Елина Топалска умее да носи факлата с огъня на нашите

...
Елина Топалска умее да носи факлата с огъня на нашите
Коментари Харесай

Хореографът Елина Топалска: Всеки човек става за танцьор

Елина Топалска умее да носи факлата с огъня на нашите танци през десетки граници. Танцовата групировка " Софистик-Живо ", която тя оглавява, е донесла над 140 медала на страната ни. Последният е от Мароко, където българите печелим специфичната премия на публиката.
Топалска е родена в София и още от първи клас стартира да танцува. Завършила е Българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ", специализирала Фолклористика. Преминала е през голям брой квалификационни хореографски курсове. Сертифициран Арт-терапевт от 2017 година. През 1984 година основава танцов отбор " Младост ", по-късно преименуван на групировка " Живо ", дружно с хореографа Живко Петров. От 2001 година е хореограф и основен живописен началник на наследника на групировка " Живо " - " Софистик-Живо ".
Член е на Сдружението на танцовите дейци. С нея беседваме за триумфите и провокациите на това, да носиш българското знаме на международни състезания.
Г-жо Топалска, можете ли да изброите най-важните награди, които е получавала групировката?  
-Всяка премия е значима, тъй като е тласък и оценка за доста работа и доста упоритост! Няма фестивал, от който да сме се върнали без премия, което прави всяка последваща по-желана, само че и по-трудно постижима. От последния фестивал в Мароко се върнахме със специфичната почетна премия на форума! В началото на годината бяхме възнаградени с извънредно скъпия приз " Диамантът на Азия " на второто си турне в Тайланд. Той се връчва за особени достижения.
Спомняте ли си момента, в който получихте първия орден?
Това беше преди съвсем 33 години. Тогава имаше Национални прегледи на художествената самоинициатива и се явихме в два жанра: фолклор и съвременни танци. Нечувано за времето си беше едни и същи реализатори да танцуват еднообразно добре национални и модерни танци. Журито ни отстрани представянето в модерния род, само че получихме златен орден във фолклора. Тогава разбрахме, че сме на прав път, на нашия път и че би трябвало да вървим по него без съмнение! С младежка упоритост направихме гражданска война в състезанията! Само след 3-4 години по този път - преодоляване на разнообразни типове танци от едни и същи танцьори, потеглиха още доста групи.
От какъв брой години се занимавате с тази активност?  
През отминалия сезон отбелязахме 35-годишнината си! Започнахме като отбор за национални танци, който прерасна в огромна групировка, покриваща съвсем всички танцови стилове.
Кои стилове по-точно?
Модерен балет, МTV, хип-хоп, модерни и присъщи танци, в последните няколко години и нашумелите корейски поп танци. Голяма обич си остават и националните танци, както и нашето лице - модерна интерпретация на българския фолклор.
При нас идват деца от 5 години до студенти и работещи хора - всички предани на изкуството на танца. Всеки ден има 100 - 120 реализатори в залите ни.

Ще поясните ли понятието " присъщи танци "?
Това е професионалното наименование на по този начин наречените " танци на народите ".
В репертоара си поддържаме танци от доста от местата, до които сме пътували: съветски, украински, африкански, тайвански, виетнамски... Пътуваме, учим се и донасяме на българска сцена това, което сме съумели да усвоим. Изпълнителите обичат да го вършат, защотото това ни връща към изживени страсти. Дори сега приготвяме индийски танц.
Колко медала има ансамбълът досега?
Може би са към 140 - 150. За нас не е значим броят им, тъй като те са стъпалата ни напред и нагоре.
Можете ли да разкажете малко повече за себе си - за какво основавате ансамбъла?
Всеки има своята задача, а аз не мога да си показва живота си без танци, без часовете в репетиционната зала, без трепетите на сцената и без всички тези безредици, които вършат този живот извънреден.
Получавате ли поддръжка от страната, от общината?
Работим независимо - не получаваме никакви дотации и финансова поддръжка. Работим по планове, аплайваме по разнообразни стратегии с изменчив триумф.
Самоиздържаме се.
Успявате ли Вие да се издържате единствено от тази си работа?
Да, съумявам. Работя доста и доста безрезервно и ангажирано. Не единствено тъй като това е частен бизнес, а тъй като знам, че в случай че не съм 100-процентова, нещата няма да се случват. Стараем се да предлагаме доста първокласен артикул, който да притегля искащи да се образоват в школата. Факт е, че съумяваме към този момент доста години. Следим и прилагаме международните тендеции, развиваме се непрекъснато.
Ще поясните ли малко какви са международните трендове?
Все повече внимание към страстта на изпълнителя, която заразява и зарежда зрителите; нови подходи към придвижванията, разбъркване на стиловете.

