Очите на Невена Коканова, която щеше да бъде на 80
„ Ела с мене в кухнята, какво обичаш най-вече? Палачинки? Ще ти направя такива палачинки, каквито не си опитвал “, предложения ме Невена Коканова един прелестен летен ден някъде в края на 80-те години. Бях много обезпокоен, тъй като за едно дете на десетина години, и то по времето на соца, тази жена беше нещо като жив монумент.
Хората с купа като нейната – национална артистка, бяха нещо като портретите от учебния кулоар – там висяха фотосите на членовете на Политбюро. Въпреки че ние, децата, които почивахме в къщата на Сатиричния спектакъл в Балчик през лятото, бяхме привикнали да виждаме тогавашните звезди – национални и заслужили актьори – по бански и дори печащи кюфтета на скарата на външната камина.
В къщата, която се явяваше нещо като ведомствена почивна станция на театъра, идваха и другите национални актьори от Сатирата. Калата се държеше като гръмовержец. Стоянка Мутафова, съвсем аутист като всеки Водолей, предпочиташе да приказва сама със себе си, до момента в който правеше плувни маратони оттатък хоризонта. Съпругата на Никола Анастасов – сама огромна звезда преди време, когато не сме били родени, само че като естрадна певица, внушаваше на нас, хлапетата, благоговение към него.
Невена Коканова беше друга от другите „ национални “ по доста аргументи. Първо, имаше необикновен контакт с хората – една топлота, която като че ли обгръщаше всеки. Необяснима беше тази нейна мощ. Предполагам, че я криеше на две места – в очите и в гласа, които служат чудесно на положителните хипнотизатори. Независимо дали са доктори, или кинозвезди. После, Коканова имаше почитание към децата, по което и до момента разграничавам интелигентните хора от надменните и комплексираните...
Не е маловажно, че палачинките, от които потегли разказът, бяха в действителност невероятни. Не помня какво тъкмо ми говореше, до момента в който й правех компания, а тя ги изпържи в тясната тъмна кухня на подземния етаж в къщата на Сатирата. Само си припомням, че като че ли ме телепортира някъде на друго, по-интересно място. А телепортирането тогава беше доста на мода, тъй като гледахме фантастичния сериал „ Седморката на Блейк “. Говореше с мен като с възрастен човек и незабавно ме завоюва. Пък несъмнено е усещала, че бях много обезпокоен. И повода не беше единствено в битността й на национална артистка.
По-смущаващ за мен беше фактът, че за детската част от „ промяната “ Невена беше Майката на Тейка. А Тейка беше хубавото момиче, в което с другите момчета от „ промяната “ – Иван Григоров - Младши, и Мимо на Веселин Цанев, бяхме влюбени.
В последна сметка, с думите и палачинките си Невена Коканова ми сграбчи сърцето. И просто не можех да допускам по какъв начин същия следобяд не можеше и не можеше да научи репликите си от глуповатата сценка, която се постановяваше да изиграе дружно с Никола Анастасов на празника на града. „ Такава е Невена, мъчно помни текст – нали е кинозвезда “, подмятна гледаща я жена от нашата промяна, тъй като филмовата кралица на България не можеше да я чуе. Все едно коя беше злословещата...
„ Грехът “ на Коканова, същинската причина, заради която я гледаха със подозрение и злоба значително от сътрудниците й, беше, че тя в никакъв случай не е била халтураджийка. Ала по подигравка на ориста беше попаднала баш в театъра, където тъкмо тази работа бе издигната в фетиш. Сатирата през 80-те беше нещо като Пайнер в последните години – конвейер за халтура.
Хората с купа като нейната – национална артистка, бяха нещо като портретите от учебния кулоар – там висяха фотосите на членовете на Политбюро. Въпреки че ние, децата, които почивахме в къщата на Сатиричния спектакъл в Балчик през лятото, бяхме привикнали да виждаме тогавашните звезди – национални и заслужили актьори – по бански и дори печащи кюфтета на скарата на външната камина.
В къщата, която се явяваше нещо като ведомствена почивна станция на театъра, идваха и другите национални актьори от Сатирата. Калата се държеше като гръмовержец. Стоянка Мутафова, съвсем аутист като всеки Водолей, предпочиташе да приказва сама със себе си, до момента в който правеше плувни маратони оттатък хоризонта. Съпругата на Никола Анастасов – сама огромна звезда преди време, когато не сме били родени, само че като естрадна певица, внушаваше на нас, хлапетата, благоговение към него.
Невена Коканова беше друга от другите „ национални “ по доста аргументи. Първо, имаше необикновен контакт с хората – една топлота, която като че ли обгръщаше всеки. Необяснима беше тази нейна мощ. Предполагам, че я криеше на две места – в очите и в гласа, които служат чудесно на положителните хипнотизатори. Независимо дали са доктори, или кинозвезди. После, Коканова имаше почитание към децата, по което и до момента разграничавам интелигентните хора от надменните и комплексираните...
Не е маловажно, че палачинките, от които потегли разказът, бяха в действителност невероятни. Не помня какво тъкмо ми говореше, до момента в който й правех компания, а тя ги изпържи в тясната тъмна кухня на подземния етаж в къщата на Сатирата. Само си припомням, че като че ли ме телепортира някъде на друго, по-интересно място. А телепортирането тогава беше доста на мода, тъй като гледахме фантастичния сериал „ Седморката на Блейк “. Говореше с мен като с възрастен човек и незабавно ме завоюва. Пък несъмнено е усещала, че бях много обезпокоен. И повода не беше единствено в битността й на национална артистка.
По-смущаващ за мен беше фактът, че за детската част от „ промяната “ Невена беше Майката на Тейка. А Тейка беше хубавото момиче, в което с другите момчета от „ промяната “ – Иван Григоров - Младши, и Мимо на Веселин Цанев, бяхме влюбени.
В последна сметка, с думите и палачинките си Невена Коканова ми сграбчи сърцето. И просто не можех да допускам по какъв начин същия следобяд не можеше и не можеше да научи репликите си от глуповатата сценка, която се постановяваше да изиграе дружно с Никола Анастасов на празника на града. „ Такава е Невена, мъчно помни текст – нали е кинозвезда “, подмятна гледаща я жена от нашата промяна, тъй като филмовата кралица на България не можеше да я чуе. Все едно коя беше злословещата...
„ Грехът “ на Коканова, същинската причина, заради която я гледаха със подозрение и злоба значително от сътрудниците й, беше, че тя в никакъв случай не е била халтураджийка. Ала по подигравка на ориста беше попаднала баш в театъра, където тъкмо тази работа бе издигната в фетиш. Сатирата през 80-те беше нещо като Пайнер в последните години – конвейер за халтура.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