Енергийната политика в България е силно политизирана, а ключовите предизвикателства

Енергийната политика в България е мощно политизирана, а основните провокации са енергийната беднотия и неналичието на успеваемост. Въгледобивната индустрия оказва доста огромно въздействие върху политиката. Общественото мнение за ръководството на енергийния бранш е негативно. Като цяло обаче страната ни има капацитет да стане мощен районен състезател на електроенергийния пазар в района. Това следва от отчетът: Тhe political economy of the low carbom transtion Climate & energy snapshot& Bulgaria, направен от Felix Heilmann, Alexander Reitzenstein& Ada Amon от неправителствената организация European Climate Initiative EUKI. Представители на организацията бяха на посещаване в страната ни през 2018 година Докладът прави обзор на енергийния бранш от позиция на политическата система и ръководството. Организацията прави обзор на политическите и енергийни систиме за всички страни от района.

Докладът прави обзор на политическата, икономическата и енергийната система в България, в това число и на процеси от не по този начин далечното минало, като да вземем за пример отношението към ВЕИ-политиките и ръководството на енергийната система, несъмнено по отношение на политическите процеси. Въз основа на това е оценена и готовността на страната ни за реализиране на процесите на енергийна промяна.

По отношение на доверие към доставчика България се подрежда на последно място в индикатора „ Ефективност на пазара на електрическа енергия “ за Европейски Съюз. Енергийният пазар не е изцяло транспарантен и е предразположен на липса на успеваемост и неприятно ръководство, се споделя в отчета. В същото време се регистрира, че с въвеждането на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) има доста усъвършенстване на прозрачността в елекроенергетиката. Все отново остават опасенията за успеваемостта във връзка консолидираното на огромните компании, осъществяващи услугите в бранша.

Пазарът на природен газ е много по-непрозрачен и не е либерализиран. България към момента не дава отговор на условията на Европейски Съюз във връзка с либерализацията на енергийния пазар, а енергийният бранш е с огромни финансови дефицити. Докладът разяснява продължаващият развой на дерегулация и на пазарна либерализация, само че в това време обръща внимание на това, че енергийните доставки за пазара са съсредоточени в три компании, които оперират на избрани, тъкмо избрани районни пазари, се споделя в отчета. По този мотив се напомня делото БЕХ/ електрическа енергия, а защото отчетът е приключен преди делото БЕХ/газ в него има единствено съмнение за крайния резултат.

Според отчетът основен въпрос за страната ни е енергийната беднотия, което от своя страна оказва въздействие върху енергийната политика и поддържането на ниски цени в бранша. Въпреки че цените са най-ниски спрямо Европейски Съюз, по покупателна дарба те са високи, установи отчета, само че този извод към този момент е прочут, като тук в тази ситуация се обръща внимание, на изострянето на казуса, заради това, че не се покрива задоволително от обществените ограничения.

Бумът на възобновимите енергийни източници сподели, че България би могла да извлече изгода от дейното присъединяване в нисковъглеродните доставки. Това обаче би изисквало целенасочени обществени вложения, установяват още създателите на отчета, като вършат обзор на случилото се в този бранш.

Бумът на възобновимите енергийни източници сподели, че България би могла да извлече изгода от дейното присъединяване в нисковъглеродните доставки. Това обаче би изисквало целенасочени обществени вложения.

Бумът на възобновимите енергийни източници сподели, че България би могла да извлече изгода от дейното присъединяване в нисковъглеродните доставки. Това обаче ще изисква целеви обществени вложения. Докато общите макроикономически фактори са релативно позитивни и постоянни, а намаляването на бедността напредва с умерени темпове, вложенията в преход с ниски въглеродни излъчвания значително зависят от бюджета на Европейски Съюз.

Рискът от естествени бедствия в България е относително дребен, само че повтарящите се рискови климатични промени към този момент оказват влияние. Наводненията са най-често протичащите се, като 47 % он естествените бедствия са били сред 1990 – 2014 година, което е довело до 96 % стопански разноски, свързани с естествените бедствия. Сред другите събития са посочени честите рискови температури, бурите и горските пожари.

В отчетът се подлагат на критика както политическата система и зависимостта й, по този начин и медиите.
Правителството и бизнеса са склонни да поддържат досегашните високо-въглеродни промишлености, установи още създателите на отчета. България не е " състезател ", т.е. не се интересува о световните политики, свързани с климата.

Все отново създателите са безапелационни, че България има капацитет да бъде сериозен районен състезател на електроенергийния пазар.

Докладът може да бъде прочеетн на: https://www.e3g.org/docs/Bulgaria_PEMM_Snapshot_Publication.pdf