Разкажете за най-голямото предизвикателство, с което сте справяли в работата си?
Предизвикателствата са ежедневни! Всеки, влезнал в залата да танцува, е предизвикателтво за хореографа! Всеки танц, всяко пътешестване, всяка театрална изява....всичко те провокира да бъдеш в тонус, да взимаш решения, да реагираш бързо и креативен на мига! В този смисъл най-предизвикателното е непрекъснато да раждам хрумвания, да подкрепям духа си въодушевен, да подтиквам себе си и да не позволявам боязън и отводи от придвижването напред!
Съвсем неотдавна в София се организира 22-ри интернационален фестивал на прическата и хубостта. Бяхме поканени на събитието, в което се състезаваха коафьори и демонстрираха прически от всички континенти. Докато те работеха, ние трябваше да танцуваме своите танци от Изтока и Африка. Беше комплицирано за танцьорите, трябваше да се приспособява хореографията за характерната сцена. Успяхме, справихме се и ни дадоха обещание идващото издание на фестивала да бъде още веднъж с наше присъединяване.
Как възприемате грешките на сцената?
На сцената неточности не би трябвало да има по предписание, само че се случват. Тогава ги проучваме, търсим аргументите. Много постоянно грешката на изпълнителя е поради хореографа - нещо не е било изпипано или задоволително комфортно. Грешките ни оказват помощ по пътя, усъвършенстват ни! Сцената е свещено място - тя не търпи всеки, тъй че би трябвало да се води война, с цел да останеш на нея. Проблем е, когато грешката е от липса на дисциплинираност или несвършена работа - тогава се санкционира.
По какъв метод наказвате грешките?
С доста спомагателен труд и диалози, до момента в който не се изчистят. Ако това не стане, имаме групи, които нямат театрални изяви.
Как намирате за себе си границата сред това, да бъдете непоколебим и в същото време мотивиращ треньор?
Предимството на работата в танцовата зала е, че ни лишава непотребното и ни постанова нужното. Когато разпоредбите са малко, само че ясни, когато се подхожда самостоятелно и почтено към всеки един реализатор и когато всички имаме заявена воля да сътворяваме чудеса и да творим от душа, нещата се случват! Аз слагам идентични правила за себе си и за изпълнителите. Държа на честните и правилни взаимоотношения и това е моята формула за колегиалност с танцьорите, която прераства в другарства.
Кое е най-хубавото място, на което сте били с ансамбъла?
Всяко място, на което сме стъпили, ни е опиянявало, зареждало, носило ни е познание и страсти. Тази година бяхме на три прелестни и доста разнообразни места: Тайланд през януари (за втори път), Андора през април и Мароко през октомври. Били сме в Индия, два пъти в Тайван, Филипините, Китай, Йордания, обиколили сме Европа...
Намираме сходства сред нашата и непознатите култури, които непрекъснато ни изненадват. В Шанхай, да вземем за пример, се разхождахме на улица " Люлин ". В Андора пък бяхме в " копие " на Боянската черква. Там стенописите са съвсем идентични с тези в нашия храм. Оказа се, че строители и иконописци от източните земи са творили и в Андора, както и в България. Сега тези фрески са свалени и реставрирани и се съхраняват в народен музей.
В Мароко видяхме изключителното подобие на берберската писменост с нашата кирилица. Там имат и танц, наподобяващ нашенското право хоро.
В Индия пък носят пафти като българските. В Йордания мъжете танцуват един тип танц, който припомня македонско хоро.
Разкажете кои са най-интересните традиции, които сте виждали?
В Тайланд е изключително почтително да се поканят посетители в дома и да се сложат да спят на постелка на пода.
Рядко се канят външни хора в домовете. Е, ние имахме тази чест.
В Китай присъствахме на чаена гала - извънредно магично прекарване. В тази страна чаят е мотив хората да поддържат връзка, да беседват в тишина, да допират страстите си!
В Тайланд станахме очевидци на будистки церемонии, които започваха с привет, прекосяваха към медитация и завършваха с дарения за монасите.
Можете ли да споделите паметен спомен от турне?
Всяко турне е неповторимо прекарване, а последното постоянно е най-емоционално. Никога няма да забравим фестивалите в Тайван. Огромни подиуми, многохилядна и възторжена аудитория! След финалния концерт изпълнителите минават по аления килим сред екзалтирани фенове, опитващи се да ги допрян. Получаваме цветя и дарове. Чувстваш се специфичен, почетен (заради националността и изкуството си), въодушевен да продължиш напред - към нови върхове и нови срещи!
Кои са най-интересните сувенири от чужбина, купени по време на гастрол?
Избирам типични за съответната страна сувенири. От Тайланд - остен за яздене на слонове, от Тайван - ефирни ветрила, от Мароко - тажини (уникални съдове за готвене) и арганово масло, от Индия - подправки, от Китай - маски за танцуване...
Забелязвате ли гении, които посредством Вашата школа се усъвършенстват и по-късно реализират забавни планове?
Да, всяка година има деца, които не престават образованието си в Националното хореографско учебно заведение. Има музиканти и художници, лекари, инженери, мениджъри... Стабилни персони, на които може да се разчита.
Работите ли с хора, които посредством спорта са преодолели разнообразни проблеми?
Движението е здраве и това са го знаели още античните гърци. Спортът дава живот и гради характери. При нас идват девойки, които са минали през спортни школи по художествена и спортна гимнастика. Искат да се занимават с танци, тъй като нещо им е липсвало при тренировките. Това е, което разграничава спорта от танцуването - страстта, изразяването на усеща с придвижване, изкуството. В танците има техника и достижения на физическо равнище, само че има и артистично преобразяване, има пристрастеност, има другарство на друго равнище - сред танцьор и аудитория!

