно напредване може да се ограничи единствено със закон в изискванията на изключително състояние, а не просто със заповед, било на кмета, било на министъра.
- По време на оповестена „ изключителна епидемиологична конюнктура " министърът може да подреди всеобща наложителна имунизация с ваксини отвън наложителния имунизационен календар. Това не нарушава ли правото на избор на жителите?
- По време на цялото изключително състояние си мислих, че може би има един позитив и той е, че в този момент е моментът да убедим така наречен „ антиваксъри ", че имунизациите не са „ камшик ", а едно от най-високите и публично значими достижения на актуалната просвета, в частност на медицината. Уви, юридическата неначетеност, хаосът, които всяха множеството актове на министъра на опазването на здравето, освен че не донесоха успокоение и трезва мисъл, само че още веднъж разпалиха една безусловно ненужна, неполезна за обществото дискусия – наложителните ваксини. Към сегашния миг в страната съществува Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България, която дефинира кои са наложителните ваксини, по какъв начин се прави наложителната имунопрофилактика, какво включва наложителния имунизационен календар. Текстът, който дава такава опция на министъра не е от в този момент. Този текст го има в Закона за здравето от 2010 година Той гласи, че при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура, както и при регистриран забележителен спад в имунизационното покритие министърът на опазването на здравето може да разпореди наложителни имунизации и реимунизации за избрани групи от популацията, които не са включени в имунизационния календар; наложителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар; имунизации и реимунизации по ред и метод, разнообразни от посочените в имунизационния календар и
организирането на имунизационни акции, откриването на краткотрайни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за ваксиниране на място и други изключителни ограничения.
Тук идва въпросът, по какъв начин го „ разпорежда " министърът. Защото в случай че ще го прави, както до в този момент постановяваше ограничения, несъмнено ще имаме проблем, само че в случай че се съобрази и подходи рационално, юридически издържано, без да накърнява права на жителите, може да се реализира задачата – да се опази публичното здраве. Може би, тук е моментът да поясня – това, че нещо не е включено в наложителния имунизационен календар, не прави автоматизирано препаратът (ваксината) нерегистриран, незаконен или каквото там се тиражира в обществото от боязън и във вихъра на тайните теории. Хората не следва да се опасяват, че някой ще си „ прави опити " с тях. Законът, популярност Богу, е доста надалеч от това. От юридическа позиция имам рецензия към формулировката на текста, тъй като тази цел – да се опази публичното здраве, можеше да бъде реализирана с други по-разумни и пропорционални средства, без да се основава чувство, че жителите няма да са равнопоставено третирани или че съществува опция повече да им се навреди, в сравнение с да им се помогне. Въпреки това, огромна част от публичните страхове не почиват единствено на неприятно дефинирания текст в закона.
- Опозицията дефинира като доста общи критериите, при които Министерски съвет има право да вкарва „ изключителна епидемиологична конюнктура ". Вие смятате ли, че са задоволително ясни или могат да се поясняват по друг метод?
- Склонна съм да се съглася с рецензията. Винаги, когато нещо може повече да навреди, в сравнение с да помогне, е добре да не се употребява сходна нормотворческа техника, която допуска „ необятно " пояснение. В такива моменти би трябвало да има изясненост както за тези, които ще приложат ограниченията, по този начин и за тези, от които се чака да ги съблюдават. Няма по какъв начин да не направи усещане, че заради множеството юридически грешки, които има в обилие в актовете на министъра на опазването на здравето, обществото изгуби доверие, че се работи в негова изгода и стана една концепция по-мнително във връзка с протичащото се. Принципно няма неприятно, в случай че това се проецираше в градивна, съответна рецензия, само че ние следим тъкмо противоположното – никой не взема ограниченията съществено, всеки се пробва да ги „ прескочи ", някак мощно се подценява обстоятелството, че това държание и отношение имат отражение върху живота и здравето на обществото.
