Александър Муро, режисьор: Направих филм за мисълта на Мария Монтесори
Ентусиазмът от педагогическия способ " Монтесори " през днешния ден произлиза от актуалните изследвания в региона на детската логика на психиката и невронаучните проучвания, които потвърдиха научно някои прозрения на Мария Монтесори.
Например, че човешкият мозък е напълно узрял, с цел да се научи да чете преди 6-годишна възраст и има огромни когнитивни благоприятни условия, с цел да го направи. Детето се научава най-добре от момента, в който може единствено да ревизира и поправя своите неточности.
В Съединените щати възторгът се ускорява, откакто една публикация в " Уолстрийт джърнъл " от 2011 година разкрива, че направено научно проучване измежду 3000 ръководители на американски предприятия демонстрира, че множеството от тях са възпитани в паралелка " Монтесори ". Това са създателите на Гугъл, Amazon, Wikipédia.
Развитието на самостоятелната независимост (и по този метод на възприятието за инициативност) и укрепването на личността са главните стълбове на педагогиката " Монтесори ". По този метод е допустимо да се мисли, че окуражавайки децата да работят и да опитват определени от тях действия толкоз, колкото желаят, да развиват своето любознание, да си взаимодействат с другите по-големи или по-малки от тях, без външна преценка, децата, приключили клас " Монтесори ", имат прерогативи да съумяват.
След основаването на първото учебно заведение " Монтесори " във Франция през 1911 година, мрежата от учебни заведения по този модел се разгръща в целия свят. Днес от 18.30 часа в културен център G8 ще бъде прожектиран документалният филм " Учител е детето " на френския режисьор Александър Муро, който показва педагогическия модел " Монтесори ".
Институт " Монтесори България " иницира разпространяването на кино лентата и има вяра, че той ще провокира огромен интерес измежду учители, просветителни специалисти, родители и хора, припознали образованието като приоритет за бъдещото хармонично развиване на децата във възрастни.
© Монтесори България
Александър Муро
" Детски Дневник " показва диалог с режисьора Александър Муро:
Филмът стартира с персонални фотоси. Раждането на първородната Ви щерка ли е отправната му точка?
- Началото е фактически персонално. На 25 март 2010 станах татко и незабавно бях удивен от това създание – толкоз нежно, толкоз уязвимо и в това време толкоз готово абсолютно да посрещне света. Това е също по този начин и момента на зараждането на едно възприятие на нова, могъща и невероятна обич, тъй като се асоциира с голяма отговорност. Нежността се ражда като нагледност, съучастничеството също, само че загрижеността да закриляш детето, до момента в който му помагаш да порасне, е най-трудното нещо. За мен това беше една трансформация.
Аз снимах децата си още от тяхното раждане и, без да познавам Мария Монтесори – следих феномените, за които тя приказва: концентрацията, виталния ентусиазъм, ентусиазма, мира, задачата на едно дете. В всекидневието ми, до момента в който следих децата си, заставайки настрани, ги оставях, без да се въвличам, да преценяват сами компликациите, които срещаха, да ги разрешат по своя метод. В няколко обстановки се оказах в спор с околните ми, които не разбираха моя метод на образование и го сметнаха даже за необмислен. Това е отправната точка на кино лентата и в по-широк смисъл, това е повода за моята ангажираност с изследванията в региона на детската логика на психиката и педагогика.
Училището може ли да даде толкоз доста независимост?
- Да, аз също се питах за това какво учебното заведение можеше да предложи на щерка ми. Щеше ли тя да бъде в положение да следва неговия темп, дълбоките му желания, да я пробуди за един обществен живот без принуждение, да насочва и развива нейната сензитивност и просветеност, с цел да разсъни интереса й към света, с една дума – да образува у нея свободен дух? Вследствие на няколко смени на жилището ни, имах опцията да посетя, поради дъщерите ми доста учебни заведения, да ги запиша за една или повече години в няколко изцяло разнообразни просветителни институции. Разговаряйки с другари, самите те родители, открих разнообразни и напълно банални форми на просветително принуждение.
Резултатът от моите изследвания удостовери първичните ми усещания: една забележителна, в случай че не и главната част от децата, които през днешния ден се образоват в учебните заведения " Монтесори ", идват тук, тъй като са неприспособени, страдат в учебното заведение, което посещават и тъй като, техните реакции, от време на време необуздани, одобряват формата на отвод да се учат. Родителите идват в тези различни учебни заведения, с цел да намерят решение за изхода от тези непреодолими рецесии... Често, с цел да тръгнат още веднъж в публично учебно заведение.
Защо избрахте да извършите филм за наблюдението?
