Енчо Господинов е един от знаковите български журналисти, бил е

Енчо Господинов е един от знаковите български публицисти, бил е и посланик. Работил е дълги години в тогавашния в. “Поглед ”. В началото на 90-те години минава на работа в Международния Червен кръст и пътува по доста горещи точки на света. От 2000 година е бил дипломат на организацията в Организация на обединените нации, в централата на Международния Червен кръст, след това като специфичен консултант на Кристалина Георгиева Кристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си обучение, когато тя беше еврокомисар.

Снегът е реалност. Изкуствен и натурален. Боровете са натежали от него като очакванията на банскалии да имат един златен сезон след мизериите с Ковид и други съпътстващи естествени и човешки неточности през последните години.

Градчето се пукаше по шевовете през уикенда. Орди горди скиори от Турция и Гърция, от Израел и Румъния, от Сърбия и най-Велика Британия изпълваха писти и заведения за хранене, лифтове и лифтчета, термални басейни, горещи сауни и студена бира към тях…

Малко Банско като Голям Вавилон е огласяван от десетки езици и детска шум.

Имаше даже посетители от прилежаща братска, братовчедска, антична и млада, мирна и леко нападателна Северна МАкедония, където едно младо момче беше свиреп пребито, единствено тъй като “идентитетот ” му бил “бугарски ”.

Брат брата не храни, само че от време на време го пребива. Както се пееше в една остаряла ария на “Бйело дугме ”, “ …нама на Балкану цури иста крв ”.

Но да не задълбаваме в тази историческа яма.

Иначе белоснежната завивка над града прави картината приказна. Ранното слънце облизва с лъчите си близкия планински връх, който следи от горната страна с пренебрежение дългите редици скиори, които към този момент в 8:45 сутринта чакат търпеливо на хапещия мраз, до момента в който си купят билет (90 лв. за дневен пас на възрастен).

В началото възприятието е отчайващо.



Опашката върви постепенно напред като правната ни промяна. Но след това се привиква: заприказваш се с един прелестен афро-англичанин от Лондон, пристигнал да се научи да кара ски със фамилията си. Учителят по ски бил добър и толерантен.

След тъкмо 45 мин. идва и нашият ред да се пъхнем в гондолата и да полетим нагоре към Бъндеришка поляна. А оттова - към Шилигарника, примамливо-фонетично предизвикателство за чужденците.

Намираме ски преподавател за Винченцо, моето внуче, пристигнало от Лима, покрай Мачу Пикчу в Андите, да се порадва на “наште планини зелени ”. Учителят е младеж. 200 лв. за два часа. “Даже малко ви вземам ”, споделя обилно Учителят. “Жътва е в този момент ”, пейте скиори.

След обяд, към 16:30, се наредихме на още по-дългата опашка да слезем във Вавилон от Бъндеришка поляна. Чакането беше тъкмо 50 минути. Но отново беше оптимистично. Наближаваше часът за термалните удоволствия в близкото Добринище след снежните вихрушки, а след това бурни часове в близката кръчма с всички македонски кулинарни провокации.

Орди разноезични тълпи пият и пеят в давност в механата “Йовано, Йованке ”.

Мирното взаимно битие взема връх. До нас руснак и украинец добродушно си приказват за Международното филантропично право, изключително за Четвъртата Женевска конвенция…, за зиг-загите на живота и се радват, че са надалеч от Харков, който към този момент се написа с “и ” на последната сричка. В някакъв смисъл Банско е като мини-Женева за дискретни мирни договаряния на по-ниско ниво, полети с “жолта ракия… ”, която другояче по цвят наподобява като почтена лимонада.

Вини доста хареса пикантните бански кюфтенца на скара, които Стефан, таткото на Вини, му поръча. Момчето сподели, че в Перу няма такива вкусни провокации. Но има други. Севиче, да вземем за пример, деликатна рибка с лимонче, лучец и други подправки. Много върви с бяло вино, само че може и с “писко сауър ”. В краен случай.

Към 10 вечерта купонът е в разгара си. На стената до нас с изключение на едно колело от каруца и плитка остарял чесън висят кръстосани две кремъклии пушки, знак на нашата опозиция против пра-пра-дядовците на турските скиори от прилежащата маса, които подвигат другарски тостове към нас.

Внезапно една от пушките гръмва изненадващо в тавана и от дулото й излиза бял дим като от комина на Ватикана, когато изберат нов Папа. Чак след това си спомних, че в случай че в първото деяние на пиесата на стената виси пушка, то тя наложително би трябвало да гръмне в третото деяние, както споделя Чехов Антон Павлович. Руски и международен публицист от дребното градче Таганрог, не чак толкоз надалеч от Украйна и дори от Банско. Наскор беше рожденият му ден - 29 януари. Затова и кремъклийката гръмна.

Както споделя нашият другар Марат от Банско, банският безконечен празник продължава до април, когато някой сякаш ненадейно дръпва шалтера на града и той потъва в спокойна зелена тишина.

И по този начин, до новия сезон.