Откъс от Клавиатурна грешка от сър Тери Пратчет
ЕЛФИТЕ СА БИЛИ ГАДНИ КОПЕЛЕТА
Програмна листовка на „ Хилкон “, ноември 1992 година
Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, несъмнено съм имал ужасно тежък ден, дали имам вяра още в това?
И отговорът е да, и това „ да “ има дадена стойност. През 1992 взривът на жанра фентъзи, почнал в средата на осемдесетте, таман го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и локално, и вносно. Голяма част от него бе положително, само че имаше и доста кофти фентъзи – не наложително кофти написано, само че кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на спи¬сание „ Локус “, в който се обсъждаха или популяризираха три раз¬лични заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „ Властелинът на пръстените “). Олеле, майко. Тях, Господарите на мрака, би трябвало да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фен¬тъзи. Кориците съвсем си приличаха. Сред тях имаше и положителни книги, но по какъв начин да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, задачи, елфи... Героичното фентъзи се хранеше единствено от себе си.
Кофти за жанра фентъзи, добре за мен – това бе среда, богата на цели.
Както и да е, по този начин беше тогава... Сега ми е доста по-спокойно. Си¬гурно ще е добра концепция да отбягвам известно време от „ Дисни уърлд “.
Наричат ме създател на фентъзи, само че стартирам да ненавиждам това определение. Защо? Защото това, което може да бъде ужасно положително, постоянно е ужасно зле. Защото там съществува толкоз доста отпадък, толкоз доста опулено поклонение пред легенди, от които ти изтръп¬ва мозъкът, толкоз безсмислено преработване на антични цикли, толкоз безмозъчно бягство от действителността.
Не съм срещу преработването. Това го вършат годишните време¬на. Както и пантомимата, както и приказките за феи. Преразказът на постоянно разказвани сюжети е честно изкуство – само че би трябвало да участва и някакъв опит за придаване на текстура и самородност. „ Междузвездни войни “ беше образцовият сюжет за героично фентъзи, с ше-метни обрати таман в нужната доза, та да му придадат допълнител¬на заостреност. „ Робокоп “ преразказваше антично поверие на нов глас и беше превъзходен. „ Робокоп 2 “ беше свръхскъп отпадък, тъй като хората не разбираха какво са им поднесли.
За неволя за боклуците към момента има пазар. През уикенда си взех една написана наскоро фентъзи книга и там един воин споделяше за различен: „ Изстъпление у него ще избликне “. Господи Боже! И тази фраза бе част от цяла страница сходно кърточелюстно псевдоархаично изложение. „ Негли “, „ верувам “... Това е езикът, който използваме, с цел да превърнем фентъзито от висока проба в треторазрядна роман¬тична литература. „ Тамо възвишава се дворецът на краля, бащицата мой “. Това не е фентъзи, това е единствено Толкин, притоплян чак до момента в който магията се изпари.
Тия пухкави дракони и благородни елфи ме вкарват в меланхолия. Елфите в никакъв случай не са били благородни. Били са свирепи копелета. И герои никак не одобрявам. Да им нямаш религия на тия тъпанари. Вечно те разочароват. Не имам вяра в естественото достойнство на кралете, тъй като огромен % от тях в нашата история са се оказали луднали за власт идиоти. И доста ясно, че нямам доверие и в мъдростта на магьосниците. Работил съм със актуалните им еквиваленти и знам какво говоря.
Фентъзито би трябвало да показва познатото в нова светлина – това се пробвам да върша аз в Света на Диска. Това е метод да погледнеш какво става тук и в този момент, а не там и тогава. Фентъзито е изначалната литература, от която е произлязло всичко останало – и тъкмо по тази причина свивам юмруци от гняв, та ми побеляват кокалчетата, когато критици, дето си изсмукват всичко от пръстите, я отхвърлят като „ жанров боклук “. И в най-добри¬те си мостри тя фактически е бягство от действителността.
Но смисълът на бягството е, че би трябвало да избягаш освен отнякъде, а и нанякъде. Трябва да отидеш някъде, където си коства, и да се върнеш по-добър след всичко претърпяно. Прекалено доста от това, което назовават „ фентъзи “, си е единствено не съдържаща нищо потребно захар, живот, на който са му изрязани коричките.
