1 млн. насилвани жени в България, Истанбулската конвенция може да ги защити
Елена Дочева е на 25 година и е приключила в University of Greenwich във Англия със компетентност “Маркетинг и реклама ”. Има и магистърска степен “Различия в медиите ” от University of Westminster.
“24 часа ” помоли Елена да напише този текст за Истанбулската спогодба. Още като студент тя следи тематиката за правата на дамите и изследва казуса с равнопоставеността им на работното място.
Впечатлява я, че голям % от дамите не заемат управителни постове и получават по-ниски заплати от мъжете. Елена се интересува и от расовата и етническата дискриминация както в България, по този начин и в Европа. От месеци следи дебата за Истанбулската конвеция и утвърждението. У нас има над 1 млн. дами, които са били жертва на принуждение, което я впечатлява.
Елена е нужният и рационален глас в гневния спор “за ” или “против ” рационален глас на млад и добре просветен човек.
Тя задължава лекарите да рапортуват, полицията да работи, а страната - да построи центрове за отбрана, не постанова “трети пол ”
Да бъде утвърдена или не Конвенцията против насилието над дами и домашното принуждение на Съвета на Европа,e гневен спор от месеци. И разногласието доста бързо прерастна в надвикване, при което никой не чува причините на отсрещната страна.
България откри тематиката скоро, макар че така наречен Истанбулска спогодба съществува от 2011 година И, за жалост, откри тематиката откъм неверните тълкования за “трети пол ” и нарушение на православните обичаи.
Какъв е казусът
в действителност?
Дискриминация на основа пол е сериозен проблем, изискващ незабавната интервенция на органите на реда и неправителствените организации. И това би трябвало да бъде прието от българското общество.
Оказването на всевъзможен тип тормоз върху дамите е потъпкване на човешките права. Един от методите да се изкоренят дискриминирането и тормозът над дамите е високото равнище на информираност, пораждащо добра предварителна защита против несправeдливостта и взeмането на своевременни ограничения за прекратяването.
Осъзнаването и признаването на казуса от ръководещите би трябвало да докара до промени в законите в страната и правни последствия за нарушителите, извършване на присъди и лекуване на причинителите. Насилието над дамите и тяхното пълноправие оказва въздействие върху цялото ни общество, като е директно обвързвано с построяването на неговата прочувствена зрялост и общочовешка ценностна система.
Според едно от най- задълбочените проучвания на Европейската организация за главните права (FRA) към един милион дами в България са били на жертва на домашно принуждение (психологическо, полово или физическо).
Изследването от организацията е открило, че към
23% от
женското
население в
България е било
жертва на
домашно принуждение
Проучване на социологическата организация НОЕМА удостоверява тези данни. Според него 1/4 от българките са били жертва на принуждение във или отвън дома си.
Статистиката е плашеща и за дамите в страните - членки на Европейския съюз – почти 62 милиона дами, или 33%, са потърпевши от принуждение - полово, физическо или психическо. При към половината от тях се следят продължителни последствия върху живота им, твърди пък проучване на Световната здравна организация.
От друга страна, 20% от женското население в страните - членки на Европейски Съюз, е станало жертва на полово принуждение в интернет пространството.
Предлага ли
решение
Истанбулската
спогодба?
Основната задача на конвенцията е да задължи страните да подхващат законови ограничения против неравнопоставеността и насилието, учредено на пола. Тоест утвърждението ѝ от България ще подкрепи задвижването на правната система. И ще докара до определянето на домашното принуждение като закононарушение против личността, до основаването на статистическа информация за взаимовръзката сред насилниците и жертвите, както и за построяването на центрове за незабавна помощ.
Според еврокомисаря по цифрова стопанска система и общество Мария Габриел, която е и създател на акцията “Отвори очи, наруши мълчанието ”, задачата на Истанбулската спогодба е дебатът да излезе от залите и да се обърне внимание на повече образование и рационализиране на системата за отбрана против насилието върху дами.
