Вдовицата на Коста Цонев пред в. "ШОУ": Жан Виденов беше честен политик, нарочиха го!
Ели Цонева е известна в общественото пространство като брачната половинка на огромния български артист Коста Цонев, с който имаха 32-годишен взаимен фамилен живот. Тя обаче в никакъв случай не е била в сянката на именития си мъж, даже в противен случай – постоянно е негово лице. А той постоянно е повтарял, че има до себе си оправна, енергична и запаметяваща се персона. Ели е някогашна куклена актриса, през днешния ден – една от най-хубавите брокери на парцели. В прям и прочувствен диалог пред националното издание тя споделя любопитни обстановки освен от своя живот, само че и от живота на Коста Цонев. Тонът и думите й са усмихнати и непринудени, каквато е и самата тя. - Ели, в предварителния ни диалог ми споделихте, че сте взели два доста значими изпита. Учите ли? И какво?
- Да, имах в един ден два изпита – по британски език и по Управление на вложенията. И ги взех с шестици (смее се). Тази година имам доста забавни предмети. Преподавател по един от предметите – „ Управление на проекти” ми е Жан Виденов.
- Какъв е Жан Виденов като учител, тъй като за него, знаете, главната асоциация е обвързвана единствено с политика?
- О, той е забавен човек. Много прелестно се учи при него, макар че е много непоколебим. Още занапред се възнамерявам, дали да не изкарам при него и една магистратура… в действителност ми е доста забавно. А Жан Виденов преподава от двадесетина години насам. Иначе мисля, че той беше и почтен политик, само че го нарочиха, обстановката беше такава. Не той има виновност, а неговите съратници… Като учител имам отлични усещания от него. Той на първо място е човек с доста богата просвета, освен обща. Познава литературата – българската, съветската, британската, познава международната класика. Има такива необикновено необятни знания, че нееднократно ме е изумявал, макар че се считам за човек, който е чел доста. Има огромна памет. Аз несъмнено съм обременена от актьорската специалност, при която би трябвало да се помнят текстове, които по-късно би трябвало да трия от паметта си. А той е съхранил такава невероятна памет за книги и нерядко цитира цели фрагменти от тях, а това е мощно впечатляващо. Например развива някаква доктрина по стопански въпрос и вмъква в нея образци от литературата, елегантно и закачливо, че просто незабавно ти става занимателно и забавно. Така да се каже – даже и хората, които не желаят да научат нещо, го научават (смее се). Остава ми още година да изучавам при него.
- Замислям се, че даже преди време, когато изгрява любовта ви към Коста Цонев, тя още веднъж е разследване на това наяве закачливо любознание, което като че ли ви е присъщо…
- Много добре казано и май е тъкмо по този начин, да (усмихва се). Аз обичам да имам за другари и въобще обкръжението ми да са все забавни, разнообразни хора. Около мен няма доста огромна група хора, само че за сметка на това са тъкмо такива. Коста беше подобен човек. Беше една огромна фантазия за мен.
- Сбъдната фантазия!
- Да, несъмнено (усмихва се). Той продължава доста да ми липсва
В началото ми беше в действителност извънредно мъчително, само че като че ли се научих да притежавам тъгата, страстите. Но в този момент, когато още веднъж си приказваме за него, тъгата надвива и няма по какъв начин да остане скрита. Убедена съм, че той е някъде в близост, макар че не го виждаме физически. И в действителност единствено хората, които го обичаме, го носим в сърцето си.
- Може би сигурно ви дава някакви знаци и ви оказва помощ във значими за вас моменти – каквито да вземем за пример тези, когато взимахте изпитите…
- (усмихва се) о, уповавам се да е по този начин. Всъщност сигурна съм, да. Но фактически сте доста права за това, че водещо в моя живот постоянно е било любознанието. Ако човек спре да любознания, той умира. Изгуби ли интерес за нещата в близост, човек се губи и за себе си, затваря се и като че ли изчезва. Става по този начин, че с течение на времето хората, които се случва да изгубят другари, близки, стартират да се усещат все по-сами и по-сами. И в случай че няма нещо, което да поддържа интереса в тях – близки, занимания, ползи, цели – става доста ужасно. Затова и аз изучавам в този момент – и желая да развия себе си въз основа на наученото.
- Вие се занимавахте с недвижими парцели, нали по този начин? Там нещата не потръгнаха в добра посока ли?
