Емилия Милчева: След газовия „Балкански поток“ на Борисов, може да се сдобием и с петролната тръба на Радев
Емилия Милчева Снимка: " Дойче Веле "
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто мандат изтича през юни, за повторно съзря корист с господстващо състояние на „ Лукойл “ на българския пазар. И на изпроводяк реши да глоби „ Лукойл България “ с 67 771 454 лв. „ за корист с господстващо състояние посредством използване на ценова преса по отношение на съперниците на сдружението при търговията на едро с моторни горива на територията на страната ”. Производството беше стартирано по сигнал на друга компания – „ OMV България “, към която по-късно се причислиха „ Инса ойл “ и други търговци на едро.
Преди това решение Комисия за защита на конкуренцията е разследвала три пъти „ Лукойл “ в последните 10 години – за картел и договаряне на цените, само че по този начин и не е установявала нищо неправилно в държанието на монополиста. През 2021 година обаче регулаторът на пазара най-накрая прогледна за проблем, поставян години наред и от Националното съдружие на търговците и превозвачи на горива, и от политиците Мартин Димитров и Петър Славов – че съветската компания не позволява други компании до данъчните си хранилища и до продуктопроводите си („ Лукойл “ държеше съвсем целия потенциал за предпазване на дизелово гориво и бензини в данъчните складове). Тази политика стопира вноса на горива, което подкопава конкуренцията и беше избрана от Комисия за защита на конкуренцията като корист с господстващо състояние.
Санкцията можеше да е по-висока
„ Бълха ги ухапала! “, възкликна по NOVA преди дни съпредседателят на Зелено придвижване, част от „ Демократична България “ Владислав Панев. Според него, когато става въпрос за сериозна корист с монополно състояние, това би следвало да води до имуществена глоба като % от оборота на компанията. Годишните доходи на „ Лукойл “ в България надвишават 3 милиарда евро годишно. Законът за защита на конкуренцията дава опция за наказване в размер до 10% от оборота.
Въпреки уверенията на „ Лукойл “, че новата му ценова политика, наложена през 2021 година на търговците, ще докара до по-ниски цени за крайния консуматор, Комисия за защита на конкуренцията счита, че „ единственият интерес на господстващото дружество е да отстрани съперниците си в дълготраен проект и да постанова едностранно по-високи цени на потребителите “.
Ами търговията на дребно?
Комисия за защита на конкуренцията наказа притежателите на най-голямата рафинерия на Балканите поради дейностите им при търговия на едро, само че изпуска от фокуса си търговията на дребно. „ Лукойл “, като се изключи че е производителят, от който купуват търговците на едро, е и притежател на най-голямата верига бензиностанции в България – 220 от близо 3400. „ Шел България “ има стотина, OMV малко над 90. Позицията на компанията, която има и добре развита складова и транспортна инфраструктура, ѝ дава опция да въздейства от производството на горива до крайната дистрибуция, а с това и върху цените, доставките, разнообразието на горива, териториалното разпространяване. Работата на Комисия за защита на конкуренцията е да лимитира това въздействие до здравословни за свободния пазар равнища.
„ Лукойл “ стартира да трансформира изискванията по договорите за продажби на едро от пролетта на 2021 година С новата политика за анулация на отстъпките при покупки на обилни количества обаче търговци на едро получават бензини от рафинерията на цени, близки до тези на бензиностанциите на „ Лукойл “. Така те не могат да се конкурират с „ Лукойл “ и свиват отстъпките си за търговците на дребно. Комисията за защита на конкуренцията се базира на компании, които разкриват, че след смяната на отстъпките няколко месеца или са търпели загуби, или са имали спад на продажбите.
Миналото лято от Комисия за защита на конкуренцията оповестиха в Народното събрание и за друга комерсиална процедура на „ Лукойл “, водеща до дъмпинг – не дава в период оферта на цена за декларирани количества горива, което попречва търговеца да оферира цена и на своите клиенти и по този начин е заставен да обезпечи количества единствено на постоянните си клиенти.
Твърде доста услуги за „ Лукойл “
От „ Лукойл “ ще апелират глобата на Комисия за защита на конкуренцията, а към този момент се появиха прогнози, като тази на анализатора Илиян Василев, че в съда тя ще падне. Независимо какво ще се случи обаче страната, в лицето на няколко държавни управления, е прекомерно услужлива към компанията. В последната една година подаръците за „ Лукойл “ бяха значими – дерогация за вноса на съветски недопечен нефт по море до 2024 година, енергийни обезщетения от над 200 милиона лв. за 2022 година, анулация на възбраната за експорт на петролни артикули след 5 декември м.г. и удължение на експорта до 5 март.
А в този момент и президентът Румен Радев дружно със служебния кабинет договарят голям инфраструктурен план, което не им е работа – петролопровода Александруполис-Бургас, т.е. тръба, която да цялостни складовете на бургаската рафинерия след 2024 година. След газовия „ Балкански поток “ на Бойко Борисов, България може да се снабди и с петролна тръба на Румен Радев.
„ Лукойл “ се „ отблагодари “, плащайки предплатено през декември 90 млн. лв. налог облага – знамение невиждано от години. Заради европейска инструкция, призната и от българския парламент, до 30 юни енергийната компания би трябвало да внесе и 33% налог върху свръхпечалбите. Те са целеви средства за подкрепяне на уязвимите групи, наранени от високите цени на горивата. От служебния кабинет оповестиха още в края на м.г., че обещаните „ до 100 милиона лв. “ ще бъдат преведени предплатено.
След 5 март „ Лукойл “ може да работи единствено за българския пазар – и за Украйна. Големият въпрос е какъв брой още може да спаднат цените на горивата по бензиностанциите в България. По bTV Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива съобщи, че са тръгнали надолу, „ само че не са там, където би трябвало да бъдат “. Значи регулаторите би трябвало да ги сложат на мястото им.
Текстът е оповестен от Емилия Милчева в „ Дойче веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто мандат изтича през юни, за повторно съзря корист с господстващо състояние на „ Лукойл “ на българския пазар. И на изпроводяк реши да глоби „ Лукойл България “ с 67 771 454 лв. „ за корист с господстващо състояние посредством използване на ценова преса по отношение на съперниците на сдружението при търговията на едро с моторни горива на територията на страната ”. Производството беше стартирано по сигнал на друга компания – „ OMV България “, към която по-късно се причислиха „ Инса ойл “ и други търговци на едро.
Преди това решение Комисия за защита на конкуренцията е разследвала три пъти „ Лукойл “ в последните 10 години – за картел и договаряне на цените, само че по този начин и не е установявала нищо неправилно в държанието на монополиста. През 2021 година обаче регулаторът на пазара най-накрая прогледна за проблем, поставян години наред и от Националното съдружие на търговците и превозвачи на горива, и от политиците Мартин Димитров и Петър Славов – че съветската компания не позволява други компании до данъчните си хранилища и до продуктопроводите си („ Лукойл “ държеше съвсем целия потенциал за предпазване на дизелово гориво и бензини в данъчните складове). Тази политика стопира вноса на горива, което подкопава конкуренцията и беше избрана от Комисия за защита на конкуренцията като корист с господстващо състояние.
Санкцията можеше да е по-висока
„ Бълха ги ухапала! “, възкликна по NOVA преди дни съпредседателят на Зелено придвижване, част от „ Демократична България “ Владислав Панев. Според него, когато става въпрос за сериозна корист с монополно състояние, това би следвало да води до имуществена глоба като % от оборота на компанията. Годишните доходи на „ Лукойл “ в България надвишават 3 милиарда евро годишно. Законът за защита на конкуренцията дава опция за наказване в размер до 10% от оборота.