Проблем в България е, че немалка част от жертвите не съумяват да надвият страха и ужаса от нападението и да потърсят помощ в полицията или в неправителствена организация. Част от жертвите, съумели да го създадат, срещат пък редица компликации при опита им да получат сигурност и правдивост.
През 2012 година 170 000 дами са потърпевши от принуждение, а подадените сигнали в полицията са едвам сред 3000 и 3400 за интервала 2010 и 2012 година, демонстрират данните на НОЕМА.
От друга страна, огромен е и броят на дамите от ромски генезис, множеството необразовани, изолирани от обществото, живеещи в боязън и неустановеност. Според изследване на Центъра за проучване на демокрацията от 2013 година
шансът на
ромските дами
за помощ против
принудител е
най-малък
Една от първите организации против насилието, “Асоциация Анимус ”, заявява, че за 23 години, помощ са потърсили 33 639 души – измежду които дами, мъже и деца.
“Цифрите демонстрират, че битката с насилието би трябвало да бъде продължена и Истанбулската спогодба дава рамката, която да бъде следвана ”, отбелязва Мария Габриел. Тя прибавя още, че Истанбулската спогодба ще даде опция да настъпят промени в българското законодателство, касаещи отбраната и предварителната защита от принуждение.
Жертвите на принуждение търсят главно психическа помощ, не и правна отбрана, изяснява пък Благородна Макева, заместник-директор на Главна дирекция “Национална полиция ”. За цялата предходна година са издадени единствено 2440 заповеди на Министерство на вътрешните работи за незабавна отбрана на потърпевши от принуждение. При нарушение на краткотрайна ограничаваща заповед от насилника полицията има право да се намеси. Според наказателния кодекс, в случай че нарушителят не е престъпно проявен при несъблюдение на заповедта, получава санкция и причинителят не е действително възпрепятстван от законодателните ограничения. Ако нарушителят е осъждан, следва отнемане от независимост.
Някои
прокурори не
желаят да
санкционират
насилника
при неспазване на акта, тъй като решението, издадено от съда, е краткотрайно, твърди обаче Макева.
Друг проблем за битката с насилието върху дами е неналичието на задоволително спешни центрове. Единственият за цялата Софийска област да вземем за пример е в Драгоман, само че той настанява единствено деца без техните майки. По последно броене в Софийска област живеят 247 489 души през 2011 година. Според признатия стандарт би трябвало да има един спешен център за незабавно настаняване на всеки 10 000 души (т.е в Софийска област би трябвало да има 3). В цяла България пък има общо единствено 10 спешни центъра за дами и деца и 10 единствено за деца.
Ратифицирането на Истанбулската спогодба е крачка към основаването на повече такива места за заслон и отбрана на жертвите на домашно принуждение. За това обаче е нужно и отделянето на повече финанси от страната за битка против издевателството над дами и деца.
Издаването на здравно удостоверение от доктор също съставлява компликация за жертвите, като те са най-често изпращани при правосъден доктор. Каквито в България не доближават и без друго. В Истанбулската спогодба е застъпено упълномощаване на Министерството на здравеопазването и
всички
медицински
експерти да
оповестят за
контузии,
породени
от принуждение
Сега този миг липсва от българското законодателство.
Истанбулската спогодба обръща особено внимание и на вземането на ограничения за отменяне на наложително подписани бракове на пълнолетни или малолетни и се бори с гениталното осакатяване на дамите.
Ратифицирането на Истанбулската спогодба ще подкрепи ефикасността на способените органи и ще запълни изчезналото звено сред това, което законът гласи, и това, което се случва в реалност. В момента насилникът в България не може да бъде длъжен да отиде да се лекува, липсва подобен механизъм, изяснява районният арбитър от Своге Надя Бакалова. А насилникът неведнъж се нуждае от помощта на психолог или даже има потребност да бъде настанен в център за лечение на зависимостта от алкохола и битка с опиатите. Дори при разпореждане от съда за лекуване на даденото лице в страната липсват снабдители на подобен вид здравни и обществени услуги.