- Реших да фотографирам самичък, с дребна камера, към която прикрепих краче, с цел да бъда свободен в придвижванията си и два микрофона. Правих фотосите на височината на децата. Заснемането стартира през март 2015, след триседмично наблюдаване на класа. Постепенно инсталирах снимачната техника, с цел да се въплътя деликатно в ролята си измежду децата, започвайки с фотографии, преди филмирането. Макар че съм настрана, допустимо най-дискретен, децата ме познават, питат ме. Тъй като бях към този момент подготвен, ми се случваше даже да представям материала, да работя с децата Снимките завършиха през юни 2016, само че от този момент, не преставам да се завръщам в класа и да фотографирам живота в него, развиването на децата, които срещнах. Продължавам да подкрепям връзка със фамилиите. Предпремиерата в grad Рубе с всички фамилии, всички деца и 620 фенове беше изключително вълнуваща.
© Монтесори България
След това, при монтажа, извадих на напред във времето звуците и директните разговори. Но взех решение също да дам думата на Мария Монтесори, непосредствено, глас зад кадър, който показва фрагменти от нейните писания. По този метод гласът й съпътства съвкупността от картини, които се откриват пред фена. С изключение на няколко архивни фотоси напълно при започване на кино лентата, тя не е показана повече в кадър. Не желаех да върша филм за нея, а за нейната мисъл.
Как избрахте децата, които по-специално снимахте?
- Избрах група, формирана от деца на възраст от 3 до 6 години и от преподавател, чиито педагогичен качества и ангажираност бяха приети. Неговата неприкритост към моя план, нашите полемики за персоналната ни мотивация и нашите упоритости за децата ни сближиха. Аз не избирах децата, нито очевидно се обръщах към някои от тях по време на фотосите. Ходех постоянно да фотографирам в Рубе все пак в никакъв случай не знаех какво ще се получи.
Това е способ, при който няма прецизна организация на деня, нито тъкмо открити действия. Това за мен беше огромна компликация. Трябваше да бъда нащрек, да скалъпвам, самичък, с цялата снимачна техника, светлината. Наистина някои деца стават основни герои във кино лентата. Имах шанса да уловя вълшебни моменти от тяхното образование. Същите тези, които учителят търпеливо чака и се пробва да благоразположи. Ентусиазмът от едно откривателство, от четенето или от разсипването на ориз. Блестящите очи на възторг. Комични, нежни подиуми, подиуми на занемаряване. Видях деца да се двоумят, да се лутат, преди да се впуснат към нещо.
Виждаме ги също на екрана, наблюдаващи на сниманите подиуми. Но фенът им отрежда статут на фигуранти. Това е логиката за показване на изображението. Не е моя волност. Някои деца наподобяват в действителност да са въплътили изгодите от метода посредством своята самостоятелност, възторг, посредством възприятието им за отношение към другия, посредством сдържаността им. Те са същинските мотори на кино лентата.
Например, че човешкият мозък е напълно узрял, с цел да се научи да чете преди 6-годишна възраст и има огромни когнитивни благоприятни условия, с цел да го направи. Детето се научава най-добре от момента, в който може единствено да ревизира и поправя своите неточности.
В Съединените щати възторгът се ускорява, откакто една публикация в " Уолстрийт джърнъл " от 2011 година разкрива, че направено научно проучване измежду 3000 ръководители на американски предприятия демонстрира, че множеството от тях са възпитани в паралелка " Монтесори ". Това са създателите на Гугъл, Amazon, Wikipédia.
Развитието на самостоятелната независимост (и по този метод на възприятието за инициативност) и укрепването на личността са главните стълбове на педагогиката " Монтесори ". По този метод е допустимо да се мисли, че окуражавайки децата да работят и да опитват определени от тях действия толкоз, колкото желаят, да развиват своето любознание, да си взаимодействат с другите по-големи или по-малки от тях, без външна преценка, децата, приключили клас " Монтесори ", имат прерогативи да съумяват.
След основаването на първото учебно заведение " Монтесори " във Франция през 1911 година, мрежата от учебни заведения по този модел се разгръща в целия свят. Днес от 18.30 часа в културен център G8 ще бъде прожектиран документалният филм " Учител е детето " на френския режисьор Александър Муро, който показва педагогическия модел " Монтесори ".
Институт " Монтесори България " иницира разпространяването на кино лентата и има вяра, че той ще провокира огромен интерес измежду учители, просветителни специалисти, родители и хора, припознали образованието като приоритет за бъдещото хармонично развиване на децата във възрастни.
© Монтесори България
Александър Муро
" Детски Дневник " показва диалог с режисьора Александър Муро:
Филмът стартира с персонални фотоси. Раждането на първородната Ви щерка ли е отправната му точка?
- Началото е фактически персонално. На 25 март 2010 станах татко и незабавно бях удивен от това създание – толкоз нежно, толкоз уязвимо и в това време толкоз готово абсолютно да посрещне света. Това е също по този начин и момента на зараждането на едно възприятие на нова, могъща и невероятна обич, тъй като се асоциира с голяма отговорност. Нежността се ражда като нагледност, съучастничеството също, само че загрижеността да закриляш детето, до момента в който му помагаш да порасне, е най-трудното нещо. За мен това беше една трансформация.
