Васил Михайлов и Милен Миланов си партнират в Енигматични вариации
" Енигматични вариации " от Ерик Еманюел Шмит слага Георги Михалков (гост) на сцена-клуб " Максим " в Театър " Българска войска ". Преводът от френски е на Снежина Русинова-Здравкова, сценография и костюми Цвета Маринова (гост). В функциите са Васил Михайлов (Абел Знорко) и Милен Миланов (Ерик Ларсен). Премиерните спектакли са през днешния ден и на следващия ден (30 и 31 януари) от 19.30 ч.
" Енигматични вариации " опус 36 е симфонична творба на композитора Едуард Елгар. Написана сред 1898 и 1899 година, тя се състои от една тематика и четиринайсет вариации, всяка от които дава отговор на един от неговите най-близки другари. Пиесата е сложена за първи път през 1996 година в " Театър Мариньи " с присъединяване на Ален Делон и Франсис Юстер. Тя споделя за писателя Абел Знорко - нобелов лауреат за литература, който живее напълно самичък на остров в Северно море, малтретиран от въпроси за една жена, с която има дългогодишна преписка, и Ерик Ларсен - публицист, който под предлог, че желае да вземе изявление, посещава създателя.
Но каква може да е повода за това посещаване? Каква може да е тайната, която го свързва с дамата, която Знорко не е спирал да обича? А въпреки това, за какво човекомразец като Знорко приема да се срещне с него? Много скоро изявлението се трансформира в рискова игра на откриване на истината. Тази пиеса слага безконечните въпроси за познанието в любовта: Кого обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човешкото създание, което обичаме? Споделената обич не е ли единствено щастливо неразбирателство? В разбора на тези загадки Ерик Еманюел Шмит показва своята блестяща и безмилостна диалектика.
" Енигматични вариации " опус 36 е симфонична творба на композитора Едуард Елгар. Написана сред 1898 и 1899 година, тя се състои от една тематика и четиринайсет вариации, всяка от които дава отговор на един от неговите най-близки другари. Пиесата е сложена за първи път през 1996 година в " Театър Мариньи " с присъединяване на Ален Делон и Франсис Юстер. Тя споделя за писателя Абел Знорко - нобелов лауреат за литература, който живее напълно самичък на остров в Северно море, малтретиран от въпроси за една жена, с която има дългогодишна преписка, и Ерик Ларсен - публицист, който под предлог, че желае да вземе изявление, посещава създателя.
Но каква може да е повода за това посещаване? Каква може да е тайната, която го свързва с дамата, която Знорко не е спирал да обича? А въпреки това, за какво човекомразец като Знорко приема да се срещне с него? Много скоро изявлението се трансформира в рискова игра на откриване на истината. Тази пиеса слага безконечните въпроси за познанието в любовта: Кого обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човешкото създание, което обичаме? Споделената обич не е ли единствено щастливо неразбирателство? В разбора на тези загадки Ерик Еманюел Шмит показва своята блестяща и безмилостна диалектика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