Какво трябва да знаем за Ендометриозата - Bahçeci
Ендометриозата е хронично естрогенозависимо заболяване и се характеризира с разрастването на ендометриална тъкан на ектопични места. То е третото по периодичност гинекологично заболяване и визира много дами. Тази болест е подвластна от хормоналната интензивност на женския организъм и най-често боледуват дами в репродуктивна възраст - 30-40 година Ендометриозата е една от честите аргументи за стерилитет.
Теории за поява и аргументи на ендометриозата
Първата доктрина за поява на болестта е обвързвана с ретроградната менструация, вследствие на което ендометриална тъкан може да попадне в яйчниците, маточните тръби, коремната празнина и да се вгради.
Друга доктрина е разпространяването на ендометриални кафези по лимфен и кръвен път до отдалечени органи. Това пък изяснява развиването на ендометриоза в мозък, бял дроб и други. Ембрионалната доктрина включва в себе си вероятността от остатъчни кафези да се развие ендометриум на ектопични (нетипични) места. Може и причина да бъде резултат от имунни нарушавания.
Основен признак е тазовата болежка, изразена в една или друга степен. Най-често тя се явява преди месечния цикъл или по време на него, като дисменорея. Възможно е болката да обхване кръста, корема и да ирадиира към слабините и даже краката. При едни тя е непрекъсната и няма връзка с менструацията. Други вероятни недоволства са мъка при изхождане или сексуален акт, признаци от страна на пикочния тракт- постоянно уриниране, болежка при микция. Този интензитет на болката няма връзка с изразеността на патологичните промени.
Видове ендометриоза и развиване на заболяването
Ендометриалната тъкан на ектопични места е същата по конструкция и функционалност, каквато е тази на маточната лигавица. Това значи, че въпреки на нетипично място, тази тъкан реагира на биологичните хормонални ритми и се въздейства от месечните проблеми в женския организъм.
Ендометриалните огнища минават през четири етапи - полиферация, секреторна интензивност, десквамация и възобновяване.
Отделя се количество кръв, което води след себе си възпалителни процеси, адьезии и фибро-склеротични затруднения. Възможно е образуването на кисти, които се назовават " шоколадови " в яйчниците.
Ендометриозата бива генитална и екстрагенитална.
Генитална - дели се на вътрешна (обхваща матката и маточните тръби) и външна (обхваща яйчниците и тазовия перитонеум).
Ангажирането на яйчниците води до образуването на от ден на ден и повече шоколадови кисти, смущаващи функционалността му. Те водят да сраствания и други затруднения.
Екстрагенитална - тя ангажира мозък, бъбреци, бял дроб, вътрешности, сърце, пикочен мехур и други.
Симптоми и слагане на диагноза
Гинеколог слага диагнозата въз основата на присъща клинична картина, ехографски данни и гинекологичен обзор. Най-важния обзор за слагането на диагноза е огледът на коремната празнина посредством лапароскопия. Тя разрешава вземането и на биопсия, както и навреме унищожаване на ендометриалните импланти при опция.
Най-честите недоволства включват болки с локализация според от засегнатия орган. Болката е разследване от възпалителните и адхезивните процеси. Стерилитетът най-вероятни е първата причина да посети гинеколог. Нарушенията в менструалния цикъл също са типични за.
Лечение
Лечението бива медикаментозно-чрез хормонални препарати, с които се подтиска процеса и хирургичен, който се дефинира от експерти, според от недоволствата на дамата, възрастта и други.
Какво би трябвало да знаем за ендометриозата
Бременността не лекува ендометриозата, а единствено води до краткотрайно облекчение на признаците и то не постоянно, само че не и до окончателното изцеление.
Ендометриозата е положение, при което тъкан, сходна на тази навътре в матката се среща отвън нея и най-често в региона на таза.
Хистеректомията не е лек за ендометриозата.
Отлагането на бременността не води до насърчаване на заболяването, т.е. нямате еднометриоза, тъй като не сте родили до момента в който сте били на 20 години.
Безплодието не е наложителен признак освен това заболяване. Около 30-40% от дамите с ендометриоза не могат да заченат, само че доста други с тази диагноза забременяват по натурален метод или посредством асистирани репродуктивни способи.
Ендометриозата не е обвързвана единствено с неплодородие и мъчителна менструация. Други нейни признаци включват болежка по време, на и след сексуален акт, мъчителна овулация, хронична тазова болежка и отмалялост, извънредно менструално кървене.
