Това е Емил Нешев, който тренира и вдъхва надежда на момичета и момчета, лишени от нормално ежедневие
Емил Нешев или бате Емо, както го знаят всички, тренира и вдъхва вяра на девойки и момчета, които са лишени от обикновено всекидневие. Преди доста години получава тежка травма и се оказва прикрепен на легло. И тъкмо когато вярата е на път да затръшне вратата зад себе си, младият състезател по знамение съумява да се вдигне на крайници и тотално да премисли живота си.
Десетилетия по-късно той е един от дребното хора в България, които са се заели с нелеката задача да упражняват деца с аутизъм и други специфични потребности.
" Когато имаш фантазия и я гониш, няма по какъв начин да не я постигнеш. Тук се събират ориси на родители, които другояче никой не вижда. Създадохме семейство от хора, които живеят на благосклонност, с отдаденост. Психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти, събрали сме всевъзможни експерти. Тук сълзите са от благополучие. Постигнах това, за което съм мечтал. Никой не желае да си върви, тъй като намират себеподобни. Да създадеш освен придвижване и усмивка на децата, само че и да вкарам родителите вътре ", съобщи пред NOVA той.
Цвети е на 35 години, а синът й Илиян е на 11 години.
" Когато беше на 2 г. и 8 месеца се оказа, че е с диагноза аутизъм. Всеки звук и мирис за него беше нетърпим. Падаше на земята, удряше си главата и си запушваше ушите. Казах си " нямаш право да си слаба ". Ако родителят потъне в отрицателни страсти и се съобщи, няма късмет за детето ", изясни тя.
Разказва, че детето не осъзнава, че има Коледа и не чака дарове.
" Много са компликациите, доста и хубавите моменти. Научих се да се веселя на дребните стъпки. За мен беше празник когато съумя да си обуе за пръв път чорапите. На 10 година за пръв път духна свещичка на рожден ден. Предразсъдъците на обществото са доста сложни за преборване. В метрото са ми правили забележка за звуците, които издава. Станах доста по-приемаща, не осъждам и не поставям етикети. За да се държи някой по избран метод, има история, има за какво да го прави ", уверена е майката.
Десетилетия по-късно той е един от дребното хора в България, които са се заели с нелеката задача да упражняват деца с аутизъм и други специфични потребности.
" Когато имаш фантазия и я гониш, няма по какъв начин да не я постигнеш. Тук се събират ориси на родители, които другояче никой не вижда. Създадохме семейство от хора, които живеят на благосклонност, с отдаденост. Психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти, събрали сме всевъзможни експерти. Тук сълзите са от благополучие. Постигнах това, за което съм мечтал. Никой не желае да си върви, тъй като намират себеподобни. Да създадеш освен придвижване и усмивка на децата, само че и да вкарам родителите вътре ", съобщи пред NOVA той.
Цвети е на 35 години, а синът й Илиян е на 11 години.
" Когато беше на 2 г. и 8 месеца се оказа, че е с диагноза аутизъм. Всеки звук и мирис за него беше нетърпим. Падаше на земята, удряше си главата и си запушваше ушите. Казах си " нямаш право да си слаба ". Ако родителят потъне в отрицателни страсти и се съобщи, няма късмет за детето ", изясни тя.
Разказва, че детето не осъзнава, че има Коледа и не чака дарове.
" Много са компликациите, доста и хубавите моменти. Научих се да се веселя на дребните стъпки. За мен беше празник когато съумя да си обуе за пръв път чорапите. На 10 година за пръв път духна свещичка на рожден ден. Предразсъдъците на обществото са доста сложни за преборване. В метрото са ми правили забележка за звуците, които издава. Станах доста по-приемаща, не осъждам и не поставям етикети. За да се държи някой по избран метод, има история, има за какво да го прави ", уверена е майката.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