Днес времето е най-трудно за изобразително изкуство
ЕЛЕНА ХАДЖИСТОЯНОВА е родена в Благоевград. Завършила е Педагогическия институт за учители по изобразително изкуство в Дупница при Ивайло Попов през 1983 година След дипломирането си е работила 1 година като учителка в село Нови хан, след това - в 170 СОУ "Васил Левски " 5 година Школа по изобразително изкуство основава през 2002 година към читалище "Христо Ботев " в Нови Искър, която съществува до момента. Има и школа по изобразяване към изложба "Европа " в София, която работи от основаването на арт салона през декември 2012 година Със брачна половинка си Божидар Хаджистоянов прави към 40 взаимни изложения на разнообразни места у нас и в чужбина.
- Днешните деца обичат ли да рисуват? Интересуват ли се от изобразително изкуство?
- Много възпитаници и деца в читалището, в което работя и съм подхванала групи още от I и II клас, са поели по пътя на изобразителното изкуство. Много от тях към този момент са студенти в Художествената академия в София, други пък са отвън страната. От школата към изложба "Европа " също имам възпитаници - студенти по изобразително изкуство. Според моя списък през школата са минали може би над 300 възпитаници, които съм обучила сама. Но хората, които след това съществено се занимават с изкуство, са към 30 души. Галерията е прелестно място, където децата могат да усвояват тънкостите на занаята, тъй като тук са изложени творби на модерни художници, които работят в най-различни стилове. Арт салонът е и ателие, което е естествена среда за образование на деца. Моите възпитаници са от 5 до 65 години - няма ограничаване във възрастта. През лятото също е отворена школата, само че искащите би трябвало авансово да се обадят на тел. 0878 777 348, посочен в уеб страницата ни https://artgalleryeurope.eu/bg/cpage/19
По традиция всяка година на 1 юни в "Европа " вършим галерия с детски рисунки и участваме в национални и интернационалните детски изложения и пленери. Много родители ме питат дали самата изложба прави детски пленер, това към момента не е реалност, само че следва да стане в бъдеще.
- Коя възраст е най-подходяща за откриването на гения?
- Всички до 9-годишна възраст обичат да рисуват. Но деца с избрани художествени заложби рисуват всеки ден в учебно заведение и отвън него, по това проличава, че те несъмнено имат интерес към изобразителното изкуство. При подрастващи до 9 години се въвличам доста деликатно, тъй като децата не обичат учителят да пипа по техните творби.
- До каква степен заложбите се наследяват от фамилията?
- До огромна степен те са генетично наследени. Но доста постоянно човек не знае какви заложби има, тъй като те се демонстрират в процеса на работа. Например никой от родителите ми не е бил художник, само че пък всички мои братовчеди рисуваха прелестно. Значи е имало някакъв ген. Без заложби също човек може да се научи да рисува, в случай че е задоволително твърдоглав. При всички случаи обаче без капка гений не се получава.
- Вие сте на първо място художник, остава ли ви време да рисувате отвън всекидневните отговорности?
- Честно казано, откогато имаме изложба, учредена на 19 май 2003 година от щерка ми Даниела с името "Хаджистоянови ", която близо 10 година бе в НДК, и от 2012 година се реалокира на "Леге " 3 под наименованието "Европа " - не ми остава никакво време за креативна работа, тъй като съм тук съвсем всеки ден и по през целия ден. Понеже живеем в безпаричие и бездуховни времена, в които малко хора мислят за изкуство, пазарът е доста тежък. Изключително малко хора купуват изкуство и галерията се самоиздържа мъчно, заради което не можем да си позволим галерист и аз правя неговата работа. Надявам се, че творбите, които са в главата и в сърцето ми, един ден безусловно ще обрисувам. Виждам ги в огромен формат - квадрати, със комплицирани композиции, сюрреалистични. За страдание, когато дамата е художник, слага преди всичко потребностите на всички към нея и най-сетне поглежда себе си. Така е било цялостен живот, а от 5-годишна бленувам да бъда художник! Оттогава в действителност и рисувам. Много обичах да върша портрети на хората към мен. За страдание не можах да завърша Художествената академия, тъй като се омъжих доста рано - на 19 години срещнах Божидар Хаджистоянов и създадохме семейство.
- Каква роля изигра вашият мъж при образуването ви като живописец?
- Цялостна. Фактически той стана моят максимален преподавател по живопис. Когато се запознахме, първо ме плениха неговите картини с живопис... Моя предходна обичана учителка беше Мария Нансен - от V до X клас. Тя ме научи на всичко в региона на графиката. Даде ми най-важните познания. Нансен преподаваше и графика на сина ми, който приключи в Югозападния университет в Благоевград. Беше изключителна художничка и строга учителка. Красива и очарователна, беше ми образец. Най-добрият учител.
- Как живеят двама създатели под един покрив?
- Живеем доста мъчно, само че за сметка на това в никакъв случай не е скучно. Имаме доста взаимни произведения, изключително първоначално, когато се оженихме. Обикновено аз правех графиката, а той - живописта. Много е значимо какъв е преподавателят и на какво натъртва, когато те учи. В моя случай Мария Нансен обръщаше внимание на работата с туш и перо.
- Художественото обучение значимо ли е? Какво дава то на един създател по душа? Необходимо ли е да се приключи, в случай че човек има естествен подарък?
- Образованието оказва помощ да станеш по-добър, тъй като, когато знаеш разпоредбите и законите на рисуването, тогава по-лесно се реализират нещата. Не е наложително да си приключил академия, с цел да си добър художник, в случай че имаш огромен гений. Всеки добър създател като Пикасо основава школа след себе си и неговите възпитаници, без да желаят наподобяват на учителя си.
- Новите технологии въздействат ли на работата на художника?
- Техниката безпощадно навлиза в изкуството, макар че до известна степен се пречупва през характерността на създателя. Аз съм за изкуството в чистия му тип, без да има интервенция на модерни технологии. Характерно за днешното творчество е еклектиката. Много художници вземат по нещо от един или различен сътрудник, само че основават произведение, пречупвайки го през своя взор.
- Днес българинът купува ли живопис, дребна пластика или арт съоръжения?
- Влиза в галерията, гледа и купува понякога. Голяма част от нашите произведения се намират в колекционери българи. Интересно е, че всеки създател си има своите фенове. Така че българинът, в случай че е по-богат, ще купува повече творби. Имали сме случаи, когато хора нямат задоволително материална опция, само че доста желаят да купят избрана картина и я изплащат за 1 година... (дават всеки месец по 100 лева.). Затова доста постоянно продаваме на погашение, най-малко 30 произведения съм продала по този начин. В интерес на истината, преди години се продаваше доста повече, в сравнение с в този момент. Днешните времена са най-трудни за изкуство. Дори при започване на 90-те година се купуваше повече, когато също беше тежко по време на икономическата рецесия. Пример за това сме ние с Божидар, тъй като с помощта на брачна половинка ми, чиито картини се харесват и продават, успяхме да създадем нашия дом в село Кътина и да отгледаме децата си.
- Днешните деца обичат ли да рисуват? Интересуват ли се от изобразително изкуство?
- Много възпитаници и деца в читалището, в което работя и съм подхванала групи още от I и II клас, са поели по пътя на изобразителното изкуство. Много от тях към този момент са студенти в Художествената академия в София, други пък са отвън страната. От школата към изложба "Европа " също имам възпитаници - студенти по изобразително изкуство. Според моя списък през школата са минали може би над 300 възпитаници, които съм обучила сама. Но хората, които след това съществено се занимават с изкуство, са към 30 души. Галерията е прелестно място, където децата могат да усвояват тънкостите на занаята, тъй като тук са изложени творби на модерни художници, които работят в най-различни стилове. Арт салонът е и ателие, което е естествена среда за образование на деца. Моите възпитаници са от 5 до 65 години - няма ограничаване във възрастта. През лятото също е отворена школата, само че искащите би трябвало авансово да се обадят на тел. 0878 777 348, посочен в уеб страницата ни https://artgalleryeurope.eu/bg/cpage/19
По традиция всяка година на 1 юни в "Европа " вършим галерия с детски рисунки и участваме в национални и интернационалните детски изложения и пленери. Много родители ме питат дали самата изложба прави детски пленер, това към момента не е реалност, само че следва да стане в бъдеще.
- Коя възраст е най-подходяща за откриването на гения?
- Всички до 9-годишна възраст обичат да рисуват. Но деца с избрани художествени заложби рисуват всеки ден в учебно заведение и отвън него, по това проличава, че те несъмнено имат интерес към изобразителното изкуство. При подрастващи до 9 години се въвличам доста деликатно, тъй като децата не обичат учителят да пипа по техните творби.
- До каква степен заложбите се наследяват от фамилията?