- За следващ път посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за здравето се трансформират редица други закони. Защо се наложи тази процедура в последните години и смятате ли, че е добра?
- Категорично сходна процедура не е добра, намирам я за порочна, изключително когато под предлог, че се борим със болестта, опазваме живота и здравето на хората, променяме закони, които нямат никакво касателство в това отношение. За мен като юрист е повече от ясно, че желанието е да се прескочат условията на Закона за нормативните актове, всичко да мине неусетно, без публично разискване, без оценки на влияние.
- Все отново решенията на Министерски съвет и на здравния министър ще могат да се апелират в съда. Ще се оправят ли съдилищата, имат ли подготвеност за това?
- Трябва да се оправят, въпреки че можеха да не издават толкоз доста и толкоз неуместни актове и да показват по-високо почитание към съда, като не го товарят ненужно, само че... За подготвеност, не виждам причина да нямат. Това несъмнено ще ги натовари, само че правосъдният надзор е доста значима част от правилата, които би трябвало да се съблюдават, с цел да се опази правовата страна и върховенството на закона. В изискванията на изключително състояние още веднъж излязоха на дневен ред проблеми като неосъщественото ни електронно опазване на здравето и електронно правораздаване. Надявам се, че в този момент, когато още повече се видя, че това е решение, което може да донесе най-вече плюсове, да се откри метод то да бъде „ узаконено " и да се осъществя в най-хубавата му форма на практика. Ако това не се случи, обществото ще стартира да „ заобикаля " нормите, които просто няма да дават отговор на публичните потребности и достиженията на технологиите и тогава ще стане по-страшно. Добре би било в най-кратки периоди да се намерят решения на тези въпроси.
- Има ли риск решенията на съда да излязат много време откакто с така наречен „ изключителна епидемиологична конюнктура " от дълго време е анулирана?
- Да, има, тъй като потенциалът на съдилищата въпреки всичко не е безграничен, правосъдната система, сходно на тази на опазването на здравето, страда също от доста дефицити. Съдилищата, изключително в София, са много натоварени, та доста е допустимо борбите, които жителите водят да продължат много дълго, а това единствено по-себе си да докара до липса на юридически интерес.
- Един различен наболял въпрос, който се повдигна, е ще връщат ли лекарите и лечебните заведения пари на НЗОК, излъгани ли останаха те и въпреки това ощетени ли ще са пациентите, в случай че тези пари се дадат, без да има активност?
- Беше признат текст, който гласи: „ До анулацията на изключителното състояние Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, надлежно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към съответния народен рамков контракт, който съдържа възнаграждение за работа при неподходящи условия по време на оповестеното изключително състояние на изпълнителите на здравна помощ, надлежно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за установяване размера на сумите. " Т.е. основана е една правна опция с анекс да се дефинира метода за възнаграждение на работата на медиците в неподходящи условия. Заплащане на работа – не безплатна помощ или подаяние, по този начин както се лансираше в обществото. От методиката с решителност излиза наяве, че тя служи за установяване на размера на сумите, които НЗОК ще заплати на изпълнителите на здравна помощ за тяхната работа при неподходящи условия, във връзка оповестената епидемиологична конюнктура. От правна позиция имам рецензии към формулировката: 1. Без да желая да издребнявам, само че тогава не е оповестена епидемиологична конюнктура, а изключително състояние, само че заглавието на Методиката е в напълно друга посока. 2. Трябва да е ясно какво се засяга под " работа при неподходящи условия " - просто наличие на " работното място " или " действително осъществяване на действия ". Този, който е готвил методиката очевидно не схваща, че от юридическа позиция, изпълнителите на здравна помощ са договорни сътрудници, а не работници/служители. Разликата идва от това, че в случай че едно лице се намира в трудово- правно отношение, то престира (дължи) да дава работната си мощ в границите на работното си време, никой не обвързва тази негова активност с някакви съответни резултати, няма значение, дали е прегледал 1 или 50 пациента, щом е бил на работа в работното си време, ще си получи парите - заплатата. Отношенията сред изпълнителите на здравна помощ и НЗОК обаче, не са трудови. Те са сътрудници по контракт и би трябвало да получат толкоз, колкото действия са направили. 