- Да, тъкмо по този начин, с недвижими парцели. Но това е една сезонна работа, каквото и да приказваме. Хората купуват или не парцели, според от икономическата или политическата обстановка в страната и света. Две години нямаше работа, след това една имаше и по този начин се редува ситуацията. Тази година още веднъж понижиха плановете. Но в последна сметка човек би трябвало да си запълва времето с нещо потребно, не може да седи и да чака някой да му звънне, да го потърси, с цел да работи. А това, че
реших да изучавам още веднъж, се получи съвсем като на смешка
Бях до Книжната борса, а директно до нея се намираше моето учебно заведение – Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт, в което съм в този момент. Влязох вътре на смешка, желаех да видя какво може да се учи. Имаше стопанска система. Реших да науча нещо, което другояче върша на правилото проба/грешка вероятно – по този начин стартира всичко. Това е едно прелестно учебно заведение на доста високо равнище и с доста положителни преподаватели.
С огромната си обич и собствен брачен партньор – артиста Коста Цонев (вляво). Ели рядко се разделя с усмивката си и постоянно е в компанията на забавни персони (вдясно)
- Заговорихте доскоро за моментите, когато хората се изолират от всичко и си стават надали не самодостатъчни… И там някъде вършим разликата сред това да си самичък и уединен. При вас самотата не е добре призната, нали?
- О, да. Мен ме е боязън да се изолирам дотам от всичко и от всички. Твърде обществен човек съм. Обичам да се групирам с другари, да се развличам. Когато обаче ти се случи нещо сходно, каквото е това да загубиш обичан човек – в моя случай Коста – осъзнаваш, че на някои хора като че ли им е доста мъчно да изкажат съпричастност към твоята горест. Някак си се опасяват, когато някой тъгува… А може би и аз самата съм давала някакви знаци в оня миг, че не желая да има хора към мен, че желая да остана сама. В един миг виждаш едно огромно празно време пред себе си. До този миг аз се грижих за Коста, създавах уюта в къщата, правех всичко, проведох целия ни живот. И внезапно всичко това завършва и аз би трябвало да насочвам тази грижа единствено за мен… Това ми повлия малко стресиращо, само че мисля, че се оправих с това.
- Имаме ли през днешния ден съгласно вас такива актьорски колоси, какъвто безспорно бе Коста Цонев?
- Може би… Мога да ви дам образец с двама артисти, които ужасно доста одобрявам и несъмнено доста хора не биха се съгласили, само че това е моето персонално чувство. За мен един огромен необикновен артист е Мариан Бачев, на който тази година съм ходила на най-малко четири представления. Той е надарен, добър и логичен артист. Другият доста надарен артист е Александър Кадиев. Толкова доста ми хареса неговата игра, останах изненадващо прелестно впечатлена. Мисля, че имаме доста надарени артисти, някои от които имат големи шансове да станат колоси. Но няма да им бъде по никакъв начин елементарно в днешното време, в което изобилстват всевъзможни разновидности за изява, всеки от които се бори за огромната аудитория.
- Какво беше отношението на Коста Цонев към политиката? Коментираше ли постоянно протичащото се в страната и допускаше ли безредици в тях?
- Да, постоянно имаше своето мнение, което не спестяваше. Беше прям, каквото и да става. Дори когато беше в Национална движение „Симеон Втори" – хората вътре гледаха да не се конфронтират с него, тъй като самият той странеше от всякаква форма на политически игри. И хората, които в действителност ръководеха подмолно нещата в партията, в множеството случаи се съобразяваха с Коста, само че не се конфронтираха непосредствено с него. Играеха подмолно. Но май на всички места е по този начин – няма партия, в която да не се играе по този метод. Дори и в сегашната ГЕРБ, в която Бойко води всички напред – и там има такива игри, за които евентуално и той самият не знае.
- Наскоро Н.В. Симеон Сакскобургготски отпразнува своя 80-годишен празник. Имаха ли двамата с Коста Цонев солидно другарство през годините?
