Емоционални думи, стихове и песни звучаха на честването по повод

Емоционални думи, стихове и песни звучаха на честването във връзка 146 години от обесването на Апостола на свободата. Пред паметника на Левски в морската градина пристигнаха жители, възпитаници, хора от локалната администрация.
" Преодолявайки всевъзможни инциденти и компликации, през тежките рабски години, той нито един път не навежда глава и не се отхвърля от своето дело. Личността му се трансформира в ориентир на българската нация през годините до през днешния ден. И минава в бъдещето като избухлив и непрекъсващ огън ".

Това е чувството на събралите се, признателни бургазлии, за единствена персона в нашата история, пред която се покланят всички българи.

Ученици от Профилираната гимназия за непознати езици " Васил Левски " и деца, рецитираха дружно стихове за Левски.

" Бате, кой е този синеок воин?
Левски, благо братче, се назовава той.
В иго и в злочестина, безпаричен се родил, само че самоотвержен пораснал дребният Васил... “
Никога няма да стигнат нито думите, нито делата, да бъде разказан и избран като персона Апостола на нашата независимост. " Защото, той я извади от съзаклятието и я направи забележима, трансформира я от призрак в дело и действителност. Неслучайно, когато желаеме да я съберем в един облик виждаме лицето му - нейните чери са неговите – две светли очи, един червеникав перчем и това нежно, само че строго лице, пред което погледите падат. Съединени в едно, той и свободата са нещо доста повече от един човек, от един знак. Те са пристрастеностите и разсъдъкът дружно, една религия без която, България е немислима. Затова, когато мислим за него, ние мислим за всичко, което обогатява историята и вечността на нацията ". Тези думи звучаха по време на честването. Бургаското духовенство се помоли за душата на светия българин.

За 146-ти път България сведе глава с болежка и горделивост.
Паметникът на Васил Левски беше обсипан с цветя, поднесени от жители, организации, политици, общински съветници, представители на община Бургас.