3. В така наречен " общи условия " в методиката има още доста неясноти, евентуално текстът не е писан от правист, само че въпреки всичко някъде в тях се „ прокрадва " - „ свършена работа ", тъй като се приказва за информации, доклади и.т.н. На въпросът - ще връщат ли пари, отговорът е - не, в случай че си ги „ изработят " и отчетат надлежно. Абсурдно би било някой да е заречен, че тези пари ще са „ безплатни " - те не са нито форма на помощ, нито подаяние. Някой беше изложил тезата, че видите ли тези пари били „ обезщетение ", но не излиза наяве защо се обезщетяваме? Така, както са дефинирани не носят характерностите, нито на отвън договорно обезщетение за вреди, нито на обезщетение за несъблюдение на контракт. И от стенограмата е видно, че става въпрос за тип контрактувано предплатеното заплащане. То за това се заплаща авансово, прави се преди да се извърши услугата, само че при всички положения изисква осъществяване на услугата, т.е. реализиране на съответната активност, за която имат контракт изпълнителите и НЗОК. Ако услугата не се извърши, то тези суми подлежат на възобновяване. Авансовото заплащане значи, че тази услуга рано или късно би трябвало да бъде осъществена, тъй като в случай че не се извърши услугата, това заплащане няма да има съображение. Последно желая да отбележа, че се пропуща нещо значимо. Всички, които са претърпели вреди заради прекъсването на активността им, поради заповедите на министъра – без значение дали са договорни сътрудници на НЗОК или не, могат да потърсят правата си в съда. Аз започнах подготовката на такива каузи, тъй като това е една действителна опция претърпелите вреди да бъдат обезщетени.
Източник: https://clinica.bg
- Адв. Петрова, замениха термина „ изключително състояние " с „ изключителна епидемиологична конюнктура ". Какво трансформира това от гледната точка на юриста?
- Много неща се трансформират, а огромна част от парадоксите се задълбочават. От правна позиция казусът поражда, защото Конституцията подсигурява, че главните права на жителите са неотменими, не се позволява корист с тях, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. Българското законодателство няма легална формулировка на „ изключително състояние ". Конституцията дава изясненост, кой и по какъв начин го афишира, само че не дава разказани експлицитни хипотези, в които то следва да се наложи. В условия на изключително състояние Конституцията дава опция със закон (а не със заповед), освен това краткотрайно, да бъде лимитирано упражняването на обособени права на жителите, като слага и изключения. Така на образец, не може да се лимитират право на живот (чл. 28 КРБ), не разрешава се изтезание, грубо, безчовечно или унижаващо отношение. Има възбрана за медицински, научни или други опити без непринудено документално единодушие (чл. 29 КРБ). Освен това всеки упрекнат в закононарушение следва да бъде предаден на правосъдната власт в законно избрания период и никой не може да бъде принуждаван да се признае за отговорен, нито да бъде наказан единствено въз основа на неговото признание, както и обвиненият се счита за почтен до определяне на противното с влезнала в действие присъда (чл. 31, алинея 1 КРБ). Не може да се нарушава цялост на персоналния живот – член 32, алинея 1 Конституция на Република България, не може да се лимитира свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи - член 37 Конституция на Република България. Тук може би Вашите читатели сами ще си отговорят, за какво не могат да се затворят храмовете по Великден.
Основният проблем идва, че в случай че няма оповестено изключително състояние, правата на жителите не могат да се анулират или лимитират със заповед на министъра на опазването на здравето. Още повече, че огромна част от ограниченията, които биват обявявани като „ противоепидемични " по никакъв метод не са такива. Противоепидемичните ограничения са ориентирани единствено и само към ограничение на болестта. Ако избрана мярка не е стимулирана, обоснована в тази посока, то умерено можем да кажем, че обществото ни е жертва на юридически произвол, а една не дребна част от него търпи съществени вреди. Давате си сметка, че в случай че всички тези хора тръгнат да си търсят правата, какво ще стане със съда и с страната.