Всичко това води до един циничен кръг и даже и жертвата да е съумяла да се оправи и да се изолира от издевателството, по всяка възможност при идната си връзка насилникът ще се държи по същия метод.
Предвидени са и промени за неотложно взаимоотношение сред регионалните полицейски ръководства, като се вкара попълването на онлайн форма за обособените случаи на домашно принуждение. Реформата е препоръчана за деяние в Бургас и улеснява жертвата, като тя няма да бъде травмирана в допълнение при преповтаряне на мъчителната история за принуждение.
Истанбулската спогодба планува и промени в законодателството по тематиката за систематичния тормоз под форма на гонене на жертвата. Законът в България сега планува наказване само в случай че се е стигнало до принуждение и съответен случай. Продължително насъбраният тормоз обаче може да докара до дълготрайни контузии върху личността и естествения ѝ метод на живот.
Истанбулската спогодба слага въпроса и за равнопоставеност сред дамите и мъжете, като се бори против стереотипните функции въз основа на обществения пол, осъждайки несправедливото и неточно отношение, изразено под формата на сексизъм. Именно смяната на тези обществени стандарти за половете сега най-силно възбужда съперниците на конвенцията в България. Не става въпрос обаче за “трети пол ”, както неточно се превежда британската дума “джендър ”, а точно за преустановяване на практиките на сексизъм в обществото.
В България сексизмът е мощно застъпен във връзка с домашното държание. Според изследване на Европейски Съюз
81% от българите
считат, че ролята
на дамата е да се
грижи за дома
(готвене и разчистване, грижа за децата), до момента в който мъжът дава отговор за финансите. Този показател за равнопоставеността сред обществените полове за Западна Европа е много по-нисък - сред 10%-40%.
В умозаключение Истанбулската спогодба обгръща всички уязвими на принуждение групи и планува ограничения за предварителна защита, отбрана, гонене и политика. Нейното одобрение ще подкрепи образованието, навременната предварителна защита, съответната реакция и нужната протекция както в огромните градове, по този начин и в дребните обитаеми места с етнически общности, които не трябва да се изолират от съществуващия проблем. /24chasa.bg
“24 часа ” помоли Елена да напише този текст за Истанбулската спогодба. Още като студент тя следи тематиката за правата на дамите и изследва казуса с равнопоставеността им на работното място.
Впечатлява я, че голям % от дамите не заемат управителни постове и получават по-ниски заплати от мъжете. Елена се интересува и от расовата и етническата дискриминация както в България, по този начин и в Европа. От месеци следи дебата за Истанбулската конвеция и утвърждението. У нас има над 1 млн. дами, които са били жертва на принуждение, което я впечатлява.
Елена е нужният и рационален глас в гневния спор “за ” или “против ” рационален глас на млад и добре просветен човек.
Тя задължава лекарите да рапортуват, полицията да работи, а страната - да построи центрове за отбрана, не постанова “трети пол ”
Да бъде утвърдена или не Конвенцията против насилието над дами и домашното принуждение на Съвета на Европа,e гневен спор от месеци. И разногласието доста бързо прерастна в надвикване, при което никой не чува причините на отсрещната страна.
България откри тематиката скоро, макар че така наречен Истанбулска спогодба съществува от 2011 година И, за жалост, откри тематиката откъм неверните тълкования за “трети пол ” и нарушение на православните обичаи.
Какъв е казусът
в действителност?
Дискриминация на основа пол е сериозен проблем, изискващ незабавната интервенция на органите на реда и неправителствените организации. И това би трябвало да бъде прието от българското общество.
Оказването на всевъзможен тип тормоз върху дамите е потъпкване на човешките права. Един от методите да се изкоренят дискриминирането и тормозът над дамите е високото равнище на информираност, пораждащо добра предварителна защита против несправeдливостта и взeмането на своевременни ограничения за прекратяването.
