Скандал с третата българска изложба в Лувъра
Емануел Мутафов от Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките насочи запитване към Министерството на културата и персонално към министър Боил Банов, какво е неговото отношение към метода, по който България ще бъде показана на Третата българска галерия в Лувъра.
Според откривателя хронологическият обсег на показаните мостри -ХV - ХVІІ в. или ХV - ХІХ в. са преднамерено подбрани от куратора - госпожа Мори, експерт по османистика. Самото място за показване на експозицията е в отдел " Ислямско изкуство ", намиращ се в подземията на Лувъра.
Очевидно това е било предизвикано от интереса на самата госпожа Мори към османското изкуство и въздействието му върху други култури в рамките на Османската империя в посочените интервали.
От Българска академия на науките са създали снимки на артефактите, представящи България, измежду които има доста християнски икони и църковна утвар. Въпросът, дали някои декоративни детайли в тях от посочените интервали, са били повлияни от ислямското изкуство, е изкуствоведчески въпрос, който неизбежно би имал нееднозначно пояснение. В случая, обаче, съгласно Мутафчиев, се забелязвало едностранчиво рамкиране, което му изглеждало преднамерено подбудено от тезата на госпожа Мори. Изследователят се стимулира с това, че каквито и да са били взаимоотношенията сред ислямското и християнското изкуство в посочените нагоре интервали, те няма по какъв начин да бъдат причислени към друга религиозна същина, друга от християнската.
" Дисертацията на нашата сътрудник Лиляна Станкова, отбелязва Емануел Мутафчиев, отдадена точно на османското въздействие върху българското християнско изкуство, изрично сподели мощно лимитираното и спорадично потвърждение на образци за навлизане на ислямски претекстове в християнското изкуство по българските земи, изключително що се отнася до богослужебните книги, тяхната декорация и иконографски решения. Арабски претекстове се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., само че минават в изкуството на другите православни нации мощно изменени и към този момент изгубили ислямската си същина, т.е. сходни мощно лимитирани взаимоотношения не са и директни. През същия интервал се появява и така наречен псевдокуфическа декорация по външните стени на византийските храмове, само че тя прилича арабско писмо, с цел да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функционалност, чийто получател е ислямската опасност. Предметите от бита пък, каквито идната галерия също има желанието да покаже, е мъчно да се допусна на какви ползватели са принадлежали. Светското изкуство през интервала XVI - XVIII в., въпреки това, не може да бъде показано уравновесено в една галерия, защото точно тогава българското население в османската империя е парадайса, оскъдно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти отвън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едвам при започване на XIX в. Единствените представителни здания с по-ценни артефакти през интервала XV - XVIII в. са църквите, в които се молят българите ", заключава Мутафчиев.
На уеб страницата на МК до през днешния ден няма формален отговор на питането, на причините, както и на апела на Емануел Мутафов от Българска академия на науките, министър Банов, цитираме: " да откаже институционално присъединяване в галерия с сходна идея, предлагайки да се изготви концепция за галерия " Християнско изкуство от българските земи през XV - XIХ в. " с присъединяване на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде несъмнено контактно лице куратор, който има най-малко докторска степен. Предлаганата галерия може да се осъществя в департаментите " Живопис " или " Скулптура " на музея " Лувър ", предлага още Мутафов.
От изнесеното по въпроса в медиите, излиза наяве, че договорът за съдействие с френския музей е подписан още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска галерия се приказва от 2017 година, след като на визити в България идват представители на международния музей. Сред тях е била и и госпожа Ш. Мори, избрана от френска страна за куратор на изложбата.
Дотук няма нищо неправилно. Изнесеното нагоре, обаче, слага на незабавно разискване въпроса, дали една българска галерия би трябвало да обслужи частните ползи на кураторката - специалист по османистика, или обективно да показа българското изкуство като самостоятелно съзнание на една нация, която може да се гордее, че е опазила полезностите си, макар превратностите на историческата си орис.
Източник: artstudies.bg
Според откривателя хронологическият обсег на показаните мостри -ХV - ХVІІ в. или ХV - ХІХ в. са преднамерено подбрани от куратора - госпожа Мори, експерт по османистика. Самото място за показване на експозицията е в отдел " Ислямско изкуство ", намиращ се в подземията на Лувъра.
Очевидно това е било предизвикано от интереса на самата госпожа Мори към османското изкуство и въздействието му върху други култури в рамките на Османската империя в посочените интервали.
От Българска академия на науките са създали снимки на артефактите, представящи България, измежду които има доста християнски икони и църковна утвар. Въпросът, дали някои декоративни детайли в тях от посочените интервали, са били повлияни от ислямското изкуство, е изкуствоведчески въпрос, който неизбежно би имал нееднозначно пояснение. В случая, обаче, съгласно Мутафчиев, се забелязвало едностранчиво рамкиране, което му изглеждало преднамерено подбудено от тезата на госпожа Мори. Изследователят се стимулира с това, че каквито и да са били взаимоотношенията сред ислямското и християнското изкуство в посочените нагоре интервали, те няма по какъв начин да бъдат причислени към друга религиозна същина, друга от християнската.
" Дисертацията на нашата сътрудник Лиляна Станкова, отбелязва Емануел Мутафчиев, отдадена точно на османското въздействие върху българското християнско изкуство, изрично сподели мощно лимитираното и спорадично потвърждение на образци за навлизане на ислямски претекстове в християнското изкуство по българските земи, изключително що се отнася до богослужебните книги, тяхната декорация и иконографски решения. Арабски претекстове се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., само че минават в изкуството на другите православни нации мощно изменени и към този момент изгубили ислямската си същина, т.е. сходни мощно лимитирани взаимоотношения не са и директни. През същия интервал се появява и така наречен псевдокуфическа декорация по външните стени на византийските храмове, само че тя прилича арабско писмо, с цел да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функционалност, чийто получател е ислямската опасност. Предметите от бита пък, каквито идната галерия също има желанието да покаже, е мъчно да се допусна на какви ползватели са принадлежали. Светското изкуство през интервала XVI - XVIII в., въпреки това, не може да бъде показано уравновесено в една галерия, защото точно тогава българското население в османската империя е парадайса, оскъдно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти отвън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едвам при започване на XIX в. Единствените представителни здания с по-ценни артефакти през интервала XV - XVIII в. са църквите, в които се молят българите ", заключава Мутафчиев.
На уеб страницата на МК до през днешния ден няма формален отговор на питането, на причините, както и на апела на Емануел Мутафов от Българска академия на науките, министър Банов, цитираме: " да откаже институционално присъединяване в галерия с сходна идея, предлагайки да се изготви концепция за галерия " Християнско изкуство от българските земи през XV - XIХ в. " с присъединяване на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде несъмнено контактно лице куратор, който има най-малко докторска степен. Предлаганата галерия може да се осъществя в департаментите " Живопис " или " Скулптура " на музея " Лувър ", предлага още Мутафов.
От изнесеното по въпроса в медиите, излиза наяве, че договорът за съдействие с френския музей е подписан още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска галерия се приказва от 2017 година, след като на визити в България идват представители на международния музей. Сред тях е била и и госпожа Ш. Мори, избрана от френска страна за куратор на изложбата.
Дотук няма нищо неправилно. Изнесеното нагоре, обаче, слага на незабавно разискване въпроса, дали една българска галерия би трябвало да обслужи частните ползи на кураторката - специалист по османистика, или обективно да показа българското изкуство като самостоятелно съзнание на една нация, която може да се гордее, че е опазила полезностите си, макар превратностите на историческата си орис.
Източник: artstudies.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