- Има точни правила, при които се афишира изключителната епидемиологична конюнктура. Според Вас те ясни ли са?
- Извънредната епидемиологична конюнктура бе дефинирана като злополучие, провокирано от заразна болест, което води до епидемиологично разпространяване с непосредствена заплаха за живота и здравето на жителите, предотвратяването и превъзмогването на което изисква осъществяване на повече от нормалните действия по отбрана и запазване живота и здравето на жителите. Проблемът в тази формулировка е, че единствено е „ допълнена ", тъй като съгласно Закона за отбрана от бедствия, злополучие е доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност, и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото. В Закона за отбрана от бедствия има легални дефиниции на риск, зона на злополучие, ръководство на риска, нормални действия, до момента в който такива няма разказани в конкретика за изключителната епидемиологична конюнктура. Самият факт, че тя е наименувана „ изключителна ", допуска да излиза наяве, какво я отличава от просто епидемиологичната конюнктура.
- Имаше спор противоконституционно ли е решението здравният министър да може да слага под карантина хора и градове. Какво е Вашето мнение?
- Първо желая да обясня, че в Закона за здравето и когато става въпрос за здравето на хора, на никое място в нормативната уредба не се приказва за „ карантина ", верният термин е „ наложителна изолираност ". Здравният министър може, а и преди актуалните промени можеше да подреди „ наложителна изолираност ", различен е въпросът дали може да го направи законосъобразно, поради неуместното „ юридическо качество " на заповедите, които виждаме с негов автограф. Спорният миг се появи с КПП-тата, или когато кметове на избрани обитаеми места постановиха „ забрани ", „ вечерен час " и какво ли още не. Подобни деяние и актове несъмнено опонират на Конституцията, по този начин да вземем за пример правото на свободно напредване може да се ограничи единствено със закон в изискванията на изключително състояние, а не просто със заповед, било на кмета, било на министъра.
- По време на оповестена „ изключителна епидемиологична конюнктура " министърът може да подреди всеобща наложителна имунизация с ваксини отвън наложителния имунизационен календар. Това не нарушава ли правото на избор на жителите?
- По време на цялото изключително състояние си мислих, че може би има един позитив и той е, че в този момент е моментът да убедим така наречен „ антиваксъри ", че имунизациите не са „ камшик ", а едно от най-високите и публично значими достижения на актуалната просвета, в частност на медицината. Уви, юридическата неначетеност, хаосът, които всяха множеството актове на министъра на опазването на здравето, освен че не донесоха успокоение и трезва мисъл, само че още веднъж разпалиха една безусловно ненужна, неполезна за обществото дискусия – наложителните ваксини. Към сегашния миг в страната съществува Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България, която дефинира кои са наложителните ваксини, по какъв начин се прави наложителната имунопрофилактика, какво включва наложителния имунизационен календар. Текстът, който дава такава опция на министъра не е от в този момент. Този текст го има в Закона за здравето от 2010 година Той гласи, че при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура, както и при регистриран забележителен спад в имунизационното покритие министърът на опазването на здравето може да разпореди наложителни имунизации и реимунизации за избрани групи от популацията, които не са включени в имунизационния календар; наложителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар; имунизации и реимунизации по ред и метод, разнообразни от посочените в имунизационния календар и
организирането на имунизационни акции, откриването на краткотрайни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за ваксиниране на място и други изключителни ограничения.
