Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София

Енорийският духовник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си заради турско принуждение, отгдето след това избягал чак във Влашко при великия влашки челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний.
Подир гибелта пък на войводата Радул той се завърнал оттук Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и лепта. Дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото подстрекателство, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги сложили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който би трябвало да е потърпевш. Тия сведения за него ни оповестява българският литератор поп Пею, създател на житието на св. Георги, който потърпевш през 1515 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).