- Двамата изпитваха доста огромно взаимно почитание един към различен. Не съм сигурна, че някой може да си разреши да бъде другар с цар. Споделяха доста схващане и съвместен почит. Коста
беше монархист. Никога не е бил партиен член
И в действителност надалеч преди да има даже бегла визия, че Негово Величество ще пристигна тук, Коста разказваше една история – по какъв начин като дете бащата на Симеон е ходил на някакво посещаване, на което двамата са имали директен контакт. Отделно от това след това на значими персонални празници, като рождените дни, да вземем за пример, на театрални спектакли, Негово Величество присъстваше. Даже пристигна и на моя 50-ти празник. И това почитание продължи и доста откакто Национална движение „Симеон Втори" към този момент не бяха на власт. Чуваха се постоянно по телефона. Пазя у дома и доста забавни дарове от Негово Величество – с посвещения, надписи, печати… Например една книга – антика, издание на „ Дон Кихот” на автентичен испански език. Ценни дарове.
- Интересното е, че Н. В. Симеон Сакскобургготски постоянно е доста въздържан пред медиите, а позволявам, че е човек с изявено възприятие за комизъм. Греша ли?
- Мисля, че не грешите (усмихва се). Но, знаете ли, при него хуморът е внимателен и доста забавен. Казва нещата с доста малко думи – внезапно ти чуваш нещо нетрадиционно, замисляш се и ти става доста занимателно, тъй като не е нещо типично. Не е тъкмо нашият тип комизъм – мощно подигравателен, доста подигравателен, от време на време искрено недодялан. Неговият е различен тип комизъм, доста тънко поднесен. Така го схваща. Така, както аз, да вземем за пример, не мога да схвана немският хумор… чудноват ми е.
- Един факт, който малко на брой знаят е, че в миналото преди години майката на Коста Цонев е желала да го направи поп…
- Ами да, в действителност е по този начин, и това го знаят малко на брой. Тя в действителност е чиста гъркиня и когато се е оженила за татко му, са пристигнали в България. Знаете, че в Гърция религията постоянно е била доста на респект. Дори и аз, откогато вървя в Гърция, се убеждавам в това всякога. Там има дори един специфичен църковен канал, по който от самото начало текат проповеди или диалози на духовни тематики, които вършат хората по-добри. Майката на Коста е била мощно вярваща и евентуално поради това е желала той един ден да се занимава точно с вяра. Водела го е по всички църковни празници в разнообразни манастири. Ходили са и на неделни служби, където той е трябвало да пее, тъй като е бил част от хора в църквата
Мислела си е, че ще стане поп, само че Коста е имал други проекти за себе си (смее се).
Всъщност бащата на Коста в миналото е имал гемия, търгувал е с въглища сред Гърция, Турция и България. Живял е в Бургас. А се среща с майка му, отивайки към Гърция, в едно градче Димотика. Тя е имала цели 13 сестри. Онова, което Коста ми е споделял години по-късно е, че когато родителите му са желали да скрият нещо от децата, постоянно са си говорели на турски, тъй като никой различен, с изключение на тях, не го разбирал (смее се).
- Поддържате ли близки връзки през днешния ден със фамилията на сина на Коста Цонев – Димитър, който си отиде прекомерно рано от този свят?
- О, да, в действителност извънредно рано. Митко беше прекомерно млад. Но вероятно в този момент са двамата с татко си там Горе. Разбира се, че подкрепям връзки, изключително с на Митко сина му – с него най-често се слушам. И ще ви споделя, че в случай че има някой от семейството, който доста да ми наподобява на Коста, това е дребният Митко. Страшно доста го обичам! Слабост ми е. Помня още този потрес, когато ми оповестиха, че са приели Митко Цонев във Военна болница, незабавно се обадих на моя другарка, която работи там като невролог. Тя го е приела. В началото ни окуражи, че има някакви шансове да се оправи, само че след това добави, че все още на приемането му, той е бил в доста тежко положение. Не е бил човек, който е можел да каже, че го боли, къде го боли…
- Шокът за вас не е бил по никакъв начин дребен, още повече, че евентуално сте създали незабавно аналог с татко му…
- Аз от самото начало си мислех, че той ще успее да преодолее това, което се е случило… Но, уви.
- А с щерка му Деси чувате ли се?
- Сега тя изживява някаква любовна тръпка (усмихва се). И нали знаете, когато една млада дама е влюбена, по-хубаво е да бъде сама с обичания, с цел да изживее пълноценно възприятието. Не съм я чувала скоро, само че й поисквам да е доста щастлива.
- Преди години, когато имаше информация, че продавате къщата си в Бистрица, бяхте представена, че надали не след завършване на договорката, заминавате за Южна Франция, с цел да живеете при сина си. Каква част от нея е достоверна и с настоящ темперамент към днешна дата?
