Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Сн. БГНЕС Предстои повдигане на

Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Сн. БГНЕС

Предстои покачване на обвиняване по отношение на квесторите на банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка (КТБ) за интервала 2014 година, заяви шефката на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова. " Това процесуално-следствено деяние е резултат от едно дълготрайно и интензивно следствие, в хода на което са събрани голям брой документи, извършени са разпити на очевидци, назначени и направени са сложни експертизи ", съобщи Русинова в изявление за в. " Труд ". Тя не разкри повече детайлности.

" Продължителното и интензивно следствие " в действителност е лишило към три години на държавното обвиняване. Делото в СГП против квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов бе формирано през май 2015 година съгласно известие на прокуратурата оттогава.

Преди три години бе обявено, че двамата ще бъдат разследвани за изключително тежък случай на занемареност в изключително огромни размери, за което Наказателният кодекс планува затвор от една до 10 години.

Според изказванията на прокуратурата тогава Костадинчева и Лютов " съзнателно не са положили задоволителни грижи по отношение на предоставената им работа – опазване на повереното им имущество на КТБ " в интервала ноември 2014 – март 2015 година Идеята бе да се ревизират договорите за депозити, подписани при преференциални лихви и изплатените суми по тях.

През 2015 година министър председателят Бойко Борисов разгласи, че по данни на службите в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчева и Лютов непозволено са преправили към 1000 контракта за преференциални депозити, тъй че титулярите им да могат да получат компенсации от 100 хиляди евро, на каквото не са имали право. Борисов пресметна, че от това Фондът за гарантиране на влоговете е ощетен със 100 млн. евро.

Тогава Борисов сподели още, че квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по заеми към банката. За образец той даде фирмите " Петрол ", " Рубин ", " Дунарит ", " Авионамс ", следени по това време от някогашния мажоритарен притежател на КТБ Цветан Василев. Премиерът сподели, че тези и куп други компании " са си създали цесии и квесторите са освободили имуществото им ". " Само една от покупко-продажбите е за 90 млн. лева ", разгласи тогава Борисов.

След приключването на интервала на квестурата подозренията за нередности се разраснаха и се заприказва за осъществени многочислени цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лева, за които след това синдиците заведоха каузи поради подозрения за незаконност.

Именно въпросните цесии и прихващания са в основата на така наречен " вторично плячкосване на КТБ ", като процесът бе дипломиран от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Около 3-4 години след въпросното " плячкосване " тримата внесоха законопроект, който обезсилва със задна дата въпросните покупко-продажби. Той влезе в действие с помощта на поддръжката на ГЕРБ и откакто президентът Румен Радев отхвърли да го прати на Конституционния съд макар изказванията на изтъкнати адвокати, че планът е очевидно противоконституционен. По време на дебатите в Народното събрание настоящите синдици на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова мощно поддържаха закона " Пеевски " и дадоха обещание да съберат 1.4 милиарда лева с помощта на инструментите, които той им дава.

Квесторите на КТБ, които най-вероятно ще се снабдят с обвинявания, бяха назначени от Българската национална банка (БНБ). Още през 2015 година обаче, откакто се разбра, че се правят нередности, Българска народна банка за следващ път се опита да се измъкне от отговорност и обществено се разграничи от дейностите на квесторите.

До момента обвинени за източването на КТБ са 18 души, измежду които някогашният мажоритарен притежател Цветан Василев, двама подуправители и един чиновник на Българска народна банка.