Осъзнаването и признаването на казуса от ръководещите би трябвало да докара до промени в законите в страната и правни последствия за нарушителите, извършване на присъди и лекуване на причинителите. Насилието над дамите и тяхното пълноправие оказва въздействие върху цялото ни общество, като е директно обвързвано с построяването на неговата прочувствена зрялост и общочовешка ценностна система.
Според едно от най- задълбочените проучвания на Европейската организация за главните права (FRA) към един милион дами в България са били на жертва на домашно принуждение (психологическо, полово или физическо).
Изследването от организацията е открило, че към
23% от
женското
население в
България е било
жертва на
домашно принуждение
Проучване на социологическата организация НОЕМА удостоверява тези данни. Според него 1/4 от българките са били жертва на принуждение във или отвън дома си.
Статистиката е плашеща и за дамите в страните - членки на Европейския съюз – почти 62 милиона дами, или 33%, са потърпевши от принуждение - полово, физическо или психическо. При към половината от тях се следят продължителни последствия върху живота им, твърди пък проучване на Световната здравна организация.
От друга страна, 20% от женското население в страните - членки на Европейски Съюз, е станало жертва на полово принуждение в интернет пространството.
Предлага ли
решение
Истанбулската
спогодба?
Основната задача на конвенцията е да задължи страните да подхващат законови ограничения против неравнопоставеността и насилието, учредено на пола. Тоест утвърждението ѝ от България ще подкрепи задвижването на правната система. И ще докара до определянето на домашното принуждение като закононарушение против личността, до основаването на статистическа информация за взаимовръзката сред насилниците и жертвите, както и за построяването на центрове за незабавна помощ.
Според еврокомисаря по цифрова стопанска система и общество Мария Габриел, която е и създател на акцията “Отвори очи, наруши мълчанието ”, задачата на Истанбулската спогодба е дебатът да излезе от залите и да се обърне внимание на повече образование и рационализиране на системата за отбрана против насилието върху дами.
Проблем в България е, че немалка част от жертвите не съумяват да надвият страха и ужаса от нападението и да потърсят помощ в полицията или в неправителствена организация. Част от жертвите, съумели да го създадат, срещат пък редица компликации при опита им да получат сигурност и правдивост.
През 2012 година 170 000 дами са потърпевши от принуждение, а подадените сигнали в полицията са едвам сред 3000 и 3400 за интервала 2010 и 2012 година, демонстрират данните на НОЕМА.
От друга страна, огромен е и броят на дамите от ромски генезис, множеството необразовани, изолирани от обществото, живеещи в боязън и неустановеност. Според изследване на Центъра за проучване на демокрацията от 2013 година
шансът на
ромските дами
за помощ против
принудител е
най-малък
Една от първите организации против насилието, “Асоциация Анимус ”, заявява, че за 23 години, помощ са потърсили 33 639 души – измежду които дами, мъже и деца.
“Цифрите демонстрират, че битката с насилието би трябвало да бъде продължена и Истанбулската спогодба дава рамката, която да бъде следвана ”, отбелязва Мария Габриел. Тя прибавя още, че Истанбулската спогодба ще даде опция да настъпят промени в българското законодателство, касаещи отбраната и предварителната защита от принуждение.
Жертвите на принуждение търсят главно психическа помощ, не и правна отбрана, изяснява пък Благородна Макева, заместник-директор на Главна дирекция “Национална полиция ”. За цялата предходна година са издадени единствено 2440 заповеди на Министерство на вътрешните работи за незабавна отбрана на потърпевши от принуждение. При нарушение на краткотрайна ограничаваща заповед от насилника полицията има право да се намеси. Според наказателния кодекс, в случай че нарушителят не е престъпно проявен при несъблюдение на заповедта, получава санкция и причинителят не е действително възпрепятстван от законодателните ограничения. Ако нарушителят е осъждан, следва отнемане от независимост.
Някои
прокурори не
желаят да
санкционират
насилника
при неспазване на акта, тъй като решението, издадено от съда, е краткотрайно, твърди обаче Макева.
