Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в

...
Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в
Коментари Харесай

Родена е Емили Бронте

Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 година в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия в фамилията на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца – Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират доста рано.
През 1820 година, малко след раждането на Ан, фамилията се реалокира в Хауърт. Именно тук децата откриват литературния си гений и вършат първи креативен опити.
Когато майка им умира от рак през септември 1821 година, Емили е едвам тригодишна. По-големите сестри Мария, Елизабет и Шарлот биват изпратени в девическо учебно заведение в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят огромни ограничения и мъчения, разказани от Шарлот в популярния ѝ разказ „ Джейн Еър “. На 25 ноември 1825 година Емили също постъпва за малко в учебното заведение. Тогава тя е едвам на шест години. В учебното заведение пламва зараза от коремен тиф. Мария и Елизабет се заразяват. Мария, която страда от туберкулоза, е изпратена вкъщи, където умира. Впоследствие през юни 1825 година Емили, Шарлот и Елизабет напущат учебното заведение. Елизабет умира малко по-късно.
За образованието и възпитанието на Емили, Ан, Шарлот и Патрик Брануел се грижат техният татко и вуйна им Елизабет Брануел. Въпреки неналичието на официално обучение Емили, нейните сестри и брат ѝ Патрик имат достъп до разнообразна литература. Сред обичаните им създатели са Сър Уолтър Скот, Джордж Байрон, Пърси Шели.
През свободното си време сестрите стартират да пишат фантастични разкази, въодушевени от кутия играчки – бойци, която била подарена на брат им. Създават си голям брой фантастични светове. Пишат истории и стихове, чиито герои са играчките. Останала е единствено дребна част от творчеството на Емили от този интервал. До нас е достигнала дребна част от поема за илюзорния митичен остров Гондал, писана дружно със сестра ѝ Ан. Вероятно поемата е писана сред 1841 година и 1845 година
Когато е на седемнайсет години, Емили още веднъж постъпва в учебно заведение, в което преподава сестра ѝ Шарлот. Остава в учебното заведение единствено няколко месеца. Носталгия по дома е причина тя да го напусне, а нейното място е заето от Ан.
Зряла възраст
През 1838 година Емили става учителка в правното учебно заведение в Халифакс. Тя непрестанно е измъчвана от носталгия по родния край. През април 1839 година здравето ѝ се утежнява и тя се връща вкъщи. Там тя се грижи за семейството, учи в неделното учебно заведение, чете немски книги, по този начин научава немски език. През свободното си от отговорности време свири на пиано.
През 1842 година Емили съпровожда Шарлот в Брюксел, където сестрите се образоват в девическото учебно заведение, ръководено от Константин Хегер. Те имат намерение да усъвършенстват немски и френски и да отворят свое учебно заведение. Запазени са девет от есетата на Емили на френски от този интервал. Хегер е бил впечатлен от мощния темперамент на Емили.
Двете сестри се оправят извънредно добре с ученето и реализират доста положителни резултати. Мадам Хегер им предлага да останат още половин година. Болестта и последвала гибел на вуйна им връща двете сестри в Хауърт. Там те се пробват да открият учебно заведение в дома си, само че заради отдалечеността на този регион, не могат да привлекат задоволително възпитаници.
През 1844 година Емили стартира да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки. Едната озаглавява „ Стихове за Гондал “ (Gondal Poems), а втората е без заглавие. През есента на 1845 година Шарлот открива тетрадките и упорства стиховете да бъдат оповестени. Емили реагира яростно на навлизането в персоналното ѝ пространство и в началото отхвърля на предлагането на сестра си. Променя решението си, когато Ан също изважда на показ свои стихотворения.
През 1846 година стиховете на сестрите Бронте са издадени в алманах озаглавен „ Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел “ (Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell). Сестрите избират псевдонимите си неслучайно. Спрямо първата писмен знак от името на всяка, Шарлот (Charlotte) се подписва като Кърър (Currer), Емили (Emily) става Елис (Ellis), а Ан (Anne) е Актън (Acton). Шарлот взе участие в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени единствено два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха. От списание „ Атенеум “ (списанието на Йенския книжовен кръг) има похвали за стиховете на Елис Бел. Йенските романтици адмирират музикалността и силата на стиховете на Емили, дефинират ги като най-хубавите в сборника.
Смърт
След гибелта на брат си от туберкулоза през септември 1848 година, Емили също е изумена от рисковата болест. От записките на Шарлот разбираме детайлности за нейното положение. Тя написа, че от ден дневно, Емили става все по-слаба. Становището на лекаря във връзка с заболяването е неразбираемо. Пробва лекуване с разнообразни лекарства, само че без необикновен резултат. Шарлот прибавя, че единственото, което може да направи е да се моли на Господ за избавление и поддръжка.
По обед на 19 декември 1848 година положението на Емили се утежнява. Тя умира в същия ден в къщата си в Хауърт. Днес тази къща е превърната в музей.
Емили не съумява да види големия триумф, на който се радва единственият ѝ разказ „ Брулени хълмове “.
Открито е писмо от издателите ѝ, от което се схваща, че Емили е почнала работа върху втори разказ. Ръкописът на романа не е открит. Вероятно е бил погубен от самата Емили или от различен член на фамилията. Друго съмнение е, че писмото е било предопределено за Ан, която по това време към този момент е работела върху втория си разказ „ Тайнствената непозната “.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР