Правилата за любовта според Елиф Шафак
Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, одобрен създател на 12 книги, измежду които „ Любов ”, „ Копелето на Истанбул ” и „ Чест ”.
Тя стартира да се интересува от суфизма, когато е на към 20 години и е студентка. Този ѝ интерес се демонстрира във всички нейни произведения. В романа „ Любов “ тя преглежда тематиката за суфизма, разказвайки за любовта сред американска стопанка еврейка и съвременен суфист, който живее в Амстердам. Тяхната необикновена история е разказана по едно и също време с тази за невероятната духовна връзка сред Руми и Шамс от Тебриз. Шафак споделя в изявление пред Гардиан, че „ колкото повече четеш за суфизма, толкоз повече би трябвало да се вслушваш. С времето се привързах прочувствено. Когато бях по-млада, не се интересувах от това да разбирам света. Исках единствено да го трансформира посредством феминизъм, нихилизъм или природозащитничество. Но колкото повече четях за суфизма, толкоз повече забравях какво съм научила, тъй като това прави суфизмът с теб – кара те да изтриеш всичко от съзнанието си, на което си бил теоретичен и в което си сигурен. И по-късно започваш да мислиш още веднъж. Но този път не със съзнанието си, а със сърцето си. “
В идващите редове ще ви представим някои от нейните възгледи за любовта…
„ Живот без обич не е живот. Не се питай към каква обич се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, поражда ново и ново разделяне. Любовта няма етикети, няма избрания. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по различен метод, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА! “
„ Умът и любовта са от друго тесто. Умът привързва индивида и не се излага на никакви рискове, до момента в който любовта разплита всички възли и излага на заплаха всичко. Умът постоянно е внимателен и поучава: “ Пази се от прекомерно вдъхновение! ”, до момента в който любовта споделя “О, карай! Престраши се! ” Умът не се прекършва елементарно, до момента в който любовта може в момент да се трансформира в отломъци. Но точно измежду руините са скрити съкровища. Едно разрушено сърце крие несметни благосъстояния. “
„ Търсенето на Любов ни трансформира. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш от вътрешната страна и извън. “
„ Лесно е да обичаш един идеален Бог, безупречен и безгрешен, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им недостатъци и дефекти. Не забравяй, можеш да познаеш единствено това, което си в положение да обичаш. Няма мъдрост без обич. Освен в случай че не се научим да обичаме Божието създание, не можем нито да обичаме същински Бога, нито да го познаем същински. “
„ Самотността и самотата са две разнообразни неща. Когато си уединен, е елементарно да изпаднеш в илюзия и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, тъй като тя значи да си самичък, без да си уединен. Ала най-после е хубаво да намериш индивида, който да ти бъде огледало. Запомни, единствено в сърцето на различен можеш да видиш същински себе си и Божието наличие в теб. “
„ Искаш ли да промениш метода, по който другите се отнасят към теб, първо промени метода, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш откровено до дъно, няма по какъв начин да бъдеш обичан. След като достигнеш този стадий обаче, бъди благодарен на всеки трън, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. “
„ Когато човек, обичащ Бога, влезе в кръчма, тя се трансформира в негова молитвена стая, само че когато един алкохолик влезе в същата стая, тя се трансформира в негова кръчма. Каквото и да вършим, значими са не привидностите, а това което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това по какъв начин наподобяват и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. “
„ Ако искаш да укрепиш вярата си, би трябвало да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като канара, сърцето ти би трябвало да бъде меко като перце. Заради болест, акцидент, загуба или нерешителност по един или различен метод всички ние се изправяме пред неща, които ни учат по какъв начин да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и съумяват да станат по-меки, до момента в който други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият метод да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си по този начин, че то да обхване всичко човешко и в него отново да остане място за Любовта. “
Тя стартира да се интересува от суфизма, когато е на към 20 години и е студентка. Този ѝ интерес се демонстрира във всички нейни произведения. В романа „ Любов “ тя преглежда тематиката за суфизма, разказвайки за любовта сред американска стопанка еврейка и съвременен суфист, който живее в Амстердам. Тяхната необикновена история е разказана по едно и също време с тази за невероятната духовна връзка сред Руми и Шамс от Тебриз. Шафак споделя в изявление пред Гардиан, че „ колкото повече четеш за суфизма, толкоз повече би трябвало да се вслушваш. С времето се привързах прочувствено. Когато бях по-млада, не се интересувах от това да разбирам света. Исках единствено да го трансформира посредством феминизъм, нихилизъм или природозащитничество. Но колкото повече четях за суфизма, толкоз повече забравях какво съм научила, тъй като това прави суфизмът с теб – кара те да изтриеш всичко от съзнанието си, на което си бил теоретичен и в което си сигурен. И по-късно започваш да мислиш още веднъж. Но този път не със съзнанието си, а със сърцето си. “
В идващите редове ще ви представим някои от нейните възгледи за любовта…
„ Живот без обич не е живот. Не се питай към каква обич се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, поражда ново и ново разделяне. Любовта няма етикети, няма избрания. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по различен метод, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА! “
„ Умът и любовта са от друго тесто. Умът привързва индивида и не се излага на никакви рискове, до момента в който любовта разплита всички възли и излага на заплаха всичко. Умът постоянно е внимателен и поучава: “ Пази се от прекомерно вдъхновение! ”, до момента в който любовта споделя “О, карай! Престраши се! ” Умът не се прекършва елементарно, до момента в който любовта може в момент да се трансформира в отломъци. Но точно измежду руините са скрити съкровища. Едно разрушено сърце крие несметни благосъстояния. “
„ Търсенето на Любов ни трансформира. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш от вътрешната страна и извън. “
„ Лесно е да обичаш един идеален Бог, безупречен и безгрешен, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им недостатъци и дефекти. Не забравяй, можеш да познаеш единствено това, което си в положение да обичаш. Няма мъдрост без обич. Освен в случай че не се научим да обичаме Божието създание, не можем нито да обичаме същински Бога, нито да го познаем същински. “
„ Самотността и самотата са две разнообразни неща. Когато си уединен, е елементарно да изпаднеш в илюзия и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, тъй като тя значи да си самичък, без да си уединен. Ала най-после е хубаво да намериш индивида, който да ти бъде огледало. Запомни, единствено в сърцето на различен можеш да видиш същински себе си и Божието наличие в теб. “
„ Искаш ли да промениш метода, по който другите се отнасят към теб, първо промени метода, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш откровено до дъно, няма по какъв начин да бъдеш обичан. След като достигнеш този стадий обаче, бъди благодарен на всеки трън, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. “
„ Когато човек, обичащ Бога, влезе в кръчма, тя се трансформира в негова молитвена стая, само че когато един алкохолик влезе в същата стая, тя се трансформира в негова кръчма. Каквото и да вършим, значими са не привидностите, а това което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това по какъв начин наподобяват и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. “
„ Ако искаш да укрепиш вярата си, би трябвало да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като канара, сърцето ти би трябвало да бъде меко като перце. Заради болест, акцидент, загуба или нерешителност по един или различен метод всички ние се изправяме пред неща, които ни учат по какъв начин да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и съумяват да станат по-меки, до момента в който други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият метод да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си по този начин, че то да обхване всичко човешко и в него отново да остане място за Любовта. “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