Емоциите, които могат да причинят проблеми със здравето
Емоциите са нематериални, само че осезаеми. Въпреки, че ги претърпяваме от дълбините на душата си, е мъчно да ги класифицираме и да ги отнесем към избрани категории. Емоциите се смятат за най-важните фактори, влияещи върху здравето и заболяванията.
Емоциите са основната мощ в човешката душeвност. Всеки от нас в всекидневието си изживява периоди на яд, наслада, планиране, горест и боязън. Тези страсти нормално са оправдани.
Естествено е да се ядосвате, когато нещо ви пречи, да сте щастливи, когато нещо се е случило, и замислени, в случай че вниманието ви е ориентирано във вътрешността, да се разстройвате от загубата и да се притеснявате пред заплахите. Въпреки това, когато всяко едно състояние доминира в нашия вътрешен свят или външно държание, то се намесва в хода на всекидневието и нарушава плавния поток на сила.
5 страсти, които могат да причинят заболявания
Петте страсти са свързани с пет етапи. Прекомерните страсти пораждат дисбаланс. Гневът предизвиква прилив на сила, който бързо нараства и внезапно избухва. Радостта разсейва енергията, тя се пръска и се губи. Когато човек е захласнат от наслада, той изпитва лековерие и уязвимост, безсилие и уязвимост, както след изключително горещ ден.
Замислянето пречи и задържа силата, придвижванията стават мудни, което води до застой. Човек става мързелив и неподвижен. Точно като понижаващата мокрота при високи температури в края на лятото, тя работи постепенно и апатично. Скръбта приключва резултата на енергията. Това чувство има способността да се компресира и забавя. Човек, изпаднал в горест, се откъсва от света, възприятията му спадат и мотивацията изчезва като есенните листа. От страха спада силата. Когато животът е в заплаха, човек се сковава от боязън и губи надзор над себе си. Хората замръзват от страх, като през зимата при нечовечен мраз.
Емоциите са нематериални, само че осезаеми. Въпреки, че ги изпитваме от дълбините на душата си, е мъчно да ги класифицираме и отнесем към избрани категории. В китайската медицина страстите се смятат за най-важните фактори, влияещи върху здравето и заболяванията. Вятърът и гневът са изключително нездравословни за черния дроб, топлината и насладата – за сърцето, влажността и замислянето – за далака, сухотата и тъгата – за белите дробове, студа и страха – за бъбреците.
Гняв
Ако гневът надделява, човек елементарно се разстройва от неуспех и не е в положение вярно да сдържа възприятията си. Поведението му е неправилно и импулсивно. Той се втурва от една прекаленост в друга, от съсредоточен интерес към скучно равнодушие. Нестабилността на страстите и непредсказуемостта на дейностите водят до неравномерно циркулиране на силата, създавайки общо положение на напрежение.
Хората, обсебени от гнева, постоянно водят двоен живот. Обикновено те демонстрират голяма самодисциплина, с цел да поддържат въздържаност и надзор върху себе си. Но когато стресът ескалира или човек отслабва настояванията към себе си, избухва офанзива на гняв, съпроводена от безсмислено, импулсивно държание.
По време на работа човек може да бъде грижлив, претенциозен и находчив, само че през уикенда, изключително след няколко чашки, той избухва. Такива хора постоянно имат язви, хемороиди и мигрена.
Радост
Когато принципът на удоволствия господства в живота на човек, той губи способността да задържа запаси от сила, стартира да търси задоволство на всеки стадий от живота си и се изтощава с непрестанното търсене на все по-силно стимулиране. На външен вид той наподобява като фен на заниманието и романтик, само че в действителност не е в състояние да поддържа интерес и прелестно неспокойствие без външни „ тласъци “ и вниманието на други хора.
Такъв човек не обича самотата. Самият той в компания просто се разпростира. Той е предразположен към неконтролирана тревога, бодърствуване, обезсърчение. Повишената раздразнителност се демонстрира в хихикания, словоохотливост и замаяност.
Хората от този тип харчат силата си, изгаряйки свещта на живота от два края. Ако не са изпълнени с неспокойствие, те са опустошени и се усещат безнадеждни. Високото равнище на активност провокира ускорение на метаболизма, което може да докара до хипогликемия, анорексия или шизофрения. В живота подобен човек постоянно е комплициран, склонен към съмнение и безпокойствие.
Замисленост
Ако човек е твърде податлив да мисли и разсъждава, той постоянно попада в силата на смущаващи мисли и хрумвания. Прекомерното внимание към детайла може да го изтезава и мислите му могат да го затворят в обаян кръг, от който той не е в положение да излезе. Подобна фикс идея го откъсва от свежите мисли и усеща, макар че носи безопасност. Но в това време животът на подобен човек е отегчителен и еднообразен, а отсъствието на тревога не носи наслада.
Такива хора са склонни към незаинтересованост и досада. В същото време те имат свойствата на вълшебни помощници. Другите могат да разчитат на подобен човек, защото той е грижлив, податлив към състрадание. Ако работата или грижата за другите не изискват старания от негова страна, той може да стане неподвижен. В това положение силата му застоява, причинявайки неприятно храносмилане, тежест и заспалост.
Скръб
Когато човек скърби, той построява стени за света и се защищава от насладите на привързаността и болката от загубата. Той подрежда живота си по този начин, че да избягва риска и буйните прищявки. Той може да е податлив към пристрастие, притежание и власт, пробвайки се да управлява околната си среда. От съображения за самоотбрана подобен човек става неосъществим за същинска фамилиарност. Той е прелестен, само че леден, елементарно стартира да презира хората, които му се струват разкрепостени и недисциплинирани. Става му неприятно, когато демонстрира емоциите си.
Животът на такъв човек е проведен по този начин, че да не издава възприятията си. Изглежда, че е подреден, проведен, всичко е подробно издигнато от него. Ако загуби подредения ред на живота си, той става изцяло уязвим и се усеща в заплаха. Основната му грижа е контролът, който става все по-голям. Такива хора имат астма, запек и фригидност. Те са внимателни от към неспокойствие и усеща.
Страх
Страхът се разкрива, когато оцеляването е под въпрос. Човек в боязън търси единствено излаз. В живота му преобладава упованието за заплаха, по тази причина той е изолиран и се крие от света. Той е превзет от ловкост и недоверчивост, не се доверява на никого и предпочита самотата. Това е аскет и отшелник. Той чака най-лошото, вярвайки, че заплахата го чака зад всеки ъгъл.
Вижте още: Инфаркт и вода: всичко за тях, което не знаем…
Над него висят облаци мрак и неприятни мисли. Той е сериозен, безсрамен, убеден, че светът е враждебен, рисков и вражески по природа. Сред хората той стои обособен. Изолацията може в последна сметка да го откъсне от живота, правейки го леден, твърд като камък и безчувствен. В своята суровост той може да страда от артрит, глухота и сенилна деменция.