- Само информацията за продажбата на къщата (смее се). Другото не. Тогава в действителност смятах да вървя към Южна Франция, само че не чак по този начин дефинитивно, желаех единствено да опитвам. Синът ми живее в Париж, където персонално аз не бих могла да пребивавам. Париж е хубав, само че има много необикновен климат - мокър. Колкото и хората да си мечтаят за Париж, истината е, че той е прекрасен да отидеш за три или четири дни в годината. Иначе е мокър, а лятото, даже и юни-юли, е хладно и студено. Случвало ми се е дори през август там на фотосите да съм с пухенка и качулка на брега на Океана (смее се).
Не ми се желае да напущам България
Тук все още имам други проекти. Поредният ми проект, да вземем за пример е, да взема да си стегна и поправям къщата, тъй като тя въпреки всичко заслужава това. Другото е да си изуча това, което съм почнала. Както се споделя, начертала съм си проект за идващите година - две, само че нали знаете, казвате си проектите, Господ се подсмихва на това, което сте си мислите и решили, и внезапно ви изпраща в друга обстановка! (усмихва се).
- Означава ли това, че още желаете да продадете къщата?
- Аз към момента пребивавам в нея, просто е прекомерно огромна за мен. Искам да й направя ремонт и по-късно да намеря нещо по-малко за себе си. Ако моето семейство беше от 3-4-ма индивида, тя щеше да ми е доста нужна, само че аз пребивавам сама. Нещо ужасно е да си в 300 кв.м, да живееш сам, да поддържаш всичко това… един ден не ми стига, единствено да си окося ливадата. Много огромен труд е. А да не приказваме, че всяко нещо желае персонално поддържане, а в моя случай това са три бани, четири стаи, един хол от 100 км.м, две кухни, два гаража, изби, тавани… адска трудоемкост е. Затова стартирам този ремонт, с цел да мога да си разреша да дам къщата чартърен, а аз да отида в нещо по-малко, надалеч по-подходящо за самичък човек. След една година, живот и здраве, в случай че ми е писано, ще стана на 60 и сигурно ще имам желанието да работя още най-малко най-малко 10 години. Въпреки че имам 32 години трудов стаж, за който съм се осигурявала на най-малко две минимални работни заплати – само че пресмятайки възможната си пенсия с калкулатора на Национален осигурителен институт, разбрах, че пенсията ми ще бъде към 200 лв.! Не знам каква е логиката… извънредно неуместно е! Затова взех това решение за къщата, с цел да мога да пребивавам след време, даже и не работейки, с една добра сума.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Да, имах в един ден два изпита – по британски език и по Управление на вложенията. И ги взех с шестици (смее се). Тази година имам доста забавни предмети. Преподавател по един от предметите – „ Управление на проекти” ми е Жан Виденов.
- Какъв е Жан Виденов като учител, тъй като за него, знаете, главната асоциация е обвързвана единствено с политика?
- О, той е забавен човек. Много прелестно се учи при него, макар че е много непоколебим. Още занапред се възнамерявам, дали да не изкарам при него и една магистратура… в действителност ми е доста забавно. А Жан Виденов преподава от двадесетина години насам. Иначе мисля, че той беше и почтен политик, само че го нарочиха, обстановката беше такава. Не той има виновност, а неговите съратници… Като учител имам отлични усещания от него. Той на първо място е човек с доста богата просвета, освен обща. Познава литературата – българската, съветската, британската, познава международната класика. Има такива необикновено необятни знания, че нееднократно ме е изумявал, макар че се считам за човек, който е чел доста. Има огромна памет. Аз несъмнено съм обременена от актьорската специалност, при която би трябвало да се помнят текстове, които по-късно би трябвало да трия от паметта си. А той е съхранил такава невероятна памет за книги и нерядко цитира цели фрагменти от тях, а това е мощно впечатляващо. Например развива някаква доктрина по стопански въпрос и вмъква в нея образци от литературата, елегантно и закачливо, че просто незабавно ти става занимателно и забавно. Така да се каже – даже и хората, които не желаят да научат нещо, го научават (смее се). Остава ми още година да изучавам при него.