Друг проблем за битката с насилието върху дами е неналичието на задоволително спешни центрове. Единственият за цялата Софийска област да вземем за пример е в Драгоман, само че той настанява единствено деца без техните майки. По последно броене в Софийска област живеят 247 489 души през 2011 година. Според признатия стандарт би трябвало да има един спешен център за незабавно настаняване на всеки 10 000 души (т.е в Софийска област би трябвало да има 3). В цяла България пък има общо единствено 10 спешни центъра за дами и деца и 10 единствено за деца.
Ратифицирането на Истанбулската спогодба е крачка към основаването на повече такива места за заслон и отбрана на жертвите на домашно принуждение. За това обаче е нужно и отделянето на повече финанси от страната за битка против издевателството над дами и деца.
Издаването на здравно удостоверение от доктор също съставлява компликация за жертвите, като те са най-често изпращани при правосъден доктор. Каквито в България не доближават и без друго. В Истанбулската спогодба е застъпено упълномощаване на Министерството на здравеопазването и
всички
медицински
експерти да
оповестят за
контузии,
породени
от принуждение
Сега този миг липсва от българското законодателство.
Истанбулската спогодба обръща особено внимание и на вземането на ограничения за отменяне на наложително подписани бракове на пълнолетни или малолетни и се бори с гениталното осакатяване на дамите.
Ратифицирането на Истанбулската спогодба ще подкрепи ефикасността на способените органи и ще запълни изчезналото звено сред това, което законът гласи, и това, което се случва в реалност. В момента насилникът в България не може да бъде длъжен да отиде да се лекува, липсва подобен механизъм, изяснява районният арбитър от Своге Надя Бакалова. А насилникът неведнъж се нуждае от помощта на психолог или даже има потребност да бъде настанен в център за лечение на зависимостта от алкохола и битка с опиатите. Дори при разпореждане от съда за лекуване на даденото лице в страната липсват снабдители на подобен вид здравни и обществени услуги.
Всичко това води до един циничен кръг и даже и жертвата да е съумяла да се оправи и да се изолира от издевателството, по всяка възможност при идната си връзка насилникът ще се държи по същия метод.
Предвидени са и промени за неотложно взаимоотношение сред регионалните полицейски ръководства, като се вкара попълването на онлайн форма за обособените случаи на домашно принуждение. Реформата е препоръчана за деяние в Бургас и улеснява жертвата, като тя няма да бъде травмирана в допълнение при преповтаряне на мъчителната история за принуждение.
Истанбулската спогодба планува и промени в законодателството по тематиката за систематичния тормоз под форма на гонене на жертвата. Законът в България сега планува наказване само в случай че се е стигнало до принуждение и съответен случай. Продължително насъбраният тормоз обаче може да докара до дълготрайни контузии върху личността и естествения ѝ метод на живот.
Истанбулската спогодба слага въпроса и за равнопоставеност сред дамите и мъжете, като се бори против стереотипните функции въз основа на обществения пол, осъждайки несправедливото и неточно отношение, изразено под формата на сексизъм. Именно смяната на тези обществени стандарти за половете сега най-силно възбужда съперниците на конвенцията в България. Не става въпрос обаче за “трети пол ”, както неточно се превежда британската дума “джендър ”, а точно за преустановяване на практиките на сексизъм в обществото.
В България сексизмът е мощно застъпен във връзка с домашното държание. Според изследване на Европейски Съюз
81% от българите
считат, че ролята
на дамата е да се
грижи за дома
(готвене и разчистване, грижа за децата), до момента в който мъжът дава отговор за финансите. Този показател за равнопоставеността сред обществените полове за Западна Европа е много по-нисък - сред 10%-40%.
В умозаключение Истанбулската спогодба обгръща всички уязвими на принуждение групи и планува ограничения за предварителна защита, отбрана, гонене и политика. Нейното одобрение ще подкрепи образованието, навременната предварителна защита, съответната реакция и нужната протекция както в огромните градове, по този начин и в дребните обитаеми места с етнически общности, които не трябва да се изолират от съществуващия проблем. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