Пиша това във Флорида, домът на фентъзито – и това за гледа¬не, и това за шмъркане. Доста шантави работи имат тука – примерно, тук си имат студиа на Дисни/МГМ и на Юнивърсъл.
И ето кое им е шантавото. Това не са същински студиа. Е, да, тук снимат по някой филм, само че това е второстепенно. Те не са издигнати като студиа. Построени са... ами, като тематични увеселителни паркове. Тези подправени фасади, тези изобретателно декорирани открити площад¬ки, тези улици с подправена вероятност – те не са построени с никаква друга цел, с изключение на да наподобяват като нещо, което на собствен ред е било издигнато по този начин, че да наподобява на нещо. Построено, с цел да наподобява като нещо, което не е същинско.
Кой да ти го измисли това?
Тук, в Америка – и в Англия, само че до по-малка степен – можеш да четеш вестникарски публикации и да купуваш предмети, набедени за книги, които подхождат към героите, играни от телевизионни звезди, като към същински хора! Странен е станал светът. Вече не можеш да отличиш действителността от фантазията. Смятате, че подбив си върша ли? На рафтовете в супермаркета има „ вестници “ като „ Сън “, „ Миднайт глоуб “, „ Уийкли Уърлд Нюз “. Типична уводна публикация: Елвис е открит жив в НЛО, извлечено с драга от Бермудския триъгълник. И тия дивотии хората ги четат. Та това даже не е добра научна фантастика. И те имат право да гласоподават, също като вас.
Всичките тези работи са „ бягство “ – атракциите в Дисниленд, елфите, тъпите публикации. Те до средата не стигат. Най-добро е това, което те води някъде. Отвежда те на ново място, от което да видиш света. Интересът към фентъзи в детството ми породи у мен интерес към книгите въобще и в книгите по астрономия и палеонтология аз открих надълбоко учудване, което не можа да надмине даже и Средната земя.
Нека не просто се махаме отсам. Хайде да отидем някъде друга¬де. И в случай че по пътя постъпчем и някой горски дух, с цел да успеем, още по-добре.
Програмна листовка на „ Хилкон “, ноември 1992 година
Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, несъмнено съм имал ужасно тежък ден, дали имам вяра още в това?
И отговорът е да, и това „ да “ има дадена стойност. През 1992 взривът на жанра фентъзи, почнал в средата на осемдесетте, таман го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и локално, и вносно. Голяма част от него бе положително, само че имаше и доста кофти фентъзи – не наложително кофти написано, само че кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона. Спомням си един брой на спи¬сание „ Локус “, в който се обсъждаха или популяризираха три раз¬лични заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше „ Властелинът на пръстените “). Олеле, майко. Тях, Господарите на мрака, би трябвало да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фен¬тъзи. Кориците съвсем си приличаха. Сред тях имаше и положителни книги, но по какъв начин да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, задачи, елфи... Героичното фентъзи се хранеше единствено от себе си.
Кофти за жанра фентъзи, добре за мен – това бе среда, богата на цели.
Както и да е, по този начин беше тогава... Сега ми е доста по-спокойно. Си¬гурно ще е добра концепция да отбягвам известно време от „ Дисни уърлд “.
Наричат ме създател на фентъзи, само че стартирам да ненавиждам това определение. Защо? Защото това, което може да бъде ужасно положително, постоянно е ужасно зле. Защото там съществува толкоз доста отпадък, толкоз доста опулено поклонение пред легенди, от които ти изтръп¬ва мозъкът, толкоз безсмислено преработване на антични цикли, толкоз безмозъчно бягство от действителността.
Не съм срещу преработването. Това го вършат годишните време¬на. Както и пантомимата, както и приказките за феи. Преразказът на постоянно разказвани сюжети е честно изкуство – само че би трябвало да участва и някакъв опит за придаване на текстура и самородност. „ Междузвездни войни “ беше образцовият сюжет за героично фентъзи, с ше-метни обрати таман в нужната доза, та да му придадат допълнител¬на заостреност. „ Робокоп “ преразказваше антично поверие на нов глас и беше превъзходен. „ Робокоп 2 “ беше свръхскъп отпадък, тъй като хората не разбираха какво са им поднесли.