- Замислям се, че даже преди време, когато изгрява любовта ви към Коста Цонев, тя още веднъж е разследване на това наяве закачливо любознание, което като че ли ви е присъщо…
- Много добре казано и май е тъкмо по този начин, да (усмихва се). Аз обичам да имам за другари и въобще обкръжението ми да са все забавни, разнообразни хора. Около мен няма доста огромна група хора, само че за сметка на това са тъкмо такива. Коста беше подобен човек. Беше една огромна фантазия за мен.
- Сбъдната фантазия!
- Да, несъмнено (усмихва се). Той продължава доста да ми липсва
В началото ми беше в действителност извънредно мъчително, само че като че ли се научих да притежавам тъгата, страстите. Но в този момент, когато още веднъж си приказваме за него, тъгата надвива и няма по какъв начин да остане скрита. Убедена съм, че той е някъде в близост, макар че не го виждаме физически. И в действителност единствено хората, които го обичаме, го носим в сърцето си.
- Може би сигурно ви дава някакви знаци и ви оказва помощ във значими за вас моменти – каквито да вземем за пример тези, когато взимахте изпитите…
- (усмихва се) о, уповавам се да е по този начин. Всъщност сигурна съм, да. Но фактически сте доста права за това, че водещо в моя живот постоянно е било любознанието. Ако човек спре да любознания, той умира. Изгуби ли интерес за нещата в близост, човек се губи и за себе си, затваря се и като че ли изчезва. Става по този начин, че с течение на времето хората, които се случва да изгубят другари, близки, стартират да се усещат все по-сами и по-сами. И в случай че няма нещо, което да поддържа интереса в тях – близки, занимания, ползи, цели – става доста ужасно. Затова и аз изучавам в този момент – и желая да развия себе си въз основа на наученото.
- Вие се занимавахте с недвижими парцели, нали по този начин? Там нещата не потръгнаха в добра посока ли?
- Да, тъкмо по този начин, с недвижими парцели. Но това е една сезонна работа, каквото и да приказваме. Хората купуват или не парцели, според от икономическата или политическата обстановка в страната и света. Две години нямаше работа, след това една имаше и по този начин се редува ситуацията. Тази година още веднъж понижиха плановете. Но в последна сметка човек би трябвало да си запълва времето с нещо потребно, не може да седи и да чака някой да му звънне, да го потърси, с цел да работи. А това, че
реших да изучавам още веднъж, се получи съвсем като на смешка
Бях до Книжната борса, а директно до нея се намираше моето учебно заведение – Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт, в което съм в този момент. Влязох вътре на смешка, желаех да видя какво може да се учи. Имаше стопанска система. Реших да науча нещо, което другояче върша на правилото проба/грешка вероятно – по този начин стартира всичко. Това е едно прелестно учебно заведение на доста високо равнище и с доста положителни преподаватели.
С огромната си обич и собствен брачен партньор – артиста Коста Цонев (вляво). Ели рядко се разделя с усмивката си и постоянно е в компанията на забавни персони (вдясно)
- Заговорихте доскоро за моментите, когато хората се изолират от всичко и си стават надали не самодостатъчни… И там някъде вършим разликата сред това да си самичък и уединен. При вас самотата не е добре призната, нали?
- О, да. Мен ме е боязън да се изолирам дотам от всичко и от всички. Твърде обществен човек съм. Обичам да се групирам с другари, да се развличам. Когато обаче ти се случи нещо сходно, каквото е това да загубиш обичан човек – в моя случай Коста – осъзнаваш, че на някои хора като че ли им е доста мъчно да изкажат съпричастност към твоята горест. Някак си се опасяват, когато някой тъгува… А може би и аз самата съм давала някакви знаци в оня миг, че не желая да има хора към мен, че желая да остана сама. В един миг виждаш едно огромно празно време пред себе си. До този миг аз се грижих за Коста, създавах уюта в къщата, правех всичко, проведох целия ни живот. И внезапно всичко това завършва и аз би трябвало да насочвам тази грижа единствено за мен… Това ми повлия малко стресиращо, само че мисля, че се оправих с това.
- Имаме ли през днешния ден съгласно вас такива актьорски колоси, какъвто безспорно бе Коста Цонев?
