Когато кръвта се превърне в стока
- Ела да ти оказа помощ, де.
- Позволи ми да ти оказа помощ.
- Моите няма да ги върнат.
Ден и половина слушам това пред Националния център по хематология. Тук съм за повторно в границите на месец. Мъжът, който ми предлага помощ, е на към 50+, слаб, в спортен екип " Адидас ", наобиколен с диагоналка. Предлага кафенце на защитата. Разплаща се с търсещите кръв като мен навръх входа. Смее се, в случай че някой предложи да се пернат встрани, когато заплаща. Аз съм близо, слушам всичко. Баща търси кръв за сина си. Даже не се пазари, желаят му 350 лв. за един донор. Тарифата е плаваща - виждам инцидентно прочут, на който са му поискали 1500 за двама.
Господинът с " Адидас " не е единствен. И не той взема парите. Той е част от веригата, един от предлагащите. Когато пристигна време за заплащане, идва различен. Този даже не допира пачките.
Който не е бил тук, не знае. Който е бил, замълчава и се гледаме няколко секунди в тишина, знаейки защо приказвам.
Гадни са. Възмутителни са. Донорството в България е единствено по избор, само че това дава опция на тумора на незаконната търговия с кръв да пораства и хубавее. Законът не приема търговия с кръв, както и търговия с други органи. Но те са късмет на доста хора да живеят. Ние сме в рецесия, даже с тях. Какво остава без тях. Дали желанието на закона всички да сме бели и положителни и да оказваме помощ, не ни излага на огромна заплаха? Имах доста време да мисля, само че нямам отговор.
От през вчерашния ден върнаха осем индивида, мои близки и познати. Прекалено скоро имунизирани, приемащи медикаменти, невисок хемоглобин, ниско кръвно. Хората на индивида с " Адидас " знаят да си траят и да си крият татусите. Ние всичко си споделяме, тъй като знаем, че кръвта не се изследва за всичко допустимо и може да е в действителност рисково.
Продажбата на кръв не възмущава множеството българи изключително . Даже близки ми се чудят на акъла, че диря донори. Свикнали са с нея. Както са привикнали с доста други едри и дребни заобикалки, които са принуждавани да вършат. Шарят и бегат. Но по този метод, с продажба на кръв импровизирано, е въпрос на време да се случи покруса. Тези хора подаряват против пари и са подготвени на всичко. Въртят персонални карти. А дали имат алкохол и други вещества в кръвта можем единствено да гадаем. Вие по какъв начин мислите, имат ли или са трезви като краставички? Колкото по-дълго отлагаме решаването на този проблем, толкоз повече време даваме на нещастието да се случи.
Финално - заболели сме. Всеки има нещо и то на относително млада възраст. Спортът се подценява, храната е едвам я има, само че цигарите са неизменен разход. Това е признак, който демонстрира, че живеем ден за ден. Не чакаме да доживеем, по тази причина не планираме да сме здрави. Аз настръхвам дълготрайно от тази мисъл.
На този трагичен декор, има хора-звезди, които помогнаха. Търсиха познати, познати на познати, познати на познати на познати. Намерихме дружно двама. Момичето седнал съм часове с мен. Непозната и близка. Единият - чак в Хасково. Бележката пътува към мен. Благодаря от всичките си сърца.
Автор: Виолета Керемидчиева
- Позволи ми да ти оказа помощ.
- Моите няма да ги върнат.
Ден и половина слушам това пред Националния център по хематология. Тук съм за повторно в границите на месец. Мъжът, който ми предлага помощ, е на към 50+, слаб, в спортен екип " Адидас ", наобиколен с диагоналка. Предлага кафенце на защитата. Разплаща се с търсещите кръв като мен навръх входа. Смее се, в случай че някой предложи да се пернат встрани, когато заплаща. Аз съм близо, слушам всичко. Баща търси кръв за сина си. Даже не се пазари, желаят му 350 лв. за един донор. Тарифата е плаваща - виждам инцидентно прочут, на който са му поискали 1500 за двама.
Господинът с " Адидас " не е единствен. И не той взема парите. Той е част от веригата, един от предлагащите. Когато пристигна време за заплащане, идва различен. Този даже не допира пачките.
Който не е бил тук, не знае. Който е бил, замълчава и се гледаме няколко секунди в тишина, знаейки защо приказвам.
Гадни са. Възмутителни са. Донорството в България е единствено по избор, само че това дава опция на тумора на незаконната търговия с кръв да пораства и хубавее. Законът не приема търговия с кръв, както и търговия с други органи. Но те са късмет на доста хора да живеят. Ние сме в рецесия, даже с тях. Какво остава без тях. Дали желанието на закона всички да сме бели и положителни и да оказваме помощ, не ни излага на огромна заплаха? Имах доста време да мисля, само че нямам отговор.
От през вчерашния ден върнаха осем индивида, мои близки и познати. Прекалено скоро имунизирани, приемащи медикаменти, невисок хемоглобин, ниско кръвно. Хората на индивида с " Адидас " знаят да си траят и да си крият татусите. Ние всичко си споделяме, тъй като знаем, че кръвта не се изследва за всичко допустимо и може да е в действителност рисково.
Продажбата на кръв не възмущава множеството българи изключително . Даже близки ми се чудят на акъла, че диря донори. Свикнали са с нея. Както са привикнали с доста други едри и дребни заобикалки, които са принуждавани да вършат. Шарят и бегат. Но по този метод, с продажба на кръв импровизирано, е въпрос на време да се случи покруса. Тези хора подаряват против пари и са подготвени на всичко. Въртят персонални карти. А дали имат алкохол и други вещества в кръвта можем единствено да гадаем. Вие по какъв начин мислите, имат ли или са трезви като краставички? Колкото по-дълго отлагаме решаването на този проблем, толкоз повече време даваме на нещастието да се случи.
Финално - заболели сме. Всеки има нещо и то на относително млада възраст. Спортът се подценява, храната е едвам я има, само че цигарите са неизменен разход. Това е признак, който демонстрира, че живеем ден за ден. Не чакаме да доживеем, по тази причина не планираме да сме здрави. Аз настръхвам дълготрайно от тази мисъл.
На този трагичен декор, има хора-звезди, които помогнаха. Търсиха познати, познати на познати, познати на познати на познати. Намерихме дружно двама. Момичето седнал съм часове с мен. Непозната и близка. Единият - чак в Хасково. Бележката пътува към мен. Благодаря от всичките си сърца.
Автор: Виолета Керемидчиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