За неволя за боклуците към момента има пазар. През уикенда си взех една написана наскоро фентъзи книга и там един воин споделяше за различен: „ Изстъпление у него ще избликне “. Господи Боже! И тази фраза бе част от цяла страница сходно кърточелюстно псевдоархаично изложение. „ Негли “, „ верувам “... Това е езикът, който използваме, с цел да превърнем фентъзито от висока проба в треторазрядна роман¬тична литература. „ Тамо възвишава се дворецът на краля, бащицата мой “. Това не е фентъзи, това е единствено Толкин, притоплян чак до момента в който магията се изпари.
Тия пухкави дракони и благородни елфи ме вкарват в меланхолия. Елфите в никакъв случай не са били благородни. Били са свирепи копелета. И герои никак не одобрявам. Да им нямаш религия на тия тъпанари. Вечно те разочароват. Не имам вяра в естественото достойнство на кралете, тъй като огромен % от тях в нашата история са се оказали луднали за власт идиоти. И доста ясно, че нямам доверие и в мъдростта на магьосниците. Работил съм със актуалните им еквиваленти и знам какво говоря.
Фентъзито би трябвало да показва познатото в нова светлина – това се пробвам да върша аз в Света на Диска. Това е метод да погледнеш какво става тук и в този момент, а не там и тогава. Фентъзито е изначалната литература, от която е произлязло всичко останало – и тъкмо по тази причина свивам юмруци от гняв, та ми побеляват кокалчетата, когато критици, дето си изсмукват всичко от пръстите, я отхвърлят като „ жанров боклук “. И в най-добри¬те си мостри тя фактически е бягство от действителността.
Но смисълът на бягството е, че би трябвало да избягаш освен отнякъде, а и нанякъде. Трябва да отидеш някъде, където си коства, и да се върнеш по-добър след всичко претърпяно. Прекалено доста от това, което назовават „ фентъзи “, си е единствено не съдържаща нищо потребно захар, живот, на който са му изрязани коричките.
Пиша това във Флорида, домът на фентъзито – и това за гледа¬не, и това за шмъркане. Доста шантави работи имат тука – примерно, тук си имат студиа на Дисни/МГМ и на Юнивърсъл.
И ето кое им е шантавото. Това не са същински студиа. Е, да, тук снимат по някой филм, само че това е второстепенно. Те не са издигнати като студиа. Построени са... ами, като тематични увеселителни паркове. Тези подправени фасади, тези изобретателно декорирани открити площад¬ки, тези улици с подправена вероятност – те не са построени с никаква друга цел, с изключение на да наподобяват като нещо, което на собствен ред е било издигнато по този начин, че да наподобява на нещо. Построено, с цел да наподобява като нещо, което не е същинско.
Кой да ти го измисли това?
Тук, в Америка – и в Англия, само че до по-малка степен – можеш да четеш вестникарски публикации и да купуваш предмети, набедени за книги, които подхождат към героите, играни от телевизионни звезди, като към същински хора! Странен е станал светът. Вече не можеш да отличиш действителността от фантазията. Смятате, че подбив си върша ли? На рафтовете в супермаркета има „ вестници “ като „ Сън “, „ Миднайт глоуб “, „ Уийкли Уърлд Нюз “. Типична уводна публикация: Елвис е открит жив в НЛО, извлечено с драга от Бермудския триъгълник. И тия дивотии хората ги четат. Та това даже не е добра научна фантастика. И те имат право да гласоподават, също като вас.
Всичките тези работи са „ бягство “ – атракциите в Дисниленд, елфите, тъпите публикации. Те до средата не стигат. Най-добро е това, което те води някъде. Отвежда те на ново място, от което да видиш света. Интересът към фентъзи в детството ми породи у мен интерес към книгите въобще и в книгите по астрономия и палеонтология аз открих надълбоко учудване, което не можа да надмине даже и Средната земя.
Нека не просто се махаме отсам. Хайде да отидем някъде друга¬де. И в случай че по пътя постъпчем и някой горски дух, с цел да успеем, още по-добре.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