- Може би… Мога да ви дам образец с двама артисти, които ужасно доста одобрявам и несъмнено доста хора не биха се съгласили, само че това е моето персонално чувство. За мен един огромен необикновен артист е Мариан Бачев, на който тази година съм ходила на най-малко четири представления. Той е надарен, добър и логичен артист. Другият доста надарен артист е Александър Кадиев. Толкова доста ми хареса неговата игра, останах изненадващо прелестно впечатлена. Мисля, че имаме доста надарени артисти, някои от които имат големи шансове да станат колоси. Но няма да им бъде по никакъв начин елементарно в днешното време, в което изобилстват всевъзможни разновидности за изява, всеки от които се бори за огромната аудитория.
- Какво беше отношението на Коста Цонев към политиката? Коментираше ли постоянно протичащото се в страната и допускаше ли безредици в тях?
- Да, постоянно имаше своето мнение, което не спестяваше. Беше прям, каквото и да става. Дори когато беше в Национална движение „Симеон Втори" – хората вътре гледаха да не се конфронтират с него, тъй като самият той странеше от всякаква форма на политически игри. И хората, които в действителност ръководеха подмолно нещата в партията, в множеството случаи се съобразяваха с Коста, само че не се конфронтираха непосредствено с него. Играеха подмолно. Но май на всички места е по този начин – няма партия, в която да не се играе по този метод. Дори и в сегашната ГЕРБ, в която Бойко води всички напред – и там има такива игри, за които евентуално и той самият не знае.
- Наскоро Н.В. Симеон Сакскобургготски отпразнува своя 80-годишен празник. Имаха ли двамата с Коста Цонев солидно другарство през годините?
- Двамата изпитваха доста огромно взаимно почитание един към различен. Не съм сигурна, че някой може да си разреши да бъде другар с цар. Споделяха доста схващане и съвместен почит. Коста
беше монархист. Никога не е бил партиен член
И в действителност надалеч преди да има даже бегла визия, че Негово Величество ще пристигна тук, Коста разказваше една история – по какъв начин като дете бащата на Симеон е ходил на някакво посещаване, на което двамата са имали директен контакт. Отделно от това след това на значими персонални празници, като рождените дни, да вземем за пример, на театрални спектакли, Негово Величество присъстваше. Даже пристигна и на моя 50-ти празник. И това почитание продължи и доста откакто Национална движение „Симеон Втори" към този момент не бяха на власт. Чуваха се постоянно по телефона. Пазя у дома и доста забавни дарове от Негово Величество – с посвещения, надписи, печати… Например една книга – антика, издание на „ Дон Кихот” на автентичен испански език. Ценни дарове.
- Интересното е, че Н. В. Симеон Сакскобургготски постоянно е доста въздържан пред медиите, а позволявам, че е човек с изявено възприятие за комизъм. Греша ли?
- Мисля, че не грешите (усмихва се). Но, знаете ли, при него хуморът е внимателен и доста забавен. Казва нещата с доста малко думи – внезапно ти чуваш нещо нетрадиционно, замисляш се и ти става доста занимателно, тъй като не е нещо типично. Не е тъкмо нашият тип комизъм – мощно подигравателен, доста подигравателен, от време на време искрено недодялан. Неговият е различен тип комизъм, доста тънко поднесен. Така го схваща. Така, както аз, да вземем за пример, не мога да схвана немският хумор… чудноват ми е.
- Един факт, който малко на брой знаят е, че в миналото преди години майката на Коста Цонев е желала да го направи поп…
- Ами да, в действителност е по този начин, и това го знаят малко на брой. Тя в действителност е чиста гъркиня и когато се е оженила за татко му, са пристигнали в България. Знаете, че в Гърция религията постоянно е била доста на респект. Дори и аз, откогато вървя в Гърция, се убеждавам в това всякога. Там има дори един специфичен църковен канал, по който от самото начало текат проповеди или диалози на духовни тематики, които вършат хората по-добри. Майката на Коста е била мощно вярваща и евентуално поради това е желала той един ден да се занимава точно с вяра. Водела го е по всички църковни празници в разнообразни манастири. Ходили са и на неделни служби, където той е трябвало да пее, тъй като е бил част от хора в църквата
Мислела си е, че ще стане поп, само че Коста е имал други проекти за себе си (смее се).
Всъщност бащата на Коста в миналото е имал гемия, търгувал е с въглища сред Гърция, Турция и България. Живял е в Бургас. А се среща с майка му, отивайки към Гърция, в едно градче Димотика. Тя е имала цели 13 сестри. Онова, което Коста ми е споделял години по-късно е, че когато родителите му са желали да скрият нещо от децата, постоянно са си говорели на турски, тъй като никой различен, с изключение на тях, не го разбирал (смее се).