Как постъпвате, в случай че забележите, че някой не е подобаващ за танцьор?
Всички хора стават за танцьори! Човек е почнал да танцува преди да може да артикулира, с цел да изрази себе си в общността. От модерна позиция не всеки може да стане извънреден танцьор и реализатор, само че всеки, който има хъс в себе си, може да танцува. В нашата школа не връщаме никого, напротив- отворени сме към всеки, който е поискал да опита! Резултатите зависят само от упоритостта и трудолюбието му.
Колко часа на ден прекарвате в залата?
Ежедневно имаме по 3 или 4 подготовки от 60 или 90 минути, зависи от възрастта на изпълнителите и равнището им. Много от подготовките организираме в почивните дни.
Имало ли е фамилни събития, които сте пропущали поради работата си?
Ние сме екип и организираме работата си по този начин, че нашите близки да не бъдат лишени от наличието ни. Много от събитията, в които участваме, са точно по празници и в почивните дни, когато другите хора са свободни. Въпреки всичко намираме способи да уважим както публиката, по този начин и фамилиите си.
Какви са Вашите рекомендации към страната, по какъв начин би могла да подтиква танцовото изкуство?
Това е доста обемен въпрос. В сферата на изкуството би трябвало да се генерират по-големи дотации, да се влагат средства, тъй като да правиш изкуство е скъпо начинание. Но посредством изкуствата се възпитава, основават се нови гледни точки към живота. Всяко едно общество, което залага на образование посредством изкуство, просперира. Това е инвестиция в бъдещето и ще е хубаво страната най-сетне да го разбере и да стартира да работи в тази посока.
Бихте ли насърчили децата си да поемат по Вашите стъпки?
Дъщеря ми дълги години е била танцьор, увлича се по разнообразни форми на изкуството. Да, постоянно съм я поощрявала и уверено ще го върша, в случай че реши още веднъж да се върне към танците! Това е една сложна, изискваща, само че доста хубава специалност!
 
Интервю  на Велина Велинова
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР