Как един завой за 4,5 млн. лева унищожи втората по големина римска вила у нас
Епичният градеж на Автомагистрала „ Струма “ продължава и наподобява, че нито природата, нито историята са способни да го спрат. Докато дебатите за минаването на автомагистралата през Кресненското дефиле още се точат, то археологията на близо 2000 години за няколко месеца изгуби неравната битка с един завой и едни 4,5 милиона лв..
Става дума за римската вила, придобила популярност като обекта Скаптопара (наследник на тракийско населено място със същото име), която имаше неприятния шанс да е била издигната към III век сл. Хр. на същото място, където през 2017 година би трябвало да мине Лот 3.1 на „ Струма “.
Откритието стопира строежните действия и 150 служащи и 31 археолози започват избавителни разкопки. Те откриват, че селището, ситуирано източно от Благоевград и в непосредствена непосредственост до с. Покровник, в действителност е втората по величина римска вила в страната след тази при Чаталка, Старозагорско. Обектът заема повърхност от 6000 кв. м и съдържа в себе си добре непокътнатите остатъци на архитектурни елементи (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири интервала на обитаване, свидетелства за индустриална активност (20 пещи за строителна керамика), 40 пространства, непокътната водопроводна система, голямо количество находки (включително и остатъци от тъкани), военна тапия и прочие
Разкопките провокират огромно неспокойствие в Благоевградска област, където хората се надяват, че ще могат да ги трансфорат в туристически обект, който да оживи стопански района. Да се запазят останките, да бъдат покрити с заслон и да се изложат част от множеството находки или техни реплики. Научната общественост също остава благосклонна към Скаптопара (въпреки че се спори дали това в действителност е тракийското населено място, или е друга римска вила) и наподобява, че „ Струма “ въпреки всичко ще го подмине и обектът ще се резервира.
А това изобщо не е мъчно, дори е и по-лесният вид. По проект, с цел да мине през Скаптопара, автомагистралата би трябвало да направи непотребен завой. А с цел да пощади разкопките, просто би трябвало да продължи в права линия, минавайки през голо поле с трева. На доктрина, това поле се води стадион, който е частна благосъстоятелност. На процедура, както е видно от фотографията по-долу, там няма нищо.
Решението за това дали обектът има значима историческа стойност и би трябвало да се резервира се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ), и по-конкретно от неговия шеф, който по това време е доцент Людмил Вагалински. Макар дълго време измежду археологическата общественост (и измежду локалните общинари и жители) да битува мнението, че обектът ще се резервира – на 26.04.2018 година НАИМ издава мнение, с което на процедура афишира по-голямата част от Скаптопара за безинтересна и нетрайна, давайки зелена светлина за разрушаването му (изявлението на НАИМ може да бъде забелязано по-долу).
Нещо, което хвърля огромна част от археолозите в шок, само че не и багерите и бетоновозите, които стартират да работят стремително, като все още половината обект е изринат и бетониран. Унищожен вечно.
За едни 4,5 милиона лв.
Красимира Лука, представител на Българското археологическо съдружие, твърди, че аргументите за нелепото затриване на Скаптопара може да са две – или притежателят на така наречен стадион е „ натиснал “ автомагистралата да завие, с цел да пощади земята му, или става въпрос за усвояването на няколко милиона лв. за разкопки, подсилване и градеж върху обекта. Според нея, се касае по-скоро до втория случай, защото НАИМ от години насам има монопол над избавителните изследвания и следващи инфраструктурни планове, които се подписват еднолично от шефовете на държавна организация „ Пътна инфраструктура “ АПИ и НАИМ.
Казано на елементарен език, АПИ разпорежда публичната поръчка за разкопките, а съгласно закона единственият вероятен реализатор, който ще вземе милионите, е НАИМ. НАИМ е и единствената институция, която де факто може да позволи градеж върху разкопките или тяхното опазване.
Така единствено от юли 2016 до август 2018 години НАИМ е получил 17 публични поръчки (възложени от АПИ) за близо 11 милиона лв.. Той е бил и единственият претендент, явил се на състезанието. А това е по този начин, тъй като всички сходни разкопки се водят избавителни и отиват автоматизирано при НАИМ, пренебрегвайки локалните музеи, университети и други организации. Две от тези поръчки касаят и разкопките при Скаптопара – една за 611 970 лева (с номер на Оперативна програма 878 от 23.03.2017) и втора за 2 489 916 лева (с номер на Оперативна програма 929 от 21.08.17 г.). За информация, държавният годишен бюджет, който се раздава за археологически разкопки в цялата страна, е към 2 милион лв..
