Енио Мориконе: Най-лошото е, че съм убеден, че музиката е напълно безполезна
Енио Мориконе: Най-лошото е, че съм уверен, че музиката е изцяло безполезна
На 90 година световноизвестният композитор ще направи „ една последна обиколка на пистата “ с автобиография и сетен концерт в Париж. Концертът е очакван за 23 ноември в парижката Арена, а списание „ Пари мач “ разгласява публикация, в която самият диригент споделя за себе си, за музиката и композирането, за хората, с които е работил през годините - в това число и режисьори.
"Професията ми е композитор. Когато излизам на сцената, постоянно съм доста нервозен, доста угрижен за детайлите. До толкоз, че не ръководя друга, с изключение на личната си музика. Но като цяло не се постанова да се окайвам, осъществяванията постоянно са перфектни" споделя диригентът. "Понякога виждам другаде. Но това е по този начин, тъй като към момента и постоянно слушам музика в главата си. Моята, тази на другите. Най-лошото е, че съм уверен, че музиката е изцяло безполезна, че е недостатък. Тъй като тя лишава толкоз време, че би трябвало да пропусна доста други неща поради нея".
"Работих най-вече с италианци и американци", споделя Мориконе за режисьорите. "Така, че нямам точна визия за френските режисьори. Но имах единствено приятни прекарвания. Аз съм доста горделив, по-специално, че композирах музиката на "La cage aux folles" / „ Клетка за чудаци “/, значим филм за своето време. Работих доста с Анри Верней. Отказах единствено за последния му филм, тъй като ми изиска ориенталска музика. Тъй като това не е моята просвета, аз не се усещах на ниво", прецизира музикантът.
"Не желая да бъда повлиян от режисьора. Чета сюжета и не желая да диспутирам с него, преди да помисля върху личните си хрумвания. След това може да обсъждаме, даже и твърдо да не отстъпвам концепциите си. Мога да приема дребни промени, запазвайки моята еднаквост на композитор. Ако, въпреки това, не намираме задоволително единодушие, което да е почтено както за мен, по този начин и за режисьора, тогава избирам да отхвърля плана. Но това доста рядко се случва. Винаги съумяваме да намерим приятелско решение", прецизира Мориконе, обяснявайки по какъв начин композира музиката.
С Тарантино съвсем в никакъв случай не съм общувал елементарно. Филмът на Куентин Тарантино "Les Huit salopards" / “Омразната осморка “/ донесе първия Оскар за Енио Мориконе. "Едва ли в миналото съм общувал елементарно с него. Куентин Тарантино имаше доверие в мен. Той пристигна в Рим и сподели "да" на всичко, което му предложих. Що се отнася до премията "Оскар",не знам какво се е случило в съзнанието на журито, само че може би това беше метод Академията да се извини, че не ми го даде за "Mission" /„ Мисията “/. За музиката Мориконе счита, че тя е интернационална. "Тя не значи италианска музика. Музиката е интернационална. Тя няма бариери или генезис. Просто слушайте пеенето на птиците, с цел да го разберете." /БГНЕС
На 90 година световноизвестният композитор ще направи „ една последна обиколка на пистата “ с автобиография и сетен концерт в Париж. Концертът е очакван за 23 ноември в парижката Арена, а списание „ Пари мач “ разгласява публикация, в която самият диригент споделя за себе си, за музиката и композирането, за хората, с които е работил през годините - в това число и режисьори.
"Професията ми е композитор. Когато излизам на сцената, постоянно съм доста нервозен, доста угрижен за детайлите. До толкоз, че не ръководя друга, с изключение на личната си музика. Но като цяло не се постанова да се окайвам, осъществяванията постоянно са перфектни" споделя диригентът. "Понякога виждам другаде. Но това е по този начин, тъй като към момента и постоянно слушам музика в главата си. Моята, тази на другите. Най-лошото е, че съм уверен, че музиката е изцяло безполезна, че е недостатък. Тъй като тя лишава толкоз време, че би трябвало да пропусна доста други неща поради нея".
"Работих най-вече с италианци и американци", споделя Мориконе за режисьорите. "Така, че нямам точна визия за френските режисьори. Но имах единствено приятни прекарвания. Аз съм доста горделив, по-специално, че композирах музиката на "La cage aux folles" / „ Клетка за чудаци “/, значим филм за своето време. Работих доста с Анри Верней. Отказах единствено за последния му филм, тъй като ми изиска ориенталска музика. Тъй като това не е моята просвета, аз не се усещах на ниво", прецизира музикантът.
"Не желая да бъда повлиян от режисьора. Чета сюжета и не желая да диспутирам с него, преди да помисля върху личните си хрумвания. След това може да обсъждаме, даже и твърдо да не отстъпвам концепциите си. Мога да приема дребни промени, запазвайки моята еднаквост на композитор. Ако, въпреки това, не намираме задоволително единодушие, което да е почтено както за мен, по този начин и за режисьора, тогава избирам да отхвърля плана. Но това доста рядко се случва. Винаги съумяваме да намерим приятелско решение", прецизира Мориконе, обяснявайки по какъв начин композира музиката.
С Тарантино съвсем в никакъв случай не съм общувал елементарно. Филмът на Куентин Тарантино "Les Huit salopards" / “Омразната осморка “/ донесе първия Оскар за Енио Мориконе. "Едва ли в миналото съм общувал елементарно с него. Куентин Тарантино имаше доверие в мен. Той пристигна в Рим и сподели "да" на всичко, което му предложих. Що се отнася до премията "Оскар",не знам какво се е случило в съзнанието на журито, само че може би това беше метод Академията да се извини, че не ми го даде за "Mission" /„ Мисията “/. За музиката Мориконе счита, че тя е интернационална. "Тя не значи италианска музика. Музиката е интернационална. Тя няма бариери или генезис. Просто слушайте пеенето на птиците, с цел да го разберете." /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