- До огромна степен те са генетично наследени. Но доста постоянно човек не знае какви заложби има, тъй като те се демонстрират в процеса на работа. Например никой от родителите ми не е бил художник, само че пък всички мои братовчеди рисуваха прелестно. Значи е имало някакъв ген. Без заложби също човек може да се научи да рисува, в случай че е задоволително твърдоглав. При всички случаи обаче без капка гений не се получава.
- Вие сте на първо място художник, остава ли ви време да рисувате отвън всекидневните отговорности?
- Честно казано, откогато имаме изложба, учредена на 19 май 2003 година от щерка ми Даниела с името "Хаджистоянови ", която близо 10 година бе в НДК, и от 2012 година се реалокира на "Леге " 3 под наименованието "Европа " - не ми остава никакво време за креативна работа, тъй като съм тук съвсем всеки ден и по през целия ден. Понеже живеем в безпаричие и бездуховни времена, в които малко хора мислят за изкуство, пазарът е доста тежък. Изключително малко хора купуват изкуство и галерията се самоиздържа мъчно, заради което не можем да си позволим галерист и аз правя неговата работа. Надявам се, че творбите, които са в главата и в сърцето ми, един ден безусловно ще обрисувам. Виждам ги в огромен формат - квадрати, със комплицирани композиции, сюрреалистични. За страдание, когато дамата е художник, слага преди всичко потребностите на всички към нея и най-сетне поглежда себе си. Така е било цялостен живот, а от 5-годишна бленувам да бъда художник! Оттогава в действителност и рисувам. Много обичах да върша портрети на хората към мен. За страдание не можах да завърша Художествената академия, тъй като се омъжих доста рано - на 19 години срещнах Божидар Хаджистоянов и създадохме семейство.
- Каква роля изигра вашият мъж при образуването ви като живописец?
- Цялостна. Фактически той стана моят максимален преподавател по живопис. Когато се запознахме, първо ме плениха неговите картини с живопис... Моя предходна обичана учителка беше Мария Нансен - от V до X клас. Тя ме научи на всичко в региона на графиката. Даде ми най-важните познания. Нансен преподаваше и графика на сина ми, който приключи в Югозападния университет в Благоевград. Беше изключителна художничка и строга учителка. Красива и очарователна, беше ми образец. Най-добрият учител.
- Как живеят двама създатели под един покрив?
- Живеем доста мъчно, само че за сметка на това в никакъв случай не е скучно. Имаме доста взаимни произведения, изключително първоначално, когато се оженихме. Обикновено аз правех графиката, а той - живописта. Много е значимо какъв е преподавателят и на какво натъртва, когато те учи. В моя случай Мария Нансен обръщаше внимание на работата с туш и перо.
- Художественото обучение значимо ли е? Какво дава то на един създател по душа? Необходимо ли е да се приключи, в случай че човек има естествен подарък?
- Образованието оказва помощ да станеш по-добър, тъй като, когато знаеш разпоредбите и законите на рисуването, тогава по-лесно се реализират нещата. Не е наложително да си приключил академия, с цел да си добър художник, в случай че имаш огромен гений. Всеки добър създател като Пикасо основава школа след себе си и неговите възпитаници, без да желаят наподобяват на учителя си.
- Новите технологии въздействат ли на работата на художника?
- Техниката безпощадно навлиза в изкуството, макар че до известна степен се пречупва през характерността на създателя. Аз съм за изкуството в чистия му тип, без да има интервенция на модерни технологии. Характерно за днешното творчество е еклектиката. Много художници вземат по нещо от един или различен сътрудник, само че основават произведение, пречупвайки го през своя взор.
- Днес българинът купува ли живопис, дребна пластика или арт съоръжения?
- Влиза в галерията, гледа и купува понякога. Голяма част от нашите произведения се намират в колекционери българи. Интересно е, че всеки създател си има своите фенове. Така че българинът, в случай че е по-богат, ще купува повече творби. Имали сме случаи, когато хора нямат задоволително материална опция, само че доста желаят да купят избрана картина и я изплащат за 1 година... (дават всеки месец по 100 лева.). Затова доста постоянно продаваме на погашение, най-малко 30 произведения съм продала по този начин. В интерес на истината, преди години се продаваше доста повече, в сравнение с в този момент. Днешните времена са най-трудни за изкуство. Дори при започване на 90-те година се купуваше повече, когато също беше тежко по време на икономическата рецесия. Пример за това сме ние с Божидар, тъй като с помощта на брачна половинка ми, чиито картини се харесват и продават, успяхме да създадем нашия дом в село Кътина и да отгледаме децата си.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