Аз снимах децата си още от тяхното раждане и, без да познавам Мария Монтесори – следих феномените, за които тя приказва: концентрацията, виталния ентусиазъм, ентусиазма, мира, задачата на едно дете. В всекидневието ми, до момента в който следих децата си, заставайки настрани, ги оставях, без да се въвличам, да преценяват сами компликациите, които срещаха, да ги разрешат по своя метод. В няколко обстановки се оказах в спор с околните ми, които не разбираха моя метод на образование и го сметнаха даже за необмислен. Това е отправната точка на кино лентата и в по-широк смисъл, това е повода за моята ангажираност с изследванията в региона на детската логика на психиката и педагогика.
Училището може ли да даде толкоз доста независимост?
- Да, аз също се питах за това какво учебното заведение можеше да предложи на щерка ми. Щеше ли тя да бъде в положение да следва неговия темп, дълбоките му желания, да я пробуди за един обществен живот без принуждение, да насочва и развива нейната сензитивност и просветеност, с цел да разсъни интереса й към света, с една дума – да образува у нея свободен дух? Вследствие на няколко смени на жилището ни, имах опцията да посетя, поради дъщерите ми доста учебни заведения, да ги запиша за една или повече години в няколко изцяло разнообразни просветителни институции. Разговаряйки с другари, самите те родители, открих разнообразни и напълно банални форми на просветително принуждение.
Резултатът от моите изследвания удостовери първичните ми усещания: една забележителна, в случай че не и главната част от децата, които през днешния ден се образоват в учебните заведения " Монтесори ", идват тук, тъй като са неприспособени, страдат в учебното заведение, което посещават и тъй като, техните реакции, от време на време необуздани, одобряват формата на отвод да се учат. Родителите идват в тези различни учебни заведения, с цел да намерят решение за изхода от тези непреодолими рецесии... Често, с цел да тръгнат още веднъж в публично учебно заведение.
Защо избрахте да извършите филм за наблюдението?
- Реших да фотографирам самичък, с дребна камера, към която прикрепих краче, с цел да бъда свободен в придвижванията си и два микрофона. Правих фотосите на височината на децата. Заснемането стартира през март 2015, след триседмично наблюдаване на класа. Постепенно инсталирах снимачната техника, с цел да се въплътя деликатно в ролята си измежду децата, започвайки с фотографии, преди филмирането. Макар че съм настрана, допустимо най-дискретен, децата ме познават, питат ме. Тъй като бях към този момент подготвен, ми се случваше даже да представям материала, да работя с децата Снимките завършиха през юни 2016, само че от този момент, не преставам да се завръщам в класа и да фотографирам живота в него, развиването на децата, които срещнах. Продължавам да подкрепям връзка със фамилиите. Предпремиерата в grad Рубе с всички фамилии, всички деца и 620 фенове беше изключително вълнуваща.
© Монтесори България
След това, при монтажа, извадих на напред във времето звуците и директните разговори. Но взех решение също да дам думата на Мария Монтесори, непосредствено, глас зад кадър, който показва фрагменти от нейните писания. По този метод гласът й съпътства съвкупността от картини, които се откриват пред фена. С изключение на няколко архивни фотоси напълно при започване на кино лентата, тя не е показана повече в кадър. Не желаех да върша филм за нея, а за нейната мисъл.
Как избрахте децата, които по-специално снимахте?
- Избрах група, формирана от деца на възраст от 3 до 6 години и от преподавател, чиито педагогичен качества и ангажираност бяха приети. Неговата неприкритост към моя план, нашите полемики за персоналната ни мотивация и нашите упоритости за децата ни сближиха. Аз не избирах децата, нито очевидно се обръщах към някои от тях по време на фотосите. Ходех постоянно да фотографирам в Рубе все пак в никакъв случай не знаех какво ще се получи.
Това е способ, при който няма прецизна организация на деня, нито тъкмо открити действия. Това за мен беше огромна компликация. Трябваше да бъда нащрек, да скалъпвам, самичък, с цялата снимачна техника, светлината. Наистина някои деца стават основни герои във кино лентата. Имах шанса да уловя вълшебни моменти от тяхното образование. Същите тези, които учителят търпеливо чака и се пробва да благоразположи. Ентусиазмът от едно откривателство, от четенето или от разсипването на ориз. Блестящите очи на възторг. Комични, нежни подиуми, подиуми на занемаряване. Видях деца да се двоумят, да се лутат, преди да се впуснат към нещо.
Виждаме ги също на екрана, наблюдаващи на сниманите подиуми. Но фенът им отрежда статут на фигуранти. Това е логиката за показване на изображението. Не е моя волност. Някои деца наподобяват в действителност да са въплътили изгодите от метода посредством своята самостоятелност, възторг, посредством възприятието им за отношение към другия, посредством сдържаността им. Те са същинските мотори на кино лентата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