Еньовден е български народен празник, който се чества на 24

Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. Имен ден честват всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.

Вярва се, че преди да " тръгне към зима " слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е особено " грабенето " (краденето) и " маменето " на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал " краденето ". Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова " открадване ", против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри " житомамницата " към този момент " обрана ".

Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от " мамници ". Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е " хаталия ", " аталия " (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце дамите — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " — за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.