Ендометриозата не се лекува. Това е рядко заболяване и се среща при 10% от дамите в репродуктивна възраст.
Ендометриозата визира имунитета, само че не е автоимунно заболяване.
Теории за поява и аргументи на ендометриозата
Първата доктрина за поява на болестта е обвързвана с ретроградната менструация, вследствие на което ендометриална тъкан може да попадне в яйчниците, маточните тръби, коремната празнина и да се вгради.
Друга доктрина е разпространяването на ендометриални кафези по лимфен и кръвен път до отдалечени органи. Това пък изяснява развиването на ендометриоза в мозък, бял дроб и други. Ембрионалната доктрина включва в себе си вероятността от остатъчни кафези да се развие ендометриум на ектопични (нетипични) места. Може и причина да бъде резултат от имунни нарушавания.
Основен признак е тазовата болежка, изразена в една или друга степен. Най-често тя се явява преди месечния цикъл или по време на него, като дисменорея. Възможно е болката да обхване кръста, корема и да ирадиира към слабините и даже краката. При едни тя е непрекъсната и няма връзка с менструацията. Други вероятни недоволства са мъка при изхождане или сексуален акт, признаци от страна на пикочния тракт- постоянно уриниране, болежка при микция. Този интензитет на болката няма връзка с изразеността на патологичните промени.
Видове ендометриоза и развиване на заболяването
Ендометриалната тъкан на ектопични места е същата по конструкция и функционалност, каквато е тази на маточната лигавица. Това значи, че въпреки на нетипично място, тази тъкан реагира на биологичните хормонални ритми и се въздейства от месечните проблеми в женския организъм.
Ендометриалните огнища минават през четири етапи - полиферация, секреторна интензивност, десквамация и възобновяване.
Отделя се количество кръв, което води след себе си възпалителни процеси, адьезии и фибро-склеротични затруднения. Възможно е образуването на кисти, които се назовават " шоколадови " в яйчниците.
Ендометриозата бива генитална и екстрагенитална.
Генитална - дели се на вътрешна (обхваща матката и маточните тръби) и външна (обхваща яйчниците и тазовия перитонеум).
Ангажирането на яйчниците води до образуването на от ден на ден и повече шоколадови кисти, смущаващи функционалността му. Те водят да сраствания и други затруднения.
Екстрагенитална - тя ангажира мозък, бъбреци, бял дроб, вътрешности, сърце, пикочен мехур и други.
Симптоми и слагане на диагноза
Гинеколог слага диагнозата въз основата на присъща клинична картина, ехографски данни и гинекологичен обзор. Най-важния обзор за слагането на диагноза е огледът на коремната празнина посредством лапароскопия. Тя разрешава вземането и на биопсия, както и навреме унищожаване на ендометриалните импланти при опция.
Най-честите недоволства включват болки с локализация според от засегнатия орган. Болката е разследване от възпалителните и адхезивните процеси. Стерилитетът най-вероятни е първата причина да посети гинеколог. Нарушенията в менструалния цикъл също са типични за.
Лечение
Лечението бива медикаментозно-чрез хормонални препарати, с които се подтиска процеса и хирургичен, който се дефинира от експерти, според от недоволствата на дамата, възрастта и други.
Какво би трябвало да знаем за ендометриозата
Бременността не лекува ендометриозата, а единствено води до краткотрайно облекчение на признаците и то не постоянно, само че не и до окончателното изцеление.
Ендометриозата е положение, при което тъкан, сходна на тази навътре в матката се среща отвън нея и най-често в региона на таза.
Хистеректомията не е лек за ендометриозата.
Отлагането на бременността не води до насърчаване на заболяването, т.е. нямате еднометриоза, тъй като не сте родили до момента в който сте били на 20 години.
Безплодието не е наложителен признак освен това заболяване. Около 30-40% от дамите с ендометриоза не могат да заченат, само че доста други с тази диагноза забременяват по натурален метод или посредством асистирани репродуктивни способи.
Ендометриозата не е обвързвана единствено с неплодородие и мъчителна менструация. Други нейни признаци включват болежка по време, на и след сексуален акт, мъчителна овулация, хронична тазова болежка и отмалялост, извънредно менструално кървене.
Ендометриозата не се лекува. Това е рядко заболяване и се среща при 10% от дамите в репродуктивна възраст.
Ендометриозата визира имунитета, само че не е автоимунно заболяване.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