На доктрина, за археологическите обекти у нас дават отговор по едно и също време няколко ведомствени комисии към МК, Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и НАИМ при Българска академия на науките. На процедура обаче единствената действителна власт и експертиза е на НАИМ:
„ Археологическите монументи се управляват от МК, само че то няма по какъв начин да знае научната им оценка, по какъв начин се организират разкопките и така нататък Те минават това нещо през Археологическия институт към Българска академия на науките, който се управлява методологически от МОН. Те използваха научната оценка на тези хора, които обаче са реализатори по контракт към АПИ за план от 3,1 милиона лв.. Научната им оценка естествено дава отговор на желанието на вложителя да разчисти терена. Едно хубаво и луксозно нещо беше наречено нищо, а МК си изми ръцете, като съобщи, че не схваща нищо от археология. Конфликтът на ползи на НАИМ като по едно и също време контролиращ и изпълняващ орган е явен “, разяснява Красимира Лука пред OFFNews.
По предварителни сделки, върху 1/3 от обекта е трябвало да бъде строено, сега обаче към този момент половината е погубен, а консервационните действия, които се правят, са повече от скандални. На фотосите може да бъде забелязано по какъв начин се строят чисто нови археологически разкопки на близо 2000 години от бетон – нещо, трансформирало се в традиция в България.
АПИ е упълномощил план за 1,5 милиона лв. (отгоре на 3-те милиона досега) за реституция и консервация, само че цялата процедура е обгърната в мъгла. Неясно по какви правила, за правене и осъществяване на плана е определена компанията „ Вени дизайн “. Справка в Търговския указател демонстрира 3 компании под това название: първата е ликвидирана през 2010 година и е била благосъстоятелност на Невена Гашарова; втората е още веднъж благосъстоятелност на Гашарова и е към момента дейна, само че е преименувана на „ Вени студио архитекти “; третата - " Вени дизайн 97 " е благосъстоятелност на Венета Петкова.
Първата от двете дейни компания се занимава с „ планиране, контрол и ръководство на планове, планиране, дизайн и осъществяване на интериори, комерсиално посланичество на български и задгранични физически и юридически лица в страната и чужбина, както и всички други икономически и търговски действия, незабранени със закон “.
Втората се занимава с „ планиране в строителството, дизайн, интериор, обзавеждане, консултантски услуги, строително-ремонтни услуги, строителство, търговия със строителни материали и мебели, инвеститорски надзор /след приемане на лиценз или разрешително/, комерсиално посланичество, ходатайство и агентство на локални и задгранични физически и юридически лица, покупко-продажби с интелектуална благосъстоятелност, всякаква незабранена от закона активност “.
Капиталът и на двете е по 5000 лева, като по данни в „ Дакси “ там работят 2 души (за „ Вени студио архитекти “) и 5 души (за „ Вени дизайн 97 “). Нито една от тях не е изредила " реституция " и " консервация " в листата си с действия. От техните интернет уеб сайтове също е видно, че активността им в никакъв случай не е имала общо с археология, реституция на разкопки и консервация на исторически обекти. OFFNews не съумя да се свърже с фирмите на посочените от тях телефони.
С една дума, компаниите нямат нито опита, нито потенциала да изпълнят качествено сходен огромен и внимателен план. А не е ясно и коя от тях го извършва, защото всякаква информация за тях се пази в загадка от АПИ – какъв брой тъкмо пари им се заплащат, за какви действия и така нататък Дори планът, по който се работи на Скаптопара, е отхвърлен да бъде възложен на Българското археологическо съдружие под нелепия предлог, че касаел трето лице, а точно дамата, която го е изготвила. В уеб страницата на АПИ, където са изложени публичните поръчки, също няма публична информация кой и за какъв брой пари работи по Скаптопара сега.
„ Това е нечувано, сходен план се изготвя от архитекти, консерватори, цялостен екип от хора. Освен това той е обществен план и информацията за него би трябвало да е изцяло налична, не да се пази в загадка. Изобщо не е ясно дали въпросната „ Вени дизайн “ има реставратори, дали има даже лиценз за сходни действия “, възмущава се археоложката Красимира Лука.
Според нея, целият проблем е, че се разпределят средства сред едни хора, а археологията става почтена жертва. След всевъзможните комисии, през които е минал (в които вземат участие едни и същи лица), и след вложени 4,5 милиона лв. – той е съвсем изцяло опустошен. Вече даже не може да се приказва за насърчаване на мястото като туристически обект, за достоверност също.