Тук идва въпросът, по какъв начин го „ разпорежда " министърът. Защото в случай че ще го прави, както до в този момент постановяваше ограничения, несъмнено ще имаме проблем, само че в случай че се съобрази и подходи рационално, юридически издържано, без да накърнява права на жителите, може да се реализира задачата – да се опази публичното здраве. Може би, тук е моментът да поясня – това, че нещо не е включено в наложителния имунизационен календар, не прави автоматизирано препаратът (ваксината) нерегистриран, незаконен или каквото там се тиражира в обществото от боязън и във вихъра на тайните теории. Хората не следва да се опасяват, че някой ще си „ прави опити " с тях. Законът, популярност Богу, е доста надалеч от това. От юридическа позиция имам рецензия към формулировката на текста, тъй като тази цел – да се опази публичното здраве, можеше да бъде реализирана с други по-разумни и пропорционални средства, без да се основава чувство, че жителите няма да са равнопоставено третирани или че съществува опция повече да им се навреди, в сравнение с да им се помогне. Въпреки това, огромна част от публичните страхове не почиват единствено на неприятно дефинирания текст в закона.
- Опозицията дефинира като доста общи критериите, при които Министерски съвет има право да вкарва „ изключителна епидемиологична конюнктура ". Вие смятате ли, че са задоволително ясни или могат да се поясняват по друг метод?
- Склонна съм да се съглася с рецензията. Винаги, когато нещо може повече да навреди, в сравнение с да помогне, е добре да не се употребява сходна нормотворческа техника, която допуска „ необятно " пояснение. В такива моменти би трябвало да има изясненост както за тези, които ще приложат ограниченията, по този начин и за тези, от които се чака да ги съблюдават. Няма по какъв начин да не направи усещане, че заради множеството юридически грешки, които има в обилие в актовете на министъра на опазването на здравето, обществото изгуби доверие, че се работи в негова изгода и стана една концепция по-мнително във връзка с протичащото се. Принципно няма неприятно, в случай че това се проецираше в градивна, съответна рецензия, само че ние следим тъкмо противоположното – никой не взема ограниченията съществено, всеки се пробва да ги „ прескочи ", някак мощно се подценява обстоятелството, че това държание и отношение имат отражение върху живота и здравето на обществото.
- За следващ път посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за здравето се трансформират редица други закони. Защо се наложи тази процедура в последните години и смятате ли, че е добра?
- Категорично сходна процедура не е добра, намирам я за порочна, изключително когато под предлог, че се борим със болестта, опазваме живота и здравето на хората, променяме закони, които нямат никакво касателство в това отношение. За мен като юрист е повече от ясно, че желанието е да се прескочат условията на Закона за нормативните актове, всичко да мине неусетно, без публично разискване, без оценки на влияние.
- Все отново решенията на Министерски съвет и на здравния министър ще могат да се апелират в съда. Ще се оправят ли съдилищата, имат ли подготвеност за това?
- Трябва да се оправят, въпреки че можеха да не издават толкоз доста и толкоз неуместни актове и да показват по-високо почитание към съда, като не го товарят ненужно, само че... За подготвеност, не виждам причина да нямат. Това несъмнено ще ги натовари, само че правосъдният надзор е доста значима част от правилата, които би трябвало да се съблюдават, с цел да се опази правовата страна и върховенството на закона. В изискванията на изключително състояние още веднъж излязоха на дневен ред проблеми като неосъщественото ни електронно опазване на здравето и електронно правораздаване. Надявам се, че в този момент, когато още повече се видя, че това е решение, което може да донесе най-вече плюсове, да се откри метод то да бъде „ узаконено " и да се осъществя в най-хубавата му форма на практика. Ако това не се случи, обществото ще стартира да „ заобикаля " нормите, които просто няма да дават отговор на публичните потребности и достиженията на технологиите и тогава ще стане по-страшно. Добре би било в най-кратки периоди да се намерят решения на тези въпроси.
- Има ли риск решенията на съда да излязат много време откакто с така наречен „ изключителна епидемиологична конюнктура " от дълго време е анулирана?