- Поддържате ли близки връзки през днешния ден със фамилията на сина на Коста Цонев – Димитър, който си отиде прекомерно рано от този свят?
- О, да, в действителност извънредно рано. Митко беше прекомерно млад. Но вероятно в този момент са двамата с татко си там Горе. Разбира се, че подкрепям връзки, изключително с на Митко сина му – с него най-често се слушам. И ще ви споделя, че в случай че има някой от семейството, който доста да ми наподобява на Коста, това е дребният Митко. Страшно доста го обичам! Слабост ми е. Помня още този потрес, когато ми оповестиха, че са приели Митко Цонев във Военна болница, незабавно се обадих на моя другарка, която работи там като невролог. Тя го е приела. В началото ни окуражи, че има някакви шансове да се оправи, само че след това добави, че все още на приемането му, той е бил в доста тежко положение. Не е бил човек, който е можел да каже, че го боли, къде го боли…
- Шокът за вас не е бил по никакъв начин дребен, още повече, че евентуално сте създали незабавно аналог с татко му…
- Аз от самото начало си мислех, че той ще успее да преодолее това, което се е случило… Но, уви.
- А с щерка му Деси чувате ли се?
- Сега тя изживява някаква любовна тръпка (усмихва се). И нали знаете, когато една млада дама е влюбена, по-хубаво е да бъде сама с обичания, с цел да изживее пълноценно възприятието. Не съм я чувала скоро, само че й поисквам да е доста щастлива.
- Преди години, когато имаше информация, че продавате къщата си в Бистрица, бяхте представена, че надали не след завършване на договорката, заминавате за Южна Франция, с цел да живеете при сина си. Каква част от нея е достоверна и с настоящ темперамент към днешна дата?
- Само информацията за продажбата на къщата (смее се). Другото не. Тогава в действителност смятах да вървя към Южна Франция, само че не чак по този начин дефинитивно, желаех единствено да опитвам. Синът ми живее в Париж, където персонално аз не бих могла да пребивавам. Париж е хубав, само че има много необикновен климат - мокър. Колкото и хората да си мечтаят за Париж, истината е, че той е прекрасен да отидеш за три или четири дни в годината. Иначе е мокър, а лятото, даже и юни-юли, е хладно и студено. Случвало ми се е дори през август там на фотосите да съм с пухенка и качулка на брега на Океана (смее се).
Не ми се желае да напущам България
Тук все още имам други проекти. Поредният ми проект, да вземем за пример е, да взема да си стегна и поправям къщата, тъй като тя въпреки всичко заслужава това. Другото е да си изуча това, което съм почнала. Както се споделя, начертала съм си проект за идващите година - две, само че нали знаете, казвате си проектите, Господ се подсмихва на това, което сте си мислите и решили, и внезапно ви изпраща в друга обстановка! (усмихва се).
- Означава ли това, че още желаете да продадете къщата?
- Аз към момента пребивавам в нея, просто е прекомерно огромна за мен. Искам да й направя ремонт и по-късно да намеря нещо по-малко за себе си. Ако моето семейство беше от 3-4-ма индивида, тя щеше да ми е доста нужна, само че аз пребивавам сама. Нещо ужасно е да си в 300 кв.м, да живееш сам, да поддържаш всичко това… един ден не ми стига, единствено да си окося ливадата. Много огромен труд е. А да не приказваме, че всяко нещо желае персонално поддържане, а в моя случай това са три бани, четири стаи, един хол от 100 км.м, две кухни, два гаража, изби, тавани… адска трудоемкост е. Затова стартирам този ремонт, с цел да мога да си разреша да дам къщата чартърен, а аз да отида в нещо по-малко, надалеч по-подходящо за самичък човек. След една година, живот и здраве, в случай че ми е писано, ще стана на 60 и сигурно ще имам желанието да работя още най-малко най-малко 10 години. Въпреки че имам 32 години трудов стаж, за който съм се осигурявала на най-малко две минимални работни заплати – само че пресмятайки възможната си пенсия с калкулатора на Национален осигурителен институт, разбрах, че пенсията ми ще бъде към 200 лв.! Не знам каква е логиката… извънредно неуместно е! Затова взех това решение за къщата, с цел да мога да пребивавам след време, даже и не работейки, с една добра сума.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