Магистрала " Струма " прави изкуствен завой, с цел да мине през археологическия обект. Ако беше траяла напряко през тревното поле, което се води стадион, въобще нямаше да бъде обиден Скаптопара.
Промени в закона
Скаптопара към този момент е окончателно опустошен. Това, на което се надяват от Българското археологическо съдружие е, че може да бъде изработен специфичен закон за археологията, с цел да се знае кой управлява обектите, дали е редно археологически разкопки да се дават на публични поръчки, кой дава научната експертиза и така нататък
Те са изложили позицията си пред Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет на 14.06.2019 година, който е подкрепил настояванията им и е взето решение за информиране на прокуратура по отношение на разрушаването на Скаптопара.
" Гражданският съвет поддържа нуждата от промени в Закона за запазване на културното завещание и дава на комисията по просвета и правна комисия на Народното събрание предложенията, направени от БАС за да бъдат прегледани и взети под внимание при разискване на закондателни промени. Съветът ще подаде и сигнал до основния прокурор за инспекция на обстоятелствата към изразходваните средства за " избавителни " археологически разкопки на обекта " Скаптопара " и неговото отчасти пренасяне за предпазване и социализация ", разяснява ръководителят на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет Мария Карагьозова.
Краткият лист на нужните промени, които не търпят отсрочване, съгласно археолозите, е следният:
1. Отделен законодателен акт, регламентиращ научната експертиза в региона на археологическото завещание, в това число повишение на условията за осъществяване на теренни изследвания, унищожаване на дискриминационни текстове в ЗКН, свързани със системата за издаване на разрешителни (например член 150, алинея 1, т. 4) и професионална регистрация и обезпечаване на действителен, качествено измерим надзор посредством система от методически условия.
2. Премахване на текстове в Закона за културното завещание (ЗКН), които опонират на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, в това число присъединяване на длъжностни лица във ведомствените комисии към МК (Съвет за теренни изследвания, Експертен съвет за запазване на недвижимите културни ценности), въвеждане на условие за декларация за търговски, финансов или различен настоятелен интерес в тези комисии, въвеждане на условие за гласност и бистрота на тяхната активност, въвеждане на гражданска квота.
3. Премахване на опцията за еднолично издаване на разрешителни за избавителни теренни изследвания от Директора на НАИМ при Българска академия на науките.
4. Прекратяване на практиката на публични поръчки при археологическите изследвания посредством основаването на независими археологически отдели към огромните държавни строителни компании за реализиране на археологически изследвания при нужда.
Става дума за римската вила, придобила популярност като обекта Скаптопара (наследник на тракийско населено място със същото име), която имаше неприятния шанс да е била издигната към III век сл. Хр. на същото място, където през 2017 година би трябвало да мине Лот 3.1 на „ Струма “.
Откритието стопира строежните действия и 150 служащи и 31 археолози започват избавителни разкопки. Те откриват, че селището, ситуирано източно от Благоевград и в непосредствена непосредственост до с. Покровник, в действителност е втората по величина римска вила в страната след тази при Чаталка, Старозагорско. Обектът заема повърхност от 6000 кв. м и съдържа в себе си добре непокътнатите остатъци на архитектурни елементи (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири интервала на обитаване, свидетелства за индустриална активност (20 пещи за строителна керамика), 40 пространства, непокътната водопроводна система, голямо количество находки (включително и остатъци от тъкани), военна тапия и прочие
Разкопките провокират огромно неспокойствие в Благоевградска област, където хората се надяват, че ще могат да ги трансфорат в туристически обект, който да оживи стопански района. Да се запазят останките, да бъдат покрити с заслон и да се изложат част от множеството находки или техни реплики. Научната общественост също остава благосклонна към Скаптопара (въпреки че се спори дали това в действителност е тракийското населено място, или е друга римска вила) и наподобява, че „ Струма “ въпреки всичко ще го подмине и обектът ще се резервира.
А това изобщо не е мъчно, дори е и по-лесният вид. По проект, с цел да мине през Скаптопара, автомагистралата би трябвало да направи непотребен завой. А с цел да пощади разкопките, просто би трябвало да продължи в права линия, минавайки през голо поле с трева. На доктрина, това поле се води стадион, който е частна благосъстоятелност. На процедура, както е видно от фотографията по-долу, там няма нищо.
Решението за това дали обектът има значима историческа стойност и би трябвало да се резервира се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ), и по-конкретно от неговия шеф, който по това време е доцент Людмил Вагалински. Макар дълго време измежду археологическата общественост (и измежду локалните общинари и жители) да битува мнението, че обектът ще се резервира – на 26.04.2018 година НАИМ издава мнение, с което на процедура афишира по-голямата част от Скаптопара за безинтересна и нетрайна, давайки зелена светлина за разрушаването му (изявлението на НАИМ може да бъде забелязано по-долу).
Нещо, което хвърля огромна част от археолозите в шок, само че не и багерите и бетоновозите, които стартират да работят стремително, като все още половината обект е изринат и бетониран. Унищожен вечно.
За едни 4,5 милиона лв.
Красимира Лука, представител на Българското археологическо съдружие, твърди, че аргументите за нелепото затриване на Скаптопара може да са две – или притежателят на така наречен стадион е „ натиснал “ автомагистралата да завие, с цел да пощади земята му, или става въпрос за усвояването на няколко милиона лв. за разкопки, подсилване и градеж върху обекта. Според нея, се касае по-скоро до втория случай, защото НАИМ от години насам има монопол над избавителните изследвания и следващи инфраструктурни планове, които се подписват еднолично от шефовете на държавна организация „ Пътна инфраструктура “ АПИ и НАИМ.
Казано на елементарен език, АПИ разпорежда публичната поръчка за разкопките, а съгласно закона единственият вероятен реализатор, който ще вземе милионите, е НАИМ. НАИМ е и единствената институция, която де факто може да позволи градеж върху разкопките или тяхното опазване.
Така единствено от юли 2016 до август 2018 години НАИМ е получил 17 публични поръчки (възложени от АПИ) за близо 11 милиона лв.. Той е бил и единственият претендент, явил се на състезанието. А това е по този начин, тъй като всички сходни разкопки се водят избавителни и отиват автоматизирано при НАИМ, пренебрегвайки локалните музеи, университети и други организации. Две от тези поръчки касаят и разкопките при Скаптопара – една за 611 970 лева (с номер на Оперативна програма 878 от 23.03.2017) и втора за 2 489 916 лева (с номер на Оперативна програма 929 от 21.08.17 г.). За информация, държавният годишен бюджет, който се раздава за археологически разкопки в цялата страна, е към 2 милион лв..
На доктрина, за археологическите обекти у нас дават отговор по едно и също време няколко ведомствени комисии към МК, Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) и НАИМ при Българска академия на науките. На процедура обаче единствената действителна власт и експертиза е на НАИМ:
„ Археологическите монументи се управляват от МК, само че то няма по какъв начин да знае научната им оценка, по какъв начин се организират разкопките и така нататък Те минават това нещо през Археологическия институт към Българска академия на науките, който се управлява методологически от МОН. Те използваха научната оценка на тези хора, които обаче са реализатори по контракт към АПИ за план от 3,1 милиона лв.. Научната им оценка естествено дава отговор на желанието на вложителя да разчисти терена. Едно хубаво и луксозно нещо беше наречено нищо, а МК си изми ръцете, като съобщи, че не схваща нищо от археология. Конфликтът на ползи на НАИМ като по едно и също време контролиращ и изпълняващ орган е явен “, разяснява Красимира Лука пред OFFNews.
По предварителни сделки, върху 1/3 от обекта е трябвало да бъде строено, сега обаче към този момент половината е погубен, а консервационните действия, които се правят, са повече от скандални. На фотосите може да бъде забелязано по какъв начин се строят чисто нови археологически разкопки на близо 2000 години от бетон – нещо, трансформирало се в традиция в България.
АПИ е упълномощил план за 1,5 милиона лв. (отгоре на 3-те милиона досега) за реституция и консервация, само че цялата процедура е обгърната в мъгла. Неясно по какви правила, за правене и осъществяване на плана е определена компанията „ Вени дизайн “. Справка в Търговския указател демонстрира 3 компании под това название: първата е ликвидирана през 2010 година и е била благосъстоятелност на Невена Гашарова; втората е още веднъж благосъстоятелност на Гашарова и е към момента дейна, само че е преименувана на „ Вени студио архитекти “; третата - " Вени дизайн 97 " е благосъстоятелност на Венета Петкова.
Първата от двете дейни компания се занимава с „ планиране, контрол и ръководство на планове, планиране, дизайн и осъществяване на интериори, комерсиално посланичество на български и задгранични физически и юридически лица в страната и чужбина, както и всички други икономически и търговски действия, незабранени със закон “.
Втората се занимава с „ планиране в строителството, дизайн, интериор, обзавеждане, консултантски услуги, строително-ремонтни услуги, строителство, търговия със строителни материали и мебели, инвеститорски надзор /след приемане на лиценз или разрешително/, комерсиално посланичество, ходатайство и агентство на локални и задгранични физически и юридически лица, покупко-продажби с интелектуална благосъстоятелност, всякаква незабранена от закона активност “.