- Да, има, тъй като потенциалът на съдилищата въпреки всичко не е безграничен, правосъдната система, сходно на тази на опазването на здравето, страда също от доста дефицити. Съдилищата, изключително в София, са много натоварени, та доста е допустимо борбите, които жителите водят да продължат много дълго, а това единствено по-себе си да докара до липса на юридически интерес.
- Един различен наболял въпрос, който се повдигна, е ще връщат ли лекарите и лечебните заведения пари на НЗОК, излъгани ли останаха те и въпреки това ощетени ли ще са пациентите, в случай че тези пари се дадат, без да има активност?
- Беше признат текст, който гласи: „ До анулацията на изключителното състояние Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, надлежно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат анекс към съответния народен рамков контракт, който съдържа възнаграждение за работа при неподходящи условия по време на оповестеното изключително състояние на изпълнителите на здравна помощ, надлежно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за установяване размера на сумите. " Т.е. основана е една правна опция с анекс да се дефинира метода за възнаграждение на работата на медиците в неподходящи условия. Заплащане на работа – не безплатна помощ или подаяние, по този начин както се лансираше в обществото. От методиката с решителност излиза наяве, че тя служи за установяване на размера на сумите, които НЗОК ще заплати на изпълнителите на здравна помощ за тяхната работа при неподходящи условия, във връзка оповестената епидемиологична конюнктура. От правна позиция имам рецензии към формулировката: 1. Без да желая да издребнявам, само че тогава не е оповестена епидемиологична конюнктура, а изключително състояние, само че заглавието на Методиката е в напълно друга посока. 2. Трябва да е ясно какво се засяга под " работа при неподходящи условия " - просто наличие на " работното място " или " действително осъществяване на действия ". Този, който е готвил методиката очевидно не схваща, че от юридическа позиция, изпълнителите на здравна помощ са договорни сътрудници, а не работници/служители. Разликата идва от това, че в случай че едно лице се намира в трудово- правно отношение, то престира (дължи) да дава работната си мощ в границите на работното си време, никой не обвързва тази негова активност с някакви съответни резултати, няма значение, дали е прегледал 1 или 50 пациента, щом е бил на работа в работното си време, ще си получи парите - заплатата. Отношенията сред изпълнителите на здравна помощ и НЗОК обаче, не са трудови. Те са сътрудници по контракт и би трябвало да получат толкоз, колкото действия са направили. 3. В така наречен " общи условия " в методиката има още доста неясноти, евентуално текстът не е писан от правист, само че въпреки всичко някъде в тях се „ прокрадва " - „ свършена работа ", тъй като се приказва за информации, доклади и.т.н. На въпросът - ще връщат ли пари, отговорът е - не, в случай че си ги „ изработят " и отчетат надлежно. Абсурдно би било някой да е заречен, че тези пари ще са „ безплатни " - те не са нито форма на помощ, нито подаяние. Някой беше изложил тезата, че видите ли тези пари били „ обезщетение ", но не излиза наяве защо се обезщетяваме? Така, както са дефинирани не носят характерностите, нито на отвън договорно обезщетение за вреди, нито на обезщетение за несъблюдение на контракт. И от стенограмата е видно, че става въпрос за тип контрактувано предплатеното заплащане. То за това се заплаща авансово, прави се преди да се извърши услугата, само че при всички положения изисква осъществяване на услугата, т.е. реализиране на съответната активност, за която имат контракт изпълнителите и НЗОК. Ако услугата не се извърши, то тези суми подлежат на възобновяване. Авансовото заплащане значи, че тази услуга рано или късно би трябвало да бъде осъществена, тъй като в случай че не се извърши услугата, това заплащане няма да има съображение. Последно желая да отбележа, че се пропуща нещо значимо. Всички, които са претърпели вреди заради прекъсването на активността им, поради заповедите на министъра – без значение дали са договорни сътрудници на НЗОК или не, могат да потърсят правата си в съда. Аз започнах подготовката на такива каузи, тъй като това е една действителна опция претърпелите вреди да бъдат обезщетени.
Източник: https://clinica.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