Въпреки уверенията на „ Лукойл “, че новата му ценова политика, наложена през 2021 година на търговците, ще докара до по-ниски цени за крайния консуматор, Комисия за защита на конкуренцията счита, че „ единственият интерес на господстващото дружество е да отстрани съперниците си в дълготраен проект и да постанова едностранно по-високи цени на потребителите “.
Ами търговията на дребно?
Комисия за защита на конкуренцията наказа притежателите на най-голямата рафинерия на Балканите поради дейностите им при търговия на едро, само че изпуска от фокуса си търговията на дребно. „ Лукойл “, като се изключи че е производителят, от който купуват търговците на едро, е и притежател на най-голямата верига бензиностанции в България – 220 от близо 3400. „ Шел България “ има стотина, OMV малко над 90. Позицията на компанията, която има и добре развита складова и транспортна инфраструктура, ѝ дава опция да въздейства от производството на горива до крайната дистрибуция, а с това и върху цените, доставките, разнообразието на горива, териториалното разпространяване. Работата на Комисия за защита на конкуренцията е да лимитира това въздействие до здравословни за свободния пазар равнища.
„ Лукойл “ стартира да трансформира изискванията по договорите за продажби на едро от пролетта на 2021 година С новата политика за анулация на отстъпките при покупки на обилни количества обаче търговци на едро получават бензини от рафинерията на цени, близки до тези на бензиностанциите на „ Лукойл “. Така те не могат да се конкурират с „ Лукойл “ и свиват отстъпките си за търговците на дребно. Комисията за защита на конкуренцията се базира на компании, които разкриват, че след смяната на отстъпките няколко месеца или са търпели загуби, или са имали спад на продажбите.
Миналото лято от Комисия за защита на конкуренцията оповестиха в Народното събрание и за друга комерсиална процедура на „ Лукойл “, водеща до дъмпинг – не дава в период оферта на цена за декларирани количества горива, което попречва търговеца да оферира цена и на своите клиенти и по този начин е заставен да обезпечи количества единствено на постоянните си клиенти.
Твърде доста услуги за „ Лукойл “
От „ Лукойл “ ще апелират глобата на Комисия за защита на конкуренцията, а към този момент се появиха прогнози, като тази на анализатора Илиян Василев, че в съда тя ще падне. Независимо какво ще се случи обаче страната, в лицето на няколко държавни управления, е прекомерно услужлива към компанията. В последната една година подаръците за „ Лукойл “ бяха значими – дерогация за вноса на съветски недопечен нефт по море до 2024 година, енергийни обезщетения от над 200 милиона лв. за 2022 година, анулация на възбраната за експорт на петролни артикули след 5 декември м.г. и удължение на експорта до 5 март.
А в този момент и президентът Румен Радев дружно със служебния кабинет договарят голям инфраструктурен план, което не им е работа – петролопровода Александруполис-Бургас, т.е. тръба, която да цялостни складовете на бургаската рафинерия след 2024 година. След газовия „ Балкански поток “ на Бойко Борисов, България може да се снабди и с петролна тръба на Румен Радев.
„ Лукойл “ се „ отблагодари “, плащайки предплатено през декември 90 млн. лв. налог облага – знамение невиждано от години. Заради европейска инструкция, призната и от българския парламент, до 30 юни енергийната компания би трябвало да внесе и 33% налог върху свръхпечалбите. Те са целеви средства за подкрепяне на уязвимите групи, наранени от високите цени на горивата. От служебния кабинет оповестиха още в края на м.г., че обещаните „ до 100 милиона лв. “ ще бъдат преведени предплатено.
След 5 март „ Лукойл “ може да работи единствено за българския пазар – и за Украйна. Големият въпрос е какъв брой още може да спаднат цените на горивата по бензиностанциите в България. По bTV Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива съобщи, че са тръгнали надолу, „ само че не са там, където би трябвало да бъдат “. Значи регулаторите би трябвало да ги сложат на мястото им.
Текстът е оповестен от Емилия Милчева в „ Дойче веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