Капиталът и на двете е по 5000 лева, като по данни в „ Дакси “ там работят 2 души (за „ Вени студио архитекти “) и 5 души (за „ Вени дизайн 97 “). Нито една от тях не е изредила " реституция " и " консервация " в листата си с действия. От техните интернет уеб сайтове също е видно, че активността им в никакъв случай не е имала общо с археология, реституция на разкопки и консервация на исторически обекти. OFFNews не съумя да се свърже с фирмите на посочените от тях телефони.
С една дума, компаниите нямат нито опита, нито потенциала да изпълнят качествено сходен огромен и внимателен план. А не е ясно и коя от тях го извършва, защото всякаква информация за тях се пази в загадка от АПИ – какъв брой тъкмо пари им се заплащат, за какви действия и така нататък Дори планът, по който се работи на Скаптопара, е отхвърлен да бъде възложен на Българското археологическо съдружие под нелепия предлог, че касаел трето лице, а точно дамата, която го е изготвила. В уеб страницата на АПИ, където са изложени публичните поръчки, също няма публична информация кой и за какъв брой пари работи по Скаптопара сега.
„ Това е нечувано, сходен план се изготвя от архитекти, консерватори, цялостен екип от хора. Освен това той е обществен план и информацията за него би трябвало да е изцяло налична, не да се пази в загадка. Изобщо не е ясно дали въпросната „ Вени дизайн “ има реставратори, дали има даже лиценз за сходни действия “, възмущава се археоложката Красимира Лука.
Според нея, целият проблем е, че се разпределят средства сред едни хора, а археологията става почтена жертва. След всевъзможните комисии, през които е минал (в които вземат участие едни и същи лица), и след вложени 4,5 милиона лв. – той е съвсем изцяло опустошен. Вече даже не може да се приказва за насърчаване на мястото като туристически обект, за достоверност също.
Магистрала " Струма " прави изкуствен завой, с цел да мине през археологическия обект. Ако беше траяла напряко през тревното поле, което се води стадион, въобще нямаше да бъде обиден Скаптопара. Промени в закона
Скаптопара към този момент е окончателно опустошен. Това, на което се надяват от Българското археологическо съдружие е, че може да бъде изработен специфичен закон за археологията, с цел да се знае кой управлява обектите, дали е редно археологически разкопки да се дават на публични поръчки, кой дава научната експертиза и така нататък
Те са изложили позицията си пред Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет на 14.06.2019 година, който е подкрепил настояванията им и е взето решение за информиране на прокуратура по отношение на разрушаването на Скаптопара.
" Гражданският съвет поддържа нуждата от промени в Закона за запазване на културното завещание и дава на комисията по просвета и правна комисия на Народното събрание предложенията, направени от БАС за да бъдат прегледани и взети под внимание при разискване на закондателни промени. Съветът ще подаде и сигнал до основния прокурор за инспекция на обстоятелствата към изразходваните средства за " избавителни " археологически разкопки на обекта " Скаптопара " и неговото отчасти пренасяне за предпазване и социализация ", разяснява ръководителят на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет Мария Карагьозова.
Краткият лист на нужните промени, които не търпят отсрочване, съгласно археолозите, е следният:
1. Отделен законодателен акт, регламентиращ научната експертиза в региона на археологическото завещание, в това число повишение на условията за осъществяване на теренни изследвания, унищожаване на дискриминационни текстове в ЗКН, свързани със системата за издаване на разрешителни (например член 150, алинея 1, т. 4) и професионална регистрация и обезпечаване на действителен, качествено измерим надзор посредством система от методически условия.
2. Премахване на текстове в Закона за културното завещание (ЗКН), които опонират на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, в това число присъединяване на длъжностни лица във ведомствените комисии към МК (Съвет за теренни изследвания, Експертен съвет за запазване на недвижимите културни ценности), въвеждане на условие за декларация за търговски, финансов или различен настоятелен интерес в тези комисии, въвеждане на условие за гласност и бистрота на тяхната активност, въвеждане на гражданска квота.
3. Премахване на опцията за еднолично издаване на разрешителни за избавителни теренни изследвания от Директора на НАИМ при Българска академия на науките.
4. Прекратяване на практиката на публични поръчки при археологическите изследвания посредством основаването на независими археологически отдели към огромните държавни строителни компании за реализиране на археологически изследвания при нужда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